Големия ми син се роди,когато бях на 20,а малкия на 23.Наистина възстановяванрто е много по-бързо,а и си млада мама.Сега съм на 24 с две прекрасни момченца и страхотен съпруг,а бабите и дядовците се разтапят щом видят малките съкровища.Ако се чувстваш готова въобще не му мисли.Никога няма да можеш да угодиш на всички.
Виж целия пост
На 21 бебе?
- Публикувана: 13 фев. 2006, 14:47 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2006, 10:58 ч.
# 76
15 фев. 2006, 13:35 ч.
Здравей!Щом си намерила подходящият човек,обичате се искате и имате възможност за отглеждането му,действайте!Успех!
Виж целия пост
# 77
15 фев. 2006, 13:45 ч.
мен на твоята възраст вятър ме вееше на бял кон хи-хи
но-о-о, ако наистина искате бебе с половинката си - давай смело. с или без вашите родители ще си отгледате детето, но ако таткото не участва активно, не те виждам...
Виж целия пост
но-о-о, ако наистина искате бебе с половинката си - давай смело. с или без вашите родители ще си отгледате детето, но ако таткото не участва активно, не те виждам...
# 78
15 фев. 2006, 13:46 ч.
Здравей, когато забременях бях на 21 години и аз мислех, че още съм много млада и че нашите няма да ме подкрепят. Първия човек,след таткото, на когото казах беше майка ми, тя много се зарадва и каза, че ще ми помага по всякакъв начин. Баща ми го прие малко по-трудно, просто, защото беше неочаквано за него, а и се страхуваше да не прекъсна следването си. Сега сина ми ще стане на 1 година, майка ми ме помага много, дори по време на сесия детето е при нея в провинцията и тя си е взела бабенство( тоест ползва моето майченство) , баща ми също е луд по-малкото човече и го обожава.
Благодарение на родителите ми детето расте заобеколено от много грижи и любов, а аз мога да завърша образованието си.
Тая година , живот и здраве, ще се дипломирам
И тогава сама ще си гледам детето, но съм сигурна, че нашите винаги ще са до нас тримата:)
Така че при положение, че и двамата желаете да си имате детенце, пожелавам ти много скоро да се радваш на едно малко слънчице
Виж целия пост
Благодарение на родителите ми детето расте заобеколено от много грижи и любов, а аз мога да завърша образованието си.
Тая година , живот и здраве, ще се дипломирам
И тогава сама ще си гледам детето, но съм сигурна, че нашите винаги ще са до нас тримата:)
Така че при положение, че и двамата желаете да си имате детенце, пожелавам ти много скоро да се радваш на едно малко слънчице
# 79
15 фев. 2006, 13:47 ч.
Ако ти се чувстваш готова- давайте смело! Какво мислят твоите или неговите родители няма значение. Важното е какво искаш ти. Успех! 
Виж целия пост
# 80
15 фев. 2006, 13:55 ч.
Ако бях на мястото на родителите ти и аз щях да подскоча , остави ги тия работи , че свекървата ще ти помага, ти кефа на свекървата ли ще задоволяваш или си убедена че си достатъчно зрял човек за бебе , а едно дете е голяма отговорност с много жени съм си говорила на тая тема аз станах майка на 21 години имах голямо желание за бебе, само че не осъзнах каква отговорност означава, бях прекалено млада сега вече е на почти 10 години , но възпитанието за него попада изцяло в мои ръце чуваш критики отвсякъде много го глезиш , не го възпитаваш добре и други подобни и си задаваш въпроса не избързах ли? Ти решаваш обаче - решението е изцяло в твои ръце
Виж целия пост
# 81
15 фев. 2006, 14:03 ч.
Изобщо не се притеснявай - щом така си решила - действай! Аз родих на 20г, мъжът ми е на 30. Когато разбрах, че съм бременна, цял месец крих от майка ми и не знаех как да й кажа. Беше ме страх как ще реагирал Мислех, че ще ме накара да махна детето, макар че вече бяхме решили да се жениме. Но след като й показах ехографската снимка и й казах че ще има внук - познай - тя се разплака от радост. Естествено, минах през лекцията че съм млада, че това дете ще промени живота ми, че трябва да си завърша ученето и т.н. Сега родителите ми умират за внука си и го обичат повече от мен самата. Не се измъчвай, ако е рекъл Господ, както се казва, всичко ще мине и отмине!!!
УСПЕХ
Виж целия пост
Изобщо не се притеснявай - щом така си решила - действай! Аз родих на 20г, мъжът ми е на 30. Когато разбрах, че съм бременна, цял месец крих от майка ми и не знаех как да й кажа. Беше ме страх как ще реагирал Мислех, че ще ме накара да махна детето, макар че вече бяхме решили да се жениме. Но след като й показах ехографската снимка и й казах че ще има внук - познай - тя се разплака от радост. Естествено, минах през лекцията че съм млада, че това дете ще промени живота ми, че трябва да си завърша ученето и т.н. Сега родителите ми умират за внука си и го обичат повече от мен самата. Не се измъчвай, ако е рекъл Господ, както се казва, всичко ще мине и отмине!!!
УСПЕХ
# 82
15 фев. 2006, 14:09 ч.
