ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО- тема №14

  • 79 388
  • 735
# 240
Гала-аз също ти го желая от сърце.
maria7787-браво, че детенцето ти  е по добре вече, знам какво ти е и е ужасно чувството, така е с тези вируси Confused
Хубав уикенд на всички Hug
Виж целия пост
# 241
 Embarassed
Виж целия пост
# 242
Мария, най-вероятно човекът не е искал да продължи разговора си във ваше присъствие и по този начин е показал на отсрещната страна, че "не може да говори", а пък и просто може да се е порадвал на кучето, което не е необичайно. Не се притеснявай, успокой се. Няма нищо страшно и в това, че мъжът ти е на работа нощна смяна. Приеми фактът, че ще оставате заедно с детето, когато той работи. Дали денем или нощем - реално няма никаква разлика. Целуни си детенцето и лягай да поспиш. Лека нощ от мен!
Виж целия пост
# 243
tetka_the_best сигурно си права, но много се притесних, заспах но чак към 3 часа и при най-малкия шум подскачах сърцето ми щеше да се пръсне, мъжът ми си дойде сутринта, и доста се пооспокоих и спах с детето до към 10- опитвам се да мисля положително тази сутрин, говорих с приятелки, казаха ми,че е нормално да се стресна, при положение,че гледам новини, чета вестници и знам какво се случва в скапаната ни държава - много ме е страх за детето, направо незнам като дойде време да ходи на училище, не ми се мисли, боже откъде толкова много страх в мене, а хич не бях така, преди да ме порази това!
Виж целия пост
# 244
И аз никога не съм била такава и много ме е яд на мен... не знам какво ми стана.  Crossing Arms Преди винаги всички са ме смятали за силен характер, непукист, а сега съм ...  ooooh!. Никога не съм се вглеждала до такава степен в себе си, одеве ядох тутманик и ми приседна една хапка, докато си наливах чаша вода, първата мисъл в главата ми беше "ами ако се задуша и умра"  Tired.
Виж целия пост
# 245
Ох това със задавянето е ужасно,аз два пъти съм се задавяла до степен да не мога да дишам и то с мляко, добре,че е имало хора около мен,за да  ме поблъскат, за да се оправя, детето веднъж сме го губили за минути в един голям магазин, беше голяма паника тогава/блокираха магазина, за да я намерим пред един асансьор добре че не беше успяла да се качи вътре/,  задавяла ми се е до степен да не може да диша и пак съм била сама,без мъжа ми, нощно време, та съм търсила помощ от комшии- та всъщност мен този рецидив ми се отключи след нейното задавяне април месец, аз тогава се сринах, тя се задави със сърми и от тогава не и давам да яде зеле, страх ме е, всъщност вчера за първи път пак яде сърми след инцидента, но пак ме беше страх и и махнах зелето, оставих само ориза, за по-голяма сигурност. Но при тези така да ги нарека инциденти страха е бил за момента идва и си отива, а сега с това паническо, явно всичките натрупани страхове през годините избиха и ми създават голям дискомфорт!
Виж целия пост
# 246
Мили момичета, негативната информация, която ни залива отвсякъде ни въздейства много... Като първа стъпка към подобрението на моя близък беше да спрем телевизионните предавания, които са... страшни. Той се страхуваше и от съобщенията в прогнозата за времето, че се очакват обилни валежи /това по време на наводненията в страната/, а новинарските емисии, които ни насаждат, че сме зле и още по-зле ще станем - я увеличение на цените ще ни халоса, я някой грип ще ни посети..., катастрофи, убийства... В чудо се виждахме. Може да ви звучи странно, но започнахме да подбираме какво ще се гледа, сякаш в стаята има малко дете. /Трудно ни беше с анонсите на новините и на някои реклами на филми за престъпления, че ги излъчват непрекъснато точно с най-гадните сцени/. Проумейте, че откакто свят светува навсякъде се случват такива неща, не са само в нашата държава. Но вижте и доброто, което се случва около вас. Усмихнете се. Имате хубаво кученце, добронамерен човек се е зарадвал на животинката - чудесно! Хората не са непременно зли и с лоши намерения, напротив! Гледайте филма за Пач Адамс /в Замунда го има и с бг аудио/.
        И моля ви от сърце - не прехвърляйте страховете си върху децата. Учете ги как да не се изгорят от печката, а  не им забранявайте я пипат, защото може да се опарят. Те трябва да растат уверени, мислещи и самостоятелни хора. Понеже и аз, като всеки родител, съм имала притеснения, когато детето ми беше малко и го гледаха възрастните ми родители, реших, че ще започна едно обучение "по спешност". Детето научи наизуст телефонните номера на всички ни и как да ни набере /от домашен телефон, от джиесем/, но цифричка по цифричка, не от менюто за бързо набиране. Ако трябва да се обади на полиция или на бърза помощ, какво трябва да каже: да се представи, да каже на колко години е и че еди къде си се случва еди какво си. Когато се разхождахме, учехме имената на улиците, по които минаваме, номерата на блоковете, имената на магазинчетата... А, знаеше и телефонните номера на съседите ни Simple Smile
          Отклоних се малко от темата, но всъщност си признавам, че от непрекъснатото слушане на страховете на моя близък и аз "прихващах" на моменти. Детето ми изкара шофьорски курс и като всеки начинаещ шофьор, на когото му липсва практика, прави някои дребни грешки. Ако бях се вързала на страховете на моя близък, детето ми никога нямаше да се качи да кара кола... Да ни пази Господ!
