Стигнахме ли дъното?

и аз така мислех до скоро за първото
ама на, скоро се убедих, че можело и още

С повечето постове съм толкова несъгласна, че от два дни се чудя какво изобщо да напиша (всъщност, разсъжденията на Куркума за мрънкането и самосъжалението съвпадат до голяма степен с моите.)

На въпроса: НЕ.
Разни видове дъна стигахме и през 80-те (а и преди това, но предпочитам да говоря само за преживяно в първо лице), и през 1990-1991, и през 1997... пък още сме си отгоре и се носим по течението. И това дъно ще мине, обаче жалко, че повечето не помнят и не виждат по-далеч от носа си.
Просто недоумявам как може човек да не си спомня, че в София 10 месеца е нямало топла вода (или имаше режим 3 към 1: 3 дни няма, 1 ден има), или че е имало режим на тока, през който всички печки изстиват, или че в магазините е имало само 1 вид - сиви - дрехи, или че имало опашки за стар хляб и купони за мляко. Еми бомбите със закъснител винаги гръмват рано или късно, няма изненада, егати.
А в учебниците по история продължава да няма последните 70 години, красота просто.

Ми няма ги естествено. Първо трябва да пренапишат историята от последните 130 години, пък после да се разберат коя точно история през последните 70г. ще се пише...Не е лесно.
Може да се каже, че сме ударили дъното по преиначаване на историята
Иначе Куркума е прав-всеки журналист гледа да хване носа на българина и да го издърпа колкото се може по-надолу-сега е такава поръчката. Явно ако си навириме носовете и ставаме много страшни

Параход, помня всичко това
нали съм със слонска памет, помня и няма да го забравя докъде ни бяха докарали
 

Всъщност единственият съществен проблем на България е демографският (той е доста съществен).
Останалото са бели кахъри.

Демографският проблем също може да се избегне ако се подобри икономиката и българите спрат да емигрират. Също така много млади семейства вече се опитват да имат две и повече деца. Негативната тенденция много трудно се обръща, но да се каже, че е невъзможно е леко пресилено и намирисва на черен ПР.

Не знам дали ще спрат да емигрират.
Според мен масовата емиграция у българина не е провокирана пряко (и единствено) от икономическата ситуация, а чисто и просто от отварянето на границите.
Отвориха ги и си плюха на петите. Хубаво, лошо, нагоре, надолу - емигрират със сравнително постоянство. Задържана миграция (едно време и в друг град не бе лесно да се преместиш), та сега като отвързани.

За раждането е така, ма то е така във всички развити държави, компенсира се с "внос" на граждани, къде добри, къде по-лоши. Пък и не баш, от моите приятелки аз съм единствената с едно дете, а има и доста с три.

Има го и другия момент - на тези, недоволните от емиграцията, но остават с цената на всичко, за да не ги мислят за пораженци. Честно казано, когато бях в емигрантския си период и аз бях като пренавита, че каквото и да стане, не бих се върнала и че няма как да е по-зле от тук където и да е по света. Иначе да, забелязвам тенденция при семействата и мои познати да имат и 3 дечица, аз също сред познатите ми съм от малкото с едно.

   

Аз си мисля, че по времето на режимите на тока, водата, и т.н. бедствия, имаше голяма доза надежда и вяра за промяна, за нещо хубаво, което ще дойде един ден.

Сега повечето българи са просто обезверени, не се усеща никакъв оптимизъм..по-скоро нещо като тъпо примирение.

Познавам доста хора, които са добре материално, и дори в тях се усеща някакво малодушие, липса на надежда за бъдещето. А като бивш университетски преподавател познавам и интелектуалци, млади и добре образовани, които също някак последните години загубиха вярата си. Преди преподаваха, имаха хъс и стремежи, сега се свиха в себе си, мислят за емиграция..

Около мен повечето хора са с едно дете. Познавам само две майки с три дечица, да са им живи и здрави 

Така беше, защото тогава нямаше такъв целенасочен ПР от медиите. Тогава беше обратното-навсякъде-и по вестници и по телевизии се тръбеше как ще станем по-добре. Станахме. Просто дойде времето, когато темпа на подобряване на благосъстоянието се забави чуствително, но пак посоката на цивилизоване е нагоре. Ето вече може да се работи свободно в целия ЕС. Дипломите ни ги признават. Всички караме западни коли и много хора почиват в Гърция-нещо нечувано за ония времена. Много хора си построиха къщи и взеха да живеят далече от големия град, като всеки ден пътуват за работа-пак нечувано за ония времена.
Сега имам познати дето работят в чужбина 5-6 месеца(в строителството) а останалото време се прибират тук. Пълно е с хора с двойно гражданство. В Германия българските студенти са повече от германските и много от тях ще се върнат, много са се върнали.
Сега-явно ни се иска нещата да се движат по-бързо, но това просто не е възможно да стане.
За да се подобри демографският проблем трябва психическата нагласа на хората да се смени и те да почнат да вярват, че могат да се справят икономически и с по-големи семейства. Да вярват че ще могат да осигурят бъдеще не само на едно, а на две или три деца. Това е вече по-високо стъпало на развитие и не мисля че е невъзможно за постигане.

