Моите малки странности

Вие следите ли другите хора в магазина? 

Като съм на опашката и пред мен има хора мислено им проследявам покупките и отбелязвам "ахааа, има пресни плодове и зеленчуци, супер! Ама защо е тоя чипс?  "

Не ми пречи дрънкането на фризьорките, просто не понасям някой друг да ми пипа косата.Освен мъжа ми.   

Не мога да ям в леглото.Дори не понасям да ми мирише на храна в спалнята, предпочитам аромата на сапуни, парфюми и подобни.Случвало се е мъжът ми да ми донесе кафето, или закуска в леглото, /раздава го романтично     /, отпивам 1-2 глътки, после ставам и отивам да си доям/допия на дивана в хола.Дори когато съм болна, пак не мога да ям в леглото.Ако изобщо ми се прияде нещо, ставам да ям в трапезарията/хола.

Да, и често се чудя защо хората ядат маргарин например.
Когато съм на касата подреждам пакетчетата с дъвка, да са на равни позиции .

На моя приятелка детето е така, той обаче подрежда рафтове.

Никога. Аз си се нося като народна песен на две педи над земята и почти никой не забелязвам край мен, освен ако не сме излезли с някой заедно. Все ми казват: виж тука, виж там, глей го тоя/тая.
Нищо не забелязвам. Ако не се залее с бензин и не си драсне клечката предния на опашката, изобщо няма да го забележа, ако ще да е изкупил всичкото Durex XXL.

Докато чакам на касата, се зазяпвам в покупките на тези преди мен, да.
А хората купуват маргарин, по същата причина, поради която купуват "кайма" по 4 лв килото - от нямане

Аз съм си задръстена и при фризьорки се държа като малоумна. Като мълчат се чувствам неудобно и си мисля, че не ме харесват. Пък като говорят много ме е срам и се държа дебилно  Затова ходенето на фризьор е голямо приключение, въпреки че все при една и съща си ходя. А и веднъж отидох с половинката и той и се изреочи и от тогава ме е срам да ходя, два пъти годишно се жертвам.

Аз редя в супермаркетите. Половинката мрази да пазаръва с мен, защото аз ходя по редиците и връщам по местата разни неща, за които някой клиент се е разубедил и е оставил някъде си. Примерно консерва при чакароните. Това ме побърква и ги оправям, следя дали го правят и правя забележки. Намествам цени, табелки.
Имам си определен начин да редя покупките на лентата, за да може после да си ги подредя в торбата. И много ме дразни касиерката да не ги маркира в определения ред. Ама си мълча де, то си е мой проблем, от къде да знае жената, че не съм в ред.
Така си имам определен ред и система за много неща. Като малка с храната най-вече. Отделях всеки вид храна в чинията ми на няколко купчини, после правех "хапки" , в които има по 1 от всеки продукт.Примерно хляб, грахче, картофче, морков, хапка месо. Баща ми се побъркваше, докато си изям всичко. После ми свикна и ми режеше всичко на малки хапки. Примерно филията с мармалад се нарязваше на кубчета и аз ги ядях с вилица.
Като бях болна ми сервираше храна в леглото-чай и препечена филийка на кубчета със съответния брой кубчета сиренце   
Аз май съм казвала в други подобни теми, но съм номерирала всички хиляди книги вкъщи. Първо ги наредих по стилове и автори(имам две секции, три етажерки и няколки кашона), после една по една ги номерирах, за да знам коя къде е била. А като бяхме деца със сестра ми разпределяхме книгите. Решихме, че трябва да го направим предварително, за да знаем коя книга кой я взкма, когато нашите....нали...  Затова сега всяка книга при родителите ми е с едно име на първата страница(с розов маркер). 
Мисля, че тези неща съм ги прихванака от баща ми, майка ми и сестра ми не са така. Но баща ми е плюшкин, навсякъде замята покривала да не се праши и като започне нещо да му дразни окото не може да спи. Така с един гирлянд навремето се беше побъркал. Беше ставал през нощта да види дали гирлянда е увиснал отново.

