Beren Saat и Intikam - Никой няма да бъде забравен в тази история! - тема 10

Феноменът на тв сагите:
От “1001 нощ” до Сюлейман

Искаме или не, харесва ни или също не - не можем да отречем: турските сериали превзеха българските тв зрители. До такава степен, че най-запалените им фенове ги гледат в интернет и ги коментират (понякога по цяла нощ) във форуми, препредават си информация за сюжета, за героите, въздишат по красавци и хубавици... Така се, колко малко му трябва на човек, за да е щастлив!

Правя уговорката, че нито имам време, нито нерви да се заковавам всяка вечер в точно определен час, за да разбера какво става със Сюлейман, Онур, Бихтер, Фатмагюл... В същото време имам професионалното любопитство и искам да си обясня феномена “турски сериал”. Дълго време като барометър ми служеше собствената ми майка (мир на душата !), 81-годишна жена, която с еднакъв хъс гледаше “Панорама” по БНТ, “Всяка неделя” по Нова тв и “Забраненият плод” по Би Ти Ви. Пенсионерката, която в последната година от живота си четеше книгите на Калин Терзийски и биографията на баса Борис Христов, не позволяваше никой да  отнема удоволствието от любимия вечерен турски сериал. Защото, казваше, се наслаждава на красиви мъже и жени, на приятни обстановки, на деликатни семейни отношения. По същата причина гледаше “Перла” и “Листопад”.

Добре, щом България става все по-пенсионерска държава, значи това е ключът към популярността на турските тв саги. Да, но не съвсем. Как да си обясним интереса към тях на хилядите млади българи (гледат и мъже, нищо че не си признават - познавам един, на 37 г., който гледа “Великолепният век” и после чете исторически книги, за да сверява фактите!)? Как да тълкуваме факта, че най-търсената фраза на български език в Гугъл през миналата година е била "Огледален свят"? Отговора търси и документалният филм “Късмет” с български копродуцент Мартичка Божилова, показан в програмата на 18-ия “София филм фест”. Героините, реални личности, са от различни страни и разказват за страстта си по тв историите от Босфора. Българката Цветелина Каменова, млада и преуспяваща, гледа “1001 нощ”, защото е влюбена в шефа си и открива прилика между собствената си съдба и съдбата на тв героинята...

Самата Божилова определя всичко това като индустрия за забавления, превърнала се в социален и културен феномен. А щом дори киноекспертите не отричат, че тази индустрия се развива и предлага все по-качествен продукт, защо да се учудваме, че скоро ще гледат турски сериали и в Швеция, и в САЩ...

ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА

[Thanks to page of facebook BerenSaatFans
 Beren Saat won the best actress on 4th traditional Actors' Site Prestige Award's survey with her fans great support.
 Beren Saat narrowly passed Selen Soyder who is loved actress from Lale Devri and qualify to the award. In this way she who continued success after Fatmagul with İntikam added another award to her career.
 The award will be given new season.
 Kaynak/Source:http://www.oyuncularsitesi.com/haber/dizi-haberleri/1759-hayranlari-beren-saat-i-zirveye-cikardi.html
Voir la traduction/spoiler]

 
Лека вечер 

За турските сериали без предубеждение

Проф. ВЕРА НАЙДЕНОВА

Те живеят на нашите телевизионни екрани повече от пет години. Спомням си с какъв скептицизъм се посрещаха в началото от много хора. Но успехът им се задържа. Значи той не е “случайно чудо” и би следвало да ни накара да погледнем към тях по-спокойно, с подобаваща оценка.

Преди всичко да ги възприемем като момент от развитието на телевизионния сериал. Той е специфична филмова форма, чието обновление напоследък е част от по-общото възраждане на романа - на дългия разказ, на “наратива”. Сериалите не са вече приоритет, както до неотдавна беше, главно на латиноамериканските страни - правят се все повече и в САЩ (Холивуд), и в Европа. Разшири се създаването им и у нас.

А сега - за турските, които са особен прецедент - и по количество, и по-качество. Преди всичко би следвало да си даваме сметка, че, ако търсим по-реалистична панорама на живота в съвременна Турция, би трябвало да се обърнем към писатели като Орхан Памук и Зюлфю Ливанели например. Или към проблемното турско кино, което напоследък все по-често печели награди на големите световни фестивали.

