Че сме най - бедните европейци е ясно , че едва , едва мърдаме също , но това ли е най - страшното.Според мен друго.Съществува така наречения патентен коефициент който отчита абсолютно всичко положително в една държава - открития , в университеите , изкуството , културата , образованието. И там сме 120ти от 140 класирани държави.Я се замислете какво полезно е измислено и осъществено в България.Май освен плетените обувки друго не се сещам (макар че преди да се появят у нас съм си купувал подобни от Гърция).
Виж целия пост
Стигнахме ли дъното?
- Публикувана: 13 ян. 2014, 19:05 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2014, 23:05 ч.
# 255
16 ян. 2014, 10:15 ч.
# 256
16 ян. 2014, 10:23 ч.
Наука от гладни учени и без техн. база не виждам как се развива
Моят половин има патент, по време на разбработката си финансира сам цялото техн.оборудване
Беше платен докторант, за да може сам да си избере темата и сам си е финансирал всичко
Като знам каква е базата в ТУ не знам какво изобщо може да се направи там, ако си на държ.поръчка и взимаш смешната аспирантска заплата
Особено като знам и каква е тази заплата в една Швеция напр и каква база имаш в унито
Виж целия пост
Че сме най - бедните европейци е ясно , че едва , едва мърдаме също , но това ли е най - страшното.Според мен друго.Съществува така наречения патентен коефициент който отчита абсолютно всичко положително в една държава - открития , в университеите , изкуството , културата , образованието. И там сме 120ти от 140 класирани държави.Я се замислете какво полезно е измислено и осъществено в България.Май освен плетените обувки друго не се сещам (макар че преди да се появят у нас съм си купувал подобни от Гърция).
Наука от гладни учени и без техн. база не виждам как се развива
Моят половин има патент, по време на разбработката си финансира сам цялото техн.оборудване
Беше платен докторант, за да може сам да си избере темата и сам си е финансирал всичко
Като знам каква е базата в ТУ не знам какво изобщо може да се направи там, ако си на държ.поръчка и взимаш смешната аспирантска заплата
Особено като знам и каква е тази заплата в една Швеция напр и каква база имаш в унито
# 257
16 ян. 2014, 10:32 ч.
Беше споменато, че тези, които не се впускат незабавно и безпрекословно в окайване на ситуацията просто са слепи за проблемите или гледат едностранчиво. С усилие това може да се приеме за вярно, но важи в същата степен за застъпниците на обратната теза.
В никакъв случай не си "свиркам", и прекалено много неща у нас, пък и по света на са "ОК". Нещото, на което се опитвам да обърна внимание от началото на темата досега е, че последното място по доходи в ЕС не предполага последно място по лично усещане за доволство в света (subjective well-being). Изобщо, оказва се, че в световен мащаб връзката между доходи и subjective well-being не е съвсем пряка. Това не е мое откритие естествено, нарича се Easterlin paradox по името на изследователя Richard Easterlin , който го е откроил. Това твърдя, нищо повече и нищо по-малко. Информация из нета има, да не натоварвам поста си.
Иначе виждам и повече проблеми от описаните по-напред от съфорумците, но ясно откроявам сред тях песимизмът и отчаянието като водещи. У нас те са на нива, които ги правят самостоятелен и много значим негативен фактор. Фактор който, независимо (и особено в комбинация) от "външни" финансови или политически влияния, нанася видими демографски, психологически и икономически щети. Някои от тях са трудно обратими. Именно всенародното униние е това, което ме кара да се притеснявам, обмисляйки вариантите за бъдещето.
Изобщо, философски погледнато, в личен и житейски план отказът от вяра, усилия и надежда за справяне със злините е най-голямото зло, много по-голямо от породилите го проблеми.
Виж целия пост
В никакъв случай не си "свиркам", и прекалено много неща у нас, пък и по света на са "ОК". Нещото, на което се опитвам да обърна внимание от началото на темата досега е, че последното място по доходи в ЕС не предполага последно място по лично усещане за доволство в света (subjective well-being). Изобщо, оказва се, че в световен мащаб връзката между доходи и subjective well-being не е съвсем пряка. Това не е мое откритие естествено, нарича се Easterlin paradox по името на изследователя Richard Easterlin , който го е откроил. Това твърдя, нищо повече и нищо по-малко. Информация из нета има, да не натоварвам поста си.
