ДЕКЕМВРИйки 2013

Здравейте Ние с Мишо тъкмо се връщаме от разходка (София). Студеничко си е, мен ме заболя носа от студ, но като гледам, на Мишо носът нито е студен, нито даваше някакви признаци, че не се чувства добре. Чувала съм, че някои бебета спят на минусови температури и им е много добре

Момичета, искам да споделя нещо с вас. Попаднах на него във форума, като е коментирано през 2006 в темата : "Не се бойте от бебето на ръце!" и много ме развълнува. Сигурно ще има различни мнения, но пък според мен категорично дава отговор на въпроса " Да гушкаме ли бебетата и колко?". Предварително се извинявам за дългия цитат

Част от книжката на Жан Ледлофф

„Когато майката го оставя в самота, бебето не може да чувства, че тя скоро ще се върне и всичко в света става непоносимо неправилно.... То чувства, че като плаче някак си може да поправи положението. Но и това чувство изчезва, ако бебето го оставят да плаче твърде дълго, ако след този плач не следва никаква реакция. Тогава бебето потъва в безнадеждно, безвременно отчаяние... Новороденото бебе го поставят в кутия, служеща за креватче, и го оставят самичко, задъхващо се в сълзи и ридания, в съвершено неподвижно заточение (за първи път в своето безгрижно съществуване в утробата на майката и за милиони години еволюция неговото тяло изпитва тази плашеща неподвижност)... Бебето плаче ли плаче; неговите дробчето пламтят с обгарящия ги въздух, а сърцето се разкъсва от отчаяние. Но никой не идва. Без да губи вяра в „правилността” на своя живот, както и заложената в него природа, то прави единственото, което за сега при него се получава – продължава да плаче. Минава цяла вечност, и бебето се унася в сън. И ето че то се пробужда в тази безумна и плашеща гробна тишина и неподвижност изпищявайки. От краката до главата на неговото тяло го обгръща огъня на жаждата, желанието и непоносимото нетърпение. То плаче до хрипове в гърлото, до болка в гърдите. Най-накрая болката става непоносима, и воплите постепенно ослабват, затихват. Бебето слуша. Отвяря длани, стиска юмруци. Обръща главата си на едната страна, на другата. Нищо не помага. Това е просто непоносимо. То отново избухва в ридания, но преумореното гърло отново напомня за болката и хриповете, и скоро бебето затихва. То напряга своето измъчено от желание тяло и намира в това някакво облегчение. Тогава то маха с ръчички и крачета. Спира се. Това същество не е способно да мисли, не умее да се надява, но вече може да страда. Заслушва се. След това отново заспива. Някой е дошъл и го е вдигнал във въздуха. Супер! Отново го върнаха към живота... Всички мъчения, които са му се наложило да изпита като че ли вече ги няма и в спомените... Детето се наслаждава на вкуса и гладкостта на майчината гърда, пие с жадни устни топлото мляко, слуша познато сърцебиене, напомнящо му за безоблачното съществуване в матката, възприема със своя засега замъглен поглед движението и живота... То доволно суче от гърдата, а когато се насити изпада в дрямка. Пробужда се отново в Ада. Нито сладки спомени, нито надежда, нито мисли не могат да му донесат успокоение и напомняне на срещата със своята майка...

Неговата майка – една от тези жени, които след дълги размишления е решила да кърми бебето си. Тя го обича с всичката си непонятна по-рано нежност. Отначало й е трудно да остави бебето след хранене обратно в креватчето, и особено заради това, че то така отчаяно плаче. Но тя е убедена, че това е необходимо да се прави, т.к. нейната майка така й е обяснявала (а нали тя знае това), че ако се подадеш на бебето сега, то в последствие то ще порасне развалено и разглезено. Тя иска да прави всичко правилно; в някой миг й идва усещането, че това малко същество в ръцете й за нея е най-важното и по-скъпо от всичко на света. Тя въздъхва и поставя бебето в креватчето, украшено с жълти патенца и вписващо се с дизайна на цялата детска стая... Жената приглажда ризката на бебето и го покрива с извезано чаршавче и одеалце с неговите инициали... Майката се навежда да целуне гладката като коприна бебешка бузка и напуска стаята. Тялото на новороденото се разтриса от първия душераздиращ вик.

Тя лекичко затваря вратата. Да, тя му е обявила война. Нейната воля е длъжна да победи. Зад вратата се раздават звуци, приличащи на виковете на човек подложен на мъчение. Отчаяните вопли на бебето – те не са преувеличение, те отразяват неговото вътрешно състояние.

Майката се колебае, сърцето й се разкъсва на части, но тя не се поддава на порива и заминава. Та нали точно го е нахранила и му е сменила пеленката. Тя е уверена, че то, в действителност, от нищо не се нуждае, и затова нека да плаче докато не се измори.

