Енгин Акюрек в очакване на „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 245

Първо, въпросът за "плъзгането надолу" от Булут към Керим. Това НЕ Е мое мнение. Просто поне в десет различни поста прочетох подобна мисъл - казана къде по-злобно, къде по-добронамерено. Това ме накара да се замисля и да стигна до свои собствени изводи. Абсолютно съм съгласна, че това не е падение, не е крачка назад. Но тук в този форум сума ти изказвания имаше, че Керим е боза, нищо не струва като образ; че Енгин явно е изиграл каквото е могъл и оттук нататък няма да покаже нищо, че Керим е бил грешка. Точно затова искам да заявя категорично, че това не е вярно! Напълно съм съгласна, че Керим е може би по-лесен за изиграване, по-"нормален", по-скучен като образ, но от друга страна е по-силен като послание. Самият Енгин в две различни интервюта казва, че Мустафа Булут е любимият му образ, но Керим му е по-близък като личност. Това са две различни неща - Булут е предизвикателство, труден образ, какъвто всеки истински талантлив актьор иска да изиграе. Но като човек Керим е просто по-симпатичен - и Енгин казва, че го чувства по-близък. Целият филм си е явно поръчков - такава им е политиката на комшиите - да си възпитават населението чрез сериали. Керим е нереален образ - такова животно нема, както е казал шопът. Точно затова дразни любителите на висшето кино. Но да не би Зоро да е реален образ?   Ама ни харесва да го гледаме.
   Вече всички казахме нещо за каузата на филма, няма да повтарям. Носителят на тази кауза беше образът на Керим. Той показа какво трябва да е отношението на обществото към жертвите. Докато Мустафа, Мукадес и компания показаха какво НЕ трябва да бъде.
   Имаше един много хубав пост на loveofmine за реализма, за истинското положение на жените в тази реалност и за нереалността на показаното във филма. Абсолютно съм съгласна! Но едва ли някой от нас тук смята, че филмът е реалистичен! Той е филм-послание, показва как ТРЯБВА да бъдат нещата, а не как СА. Това включва и голямата тема за прошката, която също вече доста дъвкахме. Ясно е, че такова нещо не се забравя в пълния смисъл на думата. Ясно е, че сянката на изнасилването ще стои между тях докато са живи, че в моменти на криза между тях скелетите ще потракват в гардероба. Ясно е, че никога няма да разкажат на децата си пълната истина, ще съчинят някакъв неин "софт" вариант, ще се опитат с него да заместят реалността дори в собственото си съзнание. Кой знае, може накрая и да си повярват! Ясно е, че ще прехвърлят собствените си страхове върху Енисе, например - не мога да си представя как ще порасне това дете в реалния живот. К ще изпада в ярост всеки път, когато види някое момче да се върти около нея, а Ф ще изпада в истерия всеки път, когато закъснее с 5 минути вечер.
   Изобщо тяхното семейство е обречено в реала. И двамата са с тежки характери, и двамата са затворени, не обичат да споделят, инат са. Представям си каква ще стане Ф, след като се научи сама да се справя с бизнеса, сама си купи кола и стъпи истински на краката си; след като започнат да я заглеждат други мъже. Представям си и К какъв ще стане след още 2-3 години сексуален глад. Защото чувството за вина не може да го потиска вечно. А е повече от ясно, че от Ф той страст няма да получи - тя просто ще откликва, ще се "съгласява" и толкова. А той не е от камък, жените го харесват... Така че, ясно е, че К и Ф в живота не може да има. Но пък ни карат да мечтаем, да вярваме, че е възможно, да се надяваме, че когато на нас ни се случи трагедия, ще се намери добро сърце, което да ни помогне да се изправим, че и ние ще намерим достатъчно благородство в себе си да помогнем на някого... ей такива работи. С две думи, аз реализъм изобщо не търся. И на ум не ми идва. Когато казвам - "така трябваше да стане във филма", "тука сбъркаха сценаристите", го казвам от гледна точка на ФИЛМА, а не на реалността. Говоря за логиката на филма. Иначе живота ние си го познаваме.
   Аз съм против прекалено реалните филми по принцип - тягостни са. За пример давам българските сериали (не всички, разбира се). Те какво показват? Реалността. Мафиоти, проститутки, дилъри, затворници, гадове и всякаква паплач. Вярно ли е? Вярно е. Но не е приятно за гледане. Ако искам да гледам корумпирани политици, ще си пусна новините. Няма нужда и в часа ми за релакс след новините да гледам същото. Поне за мен е така. Предпочитам да ми покажат нещо красиво, позитивно, мило, приятно, смешно, тъжно. Предпочитам да ме "излъжат", предпочитам поне половин-един час да изпитвам приятни емоции. Явно не само аз съм така, защото всякакви фентъзи филми, романтични комедии, приключенски и прочие се гледат най-много. Да, "Изборът на Софи" е страшно силен, разтърсващ филм, след него не оставаш същия, но повече от веднъж не мога да го гледам. Чувствах се като размазана цяла седмица след това. Е, не искам да преживявам същото всяка вечер. Това е моята гледна точка. Така че, КВФ ми дойде точно на място - хем ми показа голям проблем, хем ми показа кой е идеалният начин за справяне с него, хем ме залъга, че това е възможно. Нагледах се и на красивата муцунка на Енгин... Какво повече може да иска човек!  
   Ето че пак не ми остана място и време за разсъжденията защо Енгин е "слязъл" от Булут на Керим, ама нищо. Може пък да не е чак толкова интересно. Чао засега.