Туба Бюйюкюстюн,"Запленяваща сърцето" и проектите и преди и след това - Тема 192

Старецът , който имаше всичко

В края на живота си, почти измършавял и пречупен от съдбата, която е отнела близките му, живял един беден, но в същото време богат старец. Богат, но не материално, а напротив чисто душевно. Старец, за когото единственото спасение била разходката сред дърветата с многото птици, които пеят чудната си мелодия, пълнеща с радост и живот очите на този човек. Една пролетна картина, която го водела винаги по малките пътечки до нея. До застиналите голи клони и зелената поляна с много пейки, на които той обичаше да лежи и да слуша природата с безрайните й звуци. Когато се прибираше, се чувстваше празен и тъжен, сам и самотен, но винаги се радваше,че е доживял, за да види красотата на онзи за него вълшебен парк. Щастлив,че ще види отново слънцето и ще погледне към небето, където може би го чакат неговите близки. Един безсмъртен старец, в който се съхранила цялата красота на света и всичко, което е видял през годините. На него не му било нужно много, защото дори и самичък, всичко около него му беше като едничък другар, с когото споделя чувствата си. Природата го слушаше и му се възхищаваше така както той слушаше всички мелодии, на които сам ставаше свидетел. Това е историята на един беден, но всъщност богат старец, който живее за всеки миг, за всяка песен и за онази глътка въздух, която изпълва тялото ти със свобода...И ако това не е изкуство, изкуството да бъдеш човек !

Пале Гарние

Пале Гарние (на френски: Palais Garnier, в превод: "Дворец Гарние"), известна също като Опера Гарние и Парижката опера, е сградата на операта, която се намира в 9-ти арондисман на Париж.
Построена е в архитектурен стил боз-ар на Площада на операта, в близост до едноименната станция на метрото.
Данни[редактиране | edit source]

Места: 2 200 места
Площ: 11 237 м²
Дължина: 173 м
Ширина: 125 м
Височина от най-ниската до най-високата точка: 73,60 м
Височина на голямото стълбище: 30 м
Размери на голямото фоайе: височина 18 м, дължина 54 м и ширина 13 м
Размери на залата: височина 20 м, дължина 32 м, ширина 31 м
Тегло на полюлея: 8 тона
Сцена: височина 60 м (45 м под сцената и 15 м над нея), 27 м дълбочина, ширина 48,5 м
Кратка история[редактиране | edit source]

След покушението над Наполеон III в сградата на старата опера той решава никога повече да не ходи там и обявява конкурс за построяване на нова опера. Строежът продължава от 1860 до 1875 г. и струва 36 милиона златни франка.
Открита е на 15 януари 1875 г. с официалното име Национална музикална академия. Запазва името си до 1978 г., когато е преименувана в Национален театър на парижката опера. След като Опера „Бастилия“ е завършена през 1989 г. и става първостепенна опера, Националният театър е преименуван на Пале Гарние (по името на своя архитект Шарл Гарние), въпреки че на фасадата на сградата все още стои надписът Национална музикална академия. Днес 2-те опери са комерсиално сдружение, което се нарича Национална опера на Париж.
Интериор[редактиране | edit source]

Външната фасада сама по себе си е доста внушителна, с множество статуи, инкрустации и релефи, но още по-внушителна е вътрешността на сградата, за която някои казват, че е най-красивата сграда в света.

Голямо театрално фоайе

Фойето е място за разходки на зрителите по време на антракта (почивката). То е просторно и богато украсено. Сводът му е покрит с мозайка на златен фон. От него се открива чудесна гледка към парадното стълбище.
Голямото фоайе е замислено от архитекта Шарл Гарние по образец на големите галерии в старите замъци. Играта на огледалата и прозорците придават на галериите простор и ги правят да изглеждат още по-големи. На тавана има сюжети от различните етапи на музикалната история, като главен декоративен елемент е лирата. Тя може да се види навсякъде - от пода до решетките на отоплението и дръжките на вратите. В центъра на фоайето се намира бюст-паметник на Шарл Гарние до прозорец, от който се открива гледка до Лувъра. На стените има 20 елегантни статии върху колони, които са алегории на качествата, които трябва да притежава всеки творец. От тавана се спускат множество огромни полилеи.
В самия край се намира галерията с огледалата – чиста и светла ротонда с изображения на стените на различни напитки (чай, кофе, шампанско и други), а също така риболовни принадлежности. Понеже е завършено след откриването на операта, това фоайе носи духа на 1900-те. През 1928 година една част изгаря при пожар и е реставрирана едва през 2004 година.

Голямо парадно стълбище



Това стълбище заедно с вестибюла е сред най-известните места в операта. Използваните материали, които са оникс, мрамор и мед. Украсено е с множество картини и мозайки. В основата му има 2 бронзови статуи, представляващи женски фигури, които държат букет от свещници. Самите стълби са изработени от бял мрамор и изглеждат като разлети, защото долните стълби имат по-голяма дъга от горните.
Стълбището води до партера на театъра, тоалетните и оркестъра. Следващото ниво, когато се разделя на 2, води до балконите и отделните фоайета и зали. Тази част на операта е мястото за социални контакти и мястото, където ппо-рано се е събирала аристокрацията на града. На 4-те части на тавана са изобразени различни музикални алегории.
Театрална зала[редактиране | edit source]
Залата е в червени и златни тонове, в италиански стил, на 5 нива и с форма на подкова. Украсена и осветена е с огромни кристални полилеи. Таванът е нарисуван от Марк Шагал през 1964 г. Столовете са облечени в червено кадифе.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5_%D0%93%D0% … D0%BD%D0%B8%D0%B5