Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 24

Тези дискове да разбирам, че могат да се доставят до България ли?
Някой поръчвал ли е?

Днес звъняхме за час в клиниката, след подробно описание на тревогите ни казаха да се обадим в края на февруари, за да ни дадат час за март. Отиде и тази учебна година. А дали ще стане по-бързо, ако намеря отнякъде познати, връзки Как да настоявам, че е спешен случай...

Не става с познати и връзки. Мисля, че март месец е доста бързичко спрямо тяхната натовареност. Спешно в хирургичен кабинет е пробождане с нож - нали. Спешно според стандартите на психиатрията е например човек или дете което буйства или има психиатричен срив и е опасно за себе си и околните. Не се съмнявай, че има много такива деца и възрастни. Има стационар към клиника св. Никола и помагат и на такива деца и тях ги приемат по спешност.
Ако обаче ти не си удовлетворена от март месец имаш опция да направиш обследване и на други места. Всички са наясно, че по добра диагностика от клиника св Никола няма заради опита, който имат, но има вариант да направите диагностика и тук http://cpz-ns.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81/%D0%BA%D0%BE%D … 0%BA%D1%82%D0%B8/ Имат детски психиатри, психолози и ще направят диагностиката. Само не знам дали поемат и пациенти извън София - можеш да провериш по телефона. Също и  тук http://mu-sofia.bg/node/220 .

Ако искаш съвет от нашия опит - мисля няма да има две мнения по въпроса да изчакаш март месец и най добрата диагностика в св. Никола. Успех мила 

 

kali_k, сравнително бързо да Ви дали време за следващо обаждане.Месец март не е толкова далече, а до април вече ще знаеш има ли основания за притесненията ти или не.
"Св.Никола" имат най-добри специалисти и аз бих изчакала.

Катина,

Потресена съм!
И съм впечатлена, в притеснителния смисъл.

В България има 12 детски психиатри, от които поне 9 са в Св. Никола.
То в България така или иначе детски психиатри няма.

Св. Никола обучаха по един в Русе, Пловдив и Варна , но почти всички родители споделят, че тъй като в страната детските психиатри ги кантя в частните си кабинети, си записват час за Св. Никола и чакат, за да направят хем професионално обследване, хем по здравна каса, както е редно.

И това, което се случва с това семейство, е недопустимо.

Мисля, че се случва по две причини:
- Индикация за проблем е имало със сигурност доста рано, но на майката не й се е искало да има и повярва, че има проблем и е отлагала, като, както ми казват родители в подобни случаи "ще му дам шанс още малко", а те всъщност отнемат шанса..
- и второ- престъпни са действията и безотговорността на детските психиатри в страната ( които са не повече от 3- ма, но достатъчно да нанесат вреда на доста деца, дори и на едно е достатъчно);

Извода е- при най- малък симтом и съмнение, че нещо в психичното развитие на детето има проблем- консултация само с професионалистите, и то екип професионалисти.

Без притеснение мога да споделя и за нещо, което ми е притеснително в Св. Никола.
До преди 4 години, всички родители, които сме търсили съвет от специалистите там за лекарства, които да потискат хиперактивността, и подчертавам- нееднократно и доста родители, ни се казваше "Няма такова измислено лекарство, не съществува"
В последните години, от както фармацефтична фирма ги "зарежда" с Рисполепт, Рисполепта се дава за всичко:
- агресия;
- автоагресия;
- липса на апетит;
и всички притеснения, с които родителите отидат- детето се крие под масата, над масата..., каквото и да е..
Някои родители са доволни от употребата му, защото "зашеметва" детето и им дава малко спокойствие.
Но е страшно!
Това ме потресе и намирам за недопустимо!
А опасностите от употребата и дългата употреба на рисполепт, са ужасно страшни и необратими!
И той не лекува, потиска нервни центрове и толкоз..

Съвсем убедено казвам, че нямам лекарство- медикаментозно за ГРР, всяка медикаментозна намеса считам за престъпна, изисква се много етика, професионализъм, морал и да си даваш сметка, че си смъртен и тук си, за да вършиш най- доброто, на което си способен!
Лекарството е професионална терапевтична намеса.

Никога нищо не е загубено, считам че и за момиченцето така, но трябва майката да осъзнае и се активира.

Прочетох историята.
това което на мен ми направи впечатление е че при диагноза шизофрения не бих се задоволила само с едно мнение. въобще сериозната диагноза си иска потвърждение - повторно потретно мнение , и не само от едно селищно място.  Медикаментозното лечение пък още повече. Предоверяването е опасно за нас , а на психитъра поставил тази диагноза - пука му - спи си спокойно.

Грешки могат да станат и в провинциален град и в голям град. просто родителите трябва да знаят че никой друг освен тях не е заинтересуван напълно и изцяло в здравето на детето им. Те са двигателя, те са и контролния орган.

Първата диагноза която беше поставена на моят син беше атипичен аутизъм ( дори не ГРР ) . Жената беше на мнение че нищо не може да се направи, той ще си остане на нискофункциониращо ниво. Нейните думи бяха- това е състояние на духа и вие не можете да направите нищо. И все пак става въпрос за голям град. Затова казвам че има ситуации в които се дават крайни мнение , особенно за деца, което е недопустимо. Особенно при първоначално диагностиране. Може така да шамаросаш родителя че той сам д аима нужда от успокоителни .

