Нургюл Йешилчай ~ минали и настоящи проекти и нейните тв партньори ~ Тема 3
- Публикувана: 2 ян. 2014, 07:57 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2014, 22:31 ч.
# 446
9 ян. 2014, 09:56 ч.
Започва с това, как жертвата бяга из гората.
Някой я преследва, изглежда е била бита, по лицето й има кръв.
После дават, как Зехра се събужда…
ДЕН 1
06:42
Зехра отива да провери сина си, завива го, отива да си направи кафе. Годеникът й се прибира. Двата говорят, че вечерта заминават за Баку. Докато си говорят, че и в Баку имало море, като нейните очи и т.н. преди да се целунат идва синът й, който отказва да замине. Зехра получава обаждане от бюрото и излиза.
Отива на „местопрестъплението”. Тъй като е последният й ден, колегата й се извинява, че я извикал, тя пита за другите, но той казва, че още не са дошли. Предлага да влезе с нея, но тя отказва. Влиза в нещо като изоставено помещение, мръсно, с плъхове. Докато оглежда вижда кръв по стената, после вижда окървавен нож и накрая стига до тяло, закачено на въже и покрито с окървавена кърпа. Когато маха кърпата на въжето виси един от колегите й, които й правят нещо като прощален номер. След това ги дават в полицейското управление, където ядат торта. Подаряват й динамит-бомба, нещо като хронометър. После дават, как тя си събира нещата от офиса. Идва новия комисар Сейхан. Той казва, че може да изчака отвън, докато тя се оправи, но тя му казва, че може да остане. Той казва нещо от сорта, че е трудно за жена да работи в отдел убийства. Тя отговаря, че излиза в едногодишен неплатен отпуск, и ще се омъжи. Тогава влиза шефа на отдела и като ги вижда двамата, казва: „А, запознали сте се? Йълмаз, поздравления. Зехра, в гората Самандъра са открили окървавени дрехи, отиди да провериш."
Зехра: Добре.
Сейхан: Ако искате аз да отида, шефе? Днес е последният ден на комиср Зехра.
Зехра: Не, ще ида. Да не преуморяваме новия ни колега от първия ден.
Шефа: Добре тогава, /към Зехра/ отиди и огледай, остават ти още малко часове работа. Йълмаз и ти отиди, да видиш как се работи при нас.
Зехра и Сейхан тръгват към гората Самандъра. По пътя си говорят в колата:
Зехра: Ти ли поиска да дойдеш в отдел Убийства?
Сейхан: Да.
Зехра: Какво стана, доскуча ти в отдел Наркотици ли?
Искал дя избяга от рутината там в отдела, тя казва, че при тях това го няма. Той казва, че искал да направи промяна и е дошъл в Убийства. Тя, значи си избрал, където и да е да отидеш, но да не си в Наркотици.
Сейхан: Какво означава това?
Тя казва, че не е нищо, конкретно, просто е попитала от любопитство. Той казва, че няма нищо любопитно в това. Говорят си, на него не му харесва, че тя така го разпитва.
Тя пък казва, че просто искала да разбере, защо той е избрал да отиде в отдел Убийства.
Той, пък на свой ред пита: "Ти защо се омъжваш? На мен пък това ми е много любопитно"
Зехра: Влюбена съм.
Останалото слагам в скрит текст, че е дълго...
Виж целия пост
Здравейте!
За тези, които смятат да гледат сериала "Убийство",
ето преразказ на първи епизод, и линкове към самия епизод...
"Убийство" - 1 част 2 част
За тези, които смятат да гледат сериала "Убийство",
ето преразказ на първи епизод, и линкове към самия епизод...
"Убийство" - 1 част 2 част
Започва с това, как жертвата бяга из гората.
Някой я преследва, изглежда е била бита, по лицето й има кръв.
После дават, как Зехра се събужда…
ДЕН 1
06:42
Зехра отива да провери сина си, завива го, отива да си направи кафе. Годеникът й се прибира. Двата говорят, че вечерта заминават за Баку. Докато си говорят, че и в Баку имало море, като нейните очи и т.н. преди да се целунат идва синът й, който отказва да замине. Зехра получава обаждане от бюрото и излиза.
Отива на „местопрестъплението”. Тъй като е последният й ден, колегата й се извинява, че я извикал, тя пита за другите, но той казва, че още не са дошли. Предлага да влезе с нея, но тя отказва. Влиза в нещо като изоставено помещение, мръсно, с плъхове. Докато оглежда вижда кръв по стената, после вижда окървавен нож и накрая стига до тяло, закачено на въже и покрито с окървавена кърпа. Когато маха кърпата на въжето виси един от колегите й, които й правят нещо като прощален номер. След това ги дават в полицейското управление, където ядат торта. Подаряват й динамит-бомба, нещо като хронометър. После дават, как тя си събира нещата от офиса. Идва новия комисар Сейхан. Той казва, че може да изчака отвън, докато тя се оправи, но тя му казва, че може да остане. Той казва нещо от сорта, че е трудно за жена да работи в отдел убийства. Тя отговаря, че излиза в едногодишен неплатен отпуск, и ще се омъжи. Тогава влиза шефа на отдела и като ги вижда двамата, казва: „А, запознали сте се? Йълмаз, поздравления. Зехра, в гората Самандъра са открили окървавени дрехи, отиди да провериш."
Зехра: Добре.
Сейхан: Ако искате аз да отида, шефе? Днес е последният ден на комиср Зехра.
Зехра: Не, ще ида. Да не преуморяваме новия ни колега от първия ден.
Шефа: Добре тогава, /към Зехра/ отиди и огледай, остават ти още малко часове работа. Йълмаз и ти отиди, да видиш как се работи при нас.
Зехра и Сейхан тръгват към гората Самандъра. По пътя си говорят в колата:
Зехра: Ти ли поиска да дойдеш в отдел Убийства?
Сейхан: Да.
Зехра: Какво стана, доскуча ти в отдел Наркотици ли?
Искал дя избяга от рутината там в отдела, тя казва, че при тях това го няма. Той казва, че искал да направи промяна и е дошъл в Убийства. Тя, значи си избрал, където и да е да отидеш, но да не си в Наркотици.
Сейхан: Какво означава това?
Тя казва, че не е нищо, конкретно, просто е попитала от любопитство. Той казва, че няма нищо любопитно в това. Говорят си, на него не му харесва, че тя така го разпитва.
Тя пък казва, че просто искала да разбере, защо той е избрал да отиде в отдел Убийства.
Той, пък на свой ред пита: "Ти защо се омъжваш? На мен пък това ми е много любопитно"
Зехра: Влюбена съм.
Останалото слагам в скрит текст, че е дълго...
