365 тайни от моя живот ...тема №2

  • 365 973
  • 3 002
# 2 760
При мене има кандидати, пък нещо не ми се занимава с бедни мъже, след последните два пъти с такива, съм оглозгана. Sad
Дефинирай "бедни".Бедни,от финансова гледна точка или бедни ,по душа ?
Много по-страшен е вторият вариант.Първият е относителен ,с възможност за промяна.
Байде цузамен.
Описвам последния, първо финансово. Изкарва малко и по-стиснат човек от него не познавам. Често се усуква някой някъде да го покани и да го почерпи.
Душевно беден, да. Неемоционален (сега да не помислиш, че просто е рационалист), невъзмутим без потребност за нещо извън фитнеса му и излизането в петък и събота вечер. Такъв мъж няма как да усети една жена.


Ясно,ясно ...  Такъв никому не трябва . Grinning
Виж целия пост
# 2 761
 Laughing
Да, това все пак е нашата гледна точка.
Тайната си е тайна, това, което може да се коментира е това, което изглежда отстрани на база твоите постове.
И да, медалът винаги има две страни - лице и гръб.
От нас зависи кое ще му е "лицето".

Не се чувствай длъжна да се оправдаваш или обясняваш, щом това ти е доставило удоволствие - тайна или не, наслади му се. Просто понякога не бива да сме съдници в отношения, в които нямаме представа точно какво се случва, защото не знаем какво ще ни сервира животът след време на нас самите.
Желая ти късмет. Peace
Виж целия пост
# 2 762
Ако хвана мъжа ми в изневяра изобщо няма да му простя, да веднъж се случи, но после му простих. Усещам, че не съм в състояние да му изневеря, а бих могла, но не искам. Май го обичам...
Виж целия пост
# 2 763
А тайната ми е, че правихме страхотен секс. Бившият ми съпруг изневери на бившата си любовница и настояща...не знам, да кажем приятелка, с бившата си съпруга
А не пита ли неотдавна дали поддържащите връзка с ангажирани мъже не се гнусят да правят секс с тях? Ти не се ли погнуси  да правиш секс с мъж, който сигурно преди това е правил секс с друга?

Инфантилна, нали знаеш кои са най-големите съдници и моралисти?
Виж целия пост
# 2 764
Обзел ме е нечовешки страх.. Страх ме е,че ракът отново ще се върне. Мисля си,че всеки ден ми е адски ценен и ме е яд на мен самата,че го пилея в нерви. Очите ми се пълнят постоянно със сълзи,че съм на 29 години и вместо да си живея живота и да не ми пука, в гърлото ми има буца заседнала от седмици и съм се сковала от страх. Благодарна съм, че имам човек, който ме обича и ми го казва всеки ден, всеки миг, и че семейството ми е толкова всеотдайно. Не искам да споделям страховете ми, защото не искам да ги тревожа.
Виж целия пост
# 2 765
KaRoLa , хиляди прегръдки Hug Hug Hug Колкото и нелепо да звучи, бъди силна и мисли позитивно!

Имаме в семейството болен от онкологично заболяване и съм запозната с ужаса.
Виж целия пост
# 2 766
Каролче, често се сещам за теб. Съжалявам да прочета това и дано нямаш основания да се съмняваш. Май минаха критичните пет години. Желая ти здраве от цялото си сърце.
Виж целия пост
# 2 767
Рак. Страх ме е да произнеса тази дума. И трудно я пиша дори... Ракът в момента изяжда една жена, която има значение в моя живот, а аз реагирам неадекватно, защото съм ужасена. Не и остава много, неспасяемо е, а тя е абсолютно и напълно сама...  И едно друго прекрасно същество ме държи на тръни заради това ужасно нещо и тревогата ми за него се оказва, че е по-голяма, отколкото си мисля, че е. И след проблема с нея, разбрах, че не приемам нормално нищо свързано с рак, защото в разговор с мъжа ми спорихме къде са правили навремето скенер на главата ми и той спомена Раковата болница, а аз изпаднах в истерия в опита си да го убедя, че никога и за нищо не съм ходила там, и няма да отида никога, и за нищо... Наистина не съм ходила, но реакцията ми беше налудничава.

