Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 246

Във филма (ВВО) е отразен конкретен исторически отрязък от времето, отнасящ се за събития с начало 2004 г., когато Турция се присъединява към страните-участници в Конвенцията на ООН за разминиране на противопехотни и противотанкови мини, поставени още през 50-те години (на мин. в.) по границите със Сирия, която е с дължина около 900 км, с цел предотвратяване проникването в турска територия на кюрдски бунтовници и контрабандисти и пристъпва към изпълнение на договора…
На разминираните територии (отчетени са над 1 млн. мини даже днес) са отправени опитни и проверени хора, назначени от правителството и поддържащи постоянна връзка с него (правителството). Един от тях се явява д-р Сердар.
Земята, почистена от мини е предмет на интерес от страна на местните бизнесмени. Действията се развиват близо до Мардин (столица на провинция Мардин) с население 65 х. д. и Гюзелюрт – малко градче, близо до Мардин с население 4 хиляди жители (всъщност, градът с такова наименование се намира в провинция Аксарай и е „пренесен” до М. от създателите на филма). Всички коли на героите от филма са с видим код на номерата 47.
Град Дараа днес представлява останки на град-крепост и се намира на 30 км от Мардин. За него има поверие: ако влюбените прекарат известно време там заедно, