Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 8

Да ви разкажа един мой сън от уикенда.
Сънувам, че ни нападат извънземни, хаха....и сме се събрали роднини на едно мое любимо място. Тогава си мисля, така и така ще умирам, да взема да изпуша 1 цигара за последно поне. /Защото досега си мислех, че ако знам, че съм обречена, ще пропуша пак. /
Обаче в следващия момент си представям 1 цигара и си казвам: Боже, ами на мен изобщо няма да ми хареса тази цигара. Няма смисъл.
Тогава в съня си казах: Значи, аз наистина вече не съм зависима от цигарите! Мислех си, че ще пуша в последния си час, но ето, че сега дори да знам, че умирам, пак не ми се пуши.
След това някой запали цигара, аз дръпнах веднъж и казах: Не я искам. Не ми трябва. Не изпитвам удоволствие, нито нужда.

Та така, събудих се и си казах, че може би наистина се бъркам, като си мисля, че дълбоко в себе си, изпитвам нужда, носталгия  и прочие към цигарите. Може би, вече всичко това е в миналото 

О, много познато при всички мои опити и помисли да ги спра, освен при последния. 
Помисли, защо ти е толкова трудно. Какво наистина искаш.
Аз винаги преди съм ги спирала, защото така трябва, не исках, вътрешно исках да си пуша и всичко в мен пищеше за цигара. Казвах си, че ще пуша или до гроб, или докато наистина реша, че искам да ги спра /а това ми изглеждаше невъзможно/. И когато го направя, ще е окончателно. Мразя напред-назад подхода. Винаги има вероятност да пропуша пак, но нагласата ми е да е завинаги. Това е по-важно. Не мечтая за деня, в които ще хвана цигарата в ръка отново.

Здравейте мили мои и честит национален празник!  
Аз се провалих. Много ми е гадно, толкова бях сигурна, че няма да запаля повече.
Не съм пропушила, но в петък се случи нещо (малък инцидент), не ми издържаха нервите и запалих. Изпуших 3 цигари. Първата дори не успях да я изпуша до край, зави ми се свят.
Нито ми помогнаха, нито ме успокоиха. Само ми стана още по-зле и още ми е.
Чувствам се тотално провалена.
 
Зайо, страшен сън.   Дава повод за размисъл.

Между другото, в четвъртък през нощта, точно преди фаталния ми петък също сънувах нещо свързано с цигарите. Бяхме в на кафе с една съученичка, която не съм виждала от много години. Тя не пушеше тогава, сега не знам. Но в съня ми запали и настойчиво ме караше да запаля и аз. Обяснявах й, че не пуша от няколко месеца, но тя буташе кутията с цигарите в ръцете ми. Накрая й изкрещях, че не пуша и не запалих на сън. Но на следващия ден го направих наяве.

Мария, не го приемай като фатално. Фатално е нещо, което няма връщане назад или поправка.
Пропушването не е провал, на всеки може да се случи, дори след много години, дори и непушач може да пропуши.
Слагаш черта и наново сега или по-късно. Важно е човек да има вътрешен мир 

О, аз не съм се отказала. От тогава не съм си и помисляла за цигара.
Но просто ми е тъпо. Явно не съм толкова силна, колкото си мислех.
Абе гадно ми е.

Мария 
Смело напред, това не значи отново да ги подхващаш.
Ама три цигари??? Аз след 3-те дръпки и 
Но мина и сега не се сещам за тях, ама ако забелязвате се връщам по-често към темата.Може би доста ми помагате...

Честит национален празник!Да живее България !

Мария,давай напред .Изпушените цигари  не можеш да ги върнеш,но можеш да решиш дали ще пушиш още

Благодаря ви момичета!
Зизу, явно толкова ми се беше вдигнал адреналина, че...
Когато успокоих осъзнах какви ги свърших ама..

