Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 24

Казах му с две думи, ама е по-вероятно да намеря друг татко, отколкото да се съгласи на второ дете. Какви мъже?  Сякаш го карам той да ражда?
Той ми е като второ дете.

Днес синдромът на
Аспергер е често използвен за описание на “аутистично” състояние, свързано с
по-високи ниво на функциониране. По-висок коефициент на интелигентност
(IQ) в границите на нормалното не са редки, нарушенията в социалното
взаимодействие са представени, но прикрити или компансирани в редица
сручаи, а често се наблюдава съществуването на поголямо развитие на речта,
въпреки че дефицитите в използването на речта могат да бъдат напълно
очевидни /19/.
Разликите между синдромите на канер и Аспергер са изтъквани до такава
степен, че често те са разглеждани като две отделни състояния. Това не винаги е
истина. Въпреки, че самият Аспергер по-късно набляга на разликите, не е
възможно да се пренебрегнат многото сходства, както при описанията на  18
конкретните случаи, така и при направените изводи.

Американска психиатрична асоциация
РАЗСТРОЙСТВА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР
Една от най-важните промени в петото издание на Диагностичен и статистически наръчник на психични разстройства (DSM-5) е по отношение на разстройството от аутистичния спектър (ASD). Ревизираната диагноза представлява нов, по-точен, медицински и научно полезен начин за диагностициране на лица с разстройства, свързани с аутизма.
Използвайки DSM-IV, пациентите могат да бъдат диагностицирани с четири отделни разстройства: аутистично разстройство, синдром на Аспергер, дезинтегративно разстройство в детството, или обхващащата всички диагноза на первазивно разстройство на развитието. Изследователите установяват, че тези отделни диагнози не са били последователно прилагани в различните клиники и центрове за лечение. Всеки, диагностициран с едно от четирите широко разпространени первазивни разстройства в развитието (PDD) от DSM-IV, трябва също да отговаря на критериите за ASD в DSM-5 или другa, по-точна DSM-5 диагноза. Тъй като DSM не очертава препоръчително лечение и услуги за психични разстройства, определянето на точната диагноза е първата стъпка за един лекар при определянето на план за лечение на пациента.
Работната група по развитие на нервната система, ръководена от Сюзън Суидо, доктор на медицината, старши изследовател в Националния институт по психично здраве, представя критериите на DSM-5 за ASD като едно по-добро отражение на състоянието на познанията за аутизъм. Работната група счита, че едно всеобхватно разстройство ще подобри диагностицирането на ASD без ограничаване на чувствителността на критериите, или съществена промяна на броя диагностицирани деца.
Хората с Разстройство от аутистичния спектър са склонни да имат комуникационни дефицити, като неуместно реагиране в разговори, погрешно тълкуване на невербални взаимодействия, или трудност при сприятелявания, подходящи за възрастта им. Освен това, хората с ASD могат да бъдат прекалено зависими от рутинни дейности, силно чувствителни към промени в заобикалящата ги среда, или силно фокусирани върху неподходящи предмети. Отново, симптомите на хора с ASD ще паднат върху континуум, като някои хора показват леки симптоми, а други имат много по-тежки симптоми. Този спектър ще позволи на лекарите да отчитат разновидностите в симптомите и поведението за различните хора.
Според критериите на DSM-5, лица с ASD трябва да показват симптоми от ранна детска възраст, дори ако тези симптоми не се признават до един по-късен етап. Тази промяна в критериите насърчава ранното диагностициране на ASD, но и позволява на хората, чиито симптоми не могат да бъде напълно признати, докато социалните изисквания не надвишават капацитета им, да получат диагнозата. Това е важна промяна за разлика от
критериите на DSM-IV, които са насочени към идентифициране на деца в училищна възраст с нарушения, свързани с аутизъм, но не толкова полезни при диагностицирането на по-малките деца.
Критериите на DSM-5 са тествани в реални клинични условия като част от полеви изпитания на DSM-5 и анализът от тези опити показва, че няма да има значителни промени в разпространението на разстройството. Съвсем наскоро, най-голямото и най-актуално проучване, публикувано от Huerta и сътрудници през октомври 2012 г., издание на Американско списание по психиатрия, предостави най-всеобхватната оценка на критериите на DSM-5 за ASD, основаващи се на извличане на симптом от предварително събрани данни. Проучването установява, че критериите на DSM-5 идентифицират 91% от децата с клинични DSM-IV PDD диагнози, което показва, че повечето деца с DSM-IV PDD диагнози ще запазят своята диагноза за ASD, използвайки новите критерии. Няколко други изследвания, които използват различни методологии, са били непоследователни в своите констатации.
DSM е наръчник, използван от лекарите и изследователите за диагностициране и класифициране на психични разстройства. Американската психиатрична асоциация (АПА) ще публикува DSM-5 през 2013 г., което е завършек на един 14-годишен процес на преработка.
АПА е национално медицинско общество, чиито повече от 36 000 лекари членове специализират в диагностика, лечение, превенция и изследване на психични заболявания, включително разстройства от употребата на вещества. Посетете АПА на www.psychiatry.org. За повече информация, моля свържете се с Ева Херолд на 703-907-8640 или press@psych.org.
© 2013 Американската психиатрична асоциация