Реалността обаче присъства и в сериалите. Разбира се, редуцирана към формулата “от развлечение към поучение”. Впрочем, самите сериали вече са толкова много, че, естествено, има разлики в проблематиката, в направата. Появи се и жанрово разнообразие. “Великолепният век” е кроен по принципите на театрално-декоративния исторически филм. Освен дворцовите интриги и харемската екзотика, интригуваща в него е информацията, засягаща в някаква степен и нашето минало. В трагически смисъл наистина, но няма нищо лошо в това да я опознаваме от различни източници, запазвайки своята гледна точка.

Неотдавна видяхме и криминална история, с елементи на психотрилър - “Край или начало”, но преобладаващата част плуват във водите на традиционната “семейна проза”. И почти при всички се запазва доброто качество. Вече може да бъде очертана някаква единна характеристика, която най-общо би могла да изглежда така:

Тези сериали имат в основата си създадения някога в Средния изток (персийско-арабски-тюркски) любовен епос. Да си спомним заглавията “Тахир и Зухра”, “Лейля и Меджнун”, “Ширин и Сухрев”…А и най-древният “сериал” - “Хиляда и една нощ”, при който всяка вечер се разказва по една приказка. Не е случаен фактът, че това е заглавието на първия, засега май и най-хубавия от показваните у нас. Първото му излъчване започна през 2008-а и оттогава многократно е повтарян.

И при съвременните тв модификации на някогашния любовен епос скелетът на строежа е една голяма, но трудно побеждаваща любов. Разказът обаче старателно е пазен от евтин мелодраматизъм, от демодираната ориенталска романтика, тъй като е добре приземен в конкретността на съвременния всекидневен живот. Спестен ни е специфичният религиозен пласт от битието на немалката част на героите.

Екранният роман обикновено започва със силна, понякога дори брутална интрига - изнасилване на жена, изчезване на човек, брак без любов и др., но при разгръщане на фабулата ексцесиите намаляват, сюжетът е предпазен от депресивност и агресивност. Което го прави по-лесно и по-широко приемлив. Пряко или косвено в действието се вплитат мотиви от любовната поезия на великите средновековни източни поети, което също внася емоционалност и уют.

Струва ми се, вече и най-големите скептици, ако поне веднъж са се загледали в турски сериал, не ще оспорят наличието на майсторство при разгръщане на дългата история, при диалога, при изграждане на характерите (благодарение и на много качествената актьорска игра). Както и добрата мяра на телевизионния кинематографизъм. Именно телевизионен, без напъни за “голямо кино”.

В разговорите ми на тема “турски сериали” съм чувала какво ли не. Да речем, че те се възприемат добре поради носталгията по изчезналата у нас, а съдържаща се в тях патриархалност. Това е така, но е само част от истината, тъй като далеч повече са актуалните, а най-вече общочовешките моменти, които докосват сърцето и ума. Шири се и друго обяснение, че чрез “нахлуването им” някогашните ни поробители искали отново да ни поставят в зависимост. Добре е, разбира се, да се пазим от подобна опасност, но да се плашим от атака чрез художествени продукти, е, меко казано, наивно. А дори да е така, има сигурен начин да  се противодейства - чрез сходни художествени продукти.
За съжаление собствените ни сериали са значително по-малко, а и все още, с единични изключения, еднотипни - пленници на екстремни сюжети, с проблеми на хора от ограничен житейски кръг. Не искаме, или не можем да възпроизведем печелившата формула на някогашния “Дом за нашите деца”?! Така че засега нишата на по-демократичните, по-широко заразителните екранни преживявания се запълва предимно от съседите, за което вината не е тяхна.

Изтъква се също така, че успехът на турските сериали може да се обясни с близостта в манталитета и вкуса на балканските хора. Безспорно - такава близост винаги е предпоставка за по-бързото възприемане на изкуството. Има обаче достатъчно информация, че те се гледат все по-широко по света.

А за “по-горещото им въздействие” на Балканите и в Близкия изток вече се появи филм - продуциран от Гърция, Кипър, България (продуцентска къща “Агитпроп”), Хърватия, направен от гръцката режисьорка Нина-Мария Паскалиду. След фестивалната прожекция на “Късмет” в НДК, скоро ще го видим на малкия екран и ще открием и други предпоставки за успеха на екранните саги, които харесваме или… не харесваме.
Ще завърша с факта, че най-често отрицателни мнения за турските сериали съм чувала от хора, които не са ги гледали. Но това вече е в сферата на предразсъдъците, а не на разумните разсъждения…