Катина а защо психиатър поставя диагнозата. Вс епак такива медикаменти са със специален цвят рецепта ?  Ох ето тук сега ми идва наум че за шизофрения ЕЕГ-то трягва да не е в норма. Вероятно е имало показатели или грешка в разчитането.

За първи път чувам да изписват Рисполепт ей тъй без причина в св. Никола. Да, знам, че при тежки случаи когато детето е опасно за себе си и околните предприемат медикаментозно лечение с изричната уговорка, че това е временно и не е за лечение, а за подтискане на ситуацията временно. Чух случайно един телефонен разговор на д-р Пулнарева по тел. когато консултираше някого в провинцията.

Е, Рисполепт, какво значи- без причина.
Причините са много:
- свръх неспокойно;
- агресивно;
- автоагресивно;
- потиснато;
- отказ от храна;
- и каквото и да се сетиш, за което родителите търсят помощ...

Щом има нещо, което в момента създава по- голям проблем от обичайното и потърсиш консултация и мнението им- Рисполепт, дори ти го дават.
Не без причина, като да отидеш на рутинна реоценка.., а само да споделиш, че нещо те притеснява, повече от обикновено...

Кати, няма невъзможно неща и никога не може да е загубено..
Но това, че майката загубила интерес към разговора , след като разбрала, че няма да й "предпишеш" камион лекарства, които да направят проблема "да изчезне", мо е до болка познато:)
Хората, когато ни мързи, търсим лесното и като си затворим очите, смятаме, че проблема изчезва или ако леко отворим едното и видим, че още е там- търсим лекарстов- медикамент по спешност да оправи всичко веднъж завинаги:)
Е, да, ама не..!:)

И съм склонна най- много да се доверя на мнението на Св. Никола, най- склонна съм да мисля, че щом са казали, че детето няма диагноза, а е в депресия, е било така.
Всяко човешко същество, не зряло или слабо, може да изпадне в депресия.
И всяко от тях може да бъде докарано до лудост с лекарства и със задълбочаващи депресията обстоятелства.

Тогава вече може да прилича и на ГРР, и на шизофрения..., а то всички носим всичко в себе си, само някой вредител да ни "натисне" копчето...

Детето е имало достатъчно "натиснати" копчета в продължение на някакъв период от време.
Я да се поставим на мястото на детето- то не може да "се брани" от тия, дето усещат , че е по- лабилно психически от тях, което го прави по- слабо.
Или просто не може да отговори на агресията им.
Не може да се брани, не знае как да търси помощ, не знае как да каже вкъщи, със сигурност е стигнало до майката доста, след като е бил факт системния тормоз в училище.

Тук огромната вина е първо- на учителите- имало е индикации и са можели да забележат, 1000 процента, на родителите на мъчителите, и те са знаели и на майката- длъжни сме да следим ситуацията с децата ни, докато зреят и насилие и агрсия под каквато и да е форма, да убиваме в зародиш.

Кезая , много си права, никога нищо не може да е фатално загубено. докато дишаме.
но и аз с такова впечатление останах, че майката търси друго нещо, не промяна.

Затварянето на очите обаче не мисля че сеправи защото ни мързи, а защото от истината често боли, а виждайки я  и борейки се с нея ние сами на себе си правим болно. Поведението на щрауса е самопредпазване.

С Министерство на образованието изготвихме Механизъм за противодействие на училищното насилие в средата на 2012 г.:
http://www.autism-bg.org/bg/news/35------------------q-----q

Добре разписано е всичко, но отговорността както винаги, за всичко, си остава на родители и учители, съзнанието, морала и силата е в нас самите и всичко написано, дори и отработени механизми..., са за да ги има.., навсякъде по света е така.
А боже Господи, когато знаеш и усещаш, че детето ти е по- лабилно, трябва да имаш 20 очи- на гръб, на глава, на уши..и да котролираш и следиш всичко...

Няма ли как да им се помогне? Това дете все още е дете ... неможе ли да направим нещо?
Плачи ми се като чета коментарите ви, толкова е тъжно 

Няма ли някакви антидепресанти при децата, не съм запозната. Питам защото аз изпаднах в депресия заради тежко кардиологично заболяване и без лекарство нямаше да се справя.

Гала,
Антидепресантите при децата- любов, игра, смях, много дълги разходки, много развлечения, редуване- оживени места с много спокойни, с най- близките- родителите, повече хора от семействотоо около детето и по- често ...

Гала, при теб е било необходимо лечениете =явно, но не бъркай възрастните, обребенени и омърсени нещастни болни човеци, каквито сме възрастните хора с нежните, чисти, свети и непредубедени детски мозъчета и сърчица.
Някои от които в подходяща среда стават повече зверове от хищниците в гората...., защото са податливи като пластелин децата...

Браво, Kezaja    описа най добрите антидепресанти за децата, в комплект с уверен и щастлив или поне показващ щастие родител. Дано всички имаме сили да покажем пред децата си, че сме щастливи, и да ги направим и тях щастливи