KaRoLa, Hug
Виж целия пост
# 2 768
Момичета,  Hug Hug Hug и  Flowers Four Leaf Clover Flowers Four Leaf Clover Flowers Four Leaf Clover fingerscrossed fingerscrossed fingerscrossed на всички вас!
Виж целия пост
# 2 769
Карола,всичко ще бъде наред!Аз съм с прясно раче,на гърдата,само от 13 месеца.Ходя си на химиотерапиите и си правя парти там.Да,и косата опада,вече я има,и то доста.И лъчетерапии минах с усмивка.Всеки Божи ден се ходеше,в най-големите 40 градусови горещини.Но си казвах,че отивам на разходка.Просто го приех.Точно 3 дни ми бяха нужни ,за да асимилирам диагнозата,след биопсията.И продължавам.Най-малко до април имам химиотерапии.Просто ги чакам с нетърпение,за да намаляват.А тайната ми е,че се страхувам за съпугът си повече,отколкото за мен.Има доста здравословни проблеми и ми е тъжно,че не мога да му помогна.
Виж целия пост
# 2 770
 Hug Hug Hug Flowers Four Leaf Clover fingerscrossed
Виж целия пост
# 2 771
Уфф .. Момичета,много тежка тема сте отворили...най-тежката,лежаща на сърцето ми от доста време.Стискам палци всичко при вас да бъде наред и да се оправи .Пожелавам го с цялото си сърце.
Аз вярвам в доброто и се надявам никога повече тази коварна болест,да не се завръща в семейството ми ... Или в което и да е семейство.
Hug
Виж целия пост
# 2 772
Знаете ли,на никой не би му се искало да му се случи.Било в семейството,приятели или на самият него.Но,понеже се случва на много хора по света,би трябвало да сме реалисти.И да приемаме всичко,,поднесено ни от съдбата.Без въпроси-защо на мен,защо на него и т.н.Случи ли се-се борим.Без мрънкане.Без оплаквания.Верно,че си има страхове.Няма как.Но продължава живота.Дори съм по-щастлива сега.Знам,че някои няма да повярват.Но е така.И по-добра.И по-усмихната.И повече грижеща се за всички и всичко.Ако трябва да редактирам поста си.Ако ли не,направо да се прехвърляме на други тайни.Споделям,че съм поканила съпугът си в едно предаване.Той не знае,естествено.Два месеца вече.Обадиха му се,да му кажат,че някой го кани и дали е съгласен да отиде.Съгласи се,като веднага се сети за мен.После с хиляди лъжи и причини успях да го убедя,че не съм аз.Ама много трудно да се лъже така,бе.И сега чакаме да ни дойде реда.Говоря с журналистката редовно,като го няма него.Но или аз съм на терапия.Или той на работа,и все не можем да уцелим дните за запис.И ме гори отвътре вече да му кажа,да не се тормози и да мисли кой може да го е поканил и защо.Иде му да си призная и да се успокои.Ама се държа на положение още.Незнам докога обаче.А,пиша спокойно тук за това,понеже той не знае да чете на български.Само говори.
Виж целия пост
# 2 773
Каролче, и да го мислиш, и да не го мислиш каквото е писано- това ще стане. Мислейки си за това с нищо няма да го промениш. Наслаждавай се на всеки момент, който животът ти предлага. Мечтай за всичко хубаво, което искаш да ти се случи.
Ако трябва потърси помощ от психолог или психиатър, нищо срамно няма, това не означава, че си луда.  Hug
Виж целия пост
# 2 774
Благодаря на всички, които писаха след моят пост. Не съм искала да повдигам темата. Просто споделям,защото знам,че в темата се споделя и се продължава нататък, рядко се обсъждат тайните.

Аз съм си продължила живота, усмихвам се, живея си, но напоследък много ме е страх, постоянно мисля дали всичко е направено както трябва, дали не пропускаме нещо,дали наистина лекарите са си свършили работата. Не са минали и 3 години, а аз си мисля,че ракът не е зад гърбът ми, а стои точно пред мен. МИнах си химията, лъчето,реконструкцията и пак не ми е спокойно.

Не искам да разводнявам темата. Желая ви най-вече здраве,на вас и вашите семейства!  Hug Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия