Филми, свързани с ислямския / мюсюлманския/ свят

Изглезах 19 филма. Всичките драми + няколко документални. Почти всички ми харесаха, но тези ме впечатлиха:
1. "Без нищо"
2. "По принуда"
3. "Когато наровете плачат" - по-скоро заради контекста
4. "Вълни на любовта"  -историята е леко банална, но аз съм фен на Узбекистан, може би затова. Или заради хубавия край...

"Вълни на любовта" е първият филм от фестивала, който не ми хареса особено. Неубедителен, сладникав и нищо запомнящо се.
Изгледах и късометражната програма 1. Не съм толкова впечатлена, колкото другите хора, съдейки по коментарите им. Но като цяло не харесвам кратките форми и в литературата. По-трудно може да се вглъбиш, да се развият дадени образи. От петте филма най-добър за мен беше "Най-дългият ден от лятото", но спокойно можеше да мине без последните няколко минути и пак щеше да си е добър. Хареса ми и "Прокоба".

Благодаря ви. 3 билета имам, да видим до края на МЕНАР дали ще успея да ги ползвам, с моята натовареност тия дни . Просто не е истина!

Аз приключих. Рекапитулацията:
1. Без нищо (безкомпромисно първо място)
2. Египет отвисоко (обиколили сме по земя, може би затова с голям интерес сравнихме с тази перспектива
3. По принуда (уроците на живия живот)

Останалите 6 заглавия ги приемам като пълнеж, можеше и по-приятно и умно да си изхарча времето и парите: 4. Казем ага, 5. Имало едно време в Иран, 6. Хамтрамк, 7. Когато наровете плачат, 8. Костенурката и оплювът, 9. Другото ми аз.

Както си мислих, че съм приключила с фестивала, без да изгледам всичко, сутринта се пробвах и се оказа, че онлайн билетите важат до 7 февруари (мислех, че са до вчера).
Днес изледах и "Когато завесата падна" - документален, за Таджикистан.
Като цяло важни са ми игралните филми, по конкретно драмите. Макар че и "комедиите", които гледах, въобще не бяха комични, даже някои бяха по-драматични от драмите (Пещ).
 "Когато завесата падна" ме потопи... това е нещо, което не бих препоръчала просто така, само споделям как го усетих за себе си. Обикаляла съм Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан, докоснала съм се до местните хора и местната култура. Ходила съм по домовете им. Яла съм и съм пила на трапезите им. По-възрастните още говорят руски и са страшно, страшно мили хора! Буквално във всяко място, където съм се мотала, някой ме е канил на гости у тях. Говоря не за неприлични предложения, а за ... човешки, чисти... бррр... прегръщаха ме жените по улиците, смееха се с мен, дърпаха ми косата (бях с оранжево-жълто-червени плитки), децата ме гонеха и се гушкаха в мен, никой не е просил пари!!! ...затова и казах, че ми хареса узбексикя филм ("Вълни на любовта"), защото пресъздава тези хора, този морал и обществени отношения, макар и да се развива в автономна република Каракалпакстан, пак носи и узбекски (азиатски, мюсюлмански), и руски ценности. Неизбежно и руски. И защото Аралско море ми е в главата от 20 + години...

"Чай масала" не е must watch, но ми беше интересно да го видя. Въпреки че е доста "по американски" режисиран, представя само частична гледна точка, обхваща само големи градове, без изобщо да се докосне до малките места, където е истинската Индия. Местата, коите не са за туристи, местата, в които хората не говорят английски дори, където в хотелите няма течаща вода и чаршафи, където буквално не са виждали на живо бели хора (децата бягат от тях, на живо)... и където животът тече различно и се подчинява на не-западни правила... там не е такава мизерия, каквато е по големите населени места. Тоест е мизерия, но друг вид.

"Сами в Азия" е като от Nat Geo филм - американски. Не е зле, но и в ютюб може да се видят много подобни.

"Път към сърцето" са кадри, снимани от разнообразни места. Повечето тежки. Но, ако ви се гледа нещо по-добро и стойностно, намерете "Baraka", има го в замунда, стар филм от 1992, който е много, много по-добър! Филм, който на пръв поглед изглежда като "screen saver" (по преценка на разни хора, не моя), но ако се изгледа няколко пъти и се проникне в смисъла, е безценен... и след 20 години, пак е безценен, филм с послания... това е филмЪТ, който съм гледала най-много пъти в целия ми живот.

Не съм ходила в Иран и ужасно много ми се иска да отида, но не на екскурзия. Екскурзията е Nat Geo. Сега не е подходящото време, но някой ден... ще намеря начин...

Извинете за лирическото отклонение...

Тъкмо изгледах новия филм на Асгар Фархади, направо ми се замая главата, поучителна история.

Иначе и аз май попреключих с фестивала, поне си свърших билетите, доста заглавия изгледах, харесаха ми с малки изключения. Класация ми е трудно да правя, всяко от заглавията за мен си имаше силни страни в определeна област. Хубаво е че има разнообразие, не са извадени филмите като по калъп, има и по арт и нетрадиционни неща и такива за по-масовия вкус.

Като цяло иранските филми традиционно най-ми допаднаха, но не съжалявам че тази година разширих гледането и с повече документални, късометражните и от Централна Азия. Хубаво би било да има и повече филми от арабския свят - например "Гълфа",  региона Магреб и Билад-ал-Шам.

@Ноеми, много хубави ревюта и мнение за страните от Централна Азия

Аз имам още два билета  и се чудя за кои от тези четири филма да ги използвам - "Египет отвисоко", "Танцът на Али и Зин", " Пътят към края" и "Пещ".
Не мисля да вземам повече билети, защото взех два пъти по 5 броя и ми стигат толкова . И време няма да имам.

Труден избор, аз така на моя последния билет, голямо чудене му ударих, но най-накрая гледах с него "Затвор за душата". От тези, които си изброила, "Египет отвисоко" определно си заслужава, ако си гледала и други неща на Бертран, ще знаеш какво да очакваш. Хубава комбинация е от визуализация, музика, интересни факти и определено е за любителите на пътешествия и реални и виртуални "Пещ" го коментирахме вече, близък е някак до нас, трогателен филм, без особени претенции като цяло. За другите нямам впечатления.

Аз бих гласувала за " Пътят към края". Не ми е върхът на сладоледа, но ако трябва от тези филми да избера, той ще е.

Изгледах "Без нищо". Ами... нещо не ме грабна. Но продължавам напред с други.

"Без нищо" и мен не ме грабна чак толкова непосредствено след гледането. Но после си дадох сметка, че ми е останал в съзнанието и някои моменти са замислящи.
Вчера изгледах "Пещ" с един от двата оставащи билета и не съжалявам. Хареса ми. Някак усещането е доста близко до нашата действителност - като сгради, магазини, приличащи на нашите от близкото минало.
Героите ми бяха много симпатични.

Изгледах първи сезон! Супер много ми хареса! Не мога да повярвам, че чак наскоро го открих. Точно изтеглих и втори, но гледах съвсем малко от първа серия, защото се потресох от факта, че Ширин се е омъжил за този малък и гнусен Уалид!
Много ми хареса първи сезон, музиката всичко! Надявам се и следващите да са все така добри. Съжалявам, че убиха още на 3-и епизод тази мацка, която играеше булката Амал, актрисата е същата от ''Между небето и земята''.
Въпреки, че актьорът, който играе Дорон е нисък, плешив и дебел хаха и космат ... общо взето всичко, което не ми харесва започна да ми се вижда секси по-едно време   открих мъжественост в поведението му.

Ще сложа в спойлер нещо, защото не знам кой го е гледал/ще го гледа и до къде е, но

Уалид уби Абу Ахмат защото последният беше решил да прави атентат с отровен газ, което би довело до страшно много жертви. Явно дори и на Хамас им се видя прекалено.

Втори сезон е страхотен също, с много потресаващи събития, както ще видиш още в края на първа серия. Трети сезон също е хубав, но по-различен защото действието се развива в Газа.

Тази година се очаква четвърти сезон, дано да има някоя готина любовна афера пак с Дорон, че и на мен ми е много секси.

О, много се радвам, че още някой го е гледал! Не намерих отделна тема, а според мен този сериал заслужава да бъде коментиран!

О, боже.... не знам ще мога ли да продължа да гледам този Уалид с детска крийпи налудничева физиономия, страшно гнусни косми по лицето как казва на д-р Ширин ''искам син'' и се оцъкля лудо.
Искам Ширин с Дороооон! Подскажи ми, ще бъдат ли пак заедно?

Да, стана ми секси, когато влезна в къщата й да му направи превръзка и след това я хвана за дупето и я повдигна, и когато кара кола и си е подал ръката с часовник през прозореца. Когато крещи по телефона и заплашва някой от Хамас, най-вече на малкия Уалид. Този човек ми прилича на 14 годишен психо, а Ширин на 30 годишна образована красавица, не мога да разбера как ще се омъжи за него, защо изобщо живее там след като може да отиде във Франция и по дяволите те са братовчеди!!!!

По нататък във втори сезон ще разбереш защо се е омъжила за него - за да не я убият тъй като се е знаело, че е заподозряна в колаборация с евреите.

Много им е хубава историята във втори сезон, но трагична. Повече не казвам.