Бебето се събужда и отново плаче. Неговата майка отваря леко вратата, поглежда в стаята, за да се убеди, че всичко си е по местата. След това тихичко, все едно се бои да разбуди в него лъжливата надежда за внимание, тя отново притваря вратата и бърза към кухнята, където работи. Плачът на бебето постепенно е преминал в разтрисащи стенания. Тъй като на плача не следва никаква реакция (независимо, че бебето очаква, че помощта е трябвало още отдавна да дойде), желанието да моли за нещо-си и да сигнализира за своите потребности вече се е отслабило и се е изгубило в пустинята на равнодушието. То разглежда пространството наоколо. Зад перилата на креватчето има стена. Светлината е приглушена. Но то не може да се обърне. И вижда само неподвижните перила и стената. Чуват се безмислени звуци някъде-си в отдалечен свят. Вечното разглеждане на перилата и стената се редува с вечно разглеждане на перилата и тавана.”

абе мамета имаме ли група в фейса декемвийки 2013? ако има ако може да ме добавите

valentinaaaa , това е много сърцераздирателно.

Валентина, с теб май имаме един и същ проблем. И моята Бебка иска постоянно да суче, но според мен след 20-30 мин. сукане тя се е нахранила и само си играе с гърдите ми. Поне при моята Елена установих, че е така. Пробвай да го разнасяш на ръце с изправена главичка - да разглежда. При мен помогна да се даде малко почивка на гърдите ми. Нощем обаче не ми се става да я нося и вече 2 нощи изкарваме от 2 до 5 часа на гърда (аз дремя, тя суче) и то станава време за другото хранене и давам пълната гърда, насуква се и заспива. Виждам, че си публикувала нещо по темата за носенето на ръце.  В началото много се пънех и виках, че няма да я уча на ръце, да си стои да си реве, ще свикне и в един момент като се позачетох из книги и форуми разбрах, че съм най-лошата майка на света. Още не мога да си го простя. Спрях да слушам съветите на баби и лели, убедих баща й, че не е редно да оставяме детето ни да се "наревава" и започнах да й давам да суче по повече, да я разнасям. Чета форума, за да си сверявам часовника и се съветвам само с "пресни" майки. Такива дето са раждали преди 20 год. не ги питам изобщо. Каквото искат да казват казват хората. Изобщо не ми пука. Детето само си казва какво иска и аз и баща й сме за това - да й го дадем.

Ние си я „лигавим„ много. Когато ни е кеф се гушкаме какво да се лигави детето то има нужда от обич и топлина. Някой път когато плаче от колики и се гушкаме, но не помага е тогава си поревава иначе не я оставям да плаче за нищо.    Има време да се възпитаваме, макар да знам, че са лисичета и лесно свикват на ръце. 

Алексис88, пробвах да се носим напред - назад, пробвах биберон, гушкане, играчки. Не става- рев, докато не получи гърда. Аз също забелязах, че не преглъща през цялото време, но....не мога да го слушам как плаче, къса ми се сърцето. Сега например яде от 20:00до 20:30, в 21:30 пак до 22. А от 23 до сега- вече е 1:00, виси върху мен. В 24:00 опитах да го оставя, тъй като заспа, но точно след 10 мин. пак рев, бута ръцете в устата, мляска все едно не е ял 5 часа.  А иначе растем... за 6 дена сме качили още 200 грама. Не знам....каквото такова и колкото издържат зърната.

И ние от сноши се храним през час(включително през нощта).И яде с такъв замах все едно скоро не е яла.Вчера ни беше консултацията-качили е 1,160 от изписването и вече е 4кг и е пораснала с 4см.Оказа се,че сме лакоми.Биха и и ваксината.
Днес ще ходим за количка.Дано не се върнем без.

Настана рев  До скоро!

Да, то и на мен не ми се получава всеки път да я "откъсна" от гърдата ми. Единствено да заспи помага. И ние не искаме биберон. Преди едва я будех на 3-4 часа да я нахраня сега на 2 часа иска да яде. Четох, че до 3-я месец изчезвал проблема. Аз вече сериозно се замислям да си купя слинг. Май като чета само това помага.

Здравейте, момичета,

при моята мъничка падна част от мъха, но кукуригуто на върха на главичката остана. Кожата на бузките се изрина, но леля доктор обясни, че това се получава от слюнката, след като е върнала част от храната. Затова започнах да и мажа и личицето с кремчето, което ми изписаха за подсичане. Доколкото успях да разшифровам рецептата, това е вазелин с витамини.

Ефект има. Пъпчиците намаляха, все още леко драскат бузките, но и това ще оправи.

За носенето на ръце - докато е будна, гледам да я занимавам. Дали нещо ще и чета или ще и преразказвам това, което дават по телевизията, все гледам нещо да се мърмори и да слуша. понякога правя опити да пея с радиото. Добре, че мъниче не разбира от музика... Хубавото при мен е, че да, майка ми е болна, но мога да и оставя мъничка при нея в леглото за малко време, за да мога да свърша нещо по къщата, когато мъжа ми го няма. Иначе моето момче обожава да гушка, дундурка и играе с бебето. Даже докато се борех с рагадите, той я хранеше с шишето, докато аз изцеждах с помпата по нощите. Гледам да не я оставям да реве от глад, усетя ли я че мрънка и е време за ядене, давам гърдата. Малко ме притеснява, че не качва ударно килограмите, а сантиметрите ги "гълта". 56-ти размер вече не и става, минахме на 62-ри, а няма и помен от пухкаво бебе. На месечната консултация беше 55 см на 4,000 кг. Сега на 15-ти съм пак на контролно мерене и да видим педиатърката какво ще ме прави. Тази снимка е от сутринта, аз не мога да преценя дали е кльощавичка.


