Покажи ми красота пак и отново... (11)
- Публикувана: 23 дек. 2013, 20:14 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2014, 18:54 ч.
# 453
15 март 2014, 20:16 ч.
Хехееееей, midkoo, така ме усмихна - цяла вечер ще си я нося усмивката, да знаеш! Благодаря!
Между другото, аз се разписвам изключително рядко в тази тема и изключително с музика, и помня, че каквото и да съм сложила за поздрав, ти винаги го харесваш! Ето още един - за теб и за всички българи!
Виж целия пост
calopsita
Браво мила! За това изпълнение ,каквото и да кажеш, ще е малко!
От моите са. Истински - За теб!
Цитат
Поздравявам ви с нещо, по моему страшно красиво
Браво мила! За това изпълнение ,каквото и да кажеш, ще е малко!
От моите са. Истински - За теб!
Хехееееей, midkoo, така ме усмихна - цяла вечер ще си я нося усмивката, да знаеш! Благодаря!
Между другото, аз се разписвам изключително рядко в тази тема и изключително с музика, и помня, че каквото и да съм сложила за поздрав, ти винаги го харесваш! Ето още един - за теб и за всички българи!
# 455
16 март 2014, 01:31 ч.
Наскоро открих тази толкова мила творба, която ме зарадва много истински - с простотата и с искреността си. Нищо кой знае какво - а сърцето ми се усмихна за дни наред:) Надявам се да усмихне и вас! 
(и спирам да спамя, обещавам 
)
Той ме обича
Той ме обича, да знаете.
Не че съм нещо особено.
Но ме сънува. И ме мечтае.
Точно каквато съм – безподобие.
Той ме обича. Наистински.
И ми помага да дишам.
В нощите измисля ми приказки,
а през деня ми ги пише.
После се сбъдваме – двамата.
Не че е нещо нечувано.
Просто му кацнах на рамото
и започнах да съществувам.
А пък той ме обича. И толкова.
Повече даже – не искам.
Вече не вярвам във болката.
Той ме рисува усмихната...
И ме обича. В безкрайности.
Даже до необятност.
Много прилича на щастие...
Само, че – безвъзвратно.
Мира Дойчинова
Виж целия пост
(и спирам да спамя, обещавам )Той ме обича
Той ме обича, да знаете.
Не че съм нещо особено.
Но ме сънува. И ме мечтае.
Точно каквато съм – безподобие.
Той ме обича. Наистински.
И ми помага да дишам.
В нощите измисля ми приказки,
а през деня ми ги пише.
После се сбъдваме – двамата.
Не че е нещо нечувано.
Просто му кацнах на рамото
и започнах да съществувам.
А пък той ме обича. И толкова.
Повече даже – не искам.
Вече не вярвам във болката.
Той ме рисува усмихната...
И ме обича. В безкрайности.
Даже до необятност.
Много прилича на щастие...
Само, че – безвъзвратно.
Мира Дойчинова
# 456
16 март 2014, 01:32 ч.
Трябва да заредите pps. файла - оттук
http://www.fichier-pps.fr/2013/09/03/parade-de-fleurs-de-zundert/
Виж целия пост
http://www.fichier-pps.fr/2013/09/03/parade-de-fleurs-de-zundert/
# 464
18 март 2014, 00:11 ч.
тази фотография я пускам в скрит текст, да, този стол е направен майсторски, но е зловещ...не мисля, че искам да го имам...
Виж целия пост
тази фотография я пускам в скрит текст, да, този стол е направен майсторски, но е зловещ...не мисля, че искам да го имам...
Скрит текст:
[/spoiler]
spoiler]Препоръчани теми