С какво ви дразнят свекървите- 29

Всеки трябва да се съобразява с другия , акп желае да има добри отношения . По въпроса с преспиването съм категорична , че не можеш да пратиш хората на хотел , но колко дълго и често е това гостуване , все пак всяко семейство си има интимен /личен живот , та в този смисъл споделих идеята за излизане на квартира. От друга страна не давай с една ръка и протягай другата да получиш - постави си ясно условията и не се меси.
Всяка от момичетата се оплаква от натрапчиво присъствие на свдкървата, а сега излизат други твърдения.
И не , не е нормално родителите ти да идват всеки уикенд вкъщи.

А за мен не е нормално това нещо.
Пак казвам, това че си дал на детето си дом, в който да живее, не го прави и твой дом.
Там живее друго семейство, и е хубаво да се съобразяваш с него.
Ако баща ми цъфне у нас, и почне да човърка, ще откача. Честно.
Ако се обадят да кажат, че ще дойдат (не да искат позволение, а просто да ме светнат), без значение моите, или неговите родители-да заповядат. Но да идват, когато си поискат, не!
И не мисля, че по този начин обиждам някого. Номера е хората да са съобразителни, както от едната, така и от другата страна.

Ако не живееш в едно място, всяко ходене в това място Е гостуване. Аз не живея вече у майка ми, мястото в което тя живее е моят роден дом, но аз наричам визитите си там гостуване.

Изобщо не съм съгласна. Преди да се омъжа мъжът ми също е имал установени порядки с родителите си. След като се е омъжил създава нови порядки, основно с мен. Аз не бих търпяла всеки уикенд да ми се натриса някой. Както гледам и пича не е търпял.

Аз нямам против да ми гостуват нито свекърите, нито други роднини стига да сме се уговорили...не обичам гости от типа минавахме на близо и решихме да минем. Свеки въпреки, че ми се разхожда по нервите също е добре дошла за няколко дни. Тя гостува само ако ММ ходи да я вземе и след това да я върне, с автобус пътува много рядко, но и тогава трябва да има кой да я посрещне нищо,че живеем на много лесно място и има удобен градски транспорт. Тя се чувства нежелана, защото се изложи и ММ и каза, че това е нашата къща и ние определяме нещата. Няма как да отидеш на " гости" и  да казваш, как трябва да стана в 7 часа сутринта и да започна готвя,  тя така правела. Аз пък готвя вечер, за да може като се прибере ММ от работа  яденето да е топло. Не е нормално, аз да готвя,   котлона да се изцапа и тя без да разбира да мине върху топлия стъкло керамичен плот, не с друго а с ръкохватката и да я залепи..... не е нормално да отидеш в чужда къща и да подреждаш неща, който не са твои и да казваш, че пердетата не ти харесват и ще купиш нови.... и въпреки всичко това не мога да кажа, няма да идваш..... и на ММ не му е приятно когато нашите идват, майка ми е също толкова досадна, но не е казал няма да идват.

Когато преотстъпиш твоя дом на някой друг с ясното съзнание, че го даваш доброволно, то за мен се подразбира, че не може да ходиш когато ти падне и да го смяташ, че все още си е твой дом. Това ми напомня, за една хазайка, която като ни даде жилището си под наем, много държеше да има ключ да та си идвала да си го вижда...След като ни беше подредила дрехите в гардероба бравата беше сменена на мига.
Майка ми все казва "Този дом е й ваш дом, идвайте когато решите, но вашите домове не са мой дом и ще идвам когато ме поканите или когато ви предупредя предварително".
Домът в който живеем с моя партньор е наследствен от прабаба му, но се води на името на баща му, но напълно преобзаведен от нас и да, определено би ми било неприятно ако родителите му базирайки се на имщуественото си право идват когато им падне. Слава Богу родителите и от двете страни са достъчно разбрани и си ползват телефоните по преднзазначение. Не виждам лошо в това и деца и родители да се прозванят предварително и да си стиковат плановете. На майка ми и трябваше доста време за да свикне с идеята, че не е удобно да звани когато и падне, само за да ме чуе (в рамките на ден това понякога беше и по над 10 пъти), защото аз живея с друг човек и имаме различен режим на живот от това което е било у дома.

Не казвам, че по принцип е нормално гостуване всеки уикенд. В този случай, аз останах с убеждение, че жената няма нищо против родителите й да идват всеки уикенд. Та нали тя е участвала в установяването на тези правила доброволно. Зетя се опитва да променя навици на жена си, която сама си е издградила, не на тъстовете. Поне аз така разбрах. Съобразяване наистина трябва да има от двете страни, но на жена му щом така й е по-добре, в този случай не е длъжна да се съобразява. Зетя е този който трябва да се съобрази, а ако направят отстъпка на него ще си чисто на добра воля. Предимно от страна на жена му. Видяхме как е решила казуса.
Ако той беше поставил нещата човешки, а не да се налага предполагам, че щеше да имат и някой друг свободен уикенд

Там е работата, че в случая дъщерята е била доволна и изобщо не е страдала от този начин на общуване с родителите си. Така са се разбрали, защото е било най-удобно и за нея, и за тях.
Затова и изгонва младежа с претенциите, вместо да помоли родителите си да ходят по-рядко или по друго време.
Просто на нея така ѝ е било по-удобно - мама и тати да прескочат от село за няколко часа да се видят и да заредят хладилника, вместо тя да си губи уикенда като се блъска по автобусите, мъкне торбите на ръце, че и децата да влачи със себе си.