Kакво искаш да каже с това, че в Унгария няма разлика отпреди 12 години и днес? Ами, жестоко се лъжеш. Вижда се с просто око. С просто око виждам и как нашите градове лекеееко са мръднали, а финансовото положение на много хора (извън София) от години е на кота оцеляване. Преди 12 години един приятел отиде в Германия, за да събере пари за важна операция на майка си. След 12 години е на същото дередже за операция на баща си.  И така минава живота на мноооого българи.

Честно не знам как да се върна, като 3 години не мога да взема разрешение да си построя една скапана тоалетна и баня (външна!!!), а мафиозите си построиха палати на по 3 ката. България е една голяма спънка за хората, които искат по честен път да живеят.

Мани товас къщите, много хора си продадоха къщите, други просто ги зарязаха, включително разни англичани, решили, че тук могат да си харчат на спокойствие и чист въздух пенсите. Битовата престъпност, за която никой не си мърда пръста години наред, е в състояние да прогони не само младите.
Та не е само до икономическа политика, а и до условията на живот - образование, здравеопазване, сигурност...не само за младежите, но и за родителите им, за мен е по-скоро не примиреност, а пасивност това у хората, като знаеш, че децата ти не свързват бъдещето си с България е малко вероятно да имаш хъс за развитие и да си активен, българинът масово е блъскал и блъска, за да осигури разни неща на децата.
А и за съжаление, ако започнат да прииждат тук разни хора, няма да са такива, които търсят спокоен и подреден живот, ако нещо не се промени поне в тази посока.

Пика на зарязаните къщи беше някъде през 90-те. Дядо ми също бе изгонен от имота си от върлуващи шайки от роми.  Но сега съседните села лека-полека живват, защото са по-близо до града. Има доста хора които живеят там целогодишно и пътуват до града всеки ден. Има много пенсионери, които се връщат на село от града за да си изкарат някаква продукция и да живеят по-евтино. Има селски стражи или платени охранителни фирми и проблема с престъпността е решен. Бавно и трудно става, но все пак има положителна промяна. в едното село даже по програмата за селски райони оправиха и църквата. Има и доста пчелари, които също вземат разни субсидии.
За съжаление нашето село е далече от града и няма шанс...шайките са си там Къщата ни е съборена, дърветата изсечени.
А голяма част от англичаните си бяха чиста проба спекуланти.  По-скоро са се надявали да си продадат имотите на печалба. Познавам такива и имам много лошо впечатление от тях-интересчии, слабо културни и нагли. Малко са били тези, дето наистина са смятали да си карат старините у нас...
Та-промяна на добро все пак има, не навсякъде, но има.

А ако ти си свързан с България и децата ти ще се свързват с нея. Въпрос на желание.
Пак да сравня с Унгария. Айде да е с Германия -Германия е била съсипана след войната, но хората не са се разбягали, за да живеят по-добре някъде другаде, а са запретнали ръкави и са построили всичко наново. Ако само се мрънка нищо няма да се получи.

По соца вървеше един  виц - Тодор Живков искал да се ожени за Орнела Мути (турих линк за по-младите). Почнал да я ухажва, то бижута, лимунзини, обаче актрисата не се поддавала. правешкият Донжуан й заявил, че е готов да направи всичко за нея.
-Така ли - заинтересувала се хубавицата - А можеш ли да отвориш западната граница?
 - Ах ти, хитрушо! - рекъл Тошо - искаш само двамката да си останем тука, палавнице.

Помимо кодоша с параноята на соца - да му се не разбягат най-щастливите в света трудещи се - вицът дава ценна информация, че желанието за емиграция у българите е било силно, твърде силно. И датира освен това твърде отдавна. Дотолкова отдавна, че отдавна мисленето за щастлива житейска перспектива почти поголовно включва това "да избягаш".

Понеже на няколко пъти се спомена икономическата ситуация като неблагоприятен фактор - нека сме наясно, че България никога (преди 2000 г) не е имала толкова висок БВП, никога не е харчела повече нито за образование, здравеопазване, помощи и пенсии, отколкото сега и всяка година тези разходи растат. Това важи за всяка една от последните 8 години, ако не се лъжа. Показателите на глава от населението са още по-впечатляващи. Да оставим настрана дали са достатъчни и ефективни тези разходи, но е нелогично именно периодите с най-добри икономически показатели да съвпадат с периодите на най-голям киселоч.

Тоест, когато търсим решение на уравнението за българското отчаяние и дъно, трябва да извадим от  израза икономическите параметри. Или поне да ги ползваме с правилния знак.

Що се отнася до демографската ситуация - негативните процеси в нея до голяма степен се предизвикват от отчаянието, което е донякъде странно, защото според мнозина причина за отчаянието им е именно демографската ситуация...

Точно. По времето на соца естествено, че забранения плод беше най-сладък. Затова още битува мита, че емиграцията е един вид разковниче на всички проблеми. Е-времето минава и се вижда все по ясно, че не е точно така...
Гледах едно интервю на Петко Бочаров при Слави Трифонов. Той каза, че само след пет години ще изненадаме всички-в положителна посока. Също каза как черните прогнози за България са целенасочени, тенденциозни и неверни...Дали го е обзело старческото слабоумие?   Или просто казва кавото си мисли? Каквото много хора си мислят, но не е удобно да се говори.
Аз лично съм оптимист. Смятам, че духат добри ветрове и е въпрос на време да се разсее заоблачаването...