Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

  • 48 682
  • 595
# 270
Аз съм човека с "гадното" предложение.
Надживях го вече и сега се научих да си харесвам предложението, а частта със заплахите да я избутвам назад в съзнанието си.
Виж целия пост
# 271
 Публикувах последния отговор преди да ти прочета мнението poohito . Когато сме обсъждали   бъдещето, той сам ме е питал, дали преди да си имаме детенце трябва да се оженим. Моят отговор беше, че не е задължително. Имало е случаи да го попитам за годеж и брак и той (като "много зрял" човек) изтърсва "Ами ако сега бях решил да ти предлагам, щеше да развалиш момента!" .... МОЛЯ?! Около нас доста хора са женени, сгодени, с дечица. Той винаги им обяснява, че на нас ни е рано. Но кога ще дойде времето - като стане на 40 ли, като има собствен дом.. Не знам. Виждам, че не е готов (както спомех, че е изявявал желание да опитаме да си имаме дете, макар и по най - глупавия начин - "Ще свърша в теб веднъж този месец, ако се получи - добре, ако не се получи - още по- добре"). Явно това да "свършва в мен" му доставя удоволствие, но в мен буди само въпроси. Наистина се изнервям вече на тази мъжка несигурност.
Виж целия пост
# 272
Аз съм човека с "гадното" предложение.
Надживях го вече и сега се научих да си харесвам предложението, а частта със заплахите да я избутвам назад в съзнанието си.

Еее, Пухи, не гадно..аз го разбирам, че не е било толкова прекрасно, колкото си го очаквала, защото един вид изтормозено. Не знам какво им става на тези мъже.
Виж целия пост
# 273
За една жена 25 са перфектната възраст, но за един мъж най-често е твърде рано. Дори аз, като жена виждам нещата така. Може да са предрасъдъци и т.н., но какво са постигнали повечето 25 г. момчета, че да се чувстват уверени и самостоятелни. Повечето дори за себе си трудно се грижат, че камо ли за семейство. Момичетата на 25 от своя страна са завършили образованието си, може и да са поработили година, но все оща не се притесняват как майчинството ще ги откъсне от кариерата и т.н. По-рядко е 25 г. момиче да чака на мама да му изпере и изглади дрехите и да живее с родителите си, отколкото 25 г. момче да живее по този начин. Цял живот момичета съзряват по-бързо от момчетата, но и за жалост по-бързо остаряват, относно плодоспособност.
Именно! Аз мисля по същия начин! И от една страна е по-добре да имаш до себе си отговорен мъж, който да обмисли, че още е рано за по-сериозна крачка, отколкото някакъв "сульо" да ти направи дете и после да разчита на детски помощи. Защото тогава ще е още по-трудно и тягостно за жената. Давам пример по принцип!