Скрит текст:
Пристигат в гората. Посреща ги полицай. Зехра представя новия колега, Сейхан. После пита, какво са открили. Полицаят разказва, че докато хора са си правили пикник, са намерили окървавена дреха и кредитна карта на името на Тахир Борова. Говорят за уликите. Зехра пита, дали са претърсили района. Полицая казва, че да, но са намерили само това, което гледат. Зехра казва на полицая да се обадят в банката и да вземат адреса на Тахир Борова, а те ще отидат да говорят с него. Леко разногласие с двамата комисари. Сейхан също иска да говори с човека. Накрая Зехра се съгласява и двамата тръгват.
Дават Тахир Борова да говори по телефона. Изглежда има фирма, която пренасят мебели
и в момента пренасят мебелите на някого. За него работи и брат му, който се оплаква, че кашоните били много тежки. Тахир му казва, да пренася по-малките. Нещо брат му хич не си харесва работата, но тръгна и взе малко кашонче, клиента му казва да внимава, а онзи се спъна и изтърва кашона. Сдърпаха се, Тахир се намеси и успокои клиента. Жената на Тарих, Мерием, му се обажда, той я пита, какво има? Дават, как Мерием подсушава пода, Тахир се прибира. Имала проблем с пералнята, протекла. Той поглежда и казва, че сега ще я оправи. Носи си инструменти и лепи нещо, говорят си за дъщеря им Гонджа. Тахир пита за нея, Мерием му казва, че била на училище. Той казва, че е оправил пералнята и да я пусне, но тогава целият стявя във вода. Мерием се засмя, шегуваха се двамата. Тахир накрая я й казва, да си направят още едно момиче, и да имат две момичета и две момчета. После я мята през рамо и я отнася. После Тахир се приготвя да отиде на работа. Мерием му казва, че Гонджа искала да отиде да учи по програма на Еразмъс, но Тахир не е съгласен. Мерием гу наговаря, но той казва, че е говорил с дъщеря им. Тя пита, за какво, но той не й казва и отива на работа.
Мерием звъни на Лейля, приятелка на Гонда. Лейля е в училище, не вдига на Мерием, вижда приятелка и я пита, дали е виждала Гонджа, тя казва, че не е.
Адвокатката обсъжда рекламата на Аслан, или мероприятие, на което той ще присъства. Той и един друг от офиса са хората на Аслан Кочактепе - кандидат за кмет. Обсъждат нещо по програмата на деня и мъжа пита, къде е Аслан, тя казва, че днес не е идвал още. Аслан е на гробището, звъни му телефона, казва, че идва.
Сестрата на Мерием отива до дома й да вземе бюрек, приготвен от Мерием. В този момент пристигат Зехра и Сейхан. Казват, че търсят Тахир Борова и питат, дали живее тук.
Мерием, казва "да"... Аз съм съпругата му, кажете. Искат да говорят с нея, тя пита дали е станало нещо, те отговарят - не, само искат да поговорят с него.
Мерием казва, че Тахир го няма, но могат да говорят с нея. Питат я за името, тя отговаря - Мерием Борова.
Зехра я пита: кога за последно е видяхте мъжа си?
Мерием: Сутринта, после отиде на работа.
Зехра: В края на седмицата тук ли беше?
Мерием: В края на седмицата не си бяхме вкъщи. Бяхме при роднини в Косово на сюнет.
Какво има, случило ли се е нещо?
Сейхан: Заедно с мъжа си ли заминахте?
Мерием: Заедно даминахме, разбира се, със синовете ни.
Сейхан: Кога се върнахте?
Мерием: На другата сутрин. Без да спи, Тахир отиде на работа.
Зехра: Г-ж Мерием, имате ли дъщеря?
Мерием: Да, имам.
Зехра: Тя дойде ли с вас в Косово?
Мерием: Гонда не дойде с нас, остана при приятели.
Сейхан: Името й е Гонджа, а?
Мерием: Да.
Зехра: Кога за последно я видяхте?
Мерием: Обадих й се през уикенда.
Зехра: Говорихте ли?
Мерием: Говорихме, предния ден говорихме малко, после като й звънях не ми вдигна.
Помислих, че батерията й се е изтощила.Случило ли се е нещо?
Сейхан: Госпожо, вижте, добре си помислете и отговорете честно.Кога за последно
говорихте с дъщеря си?
Мерием: Нали ви казах? В петък... После в събота, в деня на сюнета говорихме.
И без това не искаше да идва с нас. Остана при Лейля. Имали нещо в събота в училище.
Затова не дойде.
Аслан отиде в офиса. Вижда се с адвокатката и мъжа от офиса /на тези още не им знам имената/ Мъжа му казва, че закъснява, веднага трябва да се подготвят и да отидат на срещата. Аслан казва, че е изгубил представа за времето, защото си е загубил часовника. Аслан се шегува неща с мъжа, относно часовника. После адвокатката му дава часовника, казва му, че го е забравил при нея, намерила го е в леглото.
Мерием дава на комисарите снимка на Гонджа. Зехра пита, дали са дали на Гонджа кредитна карта на името на баща й.
Мерием казва, че е възможно баща й да й е дал. Казва, ако е станало нещо, да й кажат.
Мерием: Какво се е случило с Гонджа? Наистина, какво се е случило с Гонджа?
Зехра: Мерием, добре...
Мерием: Май ми падна кръвното.
Зехра: Да влезем вътре, там ще поговорим.
Дават училището, Лейла се опитва да се свърже с Гонджа по телефона. Учителят говори нещо за някаква задача, която май им е дал, после говори за демокрация и т.н. Вижда, че Лейля ползва телефона, прави й забележка. Тя се извинява и го пъха в чантата си.
Идва жена, извинява се, че прекъсва урока и пита, дали Гонджа Борова е в час. Учителят отговаря, че я няма.
Жената: Днес виждали ли сте Гонджа?
Учителя: Какво се е случило?
Жената: Обадиха се от полицията да питат, дали е тук.
Пред стаята отвън жената и учителят говорят с Лейля.
Жената: Кога да последно видя Гонджа?
Лейля: Проблем ли има?
Жената: Обадиха се от полицията.
Лейля: Последно я видях на партито с костюми в събота. Но от тогава не съм я виждала.
Жената: Казала е, че през уикенда ще остане при теб.
Лейля: Какво? Излъгала е, не остана при мен.
Жената: Значи не знаеш къде е?
Лейля: От къде да знам? За последно я видях в събота.
Жената: Добре, ако научиш нещо за Гонджа, веднага уведоми семейството й. към учителя, след урока, елате в салона, не се бавете. Учителя - добре, не се притеснявайте.
Учителя: Лейля, ако знаеш, къде е Гонджа, веднага трябва да кажеш.
Лейля: Казах, че не знам. И вие бяхте на партито онази вечер.
Зехра разглежда в дома на сем. Борова. Телефона й звъни.
Зехра: Кажи, да... Добре, добре, благодаря.
Г-жо Мерием, днес дъщеря ви не е отишла на училище.
Мерием: Как така не е отишла? С Лейля е била. Ще се обадя на Лейля...
Зехра: Не,не, Лейля е в училище, но и тя нищо не знае.
Мерием: Как така не знае, снощи са били заедно?
Зехра: Дъщеря ви не е останала при приятелката си.
Сейхан: госпожо, дъщеря ви ви е излъгала.
Зехра звъни по телефона на колега, иска да пусне рапорт за издирване на Гонджа Борова.
Дава описание на момичето. Да проверят в болниците и други такива. Ако открият нещо, да й се обадят. Зехра посочва снимката и казва, че ще остане при нея.
Сейхан: Г-жо Мерием, седнете. Забелязали ли сте, напоследък Гонджа да се държи странно, не както обикновено?
Мерием: Гонджа си беше както обикновено.
Сейхан: Дъщеря ви има ли някакви проблеми?
Мерием: Като да пуши ли?
Сейхан: Не, алкохол и такива неща.
Докато говорят Зехра разглежда и влиза в стаята на Гонджа.
Мерием: Г-н комисар, Гонджа е добро момиче.
Сейхан пита за приятели на Гонджа.
Мерием: Не разбирам, защо ми задавате всички тези въпроси? Вижте, Гонджа всеки момент ще се обади, ще попита "Мамо, яденето готово ли е? Много съм гладна, сега се прибирам." Знам го.
Зехра разглежда снимките в стаята. Вижда брошура /мисля за същото мероприятие, за което говореше адвокатката на Аслан преди това/.
Мерием отива в стаята при Зехра.
Мерием: Г-жо полицай, случило ли се е нещо? Знаете нещо, но не ми казвате. Кажете ми, не крийте от мен. Аз съм й майка, случило ли се е нещо с дъщеря ми?
Зехра: Не, все още не знаем. Добре, успокойте се.
Офиса на Аслан, преглеждат програмата. Аслан има добри новини, избрали са ги за нещо. Мъжа и адвокатката го поздравяват. Мъжа забелязва, че Аслан си е намерил часовника.
Мерием набързо излиза от къщата, момчетата й се връщат от училище. Мерием казва на сестра си да остане при тях, а тя отива да вземе някакъв адрес.
В училището подготвят сцена, вероятно ще има нещо като дебат между студентите, Аслан и още един мъж. Дават гримьорната, Аслан и другия мъж се подготвят. Мъжът моли да ги оставят сами. С Аслан спорят за нещо, изглежда са съперници в политиката. Говорят за някакви резултати от проучване, изглежда е свързано с неща, които правят по време на борбата за поста на кмет или президент /не ми стана ясно/. Изглежда имат различни възгледи по важни политически проблеми / не разбирам, точно за какво говорят, а и на този етап не са ми толкова значими/. Май възрастния е президент и иска от Аслан
да изчака още, да го остави да бъде президент и после ще му освободи мястото. /може да става дума и за друга длъжност/
Идва друг мъж, не ми стана ясно какъв е.
Аслан отива при адвокатката, затваря вратата и заключва. Говорят за проект за студентите или нещо такова. Аслан е ядосан, че има проблем с проекта. Става дума за бедни и богати деца или нещо такова. Аслан я пита, кога ще се омъжи за него. После се шегува, какво ще пишат във вестниците. Тя му казва, че знау къде е бил сутринта. Да беше й се обадил. Нали е нямало да крият нищо един от друг. Той и казва, че нищо не крие. Целуват се и някой се опитва да влезе. Аслан отваря, мъжа от офиса му казва, че са дошли от полицията, изглежда имало проблем. Аслан, адвокатката, стария мъж от гримьорната, Зехра и Сейхан влизат в една зала. Зехра казва, че няма друг изход, май става дума да се провери нещо по програмата. Или да бъде прекратена. Друг мъж казва, да не го правят, заради рекламата и други такива. Зехра казва, че става дума за живота на едно дете, всяка минута е ценна, и ги моли да направят, каквото иска.
Аслан се съгласява. Дават залата, Лейля влиза, като вижда полицаите си тръгва. Жената от класната стая излиза на трибуната и съобщава, че няма да има семинар. /нещо такова/
Аслан разговаря с един мъж. Вървят по коридора в училище и виждат адвокатката. Говорят си нещо, мъжа казва, че няма вяра в тази жена - адвокатката. Аслан и адвокатката тръгват.
Тахир обядва с хората си, Тахир споделя с тях, че иска да направи стая за дъщера си, както и за синовете си, отделни самостоятелни стаи. После говори с брат си, в нещо се е забъркал. Тахир му казва да внимава, че хубаво ще го нареди. Идва Мерием.
Тахир: Какво има?
Мерием: Полизия, вкъщи дойде полиция.
Тахир: Каква полиция, момиче?
Мерием: Гонджа я няма.
Брата: Как така я няма, како?
Мерием: Няма я, никъде я няма.
Тахир: Не е ли отишла на училище? Не е ли при Лейля?
Мерием: Не е останала при Лейля. Не я е виждала от събота. Не е отишла на училище. Няма и следа от дъщеря ни.
Тахир: Не говори така.
Мерием: Няма я!
Тахир и Мерием пътуват с колата.
Тахир: Хубава работа, Мерием. От събота не си ли говорила с детето? Ами това, че е при Лейля, че е на училище?... Излъгала си ме.
Мерием: Звънях й, но не ми вдигаше. Днес също й звънах , но пак не ми вдигна. Помислих, че батерията й е паднала. Не ти казах, да не се притесняваш /или ядосваш/. Боже, Тахир, момичето ни е изчезнало. Ако нещо й се случи...
Тахир: Добре, стига, не мисли за лоши неща. Ще я намерим. Обади ли се на Лейля?
Мерием: И то колко пъти, не ми вдига!
Тахир: Пак й се обади. Мерием, пак й се обади.
Мерием: Не вдига. Ето...
Зехра и Сейхан са в училището, за да говорят с Лейля. Зехра вижда плаката за партито с костюми, което е било в събота. Учителя идва и кзва, че Лейля я няма, тръгнала си е.
Зехра: Това момиче изглежда се опитва да скрие нещо.
- иска адреса й. Учителя ги насочва към дирекцията, и си поглежда часовника. Моли да го извинят, но трябва да тръгва.
Сейхан: Почакай, учителю, почакай... Ще си тръгнеш след като отговориш на още няколко въпроса.
Сейхан го пита от къде е и такива работи.
Зехра: Каква студентка е Гонджа?
Учителя: Гонджа... Борова... е студентка от Бурса, много добра, там всички много работят,
Зехра: Кога за последно я видяхте?
Учителя: За последно я видях в събота, на партито с костюми в училище.
Сейхан: И вие ли бяхте на партито? С какъв костюм бяхте?
Учителя: Бях като наблюдател.
Зехра: Гонджа с какво беше облечена?
Учителя: Беше с костюм на бял ангел... хубав костюм.
Сейхан: Харесваше ли ви?
Зехра: Имала ли е гадже?
