365 тайни от моя живот ...тема №2

Не ме разбирайте погрешно.
Кари,Зина,вие двете сте едни от хората,към които са отправени благодарностите.Много,много разбиране получих от ваша страна,чудесни съвети,примери и т.н.,за което съм безкрайно благодарна .
П.п. Принципно не споменавам поименно,но този път,коментарът на umi zoomi ме подразни.Честно...Признавам си.И все пак,всеки си има мнение,тя така смята-добре,само че и аз се възползвах от правото си на коментар,в случая . Няма значение,аз не съм конфликтна личност,така че - umi zoomi -

ZinaSt, точно така  
/Pəˈtrɪʃə/ , радвам се, когато макар и с думи, мога да помогна по някакъв начин... все пак това не е тем "хайде да се критикуваме" ...това е място за нещата, които не можем или няма на кого да кажем, без да бъдем съдени...   

Вчера най-накрая изтрих двама души от facebook-a и живота си...след като най-накрая ми писна от това колко са ме използвали и дори не се опитаха последния път да замажат постъпката си... предупредих ги индиректно, не се усетиха, изтрих ги... чувствам вътрешно облекчение... лошото е,че има още такива  

Не знам за кой коментар говориш...За анорексията?!Не мисля,че там омаловажавам проблема ти...Това,че попитах в какво се превърна темата?!Изобщо не беше насочено към теб...Просто не разбрах каква връзка имат някой коментари с проблема ти...
Зина

Това имах предвид.Може и аз да съм в грешка и да не съм те разбрала правилно.Както видя нито се заяждам с теб,нито нищо.Казах това,което си мислех . Безкрайно честен и импулсивен човек съм,не е нищо лично.

Кари,много си готина. Аз поради тази причина фейс-нямам.Не ми трябват ненужни хора. Иначе,добре си направила дел-вай всеки един дразнител,и в мрежата,и "на живо" .

Тц,не беше към теб,а към някой коментари след твоя от рода на "аз съм хххх кг и се харесвам"или "аз нося хх номер"и т.н.,както и към 3-те страници за шофьорските книжки преди това...Просто смятам ,че идеята на темата се измести...

Ок.Аз ти се извинявам в такъв случай,не съм те разбрала.Сметнах,че защото аз започнах темата за килограмите,размерите ,че коментарът ти е отправен главно към мен .

Темата може и да се е изместила, но на мен ми стана страшно приятно, когато някои от потребителките ми дадоха съвет или споделиха опит!  Не мисля, че е голям проблем да се коментира, но без да се прекалява.

На мен ми отне 20 години (двадесет години) ... да извървя пътя към себе си да се приема такава, каквато съм ..... От ранния пубертет регистрирах персонални физически дефекти/несъвършенства и са ме гнетили, борила съм се да ги променя ... до момента, в който ги приех.

Тази битка си струва, изгражда те, дава ти поглед над теб самата, учи те да се храниш, спортуваш, хлъзваш се към крайностите, страдаш, отчайваш се .... и накрая се приемаш  Но отнема време.

И важна е не само целта, а и пътя, който минаваш към нея. Този път и всичко по него те изгражда - устойчив, силен, вярващ .....

Има очарование в това да си млад и неопитен, както и в това да си зрял и разбиращ Но всичко с времето си 

Наскоро ми попадна една приказка, която много, много ми хареса и казва много, особено на хората, които са отворили повечето врати, щя я споделя, ако някой има няколко минутки за четене .

И това, че съм приела себе си не означава, че вече не виждам дефектите и че съм спряла да се грижа за тяхното подобрение, но не го правя на всяка цена и не го правя със спортната злоба (да ги ликвидирам). Не ме дразнят и не ми пречат, но бих се радвала, ако ги ликвидирам    Затова битката вече е грижа и с обич Наясно съм и какво да направя (след дългото лутане), но не винаги си струва цената, затова се въздържам. Но винаги мога да попадна в капана на моментната лудост и да прекрача границата. 