Честит празник на всички!
Зизу благодаря за отговора, много мило! Всъшност най- близко до истината според мен е това, което Mishel пише преди 2 страници, нещо трябва да е сериозно объркано в живота на един човек за да изпадне в зависимост. Както някои хора пият чаша вино на вечеря, други страдат от алкохолизъм.
Весели празници!

Най-после понеделник, то бива празници, бива..... много се изморих, чак ми се допуши неведнъж. 4 дена гости, готвене, ядене, пиене....установявам, че в момента за мен май е най-добре стабилният режим- спокойствие, спорт, диета, сън, иначе сигурно ще залитна
 Дожаля ми за брат ми- пушеше тайно на терасата, пък то нали от бивш пушач нищо не може да се скрие... После беше много гузен, защото ги спряхме заедно, а пак се е поддал. А той ги е спирал много пъти и от доста години вече ту пуши, ту не. Обаче не иска да прочете А.Кар и изобщо нагласата му е различна- не би се мъчил да ги спира,но е убеден, че 2-ма колеги са си отишли от пушене, при това млади, но....това не е достатъчно, уви! Както споделя Мецанка- чувства, че се наказва, че жертва нещо, вместо да печели, което всъщност е истината....И колко е ужасно това- да се чувстваш виновен, не стига че пак си се хванал в капана, ами си и виновен...и колкото и да ти обясняват близките, че това няма значение, ти като си разочарован от самия себе си Вярвам твърдо, че след известно време събиране на сили, трябва винаги пак да се опитва, не бива да се поддаваме на униние!
И така, Мария, дали е една или три една след друга, засега е само веднъж за 4 месеца. Както писах -и аз така предния път-3 наведнъж, че не ми и беше гадно Сега въпросът е да не се хлъзнеш бавно обратно. Това не е провал, а една загубена битка  в победния ни марш Продължавай напред, все пак толкова много си постигнала, заставам здраво до теб и те подкрепям

Благодаря ти мила!
Нямам намерение да пропушвам за сега. То не ми се и пуши. Но вече в нищо не се заричам, защото не знам какво ще ми дойде до главата.
Гледам напред и каквото такова.

Подхлъзнах се вчера и пак си пуша... Всяко чудо за 3 дни е било при мене, даже един ден само успях да не запаля другите по 1-2 цигари....

Дали приемате нови попълнения в редиците си?
Боря се да видим , решила съм ,, иначе нямаше да почна... Искам ако може хем да си пуша , хем никой да не знае , че пуша , ама и аз самата де хахах Няма начин знам..
едно от нещата , които ме накара да кажа край , бе изказване на мъж , непушач , който е целунат от жена пушачка. Имал усещането , че целува пепелник , толкова грозно , низшо и отвратително ми стана, усещаш  че дори и да си харесван , ако някой те има за пепелник... Прав е , не че не приема пушачите де...
Днес бях в заведения в , което се пуши , нищо , че има забрана , отврат , като излязох така ми миришеха дрехите, сякаш никога не съм пушила... Абе гадно си е
Борба , борба , аз ли съм по-силна или цигарите... ох мечтая си за почивките , от спестените пари от цигари , ох ох...

Според мен направо си е така точно за това прещракване говоря, че е много важен момент и не знам дали всички успяват да го достигнат (или осъзнаят).
Много се радвам за теб 

cacharell, добре дошла и успех в борбата!


Нищо де, беше длъжна да пробваш пробвай да ги намалиш, ако ти е по силите и след известно време пак се опитай да ги спреш. Аз така направих и ми беше много лесно - бях ги докарала до около 6 на ден преди да кажа край.

Мaрия 
Важното е, че не си се отказала и че осъзнаваш, че не ти се пуши нищо не е станало, просто другия път като решиш да палиш, припомни си, че всъщност не ти се пуши.

Навеждам виновно глава.
Наистина от тогава не ми се пушило изобщо. Като осъзнах какво направих се почувствах толкова отвратително.