Учителя: Вижте, г-жо комисар, аз съм учител тук, за това питайте приятелите й. Извинете ме.
Сейхан: Стой, стой. Помните ли, кога си е тръгнала?
Зехра изкарва визитка, зачерква нейното име и пише Сейхан.
Учителя: Не помня, имаше много хора на партито.
Зехра: Ако се сетите за нещо, обедете се на комисар Йълмаз. Заповядайте.
Сейхан: Учителю Али...
Зехра й звъни телефона:
Зехра: Ало? Да, аз съм майка му. Добре, добре, идвам веднага, добре. Хайде. /към Сейхан/
Сейхан: Хич не му повярвах на този учител. Със сигурност крие нещо.
Зехра: Да намерим Лейля в дома й, да видим тя какво знае. Обади се да претърсят гората с кучета.
Ако има нещо, говори с шефа. Имам работа, после ще се видим.
Сейхан: На вашите заповеди, комисар. Ти на къде?
Зехра: После ще се видим, сега имам работа.
Сейхан: Аз как да отида до там. /мисля дома на Лейля/
Зехра: не съм сигурна, какво точно казва, вероятно, че все ще намери, с какво да отиде.
Мерием и Тахир пристигат.
Мерием: Полицията!
Сейхан: Родителите на момичето.
Мерием: Със сигурност знаят нещо, но крият от нас.
Зехра: Има ли нещо, г-жо Мерием.
Тахир: Здравейте, аз съм Тахир Борова.
Мерием: А вие? Говорихте ли с Лейля... Защо не останала при нея, защо ме е излъгала?
Зехра: Лелйя си беше тръгнала от училище, не можахме да говорим с нея.
Мерием: Обадих се на роднините, и там я няма. Боже, къде е отишло това момиче, къде е останало? Боже, дай ми търпение.
Тахир: Жена ми ми каза, че сте намерили моя кредитна карта. Затова ли търсите Гонджа? Къде намерихте картата?
Сейхан и Зехра казват, че като научат нещо, веднага ще ги уведомят.
Лейля отива да търси Гонджа при приятел. Пита и за Озан. Кюбилай казва, че и двата не са при него. Лейля му казва, че полицията е идвала в училище да търси Гонджа. От събота е изчезнала. Никой не знае къде е. И Озан не е бил на училище днес. При Озан е, нали?
Кюбилай: От къде да знам, дали е при Озан? Вчера говорих с Озан, отишъл е в къщата на баща си. Не ми е казал, Гонджа да е с него. Но почакай, сега ще звънна на Озан.
Тахир и Мерием пътуват с колата. Мерием се сеща за приятел на Гонджа, за Озан. Тахир пита, кой знае къде живее той. Мерием казва, че Лейля знае. Тахир казва, че ще я заведе у тах, после ще отиде да говори с Лейля. Ще намери дъщеря им и ще я върне в тях.
Зехра е отишла да вземе сина си. Пита го, защо се е държал зле. Той казва, за нищо, просто ей така. Зехра му ядосана, пита го, бандит ли иска да стане и такива неща, защо е надраскал колата на някого.
Детето не иска да ходи в Баку със Зехра и годеника й. /изглежда затова създава проблеми и се държи бунтарски/. Зехра му вика, като искаш не идвай, остани тук и съсипвай колите на хората. Като те питат, защо го правиш - Ами, ей така! Качвай се в колата. Пътуват с колата. Зехра обяснява, как ще заминат и т.н. Детето пък казва /саркастично/, колко ще ни е хубаво, аз, ти, новият ми баща... Зехра му казва, той няма да ти е баща, а приятел.
Зехра: А и там има хубаво училище, ще намериш нови приятели.
Каан: Не искам.
Зехра: Ще те оставя при Мехет Али, после ще мина да те взема.
Каан: Защо там, остави ме при дядо.
Зехра, говори по телефона: Кажи, веднага идвам. Намерихте ли Лейля? Добре, пак ще отидем.
Претърсват гората с кучета.
Тахир отива към Лейля.
Зехра води сина си при дядо му.
Зехра: Здравей, татко.
Баща й: Не тръгнахте ли?
Зехра: Самолета е довечера. Може ли Каан да остане при теб, трябва да отида до бюрото. До към 6-7 часа...
Баща й: До към 6 или до към 7?
Зехра: До 7 часа.
Зехра: Не излизайте никъде.
Баща й: Добре.
Зехра: Каан, не досаждай на дядо си. До скоро.
Баща й: Не закъснявай.
Бащата на Зехра гледа мач, с Каан обсъждат гола. Каан казва на дядо си, че не иска да отиде с майка си и годеника й в Азърбейджан. Пита, дали не може да оста не при него. Дядото казва, че не може. Не се бърка в решенията на Зехра. И без това до два месеца ще се върнат.
Офиса на Аслан, обядва с мъжа от екипа му. Адвокатката влиза, казва, че от сутринта нищо не е яла, а все е по задачи. Казва за кога е насрочила някаква среща. Аслан й предлага да хапне с тях, но тя отказва. Говорят за нещо, не ми стана ясно какво. Телефона на Аслан звъни. Търси го някоя си Сезен. /май е журналистка/ иска да се срещне с Аслан, първо той казва, че е зает и няма верме, но тя насотява, че е много важно, от работата й са възложили да подготви
материал свързан с него. Не разбрах точно за какво ще е материала, но Аслан се съгласява да се видят още същия ден.
Лейля се прибира. Тахир я чака, пита я за Гонджа. Лейля казва, че последно я видяла на партито, както и Озан. Той иска адреса на Озан.
16:14
Тахир се обажда на Мерием, да й каже, че отива за Гонджа.
Зехра пристига в гората, където претърсват с кучета. Сейхан обяснява от къде до къде са проследили следите. Зехра пита, дали са намерили телефона на момичето. Не са. Сейхан казва, че вероятно момичето не е тук /в гората/. Сейхан обяснява, че наблизо има път, който води до някакво село. Може би са завели там момичето. Зехра казва отново да претърсят гората.
Сейхан: Нали ти казахме, от два часа обикалят с кучетата и нищо. Екипът е изморен.
Зехра: Добре дошъл в отдел "Убийства". - телефона й звъни - Кажи, шефе.
Шефа: Какво стана, не си ли тръгнала още?
Зехра: Сега съм в гората при другите.
Шефа: Зехра, оттегли екипа.
Зехра: Но, шефе, нека поне още веднъж да огледаме...
Шефа: Оттегли екипа. Няма труп, значи няма и убийство.
Зехра: Но намерихме окървавени дрехи...
Шефа: Но не знаме, дали са на Гонджа Борова... А и ти днес нямаш ли полет? Хайде, оттегли екипа. Полицай се обажда по радиостнацията.
Зехра: Шефе, после ще ти се обадя. по радиостанцията - пита къде са. Казват й координатите, тя казва, че идват.
