Не се справяме с гледането на бебето. Къде грешим?

giovanesa, мъничко ти е още детенцето, спокойно, ще започне да се заиграва и положението да се подобрява

Моите и двете са от тези деца, дето в количка трудно спят. Малкото пак по му се случва, баткото изобщо не спеше. Затова пък спят в кола, или поне в столчето за кола със сигурност спи по-добре. Пробвала ли си го?

Другото - слинг/кенгуру. Слагаш го в слинга и излизате на малка разходка докато се успи. После можеш да опиташ да се прибереш и да го оставиш в леглото. Със слинга, заспал или не, можеш да си вършиш домакинската работа.

Така, както описваш, най-вероятно му идва малко съня и се превъзбужда, от което съответно не може да заспи после и реве и мрънка за внимание. Опитай да му създадеш условия за сън през деня - свеж въздух (отворен прозорец), бял шум, повиване на ръчичките, ако се стряска от тях. Успех!

Според мен не трябва да му даваш това, което иска. Малко като с домашните любимци, трябва да покажеш кой е шефа. Бебето те е хванало за гушата и това му харесва. Трябва да сложиш край на това, колкото по скоро толкова по добре. Не го разхождай за да не спи в количката. Остави го да заспи само. Не го приспивай. Нека се научи само да се успокоява. Ако е нахранено, със сухо дупе, не му е топло или студено, и всичко основно му е наред, остави го да си плаче. Някои бебета им трябва да се нареват, за да изразходват излишна енергия. Знам, че е трудно, но запуши си ушите и го направи. Води го с количката из къщата докато си вършиш работата и го слагай така, че да те вижда, говори му. И друга майка така предложи. Или в кенгуру. Преди да се усетиш ще е заспало. Главното, не го оставяй да те води за носа, много е важно.

Също мисля, че е грешка да го слагаш в слинг или количка, за да заспи. Грешно го учиш. После все така ще иска. Или ще се събуди като тръгваш да го сваляш на леглото. Просто трябва да се въоръжиш с здрави нерви и да го изчакаш да се наплаче, но да стане твоето, не неговото от глезотия. Малко твърда любов. Пак, ако е обслужен и всичко му е наред, и ако получава редовно внимание и любов, какво пречи да го оставиш да поплаче малко в името да го приучиш на нещо?

Последно???
А това да оставиш бебето да се нареве не води до нищо хубаво. Напротив , ще се изнерви и ще стане още по-неспокойно.

Ако се изнервя значи иска нещо. Ако е само защото е уморено, в крайна сметка ще заспи след като поплаче. Разбира се, че ако видиш да се дере като заклано не можеш да го оставиш така, но обикновено зад такова дерене има причина, не е само от умора. Провери 3те п-та: памперс, папо, потене, тоест дали иска смяна, дали иска да яде, дали му е студено или топло.

Не искам да споря, просто споделям какво е работело за моите деца. Успех!

Ммм, мойто пък се дере като заклано само и единствено, когато ужасно много му се спи - нито от памперс, нито от глад, нито от студ, нито от жега. Само когато ужасно много му се спи, но съвсем сам да заспи не може - и ако го оставиш да се дере, без да му помогнеш да заспи, нищо не постигаш - само се разсънва от рев.

Ами може да е просто период. Рано или късно дечицата намират с нещо да се успокояват самички. Пробва ли да му даваш биберон или малко млекце, за да се унесе?

Adelinna - да, моят син беше такъв, колкото повече порастват по-самостоятелни стават, няма страшно.
Може да пробваш със слинг или кенгуру ако търпи, хем да е с теб и да й бърбориш, да наблюдава и "участва" в дейностите ти, хем да са ти свободни ръцете да вършиш това онова. Има такива деца, не е че вие не се справяте

Абсолютно.  Моята сама не може да заспи, понякога като съвпадне яденето с времето за сън, се унася на млекцето, но изобщо не е проблем памперсът или че й е топло/студено. Иска си гуш.

Ми гушкайте на воля тогава, къде е проблема. Защо въобще питате какво да правим като се дере

