Живи и здрави да сте, Стели, само усмивки и хубави изживявания да имате заедно! 


Това след секцио.



Подозирам, че си една горда- горда мама
Хемоглобина ми е 111 въпреки, че пия Сорбифер /ако не го забравя/. През бременността ми бяха по- хубави изследванията. Сега от кърменето ли така съм се бъгнала, не знам. И ТСХ пусках и греда. Не са ми направили изследването
Утре пак ще ходя да давам кръв. Едва се наканих да отида, сега пак трябва да се разкарвам. Важно ми е да знам как е хормона, защото от деня на раждане не съм пила Л-Тироксина
. Уж щях постепенно да го спирам, но толкова емоции с приемането ми в болницата, че хич не се сещах за него, а после да го почна пак ми се струваше безсмислено.
Точно така беше, пъне се, пъне се и току се чуе Тпрррррррррррррр и - врзив в памперса 

аз вече карам колата, така че, само казваш къде и кога и мога да дойда. Само с паркирането не знам как ще се оправям
(Даже не мисе показва на терасата 
.
. Анди си качва идеално, с умерени темпове няма какво да се мъчиш да му намаляш храната, като е гладен ще яде. Прави му с 30 мл. повече от обичайното и виж дали ще е по-заситен. Понякога само малко им трябва. Може да е с по-ускорен метаболизъм, може да е скок в растежа. Моят син качваше по над кило и половина на месец от АМ в началото, педиатъра му нито ме е плашила с рахит, нито ме е карала да му намалявам храната, нито му се отрази негативно на стомаха. С порастването започна да качва по-малко. Беше към горната граница за тегло, но и за ръст. Беше си съразмерен и в никакъв случай затлъстял. Сега продължава да си върви висок, но е слаб и атлетичен. 
А за подписите от настройките на профила в изглед и натам не помня как беше
Имах приятелка, дето така с количката минавала покрай един човек, бебето се изпуснало, а тя умряла от срам, понеже може човека да си помисли, че тя се е изпуснала така 




ММ като се върне ако не е много премръзнал може и да изрине малко сняг, ама ме съмнява. Чухме се преди 2 часа, каза "Голяма зима е навън". Не ме влече нещо да излизаме днес, а и ме е страх, вчера излизах и пред мен се счупи и падна голям клон, улиците и тротоарите са пълни с прекършени клони. Точно пред блока едно дърво се сцепи и половината падна, добре, че се подпря на оградата на къщата, иначе щеше да премаже две коли отдолу. И днес духа силно, може още клони да падат 
викам си ей ся вече си е*а мамата положението, щото пак имам съмнения за ушите на човеченцето, че не са в ред и не мога просто така да не изчакам да я прегледат, пък 15 човека преди нас са поне 2 часа чакане и вече бях натирила ММ да я размотва в близкия магазин, докато ни дойде реда и виждам сестрата, която ме привиква да вкарваме Ема в манипулационната, там където болните деца нямат достъп .. та сега след обяд ще запиша час за утре за УНГ, щото едното ухо уж му няма нищо, другото както си беше когато спряхме АБ, така си и останало, пък Ема не спира да си бара ушите и предпочитам да си вържа попа, да ми е мирно селото, отколкото да си навра сама таралеж в гащите

Препоръчани теми