Ще дам един прост пример Имам бричове, да, почти невидими за света, но аз ги виждам. На 20г  ми избождаха очите и бяха "ужасяващи!". Боже, как ще се съблека някъде, ще светят, като светофари. С времето ми светва, че подходящи дрехи могат перфектно да ги скрият, а хората, за които съм важна - деца, съпруг близки изобщо не се интересуват от тях. Останалият свят пък съвсем. Всичко е в моята глава и мания за "съвършенство" Но кой е съвършен и нужно ли е.

Обаче през цялото това време съм се учила да се грижа за себе си и благодарение на тези бричове зная не малко Благодарна съм им дори ги обичам. И продължавам да се грижа за себе си, но с обич Приела съм ги, като част то себе си 

А, да... мога да направя липосукция - тя е за оформяне, не за отслабване. Но съм наясно и с рисковете и струва ли си? О, да, ако се случи в един случаен момент да ми изпаднат пари, време и слабоумие - сигурно ще го направя Но повече ми се иска да прекарам известно време в Лапландия и вероятно ще реализирам тази сладка мечта, за която не бързам, но и не се отказвам от нея 

Който не го е преживял, той не знае този ужас - да си слаб, а да се виждаш свиня.
Досадила съм на всички вече, както и те на мен... 168/52 не звучи малко, но структурата ми е такава, че съм слаба, краката клечки, няма дупе... Приятелките ми се карат постоянно, изкушават ме по партита с разни гурмета, но....
Олигофренски звучи, но се оглеждам във витрините и се виждам слаба, като се прибера в нас и ми идва да счупя огледалото.
Аз варирам от 48 кг. до 52 кг. и това йо-йо се дължи на булимията ми, която понякога се отприщва и ям тайно.

Друго - майка ми щеше да припадне. Влизаме в магазин, една от маниите ми е да купувам дрехи , харесах няколко неща, 3 размера по-големи - защото аз се виждам такава. Мама ме спря и дискретно остави закачалките. Милата ми тя, побърках и нея...и консултантите в магазина.
Преди да родя, пак имах такъв период и бях много слаба, около 45 кг., цикълът ми и тогава започна са си прави шеги. Но тогава не ядях почти нищо, освен ябълки.
Като се замисля, все е свързано с мъже, като емоционално не съм стабилна и спирам да ям, като следват цикли на тъпчене и чувство за вина.

Много дълго стана, не знам дали съм за тук, но никой не знае част от това, което споделих.

П.П. Фитнесът, на който се подлагам е крайно изтощителен. Всеки ден, не пропускам. Започнах някаква диета бай дъ уей.

Неприятни са хранителните разстройства....

Аз пък съм дебела....след второто раждане, ужасно....вместо да сваля 5кг. и после още 5кг. евентуално....аз качих над 10кг.
Нямам никакви сили да започна дори режим....не съм се качвала на кантар от 2месеца някъде. Сигурно съм прибавила още 3-4кг. към и без това многото ми.
Изглеждам на границата на приличното заради добрата ми структура, но с 15кг. отгоре съм си дебела.
Трябва по някакъв начин да се взема в ръце, но това го отлагам от 1година.

Онзи ден, пътувайки в автобуса, си пропуснах спирката, защото си мислех за секс. Така се бях отнесла, че се усетих две спирки след моята

Sourcherry, без да звуча назидателно и с най-добри чувства посещаваш ли психолог?

Моята тайна е че чакам оценка от изпит, на който бях в събота

Не, самата аз съм бакалавър по психология .
Моето е за психиатър, тук съм сериозна.

Твърди се, че осъзнаването на даден проблем е първата стъпка към решаването му. Странното е, че напълно осъзнавам, но въпреки това искам да счупя огледалото.

 

Е, това е тайна, приятна тайна!