Нека и аз да се оплача от моята щерка. Да започна с единственото положително в поведението й - откакто се е родила спи по цяла нощ без да се буди.
От там нататък след като навърши 3 м. (до тогава си спеше и през деня) е кошмар. До 6м. пак спеше по 3-2 ч. през деня, но вече едва се връзват 2 ч.  В останалото време освен, че е истинска фурия - вече 4 пъти пада от леглото, като 3 пъти беше при баба си и тя жената много се притесни. Като я гушне човек, не спира да се върти. Докато я занесеш от едната до другата стая, в ръцете ти се е превъртяла най-малко 10 пъти. И въпреки че вече къщата трябва да й е позната, не пропуска да огледа всичко. Вече е почни на 11 м., но все още не ходи и затова напоследък е истински кошмар. Проходилката вече не я задоволява, защото все пак й ограничава възможностите да види и пипне нещо, което си е набелязала. Затова започва да цвърчи, посочва с пръста какво и иска и някой трябва да й го даде. Разглежда го максимум 1 мин. и след това ме дърпа да я занеса другаде, от където да  й дам друга вещ. Въобще не иска и да чуе да остане сама. Е, може би за 5-10 мин. докато дават рекламите по ТВ, тя се заглежда и аз мога да отида до тоалетната. Иначе ако я оставя сама надава неистов вой, който по интонацията й разбирам, че всъщност са нерви защо не е станало нейното. Миналата седмица нямаше никой вкъщи и се къпах на отворена врата на банята, докато малката седеше в проходилката на прага на банята. Аз съм противник на теорията, че децата трябва да се оставят сами, да се наревят и т.н. По този начин според мен те се изнервят, чувстват се изоставени. Няма нужда още от тази ранна възраст да ги разстройваме. Не казвам, че трябва тяхното да става, но след 3 г. възраст, когато детето започне малко от малко да разбира, има начини за възпитание.
Иначе да свърша някаква работа е изключено. Доволна съм, че живеем с родителите ми, защото аз дори едно пране не мога да простна, какво остава да сготвя или нещо друго. Освен това от тичането по детето съм толкова уморена, че тя докато спи и аз си почивам, иначе няма да мога да издържа чисто физически. По едно време дори четох статии за хиперактивните деца, но доколкото разбрах все още е много рано да се каже дали моето е такова.
Иначе майка ми ми казва, че и аз съм била същата. Когато ме е водела в парка, майките на другите деца са си говорели и пиели кафето, а тя е тичала след мен, защото на всичкото отгоре съм биела, щипела и какво ли още не другите деца. Пак според майка ми когато детето проходи, ще започне да се уморява по-лесно и да спи през деня, както и по-дълго време през нощта. Също така ходещото дете изразходва по този начин енергията си и поне малко облекчава родителите си. Ще видя как ще е при мен, но ме е страх да си дам детето на детска ясла. Не знам дали и как ще го опазят.

rodopi  представям си какво ти е. Около годината децата наистина стават много активни и любопитни, искат да опознаят всичко, да бутнат всичко, да опитат. Това е техният начин да се запознаят с обстановката, да опознаят света. И аз, като теб отначало тичах след малката, но после, като се замислих, човека явно е единственото същество на тази земя, което непрестанно търчи след децата си - това да не бутнат, там да не отидат  . Тя пълзеше много добре, оставих я на пода и почнах да си върша моята работа, помагах и само, ако наистина имаше нужда и установих, че и двете сме доволни от ситуацията. Аз не я контролирах, тя можеше да изследва къщата на спокойствие, а аз да си върша работата. Докато я наблюдавах забелязах, че е доста съобразителна и   адекватна в своите действия, е имахме едно или две падания, докато проходи, но това е неизбежно. Постепенно нещата се поуталожиха и сега е доста самостоятелна.

 

И аз така процедирах с голямото - не е ползвал проходилка, беше оставаен да се оправя - по мебелите ли ще се движи, ще пълзи ли, негова работа. Бях прибрала опасните предмети на високо, така че да не може да ги стига, а на ниските етажерки бях наслагала или играчки, или предмети, които са безопасни, за да има какво да изследва. Е, разбира се, не можеш да го оставиш изцяло без надзор, но няма нужда да "тичаш" след него.
Сега ще видим обаче с малкото дали ще успея да го приложа, че факторът батко, който си пилее играчките навсякъде и който може да се качи по-високо, не е за пренебрегване.

Аз избягвам да я оставям моята дъщеря за дълго на пода, тъй като живеем в къща и все пак е по-студено. Сложили сме й допълнителен килим на свободното пространство между мебелите, но има и друг момент - тя много обича да се катери. Преди 2-3 седмици я намерих на спалнята - беше прескочила решетката на креватчето си и добре, че е залепено за спалнята, та е паднала на нея, а не на земята. Затова ме е страх да не тръгне да се катери по дивана или секцията и да падне назад на главата си. Упокоителното е, че напоследък доста се заглежда по книжките. Много обича стикер албума на Билла, който все още не сме го попълнили, но нещо гледа и разслиства страниците.  Купила съм й и книжки с дебели страници, които да не може да къса - от тях вече знае кое е кучето и котето. Дано и занапред това да й привлича вниманието и да може сама да си занимава по този начин.

Махни решетката на леглото, почне ли да се прехвърля през нея, вече не е безопасно да има такава.
Аз иначе нищо странно не виждам в поведението на детето ти и бих я оставяла повечко на земята.

Аз не съм я оставяла никога без надзор, просто не и стоях над главата, нямах сили. Евентуално от време на време извиквах "Не пипай там, защото..." или и поддавах нещо, което искаше да разгледа, но не можеше. Гледах в общи линии да я оставям да се справя сама, сега е по-голяма и се катери навсякъде, пак не я пазя. Случвало се е да пада, но има добър контрол над тялото си и не се е стигало до някакви сериозни наранявания  . Между другото после ми попадна книгата на Джийн Лидлоф "В търсене на изгубеното щастие", в която тя описва начина на живот на едно от племената в Южна Америка. В една от главите се обясняваше, че когато бебетата  започнат да пълзят, се остават да обикалят сами селото, без майка им да тича подире им, което затвърди теорията ми  

Относно катеренето, Вики е маймунка - сега се качва навсякъде. Пак не съм я спирала, просто стоях до нея, за всеки случай. Беше на година и два месеца, когато се качваше сама на пързалката.