В момента чета ... 24

Публикувана: 8 ян. 2014, 11:58 ч.
Последно мнение: 3 фев. 2014, 10:16 ч.

38 102
749

Mileto - Потребител

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са впечатленията от книгата „Светецът на неизбежната лудост“ на Елфин Шафак?
Какви са впечатленията от книгата „Елегантността на таралeжа“?
Какви са впечатленията от книгата „Богът на дребните неща“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са впечатленията от книгата „Светецът на неизбежната лудост“ на Елфин Шафак?
  
  Читателите имат различни мнения за „Светецът на неизбежната лудост“ от Елфин Шафак. Някои намират началото за предизвикателство поради сложния език, но постепенно се наслаждават повече от други нейни книги като "Любов".
- Какви са впечатленията от книгата „Елегантността на таралeжа“?
  
  Форумът изразява положителни впечатления от книгата „Елегантността на таралeжа“, като членовете споделят, че тя ги е пленила и ги е накарала да плачат както при четене, така и при гледане на филма. Те също така се наслаждават на четенето на книгата, заявявайки, че тя дълбоко е докоснала душата им.
- Какви са впечатленията от книгата „Богът на дребните неща“?
  
  Членовете на форума първоначално се затрудниха с разбирането на термините и философиите в книгата „Богът на дребните неща“, но постепенно навлязоха в нея и оцениха, че има какво да се научи от нея. Те също така изразиха удоволствие от четенето на книгата, като я описват като прекрасна и със страхотен превод.
- Какви са впечатленията от книгата „Училище за вкус и аромат“ на Ерика Бауермайстър?
- Какви са впечатленията и мненията за книгата „На изток от рая“ на Джон Стайнбек?

# 285 20 ян. 2014, 16:29 ч.

scaramouche, Гигова, и аз харесвам Теодора Димова. Любима ми е "Майките". "Адриана" също доста ми хареса. Да, има доста спорове по нейните книги. На мен ми харесват темите и стилът. Но не ми допада това, че се повтарят похватите - отварям друга нейна книга и пак виждам същия подход (лесно потъвам в т.нар. "поток на съзнанието", но не съм очарована, ако се осъмня дали авторът основно това може). А конкретно "Марма, Мариам" - и мен не ме привлече тематиката. Може би ще видя новата книга.

scaramouche, "Творците на памет" непременно мисля да я чета тази година. Да кажеш как е според теб.

Лиляна, интересно дали ще ти хареса "Войната на таралежите". Много, много любима в нашето семейство. Ако приемем, че е нещо като спомен за "нашето" време за мен и мъжа ми, бях изумена, че синът ми беше луд по книгата и филма (като беше на около 10-11 г.). Мислех, че съвременните деца не биха харесали такива истории и отношения, но наистина беше "хит" у нас дълго време.

Завършвам "Америка и американците" на Джон Стайнбек.
neli_march, подробно ще напиша, да се ориентираш представлява ли интерес за теб. Опитвам се да намаля 7-те страници, които съм си написала досега, и ще се включа пак.

Скрит текст:

"Младият човек в малко градче е като жабче в малък гьол – ритне ли с крака, произвежда вълни, пръсва кал в очите на съседа – изобщо прави някакво впечатление. Всички го знаят. Знаят и рода му. И го наблюдават с определен интерес – пък бил той и злонамерен. Но ето, че идва в Ню Йорк и каквото и да прави, никой не му обръща внимание. Предизвиква на двубой града, а той го размазва, без изобщо да се усети. За създаденото в малкото градче его това е ужасен удар. И той намразва организма, който го пренебрегва. Намразва и хората, които гледат през него.

Докато един ден си идва на мястото, приема града и престава да води битка с него. Прекалено голям е този град, че да му обръща внимание, но изведнъж фактът, че е незабележим, се превръща в най-възхитителното нещо на света. Стеснителността му се изпарява. Ако е изтупан като от журнал - нима няма още половин милион не по-зле облечени? Ако е опърпан - нима няма още един милион опърпани? Ако е висок - дошъл е в града на снажните. Ако е нисък - градът е пълен с джуджета; ако е грозен - между две преки се разминава с поне десет грозотиляка; ако е красив - конкуренцията няма край. Ако е талантлив - таланти колкото щеш. Реши ли да впечатли някого, като се яви в римска тога - ей го онзи там, надолу по улицата, увит в леопардова кожа. Каквото и да стори или каже, каквото и да облече или помисли - изобщо не е уникален. Възприеме ли веднъж това, сдобива се с пълната свобода да е онова, което е; не го ли възприеме, то го ужасява."

Джон Стайнбек