УНИКАЛНО,това е супер яко,много ми харесват тези маниери,защото са пълна противоположност на моите порядки
По гардеробите  ми е кочина,включително и този на сина ми,дори в хаоса забравям какви дрехи имам,защото просто не мога да ги видя от купчините Книги и учебници през живота си не съм подреждала,елахата мога и цяла година да не я прибера-просто не ми пречи,разхвърляна съм си още от малка,никога не съм си оправяла леглото,нито сега спалните и кошарата на малкия...

 Ти си тежък случай, другото иди-дойди, аху-ихи, но това ме втрещи направо. Много грозно и за теб и за сестра ти. Да бях майка ти или баща ти, такъв пердах щях да ви дръпна, до пълнолетие нямаше да си седнете на трибуквията. Ще ми инвентаризират те библиотеката, да не са в небрано лозе като хвърля топа!

Тъкмо си мислех колко интересна би била темата "Странностите на другите"

Не обичам фризьори. Говорят на странни теми, които за мен не са актуални.. за прически, грим, дискотеки. Неудобно ми е и да им кажа, ако не съм доволна от работата им или искам друго нещо, защото не че ще стане, но все си мисля, че може фризьорката да ми каже "Ти пък какви претенции имаш как да ти направя косата, ако се грижеше малко от малко за нея и разбираше от прически и фризьорство нямаше да имаш това нещо на главата си."Косата ми винаги е много нацъфтяла. нямам спасение от това.
Следя хората в магазина, но не за да им се чудя на чипса и маргарина. Понякога се чудя какво ли работят и как оставят по толкова пари в хранителен магазин и то за странни неща. По-често обаче наблюдавам, кога някой е взел няколко опаковки от един и същи артикул. казвам си "А аа, значи няколко. Или го е пробвал това и знае, че е хубаво или е на промоция. Ще го погледна и аз утре и маже да си взема."
Последното наистина странно. Дано да успея да го обясня. като кучето на Павлов съм. Работя в хранително предприятие. На изхода има едни четки, които се задействат от фотоклетка, за да ти поочистят малко подметките преди да излезеш. Ако четките не се завъртят, не се отваря барирерата на изхода. Фотоклетката беше нещо развалена и четките не искаха да се въртят лесно. Минавам аз четките не се завъртат след 2 крачки се блъскам в барирата (когато съм засилена, доста силен удар) трябва да се върна да мина супер близо до фото клетката, за да ме отчете, да се завъртят четките и да ме пусне бариерата. Изградих си навик, като минавам през такива четки, леко да подритвам с десния крак, за да задействам фотоклетката. От 1 година не работя при счупената бариера, но още, ако минавам през четките и не ги чуя да тръгват в момента, в които стъпя подритвам с десния крак. Тук това няма значение, защото и да не тръгнат бариерата те пуска (някой се е месил в блокировките).

Аз още премятам книгите на свеки /след като почина/ и се чудя къде да ги завра, защото не чета подобен тип.
От друга страна от 10 години се каня да си взема моите книги от родителите ми. Но те са си баш мои, аз съм си ги купувала.

Преди да дочета - да напиша. Когато съм нервна започвам да си пея и ми минава. Или смушам музика на максимално възможна сила.

Доказано е че пеенето помага и повишава концентрацията

Много готина темичка, вече съм спокойна, че не съм сама

Чета вестниците отзад напред. Не обичам да ме докосват или да фамилиарничат с мен чужди хора. Не обичам някой да пипа телефона, компютъра или книгите ми. Винаги върша нещата в последния момент, независимо за какво става дума, ако се захвана предварително имам усещането, че плановете ми ще се провалят. Мразя мудни хора, аз съм припряна и обичам да върша нещата бързо и чевръсто. Не харесвам и хора, които се колебаят - това ме изнервя. У дома държа аз да прибирам и разтребвам, защото после не съм в състояние да намеря нищо. Когато вляза в някоя обществена сграда или магазин винаги оглеждам цялото помещение за камери, изходи и въобще вътрешно разположение 

Ирайн, ти да не си Дева или Козирог ? Малката ми дъщеря има такива наченки на перфекционизъм, но не знам дали ще удържи фронта сред толкова разхвърляни хора вкъщи.
Аз също много се възхищавам на подредени хора, на мен не ми се получава, колкото и да се старая.