щом го желаете и двамата - действайте 
важното е вие да се обичате и ти пожелавам лесно да се разбереш с родителите ти. а предполагам, че ако са против в началото, бързо ще се стопят различията ви като гушнат малкото човече:)
Виж целия пост
важното е вие да се обичате и ти пожелавам лесно да се разбереш с родителите ти. а предполагам, че ако са против в началото, бързо ще се стопят различията ви като гушнат малкото човече:)
# 83
15 фев. 2006, 14:21 ч.
Хайде и аз да се присъединя към отбора на "младите" мами 
Забременях на 20, родих на 21 - не беше планирано, по-скоро беше много голяма изненада, но и много хубава
Нашите бяха също силно изненадани и панирани в първия момент 
, ама бързо се опомниха и сега много се радват на малкия бебок 
Така че и аз ще ти кажа - щом се чувстваш готова - смело напред!
Виж целия пост
Забременях на 20, родих на 21 - не беше планирано, по-скоро беше много голяма изненада, но и много хубава
Нашите бяха също силно изненадани и панирани в първия момент , ама бързо се опомниха и сега много се радват на малкия бебок Така че и аз ще ти кажа - щом се чувстваш готова - смело напред!
# 84
15 фев. 2006, 14:38 ч.
Виж, миличка, важната си ТИ. Реши какво искаш ти и го направи. Хората, които те обичат ще те подкрепят. Сигурна съм, че майка ти те обича 
Аз родих на 21. Когато казах на майка ми, щеше да откачи от ужас, като се роди дъщеря ми, не можех да се вредя до нея от майка ми Беше много щастлива и сега умира за внучката си Сега съм на 31 и очаквам второто си дете. И двете планирани, много желани и правени с любов! Мисля,че това е най-важното. Живей за любовта си и бъди щастлива! 
Виж целия пост
Аз родих на 21. Когато казах на майка ми, щеше да откачи от ужас, като се роди дъщеря ми, не можех да се вредя до нея от майка ми Беше много щастлива и сега умира за внучката си Сега съм на 31 и очаквам второто си дете. И двете планирани, много желани и правени с любов! Мисля,че това е най-важното. Живей за любовта си и бъди щастлива! 
# 85
15 фев. 2006, 15:48 ч.
Няма значение на каква възраст си,а дали наистина си готова за това.За едно бебе се носи голяма отговорност,която не винаги се осъзнава преди раждането.Нормално е майката на приятеля ти да мисли по този начин,т.к той все пак е по-голям от теб,а за твоите родители ти винаги ще си тяхното малко момиченце.Ако и двамата много го искате,подкрепям те с две ръце
Виж целия пост
# 86
15 фев. 2006, 16:20 ч.
21 е прекрасна възраст за сватба и бебе, така че ако и ти искаш бебче - действайте. Те вашите както сега могат да подскочат, така после има да се радват. Ако имаш някакви ангажименти със следване или нещо подобно тогава си прецени - ще ти бъде по-трудничко, но не и невъзможно.
Виж целия пост
# 87
15 фев. 2006, 16:29 ч.
Щом се чувстваш готова действай!
Аз родих на 28, много съжелявам че не се реших по-рано... та ако си сигурна, че можеш да поемеш отговорност за още едно човече дерзай.
Виж целия пост
Аз родих на 28, много съжелявам че не се реших по-рано... та ако си сигурна, че можеш да поемеш отговорност за още едно човече дерзай
.
# 88
15 фев. 2006, 19:47 ч.
Не се притеснявай. аз забременях на 22 и родителите ми го приеха много добре. Никой не ми е обячнявал, че съм малка. Нищо, че брат ми беше на 27, несемеен и без деца. Това да не ти е критерии.
Виж целия пост
# 89
15 фев. 2006, 20:12 ч.
Омъжих се и родих на 28г.- когато АЗ реших и когато АЗ сметнах че е дошло времето!!!
Никога не бих се зачудила ако бях го решила на 20 или на 30 години какво ще мислят другите
Нали вие искате това дете, нали вие ще го гледате и нали то все пак ще е вашето бебе!!!
А и друго - моята баба е родила на 15 години- това да не е било престъпление- е тогава времената са били други - но нали това все пак си е било и нейно решение
Така че мила- винаги се вслушвай в това което ти казва вътрешня ти глас-вашите накрая ще се примирят и дори ще са много горди с внучето
п.с.Моят брат е по малък от мен с година и пет месеца- ожени се преди 5 годни и има син на 4г.- никога не съм получила и намек от нашите по този въпрос- та това ми се струва страшно нередно от устата на едни родители
Виж целия пост
Никога не бих се зачудила ако бях го решила на 20 или на 30 години какво ще мислят другите
Нали вие искате това дете, нали вие ще го гледате и нали то все пак ще е вашето бебе!!!
А и друго - моята баба е родила на 15 години- това да не е било престъпление- е тогава времената са били други - но нали това все пак си е било и нейно решение
Така че мила- винаги се вслушвай в това което ти казва вътрешня ти глас-вашите накрая ще се примирят и дори ще са много горди с внучето
п.с.Моят брат е по малък от мен с година и пет месеца- ожени се преди 5 годни и има син на 4г.- никога не съм получила и намек от нашите по този въпрос- та това ми се струва страшно нередно от устата на едни родители
Препоръчани теми