Юлски бебчета 2013 - тема 11

 

Аз съм имала среден на брой връзки, но всичките - сериозни, разнообразни и интересни. Била съм и с кротък домошар, и със скиор-екстремист, и с обсебващ маниак, и с куфеещ, пиещ и пеещ пого-метъл-пънк любител, излизах и с един невероятен красавец, даже се чудя как ми върза. Вилняла съм по заведенията, но съм била и кротка домакиня. Първата ми любов и първото гадже - продължи 4 години. Аз бях на 17 като се запознахме, а той - на 24. Живяхме заедно 2 години, обичахме се безумно, докато нещата не станаха скучни. Аз исках да се забавлявам, а той - да релаксира и да ходи на ски. Исках и да се оженим, той не ми предлагаше, та му предложих аз, а той се съгласи. След това изведнъж станах част от мебелировката, а за сватба и дума не се обелваше. Предупредих го, че ще се изнасям, стегнах си багажа, чаках, чаках, накрая се прибрах у нас си. Веднага ме прилапа един негов приятел-познат. Идваше да ме търси, да ме моли да се върна, но аз ревях и му отказвах, знаех че не е за мен. Беше ми ужасно тежко, страдах дълги години след това и съжалявах, защото никой от следващите не можеше да му стъпи на малкия пръст. Но знаех, че съм постъпила правилно и че нямаше да съм щастлива с него.

Най-емоционалната ми връзка беше точно преди да срещна ММ. С колега от университета. Страхотен отвсякъде - красив, висок, смугъл, с искри в погледа, харесван от целия ни поток, страшно интелигентен, възпитан, галантен и готин. Въобще ол-инклузива на мъжете! Харесвах го тайно, нали бях в поредната си сериозна връзка. Когато завършихме аз го добавих във фб и се заприказвахме. И какво мислите - открих перфектната си половинка. Писали сме си по цели нощи, едвам гледах, не спях със седмици, за да контактуваме виртуално. Не бях очаквала подобно нещо. Нито пък той. Имахме обща компания и започнахме да излизаме. Бяхме си казали, че ще сме нещо повече от приятели, но без да се обвързваме. Аз все още бях с приятеля си, а той току-що беше преживял жестоко любовно разочарование, а и се готвеше да заминава да учи в чужбина. И двамата знаехме, че нещата са обречени на лош край, но въпреки това им се отдадохме. Беше кратко, страстно и страхотно. Като да намериш нещо загубено или забравено, че съществува, но в момента, в който го намериш, пасва като ръкавица. Е, той скъса с мен, защото видя, че нещата вървят накъм сериозно. Толкова нещастна никога не съм била. Изпаднах в депресия, срях да излизам, спрях да се храня.  Можех да мисля само за него и всяка нощ го сънувах. Като замина дълго време не чух и дума от него.

Бях решила, че ще се отдам на т.нар. фък енд форгет. Да, ама попаднах на ММ. Висок, рус, синеок, с тяло на Аполон, умен, с добро образование и от добро семейство. Имахме много общи приятели и никаки общи интереси. Заведе ме на среща и изкарах изненадващо добре. Нямаше неловко мълчание, нямаше странни моменти. С него се почувствах вкъщи, почувствах се себе си. Той ме намери като развалина и успя да ме "реставрира", да ме направи по-добра и по-мен от всякога. С него никога не ми се е налагало да се преструвам на друга, да се напасвам към неговия характер, да премълчавам. Разбрах, че е Той, когато се отказа от стипендията, която беше спечелил и не отида в Холандия, а остана при мен, без да го моля за това. Останалото е ясно. Пет години и две деца по-късно все още съм щастлива и мисля така да продължа и занапред. А предния господин сега е женен за австрийка - брак по сметка, за да си намери там работа и да вземе гражданство. Не е щастлив и често ми пише по скайп колко му липсвам и как е сбъркал жестоко.