       ПП - Мария, писала си точно за това, за което аз говоря. Научи се как да действаш при задавяне - доколкото си спомням в книгата на д-р Спок имаше много хубава иформация, въобще за първа помощ в различни ситуации. А не да ограничаваш детето да не яде сърми, защото може да се задави. Здраво-право дете да го държиш до полата си и да не му даваш да прави нищо като връстниците си, защото ти имаш страхове. Стискам ти палци и ти давам много кураж да се надскочиш.  Hug
Виж целия пост
# 247
От два дена пия Деанксит, сама си го предписах. Днес до обяд бях като парцал. Смятам да го спра, просто се чувствам ужасно, това отпаднало състояние ми напомня на самите ми нервни състояния. Пих по едно хапче, на вас така ли ви действа, направо се дрогирам.Май ще трябва да посетя специалист, моля ви кажете ми какъв специалист да търся. Препоръчайте ми име и доктор, просто трябва се справя, а очевидно този път сама не мога. Praynig
Виж целия пост
# 248
tetka_the _best мойто детенце е пълна противоположност на мен самата, изключително своенравна, ината, смела, няма страх от нищо и никога не съм я ограничавала и много хора ме упрекват заради това, единственото,което съм я ограничила  през  живота и до момента е яденето на сърми/заради задавянето/,тогава когото се случи, каквито и техники да прилагах нямаха успех, накрая вече когато хукнах за помощ от комшиите, тя повърна и се оправи. Та исках да кажа, че аз се знам какво представлям затова и дума не обелвам пред нея за моите страхове, аз съм плашена прекалено много през живота си, знам какво е, затова до момента дъщеря ми няма никакви страхове, надявам се и за в бъдеще да няма. Та знам, много добре,че за това,което ни се  случва в живота и това как приемаме нещата които ни се случват,  едно 60% вина имат родителите. Затова много ме е страх и не желая дъщеря ми да ме вижда такава. Вече 8 м откакто ме връхлетя тази гадост, страховете ми се множат имам чувството и един от най-големите е,че съм непълноценна майка за дъщеря си и от там биват провокирани всички останали неразположения. Но съм твърдо решена да се боря със зъби и нокти и няма да се дам  да ме връхлетят отново многото страхове. Минах хипохондричната вълна  спряма себе си успешно,/ за детето е малко по-трудно/ а тази вълна е по-лека от тази с другите страхове или може би са еднакви по тежест,зависи кой по какъв начин интерпретира страховете си- както всички знаят 90% от страховете са фантазни, останалите  10% я се случат, я не. Трябва непрекъснато да си повтаряме това.
Виж целия пост
# 249
mia1 първите 3-4 дена и аз се чувствах така и много ми се спеше, след което това чувство отмина.
Виж целия пост
# 250
Аз от няколко дни също се чувствам като парцал на моменти, имам чувството, че нямам силички за никаква физическа дейност, все едно краката от коленете надолу няма да ме издържат....вече започнах на моменти да си мисля, че може нещо друго да ми има, да няма общо с нервите това състояние  ooooh!. А, в моментите, когато съм ок, се чувствам страхотно енергична.
Виж целия пост
# 251
desex и аз бях така с меки крака 3 дена,покрай болеста на дъщеря ми, но болници,лекари,изследвания няма начин издържах, сега  от снощи ме връхлетя тревожността и физическите симптоми изчезнаха, странна работа, че или са само физически симптоми при мен или само тревожност newsm78
Виж целия пост
# 252
Нямам сили да го търпя това състояние. В семейството ми има точно два случая със злоупотреба с лекарства от този тип и просто съм наплашена. От обяд лежа. При мен не просто ми се спи, а направо ми се замайваше главата, аха и да падна. Не искам да пия нищо, искам да съм здрава. Като някаква ненормалница мисля само за здравето си, всяко пробождане, болка в гърдите, замайване. Едни такива постоянни мисли, глупави, идиотски. Какъв лекар да търся, не искам да пия успокоителни, искам помощ, за да преодолявам тези натрапчиви мисли. Искам лекар, който да ми помогне да разбере къде се корени проблемът, не искам да пия лекарства, не ми действат добре.
Моля ви препоръчайте ми изпитани специалисти, бих предпочела да е жена, която да не ме натъпка с лекарства. Praynig
Виж целия пост
# 253
Аз пък днес си взех и белергамин. Нямам идея дали има някакъф ефект от него, но  все още се опъвам на АД.
Виж целия пост
# 254
алина, ти от колко време си без АД?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия