Литературен спамо-чат - 3 тема

Не чак толкова, ако човек търси не-хорър...   

"Зеленият път" е много силна книга, Елинка! Голям рев върви успоредно с нея обаче.  Мисля, че е подходяща за запознаване с автора.

На Кинг съм чела и "Момичето, което обичаше Том Гордън" - лично аз не препоръчвам тази книга....с всяка страница чаках да се случи нещо...и книгата взе че свърши, без да ме зашемети.

Момичета, не ми се рови да търся темата за временната размяна и ще пиша тук.

Искам да прочета "Бялата масайка"- Корине Хофман. Ако някоя от вас  я има и може да ми я изпрати ще съм благодарна  
Не съм я търсила в ел. вариант, дали някой я е виждал?

Момичета, в Ескейп попаднах на нов исторически сериал - "Господство" се казва , някой гледал ли го е вече ? Дали е хубав ? 

Аз вчера си пуснах първа серия на "Войната на таралежите". След книгата ми дойде като повторен прочит, едно към едно е филмът.

Това "ма" наистина ли е било толкова масово употребявано? Като че ли нямам спомен да сме го ползвали, напротив даже. Или може би в столицата така са си викали? 

По моя роден край (Карлово) доста се използваше, че и сега продължава .

За "ма" чак да е масово употребявано ... не бих казала  
Родена съм в столицата /казвам го просто като факт без значение, не съм привърженичка на разните противопоставяния София срещу останалата част на България   /, но никога не е присъствала в моя речник тази частица.

Ето какво казва тълковният речник за "ма" - http://rechnik.info/%D0%BC%D0%B0

Лиляна, благодарение на цитата, който си пуснала в Goodreads си припомних Войната на таралежите и ми стана едно мило и носталгично.... Непременно трябва да я прочета отново.
Много ме е яд, че преди време засякохме филма по телевизията и накарах детето да седне и да го гледа, а тя след 10 минути вече беше отегчена и отказа с  пренебрежение и учудване как може да се прехласвам по нещо "антично". Вашите деца проявяват ли интерес или поне търпимост към филмите и книгите на нашето детство?

Не съм ги предлагала на децата ми. Не знам как ще реагират.
Малката няма проблем с четенето на стари книги. Малкият Никола например я вълнува много. Предполагам, че и таралежите може да я заинтересуват, но малко да порасне още, сега е във втори клас.

Браво на вас, че четете книги. На мен това ми е голяма болка, че дъщеря ми не чете. Знам, че масово децата не четат, но това не ме успокоява и не омаловажава факта, че не успях да я накарам да заобича книгите. Скоро на родителската среща г-жата по БЕЛ помоли родителите  на които децата четат книги да вдигнат ръка и от двадесетина човека имаше само 3 ръце, като едната майка уточни, че детето й било чело 1 книга, ама през лятната ваканция. Все си мисля, че с времето нещата ще се оправят   

Бети,синът ми е във втори клас и чете само книжки-комикси-за Наруто.
Тепърва открива книжките за Дръндьо и то не защото аз съм му ги предлагала,а защото негови съученици четат и коментират.
Племенницата ми е пети клас и също тепърва започва да чете детски романи.
Всичко е до възраст,време и  предлагане.
Надявам се,че ти четеш много и предлагаш на детето си интересни заглавия подходящи за вързрастта му

beti76, моите деца също не харесват "антични" филми. Те са си хора на своето време и си харесват това, което им се предлага в момента и е актуално за тях. Аз нямам проблем с това. 

beti76, моят син например беше луд по "Войната на таралежите" и всичко на Братя Мормареви. Но това беше около 11 г. Изчете всичко и после беше "семеен празник" да седнем да гледаме филмите по книгите на тези автори. Вчера обаче го попитах (вече 13 г.) "Искаш ли да гледаме пак "Войната на таралежите?" Отговорът беше "Ъ?!!" Така че сигурно и моментът (възрастта) има значение. Моят като хване една област, 1-2 години може да се задържи само в нея... Но наистина не се притеснявам какво чете, макар и да не ми харесва. Например аз няма как да докосна нещо чисто криминално, но той дълго беше с книгите на Агата Кристи, Джон Гришъм, Майкъл Конъли, а повече от година Лора Джо Роуланд (но не е чисто криминално). Дори и да не ми харесва нещо, си казвам, че за всичко си има време (някога и аз съм ги чела), а и той е отделна личност, наистина от различно време... Чуднички бяха "нашите времена", прекрасно е да си  ги спомням, но няма да се върнат.  А примерно фантастика/фентъзи не харесва синът ми, но не възкликвам радостно "О, и аз не ги харесвам, чудесно!" Първо, защото може някой ден и до тях да стигне, второ, защото въпреки че се опитвам да контролирам живота му, се надявам да стане независима личност. 

Като казвате за "ма" от "Войната на таралежите", на моето дете пък му направи впечатление как за едно нищо го нямат перването на деца зад врата (от учители и от родители), използването на обидни (според сина ми) изрази и думи отново към деца от страна на възрастни. Да не говорим, че едно време много по-сериозни неща от перване имаше - май в книгата бая бой изяде Женя? Или само го беше страх от таткото? (много харесваше Женя моят син). Да не се правя на идеална и аз, признавам си идиотщината да наричам сина си "гадинка", когато беше 3-4-5 годишен и по 24 часа (е, 12-15) не спираше да говори/крещи, да се катери отгоре ми, да ми извива пръстите и главата (за да го слушам и гледам в очите; а сега може да мълчи по цял ден на компа). Все пак явно самият той оценява, че сега няма такова отношение (бой и обиди) - нито от страна на родители, нито на учители. Да не говорим, че по-скоро бих казала "горките" учители (като слушам всичко, което разказва за "елитната" си Математическа гимназия...  ).

Бети, дъщеря ми е във втори клас и чете много 

И тук искам да споделя емоцията ми относно книгата за Пшеницата. ще си копирам поста, да не пиша пак същото, и ако мога поне един човек да накарам да я прочете, значи съм успяла да помогна на един човек ...