Глобата е заради многократни наднормени емисии на прах и серен диоксид и е най-голямата в историята на РИОСВ, а също и досега в страната.

Hе съществува официална диагноза „Високо функциониращ аутизъм” (HFA). Тя е работна и се поставя обикновено на деца отговарящи на критериите за детски аутизъм, но развили умения за самообслужване, говор, четене, писане и пр. Задължително условие е наличието на IQ>70.
    Приликите със синдрома на Аспергер (AS) са повече отколкото разликите. И при двете състояния IQ е нормално, близко до нормалното или над нормалното. Основни отлики са във времето на проговаряне (липса на закъснение при AS) и биещата на очи непохватност, особеност на походката и други прояви на моториката при AS. Всички останали описвани различия нямат абсолютна диагностична стойност.
   Ето няколко линка във възходящ ред на информативност.
http://autism.about.com/od/whatisautism/f/whatishfa.htm
http://www.autism.org.uk/about-autism/autism-and-asperger-syndro … e-difference.aspx
http://www.tonyattwood.com.au/index.php/publications/by-tony-att … unctioning-autism
Отговор на всички въпроси според мен дава този материал на Тони Атууд, който е един от най-големите капацитети в областта на аутизма и особено вещ във всички аспекти на AS, включително плюсовете и минусите от тази диагноза. http://www.tonyattwood.com.au/index.php/about-aspergers/what-is-aspergers В този материал са описани подробно всички симптоми на AS.
    И разбира се, книгата на другия от най-големите  съвременни експерти в областта на Аспергер, Фред Фолкмар, от която има големи откъси на http://books.google.bg/books?id=ovvD0ZuH0GMC&pg=PA25&lpg … drome&f=false

   Линк към превод на материал за DSM V има във виртуалната библиотека. Предвижда се за тази или следващата година МКБ-10 да бъде преработена така, че да съответства на DSM V, което означава, че изваждането на синдрома на Аспергер от последната едва ли ще бъде последвано от включването му в МКБ-11. Ерго, няма начин официално издаден документ да съдържа някаква друга диагноза освен ГРР или ASD (разстройство от аутистичния спектър).
  
   Между другото, не е невъзможно едно дете с диагноза ГРР да бъде предиагностицирано в HFA или AS, но това едва ли ще става официално у нас и вероятно ще е повече в разговор с  родителите.Четох за възможността от такова развитие неотдавна, но не си спомням в кой материал. Ако представлява интерес, ще го намеря.
   Но в последно време се натрупват данни и за различия в мозъчната кора на хората с HFA и AS, т.е. че са различни състояния.  Но според мен бъдещето ще докаже по-добрите перспективи за развитие на много от децата с ГРР, отколкото се считаше доскоро. Те едва ли ще могат да пишат стихове като някои аспита, но все пак ще са способни на самостоятелен живот.
   А това е нещо неотдавнашно, написано от една майка след поставяне на диагноза AS на детето й и разсъжденията й за етикетите, стигмата от различните диагнози и т.н. http://violetsdiary.wordpress.com/2012/05/28/high-functioning-au … otions-of-labels/