В крайна сметка резултата беше.че не бях заприличала на човек...бях толкова отслабнала,нищо от дрехите ми не ми ставаше.Чувствах се подтисната и от факта,че съм такъв роб на нещо,което ми убива самочувствието
За това изобщо не ми беше трудно да ги спра,просто исках да се отърва от тях 
В началото все още пушех, в паузите си пушех за отмора, после продължих без цигари, макар че не ми се вярваше, че е възможно. Изразходих целия си гняв върху тези стени и сега съм много доволна, чакам пролетта и още малко средства и противният коридор ще стане много приятно място
Бях много впечатлена, когато те разпитвах как сте го направили, защото разположението беше май точно като на нашия и ние се чудехме дали ще стане, това което бяхме замислили....


Вече от месец и половина съм спряла цигарите и смея да твърдя че е завинаги. Имах здравословни проблеми (нищо общо с цигарите) но си казах че ги спирам за момента и ако се размине, повече никога няма да запаля.... е размина се и съм много щастлива
Някъде 2 3 седмици след като ги бях спряла прочетох и книгата на Алън, ей така за всеки случай. Не мога да кажа че е кой знае какво това четиво, но едно от главните неща които осъзнах е че е безсмислено да се "награждаваш с цигара" за дълъг период на въздържание и че спреш ли, то трябва да е окончателно, без "само едно дръпване от време на време" или "една цигара на месец ама ей така с кеф". Така че към всички пушачи: Е защо аз спрях и се чувствам страхотно, а вие не можете? Да не би да съм по-умна от вас?


Мисля, че е добро начало, а след като свършат, прочети и няколко книги. Ще отнеме няколко дена, предполагам и че ще осъзнаеш някои неща. А след това и ще свикнеш, повярвай ми, няма нищо по-хубаво от това да се хвалиш на приятелите си, че си ги спряла, и да виждаш как пушачите те гледат с възхищение и ти завиждат. Ще почувстваш, че си човек.... а не роб!
Препоръчани теми