Съгласна съм с това. Вярно е, че мъжете се развиват по-бавно от жените и обикновено им трябва повече време да узреят.
Но, това, че него го притеснява да и подари един обикновен пръстен, за да не помислят хората, че се женят, ми звучи малко странно и несериозно. И някакси не вярвам, че този човек след 1 година ще бъде готов за дете. Ако наистина един човек иска да има дете ми се струва странно да отлага 1 година без основателна причина. Не ме разбирай погрешно, аз не мога да съм наясно с връзката ви, вие си знаете най-добре отношенията, но от написаното от теб ми звучи, че приятелят ти отлага с цел да замаже положението.
Виж целия пост
# 274
Започнах да го оправдавам.
В началото на връзката ни той беше готов да имаме дете и едва ли не да се женим ей така  Whistling
После ме опозна и видя, че съм супер отговорен човек (верме за реклама) и самия той малко се промени.
Видя и с какво аз съм много по-различна от първата му жена. Първоначално се уплаши, че може да има до себе си не просто равностоен партньор, а дори партньор, които в някои отношения е по-добър, по-зрял и по-отговорен. Той май никога не е общувал с такива хора (още по-малко такива жени) и бавно разбра, че ако ние имаме семейство, то ще е далеч от представите му от първия му брак или от семействата, където мъжа блъска, като изхабена брадва, а жената се чуди къде да си начекне капризите. За да разбере тези неща минаха 3 години съжителство. "От тарала ла и  Whistling, през коя си ти и ще мога ли да се сревновавам с теб, до ще се опитам да бъда най-добър макар да не мога да те настигна. Ще давам най-добртото в нашата връзка, щом ти даваш най-доброто."
Мисля, че се справихме добре до тук, но сега предстоят най-важните неща. дано да имаме късмет и да нямаме проблеми, защото се преборихме с доста неща до тук.
Виж целия пост
# 275
 Много ми е интересно, когато чета вашите мнения. Деси, за жалост аз също започвам да си мисля, че ми го е казал, за да ми замаже очите. Много пъти ми е казвал "Кога реши, че си голяма, че и деца искаш вече?" или "Цялата ти работа наред и деца искаш!". Ами да, чувствам се достатъчно голяма, смятам, че можем да си позволим да осигурим добър живот на едно малко човече, какво да чакам?! Освен ако смята, че аз не съм Жената, не намирам основателна причина.
 Пухи, при Вас как се развиват нещата. ТМ вълнува ли се за сватбата? Обсъждали ли сте кога ще мислите за бебче?
Виж целия пост
# 276
 newsm62 newsm62 newsm62
Каза ми, че съм темерут, че не съм се интерсувала от сватбата. Рокли, заведения и т.н.
Аз се интерсувах от гостите, понеже и двамата произлизаме от не особено приятни семейства и не желаех да присъстват, но някой от тях се натискат.
Тъй като обаче се касае за минятюрна сватба до 20 чивека (при присъстващи роднини) не се впрягам толкова да мисля за заведения, яденета и пиенета.
Краткия ми интерес от роклите ме остави обезсърчена и реших да не бъразам. Съответно той мисли, че съм заспала, защото хората планирали сватбените тържества с месеци. Аз не го приемам да е толкова високопарно тържество. Над 89% от традициите са ми непонятни и не желая да ми се случват: хора, гайди, гадулки, откупувания, танци с кумове и други подобни. Не виждам да сме особено танцувални и двамата, а на мен и народната музика не ми понася (пак ще се разочароват роднините).
Държа да имам рокля, която харесвам, но не съм склонна да давам огромни суми за нея, да имам торта и букет. Исках възможно по-малко присъстващи, защото бих желала да имаме пътуване само за двама ни.
тезмерутка съм била, защото в 90% от случайте, когато той заговори за нещо около сватбата  например " да пробваме този ресторант" без да споменава, че пробваме за сватбата, аз не съм осъзнавала, за какво говори.
Относно децата, че се разводни темата.
В момента съм на не лоша работа и се опитвам да пестя, защото осигуровките ми не са реални. Той също е що годе добре. Наехме достатъчно голямо жилище (преди бяхме в едностайно), в което можем да имаме дете. Аз мисля и съм с впечатление, че и той така мисли, че след сватбата ще се заемем сериозно с това.
В нашия случай май той е емоционално притиснат, защото е близък с колегите си, а те съответно: 1 бр. с малко момченце на 14-16 месеца, 1 бр. с малко момиченце към 2 г. и 1 бр., очакващ бебе през юли. Споменавал е, че иска и той да си имаме детенце. Той има дете де, но тя е вече на 14 г. и е чак във Варна. Общуват редовно, но се виждат 1-2 пъти годишно.
Виж целия пост
# 277
Съжалявам ако разсъжденията ми те натъжават, ти казвам тези неща, за да се замислиш сериозно върху тях. Наистина това да имаш дете е голяма отговорност. При нас примерно ММ много искаше дете, а мен ме беше страх и се дърпах. Казах, че ще отложим защото още бях студентка. Това според мен е някаква основателна причина да отлагаш, знаеш защо и колко време. Но да отлагаш просто ей така, за да минава време.. По принцип не е лошо, но когато и двамата го искат!
Познавам много двойки, които си живеят ей така, не бързат да се женят и да имат деца и двамата това ги удовлетворява за момента. Но, когато единия иска да направи някаква сериозна крачка, а другия се дърпа е различно. Peace
В началото мислех, че той иска деца, но просто го е страх и се притеснява. Но, когато каза това с пръстена малко ме притесни, дали намеренията му са сериозни към теб.
Желая ти да се разберете и да бъдете много щастливи  Hug
Виж целия пост
# 278
 Момичета, много Ви благодаря. От времето, когато ми каза, че иска 1 година, досега, тоест около 2 месеца, нищо не се е променило, така че този срок е просто ей така, да си чакам и да се надявам. Засега си мълча и чакам да порасне.
 Деси, съветите ти са много ценни за мен. Пухи, надявам се, че се чувстваш добре. Като дойде време искам да те видя като булка Simple Smile Аз много се вълнувам от такива събития. Всеки път когато в квартала ми има булка и ми текват сълзи от радост хаха. Отново Ви благодаря. Пък ще видим накъде вървим.
Виж целия пост
# 279
Ух, като я чета тази тема и все повече се притеснявам.

