Как се лекува разбито сърце?

Точно!Плюс това той и да избере да прекрати комуникацията с бившата /уж/, авторката какво-да живее цял живот в страх и подозрения?А липсата на секс е абсолютно показателна-той не я желае!Това не може да се промени в друга посока!Щом сега не иска секс с нея, след 5 години брак и едно дете дали ще я иска?Не, естествено!

Аз не вярвам в живота без чувства и най-вече без тъга.
Не вярвам, че човек може да бъде истински щастлив, ако не се е докоснал до страданието, болката, загубата и тъгата. Ако не е отишъл до Ада поне веднъж.
Като сезоните, ако живееш във вечна пролет, няма как да оцениш истинската прелест на пролетта.
Разбира се, можеш да живееш и във вечна зима. И да мислиш, че пролетта е само приказка.

Мерси, Жаклин.

Разбито сърце - лекува се с време и доза самовнушение. И желание, разбира се.   И с много стари, добри и проверени приятели.

Тоя льольо заслужава някоя така да го върти него.  

Сърцето ще го излекуваш  В момента най важното е да разкараш тоя боклук от живота си 

Много хубаво и мнооооого вярно!

Ей заради това ни се такова мамата на сърчицата.  

Човек най-болезнено се разделя с илюзиите си и го прави тогава, когато разбере, че те са точно това.

Ази, много поетично си го описала! Точно това имах предвид, когато споменах за скръбта. Но за да скърби, човек трябва да е бил способен да изпита любов. С две думи да е нормален.

харесва ми


Бял сняг - сърцето има способността да се справя. Дай му време......след време ще разбереш, че е било за добро да си тръгнеш.

Мила Бял сняг,
минавала съм през това няколко пъти. Започна се от първия ми мъж - разбрах, че е влюбен в друга. Видях как е писал писма на някаква. Но го зарязах и си намерих друг, не съм страдала по него, бяхме си омръзнали вече.

След това се влюбих жестоко в мъж, влюбен в бившата си - не ме е лъгал. Казваше ми, че предпочита да е с нея вместо с мен. Заради това не успях да се отпусна пред него, живеех в страх и несигурност и не успях да му покажа какво чувствам, не успях да му покажа нищо добро, въпреки че за мен той все още е единствената ми сродна душа и единственият човек, който съм чувствала близък.

След няколко години се хванах с един женкар, както се очакваше, той не ми беше верен. Намерих смс-и в телефона му от друго момиче, с което се среща. Вдигнах му скандал за това и той ме заряза.   Тогава почувствах самолюбието си наранено и си казах, че ще си го върна, въпреки че всички ме уверяваха, че не си заслужава и че няма да успея. Върнах си го, дори бях първата жена, с която живя  заедно и първата, към която се привърза силно. Тъй като прецених, че връзката ни няма да има развитие, го зарязах.

Сегашният ми съпруг много силно страдаше за бившата си жена, която го беше напуснала заради друг. Ожени се за мен само, за да й го върне, но аз нямах нищо против, защото ми беше дошло време за женене. По едно време видях в разпечатката на телефона му (която пристига по пощата), че постоянно й звъни и си говорят дълго. Вдигнах му скандал. Спря да й звъни от този номер, но има и друг, фирмен, който не мога да засека.

Какво да ти кажа, за мен тези случки са станали като здравей-здрасти. Отдавна не страдам и не се влюбвам силно. Всичко минава и си отминава - трябва да гледаш собствените си интереси. Като минеш няколко пъти през това, си изграждаш имунитет и вече не чувстваш нищо освен студ.
Бих ти дала съвет да правиш секс с някой/няколко други, но си представям как ще се приеме този съвет от останалите съфорумки. За всеки случай направи всичко възможно, за да не страдаш и да не мислиш за него - клин клин избива!

Моето мнение за този човек е, че не те обича и постоянно и нагло те баламосва. По-добре си намери друг.

Скръб и тъга би било нормално да се изпитва, когато приключва една връзка, в която е имало взаимна обич, уважение, допълване и така нататък. И в един момент единият от двамата решава, че ще приключи поради някакви свои си съображения и всеки продължава живота си. Но когато е налице такава "връзка" като на авторката, в която липсва обич, уважение на човека и чувствата му, секс и всичко, което се предполага за една здрава и красива връзка, защо да се тъгува за нещо, което всъщност не е било? Не съм изпадала в подобна ситуация, но, доколкото се познавам, бих презряла и намразила човека, който се е отнесъл така с мен, до степен да не искам нито да го виждам, нито да го чувам, камо ли да тъжа за него. Би ми било болно заради вложените чувства и надежди от моя страна, заради пожертваното време, което съм загубила, заради това, че съм допуснала някакъв си да си играе с мен. Но не и за един компроментирал се вече пред мен мъж, когото не бих искала и допуснала повече до себе си за нищо на света.
Бял сняг, не си заслужава да страдаш и да го мислиш. Най-малкото заради това, че мъж, който те обича истински, не би ти причинил описаните от теб неща. Нищо не си загубила. Отървала си се.

За авторката това е любов, независимо, че отношението към нея е било отвратително. Да, отстрани всеки казва гордо "аз не бих търпяла нито миг", но това е защото гледа отстрани. Колкото до омразата, да, авторката и през това ще мине - и ще мрази колкото него, толкова и себе си, че "се е оставила". А после ще разбере, че не може да се обвинява за това, че се е влюбила в манипулатор и егоист. Ще ожали себе си, миналото, несбъднатите мечти, но  ще мине.

Преболедувай го. Това са моменти на опитност. Нормално е да ти е тъжно, да си отчаяна, несигурна. Та ти си човек, естествено е да се чувстваш така.
Повечето тук пишат, водени от ума. Теб в момента ментор ти е сърцето. Пусни се по вълната, тя все в един момент стига брега. Там ще се заземиш. Всичко добро ти желая.

Това с мразенето вече е прекалено. Минала съм през няколко подобни случки, но не мразя  нищо и никой. Пазя единствено добри спомени от всички и съм им благодарна за хубавите мигове заедно. Не си тровя живота с отрицателни емоции - който лъже - за него си е. Моята съвест е спокойна.  
И не съм търпяла - което не ми е изнасяло - прекратявала съм. Не случайно съм инициатор на крайните раздели до сега. ДОри ми е малко съвестно, сякаш в края на краищата аз съм им разбила сърцата. Ако авторката го напусне/изгони, несъмнено ще му разбие сърцето - мисля, че той го заслужава.

"не си тровя живота с отрицателни емоции" и "не съм мразила/мразя никого, а помня само хубавото" са ми любими - изричащите са толкова дзен, та направо ще започнат да левитират! Ти да не си почитател на новите модификации на старите култове и духовни практики тип "създаден съм за хармония"?  Единстввено ми е чудно дали е вид самозаблуда за самозащита след опустошителна любовна история, или е някаква патология.
Не си ли спомняш Ботев - силно да любя и мразя? Любовта и омразата много си приличат и според развитието на отношенията могат да преливат едно в друго.