Аслан се среща със Сезен. Тя го предупреждава, че е изтекло инфо за него. И то от някой негов приближен - мъжът от офиса му или адвокатката. Не разбрах, каква точно информация. Но споменава за престой в някакъв хотел. Адвокатката идва и пита, за какво са говорили. Той казва някаква лъжа и тръгват за някакво парти.
В гората намират гроб на куче. Сейхан казва да събират нещата, ще тръгват.
Тахир отива в дома на Озан. Като не му отваря, чупи прозореца на вратата. За малко да го убие, пита къде е Гонджа, но Озан казва, че я няма там. Тахир тръгва да търси по стаите. Влиза в стаята, където лежеше онова момиче в началото. Тя се обръща, но това не е Гонджа. Той си тръгва.
В гората екипа се подготвя да си тръгва. Годеникът на Зехра й се обажда. Пита я не е ли свършила работа. Тя казва, че тъкмо приключват и скоро ще си дойде. Той казва, че отива на летището. Казва й да тръгва, иначе ще изпусне самолета. Докато говорят, Зехра вижда рибари долу на пътя. Казва, че трябва да затваря и после ще му звънне. Вече към Сейхан - Тези от къде идват? - отива да говори с тях. Сейхан се обръща към екипа - Още няма да си ходим, господа.
Тарих седи в колата си, личи си, че е плакал. Мерием му звъни. Накрая й вдига. Тя го пита, защо не й вдига. Къде е? Той й казва, че не е намерил дъщеря им. Синовете се карат за телевизора, Мерием им се скарва, Тарих я успокоява, че ще намери дъщеря им. Казва, че ще отиде до полицията. Може вече да знаят нещо.
19:30
Когато влиза, чува по радиото да говорят, че са открили изгубеното момиче в гората Саманъдра, и веднага тръгва на там.
Годеника е на летището и минава проверка. Звъни на Зехра, но тя не вдига.
От рибарите са научили, че наблизо има езеро и екипа проверява. Откриват кола, която изваждат с кран. Зехра и Сейхан отиват да огледат колата.
Мерием се обажда на Тахир. Той й казва, че отива към гората Самандъра, чул е в участъка, че са намерили някого там. Мерием го моли да не затваря.
Отварят колата и намират тялото на Гонджа.
Тахир иска да мине, но полицията не го пуска, Мерием чува всичко по телефона. Сейхан виджа, че бащата на момичето е дошъл. Зехра отивада говори с него. Мерием още е на телефона. Зехра отива при Тахир и му казва, че не може да остане там.
Той пита, това там е дъщеря ми, нали? Кажете, че не е... Г-жо полицай, дъщеря ми ли е?
Зехра кима в знак на "да". Тахир извиква Гонджа, Мерием чува по телефона и разбира, че се е случило най-лошото. Дъщеря им е мъртва.
Зехра отива при Сейхан.
Сейхан: Намерихме регистрацията на колата. На Аслан Коджатепе е.
Зехра: На Аслан Коджатепе ли? Този, когото видяхме в училището.
Сейхан кима за да.
Дават партито, на което е Аслан и как той гледа ту мъжа от екипа си, ту адвокатката.
Качват Тахир в полицейска кола и го отвеждат.
Снимат тялото и търсят улики по колата. Дават как Зехра наблюдава процеса.
КРАЙ НА ПЪРВИ ЕПИЗОД
Дават Тахир Борова да говори по телефона. Изглежда има фирма, която пренасят мебели
и в момента пренасят мебелите на някого. За него работи и брат му, който се оплаква, че кашоните били много тежки. Тахир му казва, да пренася по-малките. Нещо брат му хич не си харесва работата, но тръгна и взе малко кашонче, клиента му казва да внимава, а онзи се спъна и изтърва кашона. Сдърпаха се, Тахир се намеси и успокои клиента. Жената на Тарих, Мерием, му се обажда, той я пита, какво има? Дават, как Мерием подсушава пода, Тахир се прибира. Имала проблем с пералнята, протекла. Той поглежда и казва, че сега ще я оправи. Носи си инструменти и лепи нещо, говорят си за дъщеря им Гонджа. Тахир пита за нея, Мерием му казва, че била на училище. Той казва, че е оправил пералнята и да я пусне, но тогава целият стявя във вода. Мерием се засмя, шегуваха се двамата. Тахир накрая я й казва, да си направят още едно момиче, и да имат две момичета и две момчета. После я мята през рамо и я отнася. После Тахир се приготвя да отиде на работа. Мерием му казва, че Гонджа искала да отиде да учи по програма на Еразмъс, но Тахир не е съгласен. Мерием гу наговаря, но той казва, че е говорил с дъщеря им. Тя пита, за какво, но той не й казва и отива на работа.
Мерием звъни на Лейля, приятелка на Гонда. Лейля е в училище, не вдига на Мерием, вижда приятелка и я пита, дали е виждала Гонджа, тя казва, че не е.
Адвокатката обсъжда рекламата на Аслан, или мероприятие, на което той ще присъства. Той и един друг от офиса са хората на Аслан Кочактепе - кандидат за кмет. Обсъждат нещо по програмата на деня и мъжа пита, къде е Аслан, тя казва, че днес не е идвал още. Аслан е на гробището, звъни му телефона, казва, че идва.
Сестрата на Мерием отива до дома й да вземе бюрек, приготвен от Мерием. В този момент пристигат Зехра и Сейхан. Казват, че търсят Тахир Борова и питат, дали живее тук.
Мерием, казва "да"... Аз съм съпругата му, кажете. Искат да говорят с нея, тя пита дали е станало нещо, те отговарят - не, само искат да поговорят с него.
Мерием казва, че Тахир го няма, но могат да говорят с нея. Питат я за името, тя отговаря - Мерием Борова.
Зехра я пита: кога за последно е видяхте мъжа си?
Мерием: Сутринта, после отиде на работа.
Зехра: В края на седмицата тук ли беше?
Мерием: В края на седмицата не си бяхме вкъщи. Бяхме при роднини в Косово на сюнет.
Какво има, случило ли се е нещо?
Сейхан: Заедно с мъжа си ли заминахте?
Мерием: Заедно даминахме, разбира се, със синовете ни.
Сейхан: Кога се върнахте?
Мерием: На другата сутрин. Без да спи, Тахир отиде на работа.
Зехра: Г-ж Мерием, имате ли дъщеря?
Мерием: Да, имам.
Зехра: Тя дойде ли с вас в Косово?
Мерием: Гонда не дойде с нас, остана при приятели.
Сейхан: Името й е Гонджа, а?
Мерием: Да.
Зехра: Кога за последно я видяхте?
Мерием: Обадих й се през уикенда.
Зехра: Говорихте ли?
Мерием: Говорихме, предния ден говорихме малко, после като й звънях не ми вдигна.
Помислих, че батерията й се е изтощила.Случило ли се е нещо?
Сейхан: Госпожо, вижте, добре си помислете и отговорете честно.Кога за последно
говорихте с дъщеря си?
Мерием: Нали ви казах? В петък... После в събота, в деня на сюнета говорихме.
И без това не искаше да идва с нас. Остана при Лейля. Имали нещо в събота в училище.
Затова не дойде.
Аслан отиде в офиса. Вижда се с адвокатката и мъжа от офиса /на тези още не им знам имената/ Мъжа му казва, че закъснява, веднага трябва да се подготвят и да отидат на срещата. Аслан казва, че е изгубил представа за времето, защото си е загубил часовника. Аслан се шегува неща с мъжа, относно часовника. После адвокатката му дава часовника, казва му, че го е забравил при нея, намерила го е в леглото.
Мерием дава на комисарите снимка на Гонджа. Зехра пита, дали са дали на Гонджа кредитна карта на името на баща й.
Мерием казва, че е възможно баща й да й е дал. Казва, ако е станало нещо, да й кажат.
Мерием: Какво се е случило с Гонджа? Наистина, какво се е случило с Гонджа?
Зехра: Мерием, добре...
Мерием: Май ми падна кръвното.
Зехра: Да влезем вътре, там ще поговорим.
Дават училището, Лейла се опитва да се свърже с Гонджа по телефона. Учителят говори нещо за някаква задача, която май им е дал, после говори за демокрация и т.н. Вижда, че Лейля ползва телефона, прави й забележка. Тя се извинява и го пъха в чантата си.
Идва жена, извинява се, че прекъсва урока и пита, дали Гонджа Борова е в час. Учителят отговаря, че я няма.
Жената: Днес виждали ли сте Гонджа?
Учителя: Какво се е случило?
Жената: Обадиха се от полицията да питат, дали е тук.
Пред стаята отвън жената и учителят говорят с Лейля.
Жената: Кога да последно видя Гонджа?
Лейля: Проблем ли има?
Жената: Обадиха се от полицията.
Лейля: Последно я видях на партито с костюми в събота. Но от тогава не съм я виждала.
Жената: Казала е, че през уикенда ще остане при теб.
Лейля: Какво? Излъгала е, не остана при мен.
Жената: Значи не знаеш къде е?
Лейля: От къде да знам? За последно я видях в събота.
Жената: Добре, ако научиш нещо за Гонджа, веднага уведоми семейството й. към учителя, след урока, елате в салона, не се бавете. Учителя - добре, не се притеснявайте.
Учителя: Лейля, ако знаеш, къде е Гонджа, веднага трябва да кажеш.
Лейля: Казах, че не знам. И вие бяхте на партито онази вечер.
Зехра разглежда в дома на сем. Борова. Телефона й звъни.
Зехра: Кажи, да... Добре, добре, благодаря.
Г-жо Мерием, днес дъщеря ви не е отишла на училище.
Мерием: Как така не е отишла? С Лейля е била. Ще се обадя на Лейля...
Зехра: Не,не, Лейля е в училище, но и тя нищо не знае.
Мерием: Как така не знае, снощи са били заедно?
Зехра: Дъщеря ви не е останала при приятелката си.
Сейхан: госпожо, дъщеря ви ви е излъгала.
Зехра звъни по телефона на колега, иска да пусне рапорт за издирване на Гонджа Борова.
Дава описание на момичето. Да проверят в болниците и други такива. Ако открият нещо, да й се обадят. Зехра посочва снимката и казва, че ще остане при нея.
Сейхан: Г-жо Мерием, седнете. Забелязали ли сте, напоследък Гонджа да се държи странно, не както обикновено?
Мерием: Гонджа си беше както обикновено.
Сейхан: Дъщеря ви има ли някакви проблеми?
Мерием: Като да пуши ли?
Сейхан: Не, алкохол и такива неща.
Докато говорят Зехра разглежда и влиза в стаята на Гонджа.
Мерием: Г-н комисар, Гонджа е добро момиче.
Сейхан пита за приятели на Гонджа.
Мерием: Не разбирам, защо ми задавате всички тези въпроси? Вижте, Гонджа всеки момент ще се обади, ще попита "Мамо, яденето готово ли е? Много съм гладна, сега се прибирам." Знам го.
Зехра разглежда снимките в стаята. Вижда брошура /мисля за същото мероприятие, за което говореше адвокатката на Аслан преди това/.
Мерием отива в стаята при Зехра.
Мерием: Г-жо полицай, случило ли се е нещо? Знаете нещо, но не ми казвате. Кажете ми, не крийте от мен. Аз съм й майка, случило ли се е нещо с дъщеря ми?
Зехра: Не, все още не знаем. Добре, успокойте се.
Офиса на Аслан, преглеждат програмата. Аслан има добри новини, избрали са ги за нещо. Мъжа и адвокатката го поздравяват. Мъжа забелязва, че Аслан си е намерил часовника.
Мерием набързо излиза от къщата, момчетата й се връщат от училище. Мерием казва на сестра си да остане при тях, а тя отива да вземе някакъв адрес.
В училището подготвят сцена, вероятно ще има нещо като дебат между студентите, Аслан и още един мъж. Дават гримьорната, Аслан и другия мъж се подготвят. Мъжът моли да ги оставят сами. С Аслан спорят за нещо, изглежда са съперници в политиката. Говорят за някакви резултати от проучване, изглежда е свързано с неща, които правят по време на борбата за поста на кмет или президент /не ми стана ясно/. Изглежда имат различни възгледи по важни политически проблеми / не разбирам, точно за какво говорят, а и на този етап не са ми толкова значими/. Май възрастния е президент и иска от Аслан
да изчака още, да го остави да бъде президент и после ще му освободи мястото. /може да става дума и за друга длъжност/
Идва друг мъж, не ми стана ясно какъв е.
Аслан отива при адвокатката, затваря вратата и заключва. Говорят за проект за студентите или нещо такова. Аслан е ядосан, че има проблем с проекта. Става дума за бедни и богати деца или нещо такова. Аслан я пита, кога ще се омъжи за него. После се шегува, какво ще пишат във вестниците. Тя му казва, че знау къде е бил сутринта. Да беше й се обадил. Нали е нямало да крият нищо един от друг. Той и казва, че нищо не крие. Целуват се и някой се опитва да влезе. Аслан отваря, мъжа от офиса му казва, че са дошли от полицията, изглежда имало проблем. Аслан, адвокатката, стария мъж от гримьорната, Зехра и Сейхан влизат в една зала. Зехра казва, че няма друг изход, май става дума да се провери нещо по програмата. Или да бъде прекратена. Друг мъж казва, да не го правят, заради рекламата и други такива. Зехра казва, че става дума за живота на едно дете, всяка минута е ценна, и ги моли да направят, каквото иска.
Аслан се съгласява. Дават залата, Лейля влиза, като вижда полицаите си тръгва. Жената от класната стая излиза на трибуната и съобщава, че няма да има семинар. /нещо такова/
Аслан разговаря с един мъж. Вървят по коридора в училище и виждат адвокатката. Говорят си нещо, мъжа казва, че няма вяра в тази жена - адвокатката. Аслан и адвокатката тръгват.
