Как бързо времето отмина - петдесета ФЕВРУАРСКА тема вече е в архива! (51)

Мяуче,   -ки за Никола и прекрасните каки Дупе да ти е яко   Гушкайте се много и нали знаеш - децата са най-важни, къщата, работата са, когато/ако остане време

Ей, никакви ви няма! 

Ние се върнахме, мнол хубуу си изкарахме. 

Нещо ново някой да сподели, м? М? 

Добре сте си дошли! Разкажи за рожденичката, за емоциите...теб чакаме!

Ам, кво да кажа... Рожденичката беше много бодра и щастлива, уж на 80, пък хич не ѝ личи. До сутринта стояхме, лаф, това-онова. Бяхме 12 човека и за момент стана много напечено - викахме линейка за един от гостите. Човекът е на 83, де, стана му лошо, от Бърза помощ бързо се отзоваха, оставихме дядото да си почива и останалите (рожденичката на 80, другите от 60 надолу ) купонясвахме. 

Диди пътува мнол зле. Непрекъснато повръща, ама до обезводняване. Каквото и да ѝ дам, не действа. На отиване към Шумен беше наааай-спокойното пътуване дося - не беше яла и копче, от предния ден я натъпках с Кокулин + в деня на пътуването също. По магистралата сичко беше горе долу (само леко прилошаване), но през Ришкия проход пак се скъса да драйфа (стомашни сокове). На връщане и близалки пробвах, и кво ли не - пак същата работа. Все едно и също с това драйфане. 

В Шумен иначе е много готино - пролетно, леко хладно, но много свежо.  Пуснала съм няколко снимки във фейсбук. 

Днес не съм пуснала Диди на градина, мисля да ходим на кино. 

Привет и от мен.

Юхи, като прочетох патилата на Диди с пътуването - аз съм 1:1. На мен ми предписват Дименхидринат. И е вълшебно - в кола, в самолет се чувствам ОК. По принцип това повръщане е наследствено, обикновено, и се дължи на леко застъпване в мозъка на центъра на равновесието и центъра на повръщането. Често срещано е. И не е опасно, но е адски неприятно.
Дименхидринат съм давала и на Калина, понася супер крив път с него. Ако искаш - консултирай се с педиатърката,  ако смята, че е подходящо за вашия случай - Прекрасната Диди да пътува по-леко. Нацелувай я от мен.

няма да коментирам, няма време - знаете финален зор. 

Хубав ден!

Ау, имало е доста емоции, направо екшън! Туй Диди, що така се мъчи с тези пътувания Не успява ли да заспи в колата, няма ли да й е по-леко така?! Борил само да подуши колата и заспива, а изгасне ли двигателя тогава се буди. От бебе още, дори пропускаше хранения... 
Да е здрава рожденичката и да ви радва дълги години! 

Ауу, Юхи, напатили сте се с туй пътуване! Ай дано намерите начин да облекчите прекрасната Диди!


За протокола - Макси е 18 кг. и 105 см.  

И от сега:
-Макси, какво имахте днес за закуска в градината?
-Нещо невероятно беше, ама забравих какво!
 

Добро утро!


Ники страхотен е Максо с неговите лафчета 
Юхче аз съм същата като Диди.Нищо не ми помага.Даже и на Слънчи хапчето съм пробвала-същия ужас ми е.Малката от кога иска да идем на Шипка,ми като не смея да тръгна.Пък ей къде ми е..Гледах снимките-страхотна е!Толкова е красива
Муя как сте?

Благодаря ви за съчувствието и съветите!  Пухи, мога да си представя на теб пък какво ти е по пътищата. То е някакъв кошмар. Далче, Диди ако случайно заспи в колата, то е от изтощение (най-вече след повръщане) и спи по 30-тина минути макс. Пробвали сме и рано сутрин да тръгваме - същата ралта.  Тя отдавна си държи сама торбичката за повръщане и като се изключи дискомфорта, всичко е ок.

Ника, страшен е Максо! Пълен е с лафове!

Ех, милото сладкишче, значи! Поне ако поспиваше, а то се мъчи...
Максето е пушка!

