Как бързо времето отмина - петдесета ФЕВРУАРСКА тема вече е в архива! (51)

Айдее, успокоих топката. Днес сгащих нашата докторка и тя ме увери, че момчето си било готово за летящ старт и въобще и да не си помослям да сравнявам с другите. Всяко си се развива индивидуално и нашият Нико изпреварва бая народ. Ами... реших да ѝ повярвам. И повече няма да ви занимавам. Ако всичко е наред, в понеделник е голямото събитие.

Далче, и аз забравих да кажа, че Бо е бележит философ, не знам на кого се е метнал, ама ще има да ти вади душата с памучец.

Хаха, събрали са се начи четиримцата! Ние днес и утре ще ги пращаме в Младост, че баща им прави отчаяни опити да им заформи децка стая (на дърти години ще имат най-сетне).

На първо време започваме с двуетажно легло от ИКЕА. И понеже лъв ми се опита да се пошегува, че ще го връщаме, Люси не се поколеба да му каже:
- Не е вярноооо! Мноу си тъп!
На този етап всички се засмяхме, но ако епитетът се употреби след 10 г., ще последва бая як шамар.

За подсичането Судокрем е доста добър, но ако не помогне Еритеал на Клоран е безотказан. Гадост голяма. И Люся е с много деликатна кожа отдолу.

Ех, никога не съм мислила, че ще съм мъжка майка, а то.. Каква ли свекърва ще излезе от мене, леле-мале? Хич не съм достатъчно люта.

Мяу, аз се редактирах, дан си помислиш, че и твиоте се пльосваха в прахта - не, моите сами си играха така. Твоите се заиграха културно с другата девойка.

Ей, голяма работа е начи - да си имат детска стая - чудно!  И ний често сме определяни като тъпи. 

А с Нико ни занимавай и още как! 

Оф, отивам да предам някой и друг тест, че англичанката шъ мъ убий, изоставам от групата, а ми трябва тапия.

Добро утро, мацки  



Ника, дано и тази перипетия с подсичането мине бързо   А за английския ... зна'йш - треБе си учене  

Мяуски, браво на борбения Нико   Герой е той след като лекарите казват такива думички за него и ще го изписват Всичко ще е наред, а след 25-30 години ще си прекрасна свекърва  

Аз не съм разказвала, но и Ирина , и Диана бяха по няколко дни на кислородна палатка ... Ирина се възстанови по-бързо - >3 дни, ноооо Дидка ... Беше 3 дни на палатка, после й пуснаха изследвания и понеже бяха ОК ми я дадоха, но започнаха АБ ... Беше при мен от 10 часА и в 15 просто спря да диша ... Взеха я отново на кислород въпреки добрите показания ... Милата ми - всичко й беше ОК, но просто забравяше, че трябва да диша ... Лекарката ми казваше, че в такива моменти трябва да я щипя и да я разплаквам, за да си поема дъх ... И до сега ми прави такива изненади - слава на Бога, че от 3 седмици не е спирала да диша ... и добре, че не е през нощта ... Спя с едно отворено оЧо и с бебефона до ухото ми, въпреки че е на 2 метра от мен ...

Лека неделя!

Мяуска, браво на Нико, борец е той! Да ти е жив и здрав, още веднъж, на снимките изглежда повече от прекрасен. Ама с тия бебешки снимки... и на мен ми се приисква да гушкам малко бебе, макар и ясно да съзнавам, че нямам сили за това. Толкова е сладък Нико...
Ла вида, ще ни покажеш ли и ти Диана? Нямам търпение да я видя 
Мда, Никич, като изчетох описанието, вчера бях засилила моите при баща ми на вилата в Банкя. Да е жив и здрав, че ги взе, че се разболявам, а и бях на работа. Като отидохме да ги вземем с мъжа ми какво заварих: София прекопаваше градината - да се разбира ришкаше с една мотика. Калина - добре надвесена над изкуствено езерце с водни лилии, които предвид сезона ги нЕмаше - с една клечка го разбъркваше, и беше от глава до пети мокра. Докато да стигна до нея - вече успя да се подмести от там и успешно се пльосна в прахоляка... след като ме видя се затича и с мръсните ръце докопа една бисквита.  Опитвам се да не се впечатлявам, ама то всичко им е за беля.
А иначе, Никич, разбирам те чудесно с английския. Аз трябва да сядам да уча за един сертификат, който фирмата вероятно ще плати, книжлЕ 340 страници, да направя малко онлайн тестове и да се подготвя... за май месец. Има ли смисъл да казвам, че не съм започвала 
Отделно от това, моят финален зор е вече пословичен  и става все по-зле. София почва да я тресе пубертет, тръшка се и се репчи като за световно, не иска да учи та и уредът остен се вкарва в действие... ся пише съчниение, ми чу ни блока ... не че е написано де. 
Калина има да учи букви, ама не ще. Да кажем, че на 4 се примирявам ако не е перфектна и не може да чете срички, но трябва да я подхвана лятото, че изостава от групата. А искам да избягам някъде и 3 дена да спя и да не виждам никакви хора около себе си, мечтиии...
Хубав ден ви желая

Леле, Слънчи, като те чета и аз се уморявам. Не че не съм преуморена, де, че и у нас е един (уж) финален зор (преди изписването, което ни дойде като гръм от ясно небе). Но както добре знаеш, то баш финален зор няма, щото няма и финал. Просто ги редуваме, от единия до другия финален зор. Какво исках да кажа? забравих.

