Туба Бюйюкюстюн,"Запленяваща сърцето" и проектите и преди и след това - Тема 192

Имам повод да почерпя днес.
Заповядайте! Да Ви е сладко!

 

10 ПОЗИТИВНИ МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН ОТ НОВАТА ГОДИНА...

1.За всяка минута, в която си сърдит, губиш по 60 секунди щастие. 2.Всички сезони са красиви за човек, който носи щастието в себе си. 3.Никога не се разкайвай за нещо,което си направил,ако си бил щастлив! 4.Изумително е как един човек може да върне усмивката ти, която стотина са развалили 5.Не е важно колко е голяма магичeската пръчица, а колко е вълшебна... 6.По-добре да страдаш от истината,отколкото да се утешаваш в лъжи! 7.Някои грешки са толкова сладки , че е грях да ги допуснеш само веднъж! 8.Малките неща ТРОГВАТ само истинските ХОРА ! 9.Няма по хубаво от това,сутрин да се събудиш с усмивка и виновника за нея да е до теб! 10.Това е невъзможно - казала Причината. Това е безразсъдство! - отбелязал Опитът. Това е безполезно! -отсякла Гордостта. Опитай...- прошепнала Мечтата..

А тази бананова красавица   само външно прилича на моята, защото ''ние ядем само котешка харана''  

КОЛЕДЕН ИЗБОР / В памет на моята мъдра баба, която ме научи да чета „между редовете” /

Улиците бяха отрупани в сняг, който блестеше като разпиляна захар и хрупкаше сладко под краката на минувачите. Тези дни никой не бързаше. Хората се разхождаха засмени по осветените улици. Наближаваше най-красивият зимен празник. И неговият коледен дух се усещаше навсякъде.

Малкото магазинче за играчки в края на улицата бе осветено от стотици мигащи лампички. Те разпръскваха пъстроцветните си светлинки и сякаш приканваха хората, особено децата, да погледнат през весело украсените витрини. Целите стъкла покрити с тънък скреж бяха изрисувани от палави ръчички и мъдрещи се отпечатъци на любопитни нослета, брадички и пръстчета. А зад тези прозорци се намираха мечтаните от всяко дете играчки. Наредени на украсени с лъскави гирлянди рафтове те очакваха да бъдат преместени в шарени кутии за радост на някой малък палавник. В дъното на един прашен рафт стоеше малко влакче. Имаше си само локомотив, две вагончета и релси. Години наред очакваше да бъде преместено в такава цветна кутия, но уви. Никой не прояви желание да го купи. Минаваха Коледа, след Коледа, а то стоеше на своя рафт загубило всякаква надежда. Между коминчето на локомотива и първото вагонче се бе проточила тънка пяжинка, която го правеше да изглежда много злощастно. Но колкото и да бе тъжно, то  си имаше своя мечта. Мечтаеше как ще го опаковат като ценен подарък, как ще се озове после под една прекрасна елха сияеща в нощта на Коледа и как усмихнати, палави дечица ще му се радват, ще обикалят около него, ще изпълнят прекрасния уютен дом със звънкия си смях. И то най-после ще е намерило своето семейство и мястото където ще се чувства истински щастливо.

Медното звънче на вратата на магазина оповести, че някой влиза. Малкото момиченце плахо пристъпи в царството на играчките. Стъпваше смутено с тънките си крачета обути в прокъсани ботуши поне с пет номера по-големи. На слабичкото и телце буквално висеше старо, протрито, цялото в кръпки палто, което стигаше почти до земята. Изпод оръфания шал с който бе увита се подаваха меки, детски къдрици, а големите и топли очи гледаха с възхита и такава радост, че можеха да стоплят и най-коравото сърце. Тя беше сираче. Живееше заедно с баба си в една малка, схлупена къщурка, чиито прозорчета гледаха към магазина. Понеже не можеха да си позволят дори топла супа за празника, момиченцето даже не си мечтаеше за играчки. Преди няколко дни собственичката на магазина, която беше много добра и жалостива жена видя детето , съжали го и му предложи да дойде да и помогне в магазина, та да могат с баба и да посрещнат по-добре празниците. Малкото сираче беше много добро и трудолюбиво момиче. Веднага се захвана за работа. Почистваше една по една играчките и ги подреждаше по рафтовете. Идваше всеки ден и се трудеше неуморно и с радост. Най-любима от всички играчки за нея бе малкото влакче. Лъсна го  до неузнаваемост. Беше станало толкова красиво, че собственичката го постави на главната витрина. То се пръскаше от гордост и издуваше коминчето на своя локомотив. Сърцето му бе изпълнено с благодарност към момичето. Усещаше нейната голяма обич към него и се стремеше да и отговори със същото. Последният ден преди Коледа, жената, която държеше магазинчето повика малката си помощничка и и каза, че е много доволна и освен сумата за нейния труд и предлага в последните минути преди да затворят магазина да си избере, която играчка желае. Момиченцето чак се разтрепери от щастие. Не можеше да повярва, че и се случва всичко това, точно на нея, която не бе имала досега никаква играчка. Погледът и се плъзна към лъскавото влакче и му се усмихна по детски с онази невинна озаряваща усмивка. Влакчето замръзна. Ужас! Веднага разбра, че тя ще избере него и ще попадне в онази мрачна, грозна къща, където нямаше нито светлини, нито елха, нито топлина и уют. Цялата мечтана картина започна да изчезва като мъгла и то се отпусна отчаяно.

На следващият ден доста хора посетиха магазина, но никой не купи влакчето. То съвсем се омърлуши. И точно, когато отчаянието го бе победило в магазина влязоха забързани мъж и жена. Те търсеха подарък за сина си, който бе толкова капризен, че трудно успяваха да му угодят. Оглеждаха играчка след играчка и не можеха да решат. Влакчето изведнъж усети, че сега е неговият шанс. Изпъчи се, наду свирката на локомотива, а от коминчето му заизлиза пушек. Имаше ефект. Двамата родители харесаха чудното влакче и го купиха. Ето, че мечтата му се бе изпълнила. То сияеше от гордост и вагончетата му потреперваха докато го полагаха в лъскавата кутия. Миг преди да го опаковат зърна малката си приятелка. Телцето и бе свито от мъка, а в очите и трептяха милиони малки стъкълца, които се отронваха и капеха на земята. Сърцето му се сви. То беше едно добро влакче и никак не му се искаше някой да страда. Когато капакът се затвори над него си помисли, че най-после е сбъднало своята мечта и се усмихна щастливо.

В Коледната сутрин, голямата стая на луксозната къща се изпълни с детска глъчка. Бързи и палави ръчици разкъсаха шарените кутии и вадеха от тях своите подаръци крещейки от радост. Момчето, което получи за Коледа влакчето, разтвори кутията и когато го зърна се намуси, блъсна го в земята и се разкрещя, че има най-грозният подарък. После хукна недоволно нанякъде.

Малко момиченце стоеше зад мръсен прозорец в студена,  грозна стая. В грижовните и ръце спокойно лежеше евтина,  парцалена кукла.

Та, такааа….! Всеки от нас прави своя избор. Но, дали той е правилният или не?! Дали се вслушваме в гласа на сърцето и оценяваме истинските, стойностни неща или робуваме на някаква нереална, химера-мечта, която разбива всичко на пух и прах?!  Не знам….!

За съжаление, влакчето лежеше потрошено и разхвърляно върху скъпия килим до натруфената елха и нямаше как да ни сподели своя опит.

Анна Пероду
http://prikazkiotmen.wordpress.com/2013/12/03/%D0%BA%D0%BE%D0%BB … %80%D0%B0-%D0%B1/