
Аз само в пубертета за 2-3 години бях така. После пропуших и сега въпреки че не пуша вече, както и докато кърмех, пак не ми се яде...Ям по 2 пъти на ден, през деня примерно 1 сандвич, вечерта истинска вечеря...то затова и мразя да готвя..

Обаче продължава да ми се пуши много, когато имам нужда от "награда" за свършена работа, за спазен срок или при някаква приятна емоция. Имам чувството, че не ги изживявам пълноценно тези моменти, което е лъжливо, но много неприятно усещане.
ям си като за световно и това е.Стигнах до извода че е по лесно да откажа цигарите ,отколкото яденето,понеже никога не съм пазила диети и не съм се лишавала от храна,особено сладко.Та затова измислих -ходя да бягам всяка вечер,пеша на работа и обратно,и пеша до 6 етаж и надолу и нагоре.и така поне от 4-5 дена не качвам и грам,ама до кога ще е ....
Това за пълноценните моменти много добре го разбирам, все още ми се случва, то е като всяка наркомания, примерно за 1 алкохолик няма нито 1 пълноценен момент, ако няма и чашка. Мисля, че просто трябва време, това отминава. Гледам малките деца- на тях не им трябва нищо, за да живеят пълноценно....
как сте днес? надявам се няма издънили се....но нещо се учудвам че не виждам нови попълнения
За тези 10 месеца никога не ми е и хрумвало реално да запаля, но след тези сънища чак се будя с желание за цигара, слава богу, че съм бременна и такъв вариант няма. 
Опитвам се да проявя инат, но нещо не ми се получава. Всеки път като запаля цигарата, си казвам "От утре - не!". И стане ли 10-11ч. сутринта, елате да видите какво става. Ужас! Хубав ден и не се поддавайте като мен



Мисли за детенцето, което искате, това определено ще ти даде сили
Успех
После става по-леко във всяко отношение 
А разликата в тренирането, когато пушиш и когато не, е драматична! 

Препоръчани теми