Никич, вчера щях да ти благодаря за комплиментите за наще хунвейбинки и да добавя, че ти сериозно ме зачуди, като ми рече, че девойкините не са се въргаляли в прахта . Той баща ми няма да ги остави, де, ма пък те толкоз го и слушат вече, та не знам... Иначе за кг., Люся е 20 кг. (!!!!), а кака ѝ - 25 (пък е 1 глава над нея). Не бих рекла, че е дундава малката, ама е приятно пуфкафка, още не могада спра да я пощипвам, макар че вече не е бебе.

Ла Видке, точно за това нещо говоря, като при нас е по-сериозно изразено, защото се роди в самото начало на седми месец и първо беше на, как му викаха... абе, забравих... грубо казано на апаратно дишане (до 4-я ден), после 1 ден на кислородна палатка, после вече му подаваха кислород в кувьоза. Вчера са му махнали монитора и пак ме увериха, че нямал нужда от кислород, а просто забравял да диша (когато яде). Вероятно ще ми дадат указания кво да праЯ, ако съвсем забрави да диша, щото... Но това, което ти казваш за щипането, също ще ми е полезно.

Другата ни драма е анемията (на недоносеното), която още не съм разбрала дали се е повлияла от скъпите люкарства (зася не е, щом му дават Малтофер и се е запекъл ужасяващо, ма няма начин).

Та, той е здрав и добре се развива, но си носи последствията от недоносеността, които се надявам скоро да преодолее.

Аз самата се чудя какво точно тонизирщо ср-во да си взема (съвместимо с кърменето). Гинко билоба за мозъчето няма да е зле, щото и работа имам, на вс. отгоре, а паметта ми е под нулата, концентрацията и тя удари дъното.

Но съм добре иначе, доволна съм, нещата се нареждат - 1 по 1.

Ох, лелеее, от септември първи клас!!

Оф, туй със недишането мноу страшно ми звучи на мен, представяма си на вас ккаво вихе. Нашия нали се опита да се задуши от ларингит на 8 месеца една нощ, та после плътно спах до него 2 години след това, колкото и да съм против спането с деца иначе. Ма то докато не ми дойде до главата, теории много можех да си развивам. И ся като са болни се присламчвам при тях в детската.

Гъзягата на Максо взе да се оправя, поне не реве вече.  Бях легнала с него да спя сега, то па зазвънели по никое време да носят някакви писма. 

Стрaшничко си е, дa! Бо ми се зaдушaвaше тaкa докaто се хрaни, но не ми беше толковя стрaшно, колкото aпнеятa, която получaвaше при емоционaлен рев - зaдушaвa се говедото и докaто не зaгуби съзнaние не почвaше дa дишa. Сaмо от товa побелях, шa знaйте! Хем си го знaм и пaк се плaшa, щото усещaнето кaк е вдървен и изведнъж ти омеквa в ръцете е.... не знaм кaк дa го нaрекa. Но товa с хрaненето много бързо го преодоля. В болницaтa ми кaзaхa освен дa го пощипвaм, кaто посинее го обръщaм по корем и го потупвaм и веднaгa се опрaвяше. Сaмо първия път се уплaших, бях в болницaтa, зa втори път го хрaних и веднaгa изтичaх при сестрите, те кaто ме нaругaхa.... не съм ли билa виждaлa дете дa спре дa дишa. Aз бебе не бях виждaлa, те зa кaкво ми говорят....   Дaно не звучa кaто чернa стaнция, искaше ми се дa си кaжa мъкaтa, зaщото си мислех, че го е изрaтнaл, но онзи ден ми скрои същия номер
A, вярно, че Дидкa не сме я виждaли

Ето я Дидка

Aх, кaкво слaдко бонбонче е Диди, много е хубaвa!   

Олеее, Диди е прекрасна 
Почти безобидна, да ти е жива и здрава!  Много е красива!

ДУ!

като ранобуден петел,станал в 6 часа ви сервирам кафето Явно почвам да остарявам,защото в последно време се будя в 6-6:30 независимо от това дали трябва или не трябва да ставам
Мяу,Почти безобидна влюбих се в децата ви! Прекрасни са!
Мяу много се радвам,че нещата при вас се нареждат!Скоро ще сте си пълна къща
Ники,Слънчи успех с ученето
Това със задушаването ми звучи мноого страшно!Дано никой няма проблеми с такова нещо!

Ние сме добре.Минала седмица и двете със Сияна бяхме суполиви,но се пооправяме вече.Тя е на градина,после съм втора.Чакам сряда с нетърпение,че да си починем двечките.

 
... и спеШъли за лелите ... отпреди 10 минути

Мале, мале, какви бузки, само за гризкане!
Ех, Ники го изписват днес! Вълнувам се и нямам търпение да чуя каките какво са казали! 

Почти безобидна, прекрасна е! Повтарям се, но каквото ид а кажа все ще е малко, искам да ги нацелувам тия бузки 
Ах да, стискам и аз палци на Нико, дано всичко е наред и Мяуска скоро да се похвали, че всичко е наред 

Хубав ден ви желая момичета

  ... и е "цели" 3800  

И аз чакам с нетърпение Мяучето да пише, ама надали ще е днес ... То изписванията са след 13,30 и докато се приберат, нарадват, организират ... Всичко ще е ОК с Нико - знам си