За дългото кърмене и някои други страсти

Ха- ха , Мандаринке, не знам защо изчака докато напиша че излизам, за да публикуваш това, но се получи готино...

Аз също хвърлих едно око на припадането по повод дългото кърмене - и ми стана бая кофти от доста от написаните неща.Давам си ясна сметка,че не може всички да приемаме нещата по еднакъв начин и че всеки си има някакви вътрешни граници на това до кога приема за нормално да продължава кърменето.Но заради хората,които се чудят как може някой да го прави - ето как се получава (от моя опит с двете ми деца):
Отначало кърмиш,защото така трябва и защото е добро за детето.Понякога е гадно,болезнено и ти иде да виеш и да зарежеш цялата работа,защото не ти е ясно как се издържа това мъчение - и ако не си убеден,че си струва,зарязваш нещата с малко вина и повече облекчение.Ако си убеден и имаш стимул (страх от АБКМ в моя случай),се бориш,ревеш на всяко хранене,стискаш зъби ... и в един момент нещата започват да се проясняват.Отиваш на първа консултация - първо облекчение,детето е наддало в нормите - целия ужас си е струвал.Продължаваш несвястното денонощно кърмене и някак не се усещаш кога започва да преминава в удоволствие - удоволствие от гледката на дете на гърдата,от спокойствието,което излъчва,от усмивките,които започва да раздава,от пухкавите бузки и потупването сякаш с благодарност от малките дебели ръчички.Седмиците си минават неусетно,детето си расте,кърменето се превръща в нещо толкова нормално,колкото и смяната на памперсите и въобще не се замисляш защо го правиш,колко е голямо детето и дали е време да спреш - защото се чувстваш удобно и съвсем нормално.С порастването малкото маймунче става все по-интересно,прави все повече неща,изразява все по-ясно радостта и привързаността си към теб - и съвсем естествено се радваш на всичките магарийки,независимо дали са насочени към гърдите ти,косата ти,лицето или пръстите на ръцете ти,защото са израз на любов.И преди да се усетиш,детето е станало на 1 годинка - кога мина това време Но то все така си е твоето дете,не изглежда с нищо по-различно от детето,което е било преди седмица или месец - наистина расте и умее повече неща,но си е все същото човече,което още е малко и има такава нужда от теб,от прегръдката и млякото ти.Няма по-естествено нещо от това да му ги дадеш - както му даваш щедро и безусловно цялата си обич по всеки друг начин.И не те притеснява,а просто се забавляваш и радваш на начините,по които несръчно и по детски изразява привързаността и любовта си към това,което го кара да се чувства чудесно и оправя всяка болка и неразположение в малкия му свят.Одобрението или неодобрението от другите нямат място тук - това е между теб и детето,част от любовта и отношенията между вас (ще направя едно сексуално сравнение,защото очевидно при повечето хора,които не са изживели нещата,кърменето неминуемо предизвиква сексуални асоциации - начините,по които човек прави секс със съпруга си,може да изглеждат извратени и ненормални за някой,който има вътрешни задръжки да ги практикува - а между двамата,които са обединени от тази връзка,да са израз на силна страст и любов и да няма нищо мръсно и извратено в тях).
Любовта има много лица,момичета - когато говорите за кърмене,не забравяйте,че става въпрос за любовта между една майка и детето й и като наблюдатели можете да видите само външната страна на нещата,но не и чувствата зад тях.Съвсем логично е да изглежда странно,ако всичко,което си видял от кърменето,е гледката на новородено бебе на гърдата - тогава гледката на голямо сучещо дете ще изглежда стряскаща - просто защото е чуждо,не е твоето дете,което си кърмил всеки един ден от тези 1-2-3-4 години.Мисля,че няма как човек да разбере и приеме - освен ако не измине целия път до този момент,стъпка по стъпка и ден след ден.

Ядосвах се, ядосвах се - пък ми мина

Нда...лесно ти е на тебе...
Аз си седя тука с главобол...Деметра ме държи будна по нощите със смешни писания за броя пишки у тях, а после аз страдам...

Ядосвах се, ядосвах се - пък ми мина
Айде, момичета стига толкова. Каквото било- било. 
Ей, септемврийките, имате среща днес- приятно изкарване. Пък да взема да дойда лииии.... Шегувам се бе, шегувам се- дишайте спокойно  

Аз си седя тука с главобол...Деметра ме държи будна по нощите със смешни писания за броя пишки у тях, а после аз страдам...

Ха- ха вие го обърнахте на майтап вече...
Естествено, че не е на място поста й , това ти го казваш... а аз освен това любезно си написах възрастта, с която истински се гордея! Желая на всички вас които са по- млади, на моите години да изглеждат и да се чувстват така добре,  както се чувствам аз...
А за подписа си няма да коментирам - това наистина си е чисто заяждане, търсиш под вола теле...- но това че имам златни свекърви не значи че АЗ бих била златна свекърва...
Някой представя ли си ме като свекърва?!  

Та като заговорихме за пишки.... как изкарахте Св. Валентин?

Пипи, не познавам нито теб, нито Мандаринка, но нейният пост за възрастта ти и как знаеш колко са възрастни другите тук си беше много на място, за разлика от твоите, които са чисто заяждане с нея. По повод отговора ти за златните ти свекърви ще цитирам само подписа ти: "Мама съм на три моми - свекърва няма да стана!".