За яденето - сутрин няма ядове, папа и 3-4 часа тишина и спокойствие, но вечерта огладнява за час и половина-два. Отдавам го на ритъма на "млеконадоя", някъде четох, че сутрин между 2 и 6 часа гърдите произвеждат най-много мляко и до вечерта темпът на производство намалява.

Мамчета привет от мен!!! Малко Ви поизоставих,но сега цялото ми внимание е насочено към малката Надя.Ще Ви споделя,че ние сме добре изписаха ни на 5.1.2014г.Малката много ме слушка спокойна е.Мога да се похваля,че се кърмим,но само с протектори,защото зърната ми не са оформени,но много добре се справя бебка и с тях. Мога да Ви споделя накратко как мина раждането.Беше доста мъчително.На 29.12 сутринта бях на тонове там ми засякоха контракции,но аз не съм ги усетила после някаква докторка ме провери и отдолу незнам какво ми направи ,но болката,която усетих беше ужасна.После почнаха и контракциите казаха ми да се поразходя някъде да си метна един душ вкъщи и аз сама съм щяла да се върна.Така и към 12ч почнаха и те бяха много на често през3-4мин. Към 19ч пак отидох до болницата,защото продължаваха контракцийте да са на 2-3мин.Бях с 1см разкритие,но с тези чести контракции са обзалагаха,че до сутринта ще съм родила.И така цяла нощ контракции и на 30.12 към 13часа постъпих в болницата с 3см разкритие.Към 16ч ми вкл и системи явно за ускоряване на раждането.Незнам но болките бяха ужасни накрая просто не се издържаше.Исках просто да пукна,ако щете ми вярвайте.Ако дойдеше време да ме проверяват за разкритие имах чувството,че незнам къде ми бъркат.Лошото беше,че при започване на контракцията пулса на бебето много се забавяше.Не можеше да ми се сложи и упойка ,заради нейните тонове.И така накрая се предприе спешно секцио,малко бях до финала бях стигнала до почти пълно разкритие.Така или иначе после се установи,че и пъпната връв е била много късичка и нямало да може да излезе бебка.Спомням си ,че даже не изплака като я извадиха,но после ми я сложиха на гърдите и просто се разплаках от щастие.И така мамчета това е от мен.А сега ще се връщам да Ви чета ,защото много съм изпуснала.

Здравейте маминки и от мен
Днес с Марти направихме първата разходка навън    близо 2 часа бяхме с количката навън,а милото си спинкаше и не даваше индикация да не му харесва и още щом се прибрахме се събуди ,как усещат тия малки мишлета,че вече са вкъщи и веднага ококорват очички    ....да не чуе дявола...добре ми е мъничето,скоро не е пищял неудържимо от колики,дано повече такива дни и нощи да нямаме.....миналия ден бяхме на консултация,качил е 700гр от изписването-вече е 4,650 и 59см (с 4см е пораснал от изписването) ,на 21.01 сме отново на консултация и тогава ще му бият и ваксина на милото,в болницата не ги усещаше,дано и сега да е така....това е от нас,пожелавам ви хубав и спокоен ден

И ние днес бяхме на първата си разходка навън с количката  Страхотен ден!
Валентина, това което си цитирала съвпада с това, което сме учили по психология в НБУ и с това, което пише в книжката, кяото имам на д-р Спок. Много е рано за нашите деца да се глезят още. На тях наистина им е много трудно в един нов свят, не знаят какво да правят със свободното си време, плашат се от новата светла и въздушна среда и само мама засега може да ги успокои. Аз я гушкам винаги, когато плаче и винаги има защо. Спи в нашата спалня, на своето креватче, но много от времето е на ръце да се храним, сучем, оригваме и успокояваме. Също се случва да поспим заедно някой друг час гушнати. Нали се обичаме и това е единствения начин тя да почувства това. Друго е ако съм преуморена и се ядосвам на детето, тогава тя имам нужда някой малко да ме отмени, за да мога да си почина. Не винаги има кой. Но като цяло гледам да дремвам с нея понекога през деня и така издържам.

и ние бяхме малко на разходка,същата работа,спа и се събуди като се прибрахме и ние на 20ти сме на консултация....баба ми мрънка да не я вадя ама то в това слънчице е грехота да я държа вкъщи

Да питам за консултациите - ние още не сме се срещали с нашата ЛЛ -  на датата на раждане ли си отивате или на определен период след последната ваксина, сложена в болницата?

Ако утре времето е като днес и ние ще сме на разходка.     До сега я вадех само на терасата, а от вчера имаме официално разрешение на педиатърката, която се грижи за малката в болницата и ходихме на 2 контролни при нея