Приятни събота и неделя на всички!   

Мерси   На всички, а и на теб, и на Диди  

Ние сме добре. Наддаваме по малко ... Още я мъчат колики. Лиготи се много дребната - вечер иска от 18 до към 20-21 да я държа на ръце ... не, че я боли нещо, а просто ей така Имам чувството, че разбира и ме действа - когато баща й е в командировка, ако реша да я сложа в нейното легло се спуква от рев ..., когато си е в къщи - няма проблем да си спи в кошарата (това за нощния сън; през деня няма проблем да си е в леглото) ... Как ги разбира и подушва теЗ неща още не мога да си обясня  

Ирина е добре Сега си намери нова задачка - да сгъва кърпичките за ядене на дребната след пране   Милото ... Много ме е яд, че вечер не мога да й обърна повече внимание, ама дребното ме е окупирало напълно ... А съм решила да я оставя, а е вдигнала блока ... Добре, че ми е Катя ... Страхотен тинейджър и кака е ... Вечер изцяло поема грижата за Ирина - забавлява я; играе си с нея; гледат филми; храни я, когато Ирина реши да се лигави и не иска да се храни сама ... Само аз я къпя, но през това време каката забавлява най-дребното ... Това се разиграваше 3 дни тази седмица, когато татко ни отсъстваше ... Да ми е жива и здрава Катя, че без нея нямаше да мога да се оправя ...

Мяуче, как сте? Как са каките? А Нико?

Лека събота и неделя, дами  

Здравейте, дами!

ЛаВидке, мерси че питаш за наще драми. Ний сме една идея по-зле, само дето Нико ми е златно бебче (най-доброто и кротко бебче на света ). Ако не беше той такъв, щях да съм увиснала от лампата. 

Щото аз нямам една Катя (а една ревнива Халюша), която да ми помага със сладката но разглезенка Люся. Лъв ми пък, както обикновно, ветър го вее на бел кон, но се учи човечецът и все повече участва в семейните дела.

Нико основно го водим по прегледи, щото така трябва - зася всичко е наред. И даже, о чудо, оказва се, че е преодолял анемията на недоносеността, която беше най-големият ни проблем и бях алармирала момичетата във ФБ да ми търсят НеоРекормон (а се готвехме и да се катерим до Алеко и други върхове, за да стимулираме костния мозък).

Вчера нашата паникьор-педиатърка ни изстреля в ИСУЛ за иследвания с твърдото намерение да го кръвопреливаме (щото последните му изследвания от МД сочеха прогресивен спад в хемоглобина). Как е издържала до вчера даже се чудя, хохохох.

Обаче изследванията показаха, че хемоглобинът му от 87 (на 21 март) се е качил на 126, и онази ми ти хематоложка като ахна, „Ах, ма вие нямате проблем!” Ще черпя някой път, защото за мен това е истинска магия (костният му мозък се е разбудил и е заработил изглежда). Та сега не трябва и Малтофер да му давам, хип-хип, ура!

За ретинопатия продължаваме да го следим на 2 седмици - зася има само нещо съвсем периферно, което щяло да се преодолее, но трябва да го водим и да го тормозим, няма как. Добре че свеки ни уреди, че точно нейните колеги правят това изследване - и сега са една идея по-мили и деликатни с нас, даже ни предложиха да ни запишат на флашка очните дъна на Нико. 

Неврологът пък рече, че Нико най-вероятно няма да бъде „негов човек”, но ще го водим поне още веднъж, най-рано след 2 месеца. Чудесно е това, защото неговите хора никак не са за завиждане (епилептици, ДЦП и пр. мозъчни увреди).

Та, виждате ме с кво се занимавам основно, напрал...

Инак Нико е вече 2,600 кг., днес трябва и още да е наддал. Очите му са подозрително сини и има трапчинка на брадичката (като мен). Ще пусна 1-2 снемки след малко.

Целувки на всички!

Мяуче,  -ки. Ако знаеш колко се радвам като те чета  Браво на Нико   

Нико Бързаков на вашите екрани, моля:


Много благодаря, ЛаВидке! Прегръдки и за вашето голямо семейство.