Иначе виждам и повече проблеми от описаните по-напред от съфорумците, но ясно откроявам сред тях песимизмът и отчаянието като водещи. У нас те са на нива, които ги правят самостоятелен и много значим негативен фактор. Фактор който, независимо (и особено в комбинация) от "външни" финансови или политически влияния, нанася видими демографски, психологически и икономически щети. Някои от тях са трудно обратими. Именно всенародното униние е това, което ме кара да се притеснявам, обмисляйки вариантите за бъдещето.
Изобщо, философски погледнато, в личен и житейски план отказът от вяра, усилия и надежда за справяне със злините е най-голямото зло, много по-голямо от породилите го проблеми.
# 258
16 ян. 2014, 10:40 ч.
Как да бъдеш оптимист, когато си търсиш работа с месеци, имаш пет лева в джоба и сметки за плащане, или работиш, но заплатата ти свършва след пет дни....
Оптимистите, щастливите и удовлетворени хора според проучванията живеят на Скандинавския полуостров. Дали е случайно това?
Онзи ден отидох до Топлофикация да си платя сметката за декември. Редих се опашка с още 15-на души. 10 крещяха истерично.
Виж целия пост
Оптимистите, щастливите и удовлетворени хора според проучванията живеят на Скандинавския полуостров. Дали е случайно това?
Онзи ден отидох до Топлофикация да си платя сметката за декември. Редих се опашка с още 15-на души. 10 крещяха истерично.
# 259
16 ян. 2014, 10:46 ч.
Не само там.
http://www.puls.bg/health/mind/news_14178.html
Четох тази книга, в която сред тях бе Бутан.
http://azcheta.com/geografia-na-blajenstvoto/
Не се слави особено с национално и лично богатство, точно.
Хубаво интервю:
http://www.jenatadnes.com/bg/rubrics/50-rubs/754-articles.html
За мен себеусещанията не могат да се измерят обективно, все пак. Просто някой е решил да опита.
Виж целия пост
http://www.puls.bg/health/mind/news_14178.html
Четох тази книга, в която сред тях бе Бутан.
http://azcheta.com/geografia-na-blajenstvoto/
Не се слави особено с национално и лично богатство, точно.
Хубаво интервю:
http://www.jenatadnes.com/bg/rubrics/50-rubs/754-articles.html
За мен себеусещанията не могат да се измерят обективно, все пак. Просто някой е решил да опита.
# 260
16 ян. 2014, 10:50 ч.
Ерик Уайнър сам беше учуден от нагласата на хората в Бутан, но там освен на материалното, обръщаха доста по-настойчиво внимание на духовното, което ги прави несъпоставими, с която и да е европейска нация. Масово хората нямаха дори електричество в домовете си, магистралата им, двулентов път, е дълга 42 км. и други такива неща.
Виж целия пост
# 261
16 ян. 2014, 10:53 ч.
всеки щастлив скандинавец ще изпадне в истерия, ако му се налага всеки месец да се реди по опашки да си плаща сметките
а истерията ще е тройна, ако цялата му заплата стигне само да покрие сметките
живели сме с години така в БГ
знам много добре какво е едната заплата да отива за наем, другата за сметки и каквото остане за храна
беше ми супер обидно да се трудиш и полагаш усилия и да си броиш не левчетата, а стотинките
още по-обидно беше, когато решихме да напускаме как шефовете изведнъж решиха, че сме ценни кадри
от хора в такова състояние с години не виждам как може да се иска да са оптимисти
да са 1-2-3 години ОК
ама това вече е над 20 за някои, а някои даже и работа нямат
откъде да го извадят този оптимизъм
Виж целия пост
а истерията ще е тройна, ако цялата му заплата стигне само да покрие сметките
живели сме с години така в БГ
знам много добре какво е едната заплата да отива за наем, другата за сметки и каквото остане за храна
беше ми супер обидно да се трудиш и полагаш усилия и да си броиш не левчетата, а стотинките
още по-обидно беше, когато решихме да напускаме как шефовете изведнъж решиха, че сме ценни кадри
от хора в такова състояние с години не виждам как може да се иска да са оптимисти
да са 1-2-3 години ОК
ама това вече е над 20 за някои, а някои даже и работа нямат
откъде да го извадят този оптимизъм
# 262
16 ян. 2014, 10:54 ч.