Тахир обядва с хората си, Тахир споделя с тях, че иска да направи стая за дъщера си, както и за синовете си, отделни самостоятелни стаи. После говори с брат си, в нещо се е забъркал. Тахир му казва да внимава, че хубаво ще го нареди. Идва Мерием.
Тахир: Какво има?
Мерием: Полизия, вкъщи дойде полиция.
Тахир: Каква полиция, момиче?
Мерием: Гонджа я няма.
Брата: Как така я няма, како?
Мерием: Няма я, никъде я няма.
Тахир: Не е ли отишла на училище? Не е ли при Лейля?
Мерием: Не е останала при Лейля. Не я е виждала от събота. Не е отишла на училище. Няма и следа от дъщеря ни.
Тахир: Не говори така.
Мерием: Няма я!
Тахир и Мерием пътуват с колата.
Тахир: Хубава работа, Мерием. От събота не си ли говорила с детето? Ами това, че е при Лейля, че е на училище?... Излъгала си ме.
Мерием: Звънях й, но не ми вдигаше. Днес също й звънах , но пак не ми вдигна. Помислих, че батерията й е паднала. Не ти казах, да не се притесняваш /или ядосваш/. Боже, Тахир, момичето ни е изчезнало. Ако нещо й се случи...
Тахир: Добре, стига, не мисли за лоши неща. Ще я намерим. Обади ли се на Лейля?
Мерием: И то колко пъти, не ми вдига!
Тахир: Пак й се обади. Мерием, пак й се обади.
Мерием: Не вдига. Ето...
Зехра и Сейхан са в училището, за да говорят с Лейля. Зехра вижда плаката за партито с костюми, което е било в събота. Учителя идва и кзва, че Лейля я няма, тръгнала си е.
Зехра: Това момиче изглежда се опитва да скрие нещо.
- иска адреса й. Учителя ги насочва към дирекцията, и си поглежда часовника. Моли да го извинят, но трябва да тръгва.
Сейхан: Почакай, учителю, почакай... Ще си тръгнеш след като отговориш на още няколко въпроса.
Сейхан го пита от къде е и такива работи.
Зехра: Каква студентка е Гонджа?
Учителя: Гонджа... Борова... е студентка от Бурса, много добра, там всички много работят,
Зехра: Кога за последно я видяхте?
Учителя: За последно я видях в събота, на партито с костюми в училище.
Сейхан: И вие ли бяхте на партито? С какъв костюм бяхте?
Учителя: Бях като наблюдател.
Зехра: Гонджа с какво беше облечена?
Учителя: Беше с костюм на бял ангел... хубав костюм.
Сейхан: Харесваше ли ви?
Зехра: Имала ли е гадже?
Учителя: Вижте, г-жо комисар, аз съм учител тук, за това питайте приятелите й. Извинете ме.
Сейхан: Стой, стой. Помните ли, кога си е тръгнала?
Зехра изкарва визитка, зачерква нейното име и пише Сейхан.
Учителя: Не помня, имаше много хора на партито.
Зехра: Ако се сетите за нещо, обедете се на комисар Йълмаз. Заповядайте.
Сейхан: Учителю Али...
Зехра й звъни телефона:
Зехра: Ало? Да, аз съм майка му. Добре, добре, идвам веднага, добре. Хайде. /към Сейхан/
Сейхан: Хич не му повярвах на този учител. Със сигурност крие нещо.
Зехра: Да намерим Лейля в дома й, да видим тя какво знае. Обади се да претърсят гората с кучета.
Ако има нещо, говори с шефа. Имам работа, после ще се видим.
Сейхан: На вашите заповеди, комисар. Ти на къде?
Зехра: После ще се видим, сега имам работа.
Сейхан: Аз как да отида до там. /мисля дома на Лейля/
Зехра: не съм сигурна, какво точно казва, вероятно, че все ще намери, с какво да отиде.
Мерием и Тахир пристигат.
Мерием: Полицията!
Сейхан: Родителите на момичето.
Мерием: Със сигурност знаят нещо, но крият от нас.
Зехра: Има ли нещо, г-жо Мерием.
Тахир: Здравейте, аз съм Тахир Борова.
Мерием: А вие? Говорихте ли с Лейля... Защо не останала при нея, защо ме е излъгала?
Зехра: Лелйя си беше тръгнала от училище, не можахме да говорим с нея.
Мерием: Обадих се на роднините, и там я няма. Боже, къде е отишло това момиче, къде е останало? Боже, дай ми търпение.
Тахир: Жена ми ми каза, че сте намерили моя кредитна карта. Затова ли търсите Гонджа? Къде намерихте картата?
Сейхан и Зехра казват, че като научат нещо, веднага ще ги уведомят.
Лейля отива да търси Гонджа при приятел. Пита и за Озан. Кюбилай казва, че и двата не са при него. Лейля му казва, че полицията е идвала в училище да търси Гонджа. От събота е изчезнала. Никой не знае къде е. И Озан не е бил на училище днес. При Озан е, нали?
Кюбилай: От къде да знам, дали е при Озан? Вчера говорих с Озан, отишъл е в къщата на баща си. Не ми е казал, Гонджа да е с него. Но почакай, сега ще звънна на Озан.
Тахир и Мерием пътуват с колата. Мерием се сеща за приятел на Гонджа, за Озан. Тахир пита, кой знае къде живее той. Мерием казва, че Лейля знае. Тахир казва, че ще я заведе у тах, после ще отиде да говори с Лейля. Ще намери дъщеря им и ще я върне в тях.
Зехра е отишла да вземе сина си. Пита го, защо се е държал зле. Той казва, за нищо, просто ей така. Зехра му ядосана, пита го, бандит ли иска да стане и такива неща, защо е надраскал колата на някого.
Детето не иска да ходи в Баку със Зехра и годеника й. /изглежда затова създава проблеми и се държи бунтарски/. Зехра му вика, като искаш не идвай, остани тук и съсипвай колите на хората. Като те питат, защо го правиш - Ами, ей така! Качвай се в колата. Пътуват с колата. Зехра обяснява, как ще заминат и т.н. Детето пък казва /саркастично/, колко ще ни е хубаво, аз, ти, новият ми баща... Зехра му казва, той няма да ти е баща, а приятел.
Зехра: А и там има хубаво училище, ще намериш нови приятели.
Каан: Не искам.
Зехра: Ще те оставя при Мехет Али, после ще мина да те взема.
Каан: Защо там, остави ме при дядо.
Зехра, говори по телефона: Кажи, веднага идвам. Намерихте ли Лейля? Добре, пак ще отидем.
Претърсват гората с кучета.
Тахир отива към Лейля.
Зехра води сина си при дядо му.
Зехра: Здравей, татко.