В нашия случай (както и преди съм писала) аз съм тази, която отлага и не се чувства готова.
Обаче ясно осъзнавам, че колкото и време да мине, никога няма да съм готова за такова нещо.
Виж целия пост
# 280
Po3u и аз съм така. Сама съм си дала срок следващото лято да започнат опитите. Е, ако се случи преди това няма да го върнем  Laughing това в кръга на шегата. Колкото повече чета осъзнавам, че трябва да се престраша, в моя случай ще е много "удобно" ако стане случайно. Не знам на колко години си, но колкото повече порастваме (остаряваме) започваме да се замисляме за всевъзножни ситуации и все по-страшно ни се струва, поне при мен е така. На 25 примерно не се замислях за предварителни изследвания, напреднали бременности, усложнения и много други неща... Сега се чудя ще се справя ли с всичко покрай едно дете, ще мога ли да го възпитам да е разумен и достоен човек и всякакви такива щуротии  #Crazy
Виж целия пост
# 281
Цитат
но колкото повече порастваме (остаряваме) започваме да се замисляме за всевъзножни ситуации и все по-страшно ни се струва
Това определено е така.
Понеже аз си бях доста пораснала, като започан връзката ми (на 28 бях) и се страхувах вече достатъчно и го гледам приятеля ми един ... абсолютно несигурна партия, а пък не го е страх.
Около 1 година го навивах "страхувай се бе, страхувай се. без план нищо не става".
После 1 година се чудих, защо се страхува.
Чак накрая започнах да разбирам, че първо аз трябва да спра да се страхувам и едва тогава ще има значение и той дали се страхува или не.
Преодолях някой мои си лични страхове и стигнахме до предложението за брак (личния ми страх да го накарам да ми предложи).
Това ме кара да мисля, че ако аз демонстрирам пълна увереност, че съм решила да имаме дете - той веднага ще се отзове.
Питала съм и преди: "не ги ли плаши това, че очакваме от тях да поемат цялата отговорност". В нашата страна е прието да се казва "мъжа направи бебето и е длъжен да се грижи за тях". Това е глупаво, защото колкото го е направил мъжа, толкова го е направила и жената. Мъжа не може да си направи сам бебе, а и жената също не може сама да си го реши и направи (изключваме измамите). Ако можеше, нямаше да я има тази тема.
 Дали в мъжките глави не звучи "ще се грижа за бременна жена, а после за жена в майчинство и за бебе."  Shocked
Виж целия пост
# 282
Разбира се, че ще се грижи за бебе, а как иначе? И за бременна жена може да се наложи да се грижи, не всяка бременност е лека.
Виж целия пост
# 283
Да но, както за мен е важно да знам, че не съм сама и той трябва да знае, че не е сам.
В масовия случай бременната жена не е инвалид (има тежки бременности с лежане за задържане и т.н.), но една нормална бременност не би трябвало да те прави нетрудоспособен или да задължава целия свят да се занимава с прищевките ти. Грижите за детето не са нито само за майката, нито само за бащата. Убиите ме не разбирам жените, които след раждането в продължение на 4-5-7-10 години "не могат" да си намерят работа и се занимават с гледане на детето, което обаче между временно е на ясла, градина и на училище. И това неможене се случва в семейства, които съвсем не са цветущи финансово. Просто на някой му е по-удобно така. Има не малко жени, които май са убедени, че като родят света и най-вече мъжа им се завърта около тях и започва да им е длъжен, защото те са му родили дете. На детето си може да си длъжен, но на партньора си си толкова длъжен, колкото и той на теб.
Виж целия пост
# 284
Дали в мъжките глави не звучи "ще се грижа за бременна жена, а после за жена в майчинство и за бебе."  Shocked

Точно това казва приятелят (италианец на 45) на моя дружка. Не се чувствам готов за по-сериозно обвързване, нямам стабилна работа, ами утре ако забременееш и не работиш как ще се издържаме и всякакви такива. При положение, че са заедно повече от 6 години, не живеят заедно и всеки сам си плаща квартирата и текущи разходи. Честно казано, аз не бих останала с него заради начина му на мислене!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия