Ключът към стабилна връзка е...

Компромиса за мен е, да премълча когато не е прав, да изчакам удобния момент, когато ще ме разбере защо не е бил прав. За някои търпението е = на компромис, аз съм от тях. Да  знаеш момента кога да си отвориш устата. Не когато ти се иска, а когато ще имам най-голяма полза.

Ей това-"тънкото обработване", на мен ми е най-противното нещо!
Абе казвайте си каквото ви тежи веднага,дори и да стане скандал,не е страшно. 
Лошо е,когато човек усети,че го "обработват" постепенно и тенденциозно.
Винаги съм предпочитала да чуя на момента(съответно и аз да кажа на момента) какво не  се е харесало,а не да се чака "удобния момент" за натякване и опяване.Това е много дразнещо и отблъскващо!
Ще стоя аз и ще чакам кога е удобно да му го кажа,кога ще ме чуе,че му го казвам,как трябва да му кажа...и накрая-абе аз за какво трябваше да му се карам днес 
С най-близките си човек трябва да е абсолютно откровен и спонтанен,премереното и "обиграно" поведение е за други взаимотношения. 

Зависи от човека - някои хора е добре да им се каже веднага,но други когато са ядосани въобще не мислят.Бързо им минава,но опитваш ли се нещо да им обясниш тогава,нищо не чуват.Затова чакаш успокоение и както се казва ''да си дойде на себе си''.
Аз примерно съм такъв човек.Рядко излизам извън кожата си,но стане ли - трябва да мине.Каквото и да ми се говори,не чувам.

С това съм съгласна  
Когато човек е ядосан не винаги чува какво му се говори.Но аз не визирам тези ситуации,в които адреналинът се покачва,тогава определено споровете са излишни.(Въпреки, че ВЕЧЕ  го знам,не малко такива "каляващи нервите" случки е имало между мен и ММ,за да се постигне така търсеното във връзката ни разновесие  )
Говоря за най-обикновени взаимотношения между двама,които имат  връзка  

А да - когато възникват не-конфликтни ситуации,но не съм съгласна...си казвам,както и моят половин.Това ''Да,мило'' а вътрешно да не искаш...не е за мен.

Какво обработване? Просто трябва да усещаш момента кога да се репчиш, и кога да премълчиш. Виждам го ядосан, казва ми нещо на въпреки, трая си, сам после ми се извинява. Ако врякна и аз никой няма да спечели. Само защото трябвало да си го кажа..ами и той е трябвало да си го каже, да се изпобием ли за глупости? Усещане на другия, това е.

А аз не държа да насаждам чувството на вина у другия,за да се чувствам "победител" после като ми се извинява  
И това да кажеш какво не ти изнася,защо го свързваш с репчене и викане?
Иначе съм съгласна,че във връзката все някой трябва да го играе балансьора.

И на мен ми се драйфа от такива отношения по принцип. А някои майки учат дъщерите си на това целенасочено едва ли не от самото раждане. Обиграното отношение го свързвам с други "занаяти".

Хахах да,така е.А пък ако този тип майки имат синове вкарват в действие способностите си и разгръщат целия си потенциал,когато видят снахата.
И после темата в мамата за свекървите винаги на първите места стои.

А защо не се замислите дали първичната ви реакция , смело изразяване на вашите разбирания , е правилната ! Много често на другия ден или след час /два се случва да осъзнаете че не сте прави и тогава можете ли поне да се извините или .....
Задавате ли си въпроса какво ще постигнете с израЗЯване ба първично мнение и изразяване на обмисляне , то много други видове изразяват мнението си веднага.

Разбира се,че понякога не винаги е правилното,но какво да се направи,хората са различни(и при всички случаи не са безгрешни  )Аз съм такава и ако ключът към стабилната връзка е да стискам зъби,то тогава по-добре за мен би било да нямам връзка,отколкото да подтискам същността си.А и както казах с времето хората се променят,както и начините по които се реагира.В началото на моята връзка съм била доста по-своенравна(отдавам го и на възрастта),а сега отношенията ни с любимия са съвсем спокойни(което по моите представи е една стабилна връзка).Просто с времето се научихме да живеем заедно,да сме по-балансиранирани в реакциите си,да мислим повече за другия,отколкото за собственото си его.Но ако в началото той ми беше казал-"Виж какво Анитке,аз съм ти мъж и ти трябва да стискаш зъби,за да сме добре заедно",просто щях да му кажа-"Виж какво,я по-добре да не си ти моят мъж".
Минахме през буреносните облаци,за да е слънчево времето ни сега.И да,извинявала съм се,когато не съм била права,но не съм съжалявала,защото моят човек знае,че не  е пролем,когато кажа нещо,проблем е ако млъкна и спра да се впечатлявам.
Под "ключ за стабилна връзка" аз разбирам начините,поведението и отношенията между двамата поради,които се е стигнало до определението,че връзката е стабилна.
И водещото за мен е хората да се обичат,каквото и да казват или правят да не загубват уважението един към друг,да се вслушват в мнението на другия и вкрайна сметка да запазят индвидуалността си,а не да са като скачени съдове.

Дипломация, дипломация и пак дипломация. Така елегантно може да наречете онова, което във викторианска Англия е било предавано от майка на дъщеря за отношенията им със съпрузите.
Бракът е една тиха война.   Знам, знам, при вас е цветя, рози, яко секс и любов и след  десетилетия брак. Жената трябва да умее хем да извлече най-доброто от съпруга си, отношенията и портфейла му, като същевременно запази мира у дома, достойнството и доброто му име, хем тя да изглежда като ухажвана кралица.  
Инак е лесно да кажа: "Мило, ти си ебати свинята, дето се капеш като 4-годишният ни син!", но има и мили начини да му покажеш колко е по-приятно да е с чиста ризка.

Чета темата и ми прави впечатление от това, че младите съфорумки / на възраст 30-/ не правят разлика между това да си възпитано тактичен и да правиш компромис в отношенията си с хората.

От мъжките форуми един виц:

При психолога влиза неква кака - целата ф синявици и бушони, раздърпана, бинтована...Докторът пита
- А, защо изглеждате така, къф е проблема, разкажете...
- Ми докторе, мъжът ми мноо кърка, и кат се прибере мотан у дома и ми дава едни тукати... и те така.
Докторът вика:
- Ясно. Глей ся - приготви си отвара от лайка и следващия път кат си доде мъжо ти фиркан, още щом чуеш че отвара вратата, почваш да си жабуркаш устата с таа отвара, и така 30 - 40 минути секи път.
След две седмици каката пак идва. Тотална промяна. Тя изглежда блестящо, излъчва спокойствие и здраве, пърха от жизненост.
- Докторе, направо не мога да повярвам как едно толкова просто средство може толкова много да помогне...
Докторът:
- Мдааа... Виж мойто момиче, има ситуации в които най-полезното е да си запушиш с нещо устата и млъкнеш за известно време. Помага, вервай ми.

Компромис - спогодба с взаимни отстъпки или действие, или постъпка, която човек върши въпреки вътрешното си несъгласие.

Това е според тълковният речник. Лично аз предпочитам първото значение на думата .

Някак го приемам единствено във второто му обяснение. Всичко друго, което давам,  го давам, защото аз искам.