
Нямам много време за нета обаче,
при мен се наложи секцио по спешност, защото както щяхме да ходим на кафе в мола с приятели ми се спука единия мехур(добре, че бяхме все още вкъщи) и газ към болницата, там вече се бях сдобила и с контракции и 2 см разкритие. Назначиха ми спешно секцио. Бебките макар и родени в 9 месец бяха недоносени предвид кг им (това кръвно в последните месеци) ми разказа играта, най-пострада от всичко обаче, моята Теичка

Днес ни изписаха
но Тея, остана в болницата в кувъозче, засега е само на топли4ко там храни се с биберон и се надяваме бързо да качва грамчетата, вчера бе6е вече 1690 кг, а аз летях от щастие, като си я видях в кувъозчето и като си прочетох данните от таблото ж болницата. Но не мога да спра да мисля за нея и да рева 
Секциото, нищо не разбрах честно казано от него, даже на следващия ден след реанимацията вече си щъках из стаята(възстанових се много бързо) е още си ме наболява ама си е операция все пак, на 2 ден след това ми донесоха бебка Стефи и тя остана пр мен. Раждах във Вип-а на АГ и там като си доплатиш има възможност и съпруга ти да остане, като придружител

Сега по рядко ще имаш време за нас ,но то е разбираемо бебките са с предимство
Излиза ми се, май довечера ще поканя ММ на питиенце в любимия ни бар 



Хм, много странно - аз си представях че ако ревнува, ще проявява агресия (да речем) към Дея, а не така към нас. То не че този вариант е за предпочитане де, но просто така съм си мислела до сега. Иначе отношението му към нея е супер - гушка я, милва я, целува я. Докато си отвори очите и пита "къде е Дея?" Днес на няколко пъти каза "Ванко обича Дея"......Аз не го отделям ни за секунда от нас. Дори спим заедно, на късата част на леглото се подреждаме и така спим (който може да спи де