Математика (състезателна) - мнения и подготовка

Съгласна съм съм с черна станция,синът ми в момента е на 10 г.(почти)и едва сега успявам да преценя горе-долу накъде се движи сред останалите.А относно това кога да тръгне едно дете по състезания си показва самото дете.Категорично съм против детето да се кара насила да ходи по състезания ,ако то няма такова желание,както и постоянно да му се набива,че трябва да влезе в МГ. Между другото прави ми впечатление,че децата които ходят насила по школи и състезания не показват добри резултати,познавам такива.
За отделната тема и аз съм съгласна.

Нямам представа какви са били задачите в скоро време. Но помня какво беше по времето, когато ние ходехме по състезания. До 3-4 клас просто няма възможност за супер голямо разнообразие от задачи и задачите се свеждат до краен брой (не кой знае колко голям) концепции. Ние ги бяхме кръстили "задачата за моливчето", "задачата за охлювчето" и т.н. И после номерът беше само да познаеш от кой тип е задачата, както и да четеш добре. Всъщност точно поради липса на варианти редовно стават "скандали" от сорта на "правоъгълник ли е квадратът" - просто съставителите на задачите се чудят как да вкарат някоя нова уловка и често се дънят в опитите си. Аз затова съм против състезанията за най-малките, ама коя съм аз, че да казвам какво да бъде?

Да бе да. Аз само във форума "срещам" деца, които при равни възможности да ритат топка/цъкат на таблет/чатат книжка... и ходене на школа по математика избират школата. 
Разбира се, че винаги е намесен родителя, който насочва детето.

Това прави ли го по-приемливо? Добавям: "насочването", което измества игрите, не е точно насочване...
Ивет е писала "насила", не "насочване".

Има много майсторлък в това да насочиш, да разпознаеш талант, да го подпомогнеш, без да го прегориш...
Прегарянията са по-често срещани от движението година напред. Най- малкото защото се случват често и там, и при движението с набора.

Едно е да го насочиш ,друго е да го караш насила ,мисля че има разлика.

Подхода наистина си е важен, но децата са различни и каквото важи за едно, не става за друго.
Винаги трябва да има почивка и разтоварване, игри.
При нас са комбинирани спорта и задачите/ шаха. Футбол почти никога не му отказвам, но таблет има право да използва/ играе на игри/, само срещу определен брой решени задачи и то без грешка. Сам си пита кога ще решава задачи, аз насила не карам. Таблет/ игра на игри/ повече от 30мин. не разрешавам, дори и при решени безгрешни задачи, намирам го за дрогиране на мозъка. Може да играе на таблет, и ако победи компа на шах.

И аз да съм, и аз ще питам. Все пак имам поставено условие за да се добера до по-сладкото. 


Разбира се ,че има насочване. Все пак децата не са се сетили сами в ПУК или 1ви клас, че има състезания и сами да са настояли да отидат.  Въпроса е първоначалното насочване в какво ще прерасне - дали в досада от ходенето или в още по-голямо желание и искрица към науката математика. При родителите също има значение в какво ще прерасне - дали в болна амбиция за МГ и медали или ще го оставят да си покаже какво иска и ще го подкрепят и помагат.
Всякакви случаи има в тоз шарен свят! 

Медали не ме интересуват изобщо,а МГ то дори не се споменява,защото забелязах,че детето се дразни.Иначе съм съгласна ,че света не се върти около сметките,моето дете ходи на футбол и също му остава време за игри,че и за таблет.Важното да е да се представя добре на състезанията доколкото може,да даде най-доброто от себе си,за МГ летвата е много висока и съответно не според възможностите на всеки.Да кажем, че към момента просто смятам,че има шанс.
А между другото така и така съм се разписала да ви питам могат ли някъде да се видят точките от състезанието ''математика без граници''.До момента само съм видяла,че синът ми е със сертификат,но точките не знам колко са,а мина много време от тогава.

Така ти се струва сега. Математиката се учи и добрите резултати са 99% труд. Стандартно положение като при всички науки и изкуства - 1% талант + 99% труд 
Не претендирам за последна инстанция, но ще го видиш най-ясно след като детето ти завърши 4 клас  Раликата между 1 и 4 клас е огромна. Едно мислиш в 1-ви, а като стигнеш в 4-ти си даваш сметка за някои неща, че не са били баш както са ти се виждали на теб.

И не, става само с желание на детето. Става с постоянно ръчкане, особено в 3,4 клас  Ако го оставиш то само да решава кога и как ще се готви отпиши тази работа.

П.С. За отделна тема... от една страна е адекватно предложение, от друга, обаче майките на малките черпят опит от тези на големите. Ако искат, разбира се 

Това с процентите е за нова тема!

Иначе по-скоро за нова тема са чистите факти сякаш - записвания, срокове, резултати

Сертификат получават всички участвали. За конкретните точки, получени от детето мисля, че можеш да пишеш на организаторите. Не мисля че имат някаква причина да откажат да ти дадат информация. Миналата година оповестиха точките на децата чак когато подготвяха списъка с поканените за финалния кръг в Несебър. Преди това също имаше само списъци с медалите и сертификатите. Не знам защо правят така.