Баща й: Не тръгнахте ли?
Зехра: Самолета е довечера. Може ли Каан да остане при теб, трябва да отида до бюрото. До към 6-7 часа...
Баща й: До към 6 или до към 7?
Зехра: До 7 часа.
Зехра: Не излизайте никъде.
Баща й: Добре.
Зехра: Каан, не досаждай на дядо си. До скоро.
Баща й: Не закъснявай.
Бащата на Зехра гледа мач, с Каан обсъждат гола. Каан казва на дядо си, че не иска да отиде с майка си и годеника й в Азърбейджан. Пита, дали не може да оста не при него. Дядото казва, че не може. Не се бърка в решенията на Зехра. И без това до два месеца ще се върнат.
Офиса на Аслан, обядва с мъжа от екипа му. Адвокатката влиза, казва, че от сутринта нищо не е яла, а все е по задачи. Казва за кога е насрочила някаква среща. Аслан й предлага да хапне с тях, но тя отказва. Говорят за нещо, не ми стана ясно какво. Телефона на Аслан звъни. Търси го някоя си Сезен. /май е журналистка/ иска да се срещне с Аслан, първо той казва, че е зает и няма верме, но тя насотява, че е много важно, от работата й са възложили да подготви
материал свързан с него. Не разбрах точно за какво ще е материала, но Аслан се съгласява да се видят още същия ден.
Лейля се прибира. Тахир я чака, пита я за Гонджа. Лейля казва, че последно я видяла на партито, както и Озан. Той иска адреса на Озан.
16:14
Тахир се обажда на Мерием, да й каже, че отива за Гонджа.
Зехра пристига в гората, където претърсват с кучета. Сейхан обяснява от къде до къде са проследили следите. Зехра пита, дали са намерили телефона на момичето. Не са. Сейхан казва, че вероятно момичето не е тук /в гората/. Сейхан обяснява, че наблизо има път, който води до някакво село. Може би са завели там момичето. Зехра казва отново да претърсят гората.
Сейхан: Нали ти казахме, от два часа обикалят с кучетата и нищо. Екипът е изморен.
Зехра: Добре дошъл в отдел "Убийства". - телефона й звъни - Кажи, шефе.
Шефа: Какво стана, не си ли тръгнала още?
Зехра: Сега съм в гората при другите.
Шефа: Зехра, оттегли екипа.
Зехра: Но, шефе, нека поне още веднъж да огледаме...
Шефа: Оттегли екипа. Няма труп, значи няма и убийство.
Зехра: Но намерихме окървавени дрехи...
Шефа: Но не знаме, дали са на Гонджа Борова... А и ти днес нямаш ли полет? Хайде, оттегли екипа. Полицай се обажда по радиостнацията.
Зехра: Шефе, после ще ти се обадя. по радиостанцията - пита къде са. Казват й координатите, тя казва, че идват.
Аслан се среща със Сезен. Тя го предупреждава, че е изтекло инфо за него. И то от някой негов приближен - мъжът от офиса му или адвокатката. Не разбрах, каква точно информация. Но споменава за престой в някакъв хотел. Адвокатката идва и пита, за какво са говорили. Той казва някаква лъжа и тръгват за някакво парти.
В гората намират гроб на куче. Сейхан казва да събират нещата, ще тръгват.
Тахир отива в дома на Озан. Като не му отваря, чупи прозореца на вратата. За малко да го убие, пита къде е Гонджа, но Озан казва, че я няма там. Тахир тръгва да търси по стаите. Влиза в стаята, където лежеше онова момиче в началото. Тя се обръща, но това не е Гонджа. Той си тръгва.
В гората екипа се подготвя да си тръгва. Годеникът на Зехра й се обажда. Пита я не е ли свършила работа. Тя казва, че тъкмо приключват и скоро ще си дойде. Той казва, че отива на летището. Казва й да тръгва, иначе ще изпусне самолета. Докато говорят, Зехра вижда рибари долу на пътя. Казва, че трябва да затваря и после ще му звънне. Вече към Сейхан - Тези от къде идват? - отива да говори с тях. Сейхан се обръща към екипа - Още няма да си ходим, господа.
Тарих седи в колата си, личи си, че е плакал. Мерием му звъни. Накрая й вдига. Тя го пита, защо не й вдига. Къде е? Той й казва, че не е намерил дъщеря им. Синовете се карат за телевизора, Мерием им се скарва, Тарих я успокоява, че ще намери дъщеря им. Казва, че ще отиде до полицията. Може вече да знаят нещо.
19:30
Когато влиза, чува по радиото да говорят, че са открили изгубеното момиче в гората Саманъдра, и веднага тръгва на там.
Годеника е на летището и минава проверка. Звъни на Зехра, но тя не вдига.
От рибарите са научили, че наблизо има езеро и екипа проверява. Откриват кола, която изваждат с кран. Зехра и Сейхан отиват да огледат колата.
Мерием се обажда на Тахир. Той й казва, че отива към гората Самандъра, чул е в участъка, че са намерили някого там. Мерием го моли да не затваря.
Отварят колата и намират тялото на Гонджа.
Тахир иска да мине, но полицията не го пуска, Мерием чува всичко по телефона. Сейхан виджа, че бащата на момичето е дошъл. Зехра отивада говори с него. Мерием още е на телефона. Зехра отива при Тахир и му казва, че не може да остане там.
Той пита, това там е дъщеря ми, нали? Кажете, че не е... Г-жо полицай, дъщеря ми ли е?
Зехра кима в знак на "да". Тахир извиква Гонджа, Мерием чува по телефона и разбира, че се е случило най-лошото. Дъщеря им е мъртва.
Зехра отива при Сейхан.
Сейхан: Намерихме регистрацията на колата. На Аслан Коджатепе е.
Зехра: На Аслан Коджатепе ли? Този, когото видяхме в училището.
Сейхан кима за да.
Дават партито, на което е Аслан и как той гледа ту мъжа от екипа си, ту адвокатката.
Качват Тахир в полицейска кола и го отвеждат.
Снимат тялото и търсят улики по колата. Дават как Зехра наблюдава процеса.
КРАЙ НА ПЪРВИ ЕПИЗОД
# 447
9 ян. 2014, 10:02 ч.
Виж целия пост
Вчера Нургюл е станала леля.
Съпругата на брат й е родила момченце - Ефе.
Съпругата на брат й е родила момченце - Ефе.
# 448
9 ян. 2014, 10:07 ч.
Виж целия пост
Изглежда, след края на "Да отглеждаш бебе" и преди началото на "Убийство",
Нургюл се е снимала в късометражния филм "Aaah Belinda!..."
на Kezban Arca Batibeki. Очаква се да излезе скоро.
Малко снимки...
Нургюл се е снимала в късометражния филм "Aaah Belinda!..."
на Kezban Arca Batibeki. Очаква се да излезе скоро.
Малко снимки...
Препоръчани теми