Така де, мъже има много на този свят, ама любящи и грижовни мама и татко - само един чифт. 

Щом на тях им е удобно - да си го правят. Но аз не бих го правила, за мен е нахлуване в интимния ми семеен свят.

Да, тук липсва съобразяване с жената от този който се е нанесъл в къщата й, не към тъстовете. Той, ако го заслужаваше, жената предполагам сама би променила положението. Щом не го е направила, не си е заслужавало.
Двамата заедно трябва да си съгласуват ежедневието и трябва да се съобразяват, така е. Но когато липсва разбиране към единия той си държи на неговото, само и единствено, защкото го принуждават да промени нещо. Принудата не е съобразяване и взаимно съгласуване

Аз пък си мисля, че всяка история си има две страни и гледайки през компютъра ние можем с лека ръка да раздаваме квалификации и епитети за ситуации, които може би не са точно така, както едната страна ги е представила. Защото ако бяхте питали родителите на ММ преди година, то в техните очи аз бях тази която стой с пушка и не го пуска да ходи при тях, а истината беше и е тотално различна – той не иска да говори с тях, само някой бърз разговор по телефона и то много про форма, а за вижданията – с 300 зора, въпреки че живеем в един град, на 15 минути с колата. Причината е, че те го третират като втора ръка човек на фона на малката  му сестра която направи невиждан подвиг и чудо на чудесата като отиде да слугува в Кипър, а впоследствие и се ожени за местен, който родителите на ММ са произвели в БОГ. Жилището им е превърнато в олтар на преклонение към звездната двойка. Големи фотоси са разположени на всякъде + различни кичозни сувенири, картички, включително сервизи с изображението на картата на Кипър. Лятото за да е по пълен ефекта ни посрещат по разни летни дрешки отново с кипърски принт...да, идва ни много цялото преклонение, особено когато снимката на ММ е сбутана там между другото зад една саксия. В момента в който влезем започва да ни се обеснява за Кипър и докато Булсатком поддържаше разните им телевизии, дори ни включваха и съответната програма, най-често църковна. Слава Богу, сега поне срещите ни не са изпълнени с църковни песнопения, но пък продължават с историята, която най-често е "Ето, сестра ти си уреди живота, много е добре, ама ти! Там е красота, всичко е невероятно". За сведение сестра му дълго беше без работа, сега продава в бакалия, а зет му е безработен, но от време на време ходи да прикара някой лев в сервиза на баща му. В този момент моя е тотално полудял, сините му очи вече са метално сиви и на бързо си тръгваме. Да, разбирам го...защото е обидно едното дете да е така явно поставено на пиедестал и то без да има кой знае какви причини, тъй като за мен Кипър не е най-най на света. Няколко пъти аз лично им намеквах да престанат пред сина им с тези истории и, че сина им на фона на сестра си е постигнал повече. Чашата преля, когато баща му тръгна да ми обеснява, че едва ли не и аз и дишам праха, а майка му намекна, че аз не го пускам. Е, тогава ме видяха в пълния ми блясък и сега са малко по пестеливи от към разкази за Кипър и невероятните постижения на сестра му в местната бакалия.

Въпрос на манталитет е да смяташ това нещо и контекста на темата еднакви, па дори и близки  .
 Нашите родители патят от нас не малко  , за което не малко и те самите са виновни, обаче ние как ще патим като му дойде времето-о-о ... не ми се мисли просто.
 Има си останали традиции от "време оно", които все още по някакъв начин действат, и които ние с лека ръка затъпкваме, ужким щото сме модерни, а истината е друга, просто сме неуки. Мислим си че като можем да играем на таблет или да пишем във фейса, за разлика от дядо и баба, или от родителите си, сме напред, а се оказва че въобще не е така, точно обратното .

 
 А това си е завист, казано с една дума  .

Любимото ми...веднага изскача някой и започва да говори за манталитет...така леко осъдително и подигравателно 
Смятам, че всеки е свободен да живее така както сметне за добре, според своите разбирания, стига да не пречи на другите. Проблемът на българите ни е, че винаги живеем с традициите от "време оно" и разбира се как един ден ще ни се върне, ще патим и какво ли не, а пък това някой да изкаже мнение различното от общориетото, редното, традиционното, то той трябва веднага да бъде заклеймен, да му бъде обяснено какъв му е манталитета и ред други мисли. Но както казах всеки е свободен и който иска да се съобразява с време оно, нека си живее с родата до 10 коляно, домът му да бъде с широко отворени врати и кой както мине да влиза и да си човърка. И не, не съм за незачитане на традициите, но човек все пак трябва да бъде и в синхрон с новото, да има очи и уши за случващото се в променящия се свят около нас.

Темата очевидно е точно обратното на това  . Преброй участниците "новатори"  , и тези лошите и ще видиш кои са повече  ! Сега традиционното е доста относително понятие, кое е точно традиционно... особенно когато трациите се отричат  . Така че и "различните" и "заклеймените" също е относително кои са.

  Чувал съм и други клишета, които са безмислени  .

Сега разбирам, че на виждането/гостуването на родителите му се казва традиция.
Но може и да не съм разбрала правилно.

Вадиш нещата от контекста и то както ти изнася...много едностранчиво
Виждането/гостуването с прозваняване предварително се нарича възпитание, пък ти го наричай както искаш...