Vache, аз съм завършила МГ, т.е. имам някакъв опит и спомен от задачи и решаването им.
За процентите, не съм съгласна въобще, таланта е повечко, не само един процент.
Не съм съгласна, и че математиката се научава, нямаш ли потенциал, ще я научиш, ама друг път.....

То мнението на Vacheto, според мен, е породено от наблюдения точно над деца до трети/четвърти клас, с които е работено. Научават се определен тип задачки: рачешки, преброяване на възможности и т.н., които се дават по състезанията и хоп детето надминало третокласниците, и родителите горди вече си мислят, че има голямо бъдеще в математиката, която просто, ако поискаш и си упорит може да се  "научи"
В крайна сметка, това мнение подкрепя мнението на Черна станция, с което съм на 100% съгласна, че няма как да се установи таланта в такава ранна възраст (освен ако детето не е с гениални възможности, разбира се) и че резултатите  в 1- ви и 2- ри, та дори и в 3/4-ти клас не са показател.

Ще си позволя да дам съвет на родителите на деца в 4-ти клас, които не показват постоянно добри резултати по състезанията - разговарятйте с преподавателите им по математика, настоявайте за тяхната обективна преценка и честно мнение. Те са специалистите, в крайна сметка, доверете им се!

Ако мнението им е, че детото няма шанс, то по- добре не го насилвайте да кандидатстват в МГ и да се явява по състезания. Казвам го от личен опит. Едното от децата ми, заради липса на психика постоянно показваше посредствени резултати по състезанията и блестящи вкъщи  . Учителката му беше тази, която ме убеждаваше да не се отказвам и най-вече да наблегна на психиката му. Е, в крайна сметка на изпитите, които бяха от най- голямо значение се представи блестящо и то, само защото беше отпаднал страхът му от провал. Т.е. психологичният фактор отсъстваше. В момента учи математика, има отлични оценки, но според мен никога няма да стане добър състезател, въпреки че има талант и въпреки амбициите му.
Правете разлика между деца, с които се работи, деца които имат талант и деца, които са добри състезатели. Тези, с които се работи и постигат добри резултати в ранна възраст, ако нямат талант в по-горните класове на МГ - ии изпитват големи затруднения, въпеки труда и усилията си, именно защото математиката не може да се научи, това не е разказвателен предмет. А що се отнася до добрите състезатели, това са деца, притежаващи комбинацията от талант, психика, лична амбиция и труд.

Много точно казано!! Проличава между 5 и 7 клас от наблюдението ми върху няколко набора, които следя последните години.

Иначе както математиката, така и ходенето на състезания може да даде много на децата, стига да не се прави насила.

Подкрепям unna и EliG 

aniram*, завършването на МГ няма нищо общо тук. Аз не съм завършила МГ, а някои от задачите решавах за първи път в живота си  Това не ми попречи да помагам на детето си и то да ходи на модули САМО в 4 клас 

За пореден път ще напиша какво имам предвид под това, че математиката се учи 
Айде дано тоя път някой да го прочете...
В математиката както във всичко има основни положения, принципи и придобиване на рутина. Има разни начини да се реши това или онова. Всичко това се УЧИ. Учи се както се учи пиано.. с много повторения. Колко ще са тия повторения зависи от конкретното дете. Вас като ви попитат колко е 2+2 не си броите пръстите. Просто го знаете. Този пример илюстрира как могат да бъдат научени някои неща и човек да не губи време при решаване на задачи. Т.е. има едни неща, които изискват знание без замисляне. Те се научават с много решаване на задачи. Децата, които се готвят за прием в СМГ знаят какво представлява един пробен изпит и също така знаят колко е малко времето за първи модул. Там трябва да има равновесие между бързина и знания. Нямаш време на измисляш решения на типови задачи. Там ти трябва много бързина. Иначе и да си най-големият мислител няма да можеш да получиш достатъчно точки. Вторият модул пък показва как едно дете може да мисли и да изложи едно решение. То може да е нестандартно, там се изисква да имаш подход за решаване на задачите. Има много повече уловки, много повече детайли.
И има едно нещо, което се нарича узряване. Моето дете едва сега в 5 клас узрява  просто се вижда как отлежава наученото в главата й и решенията на задачките идват по-лесно и по-аргументирано. Но това е резултат от много работа, решаване, решаване, решаване. Количествените натрупвания водят до качествени изменения. Това е.
Аз не съм привърженик на това детето да бъде оставено само да си решава, защото то няма опит да го прави. Моите деца решават важните неща с моя помощ  У нас демокрацията в това отношение е мнооого далеч. Но аз имам съвсем ясна  и точна преценка в какво децата ми са силни и в какво слаби. Респективно не ги насочвам към неща, които очевидно не умеят само защото аз харесвам това.