И при хората е така- себеусещанията на всеки имат много различни корени и посока на растеж.
Съгласна съм с него за едно- материалното благосъстояние играе роля при формирането на това себеусещане, но до определено ниво на повишаване. След достигането на това ниво, то няма вече отношение към повишаване или намаляване усещането за щастие.
Виж целия пост
Ерик Уайнър сам беше учуден от нагласата на хората в Бутан, но там освен на материалното, обръщаха доста по-настойчиво внимание на духовното, което ги прави несъпоставими, с която и да е европейска нация.
И при хората е така- себеусещанията на всеки имат много различни корени и посока на растеж.
Съгласна съм с него за едно- материалното благосъстояние играе роля при формирането на това себеусещане, но до определено ниво на повишаване. След достигането на това ниво, то няма вече отношение към повишаване или намаляване усещането за щастие.
# 263
16 ян. 2014, 10:58 ч.
Да, Judy, поради това и швейцарците Уайнър на бяха доста нещастливи.
Но или трябва да сме от крайно бедните- като бутанците, или от добре, но наистина добре устроените като скандинавците, за да се съпоставяме с тях.
По-скоро сме като молдовците- неудовлетворени, защото може и знаем, че може да бъдем по-добре.
Виж целия пост
Но или трябва да сме от крайно бедните- като бутанците, или от добре, но наистина добре устроените като скандинавците, за да се съпоставяме с тях.
По-скоро сме като молдовците- неудовлетворени, защото може и знаем, че може да бъдем по-добре.
# 264
16 ян. 2014, 11:03 ч.
Касита разказва тъжно наблюдение, което прави потискащо впечатление. Няма никакво съмнение, че за прекалено голям брой хора плащането на ежемесечните битови сметки е унизително тежко изпитание. Замислих се друго - че сцени на истерия не съм наблюдавал по пунктовете за покупка на дърва за огрев, или на въглища и брикети. Хем те са и доста по-скъпи при съпоставими нива на комфорт. А хората, които ги пазаруват в никакъв случай не са по-богати от плащащите сметките си в топлофикациите. Защо ли е тази разлика, питам се.
Допускам, че немалка част от ексцеса в топлофикационните каси се дължи на медийното истеризиране на "скъпото парно", особено несъразмерно както с оглед на процента хора, които не ползват такава услуга, така и с относително по-ниската му субсидирана(!) цена спрямо другите подходи за отопление.
Разбира се, да се открие каква част от усещането за нещастие у хората е атипична, с "външен", медиен, общностно-психозен произход е трудна задача и е най-малко по моите сили да я изпълня. Просто маркирам, че и такава съществува.
Виж целия пост
Допускам, че немалка част от ексцеса в топлофикационните каси се дължи на медийното истеризиране на "скъпото парно", особено несъразмерно както с оглед на процента хора, които не ползват такава услуга, така и с относително по-ниската му субсидирана(!) цена спрямо другите подходи за отопление.
Разбира се, да се открие каква част от усещането за нещастие у хората е атипична, с "външен", медиен, общностно-психозен произход е трудна задача и е най-малко по моите сили да я изпълня. Просто маркирам, че и такава съществува.
# 265
16 ян. 2014, 11:06 ч.
Да ти кажа, аз смятам, че и да сме от крайно бедните, пак ще сме с ниско усещане за щастие. Народопсихология е при нас, по- скоро.
В тази насока приемам по- скоро една друга книга, на Михаил Минков- "Защо сме различни"- за мен един обективен и неемоционално натоварен поглед и опит за обяснения, според мен много сполучлив, за генезиса на тази народопсихология, направен на фона на анализ и сравнение с изток и запад, север и юг /най- общо/.
А, да, книгата:
http://www.book.store.bg/p13845/zashto-sme-razlichni-mihail-minkov.html
Виж целия пост
Да, Judy, поради това и швейцарците Уайнър на бяха доста нещастливи.
Но или трябва да сме от крайно бедните- като бутанците, или от добре, но наистина добре устроените като скандинавците, за да се съпоставяме с тях. По-скоро сме като молдовците- неудовлетворени, защото може и знаем, че може да бъдем по-добре.
Но или трябва да сме от крайно бедните- като бутанците, или от добре, но наистина добре устроените като скандинавците, за да се съпоставяме с тях.
По-скоро сме като молдовците- неудовлетворени, защото може и знаем, че може да бъдем по-добре.Да ти кажа, аз смятам, че и да сме от крайно бедните, пак ще сме с ниско усещане за щастие. Народопсихология е при нас, по- скоро.
В тази насока приемам по- скоро една друга книга, на Михаил Минков- "Защо сме различни"- за мен един обективен и неемоционално натоварен поглед и опит за обяснения, според мен много сполучлив, за генезиса на тази народопсихология, направен на фона на анализ и сравнение с изток и запад, север и юг /най- общо/.
А, да, книгата:
http://www.book.store.bg/p13845/zashto-sme-razlichni-mihail-minkov.html
# 266
16 ян. 2014, 11:08 ч.
Дървата/въглищата ги плащаш предварително и знаеш колко струват, ние специално първата част от дървата си ги купуваме още лятото А сметките за парно са след консумацията - киндер сюрприз
Виж целия пост
А сметките за парно са след консумацията - киндер сюрприз 
# 267
16 ян. 2014, 11:12 ч.
Е как да са нещастни в Бутан, като те дори не са виждали магистрала, за да почустват липсата и.
Ако им дадът възможност да ползват или видят за по дълъг период всички съвременни "благини" - интернет, магистрали, фюжън ресторанти, климатици и т.н. и после им ги вземат и пак се върнат на старото положение, дали няма да са по нещастни?
Ако си виждал малко неща, естествено си щастлив и с тях. Но като виждаш другите как с години живеят добре, подредено и с екстри, без това да коства свръх усилия и лишения, сравнявайки естествено се чустваш нещастен.
Усетът за щастие (особено в БГ) е сравнение с това какво има комшията и какво имам аз. В Бутан, всички имат пясък, колиба и море - щастие на кълбета.
В БГ един кара майбах, има 4 къщи и паркира където си иска. Друг си брои стотинките за хляб и мляко.
Разликата е видима.
Виж целия пост
Ако им дадът възможност да ползват или видят за по дълъг период всички съвременни "благини" - интернет, магистрали, фюжън ресторанти, климатици и т.н. и после им ги вземат и пак се върнат на старото положение, дали няма да са по нещастни?
Ако си виждал малко неща, естествено си щастлив и с тях. Но като виждаш другите как с години живеят добре, подредено и с екстри, без това да коства свръх усилия и лишения, сравнявайки естествено се чустваш нещастен.
Усетът за щастие (особено в БГ) е сравнение с това какво има комшията и какво имам аз. В Бутан, всички имат пясък, колиба и море - щастие на кълбета.
В БГ един кара майбах, има 4 къщи и паркира където си иска. Друг си брои стотинките за хляб и мляко.
Разликата е видима.
# 268
16 ян. 2014, 11:17 ч.
Престави си, ако видят и море, и пясък.
Виж целия пост
В Бутан, всички имат пясък, колиба и море - щастие на кълбета.
Престави си, ако видят и море, и пясък.
# 269
16 ян. 2014, 11:18 ч.
Според мен усещането за нещастие и унинието не са толкова свързани с материалните ни затруднения, а по-скоро с трайното беззаконие, царящо в станата ни. Никой не се чувства уютно в държава, в която престъпниците имат повече права от нормалните хора, и не на последно място и управниците ни са престъпници, недосегаеми до момента.
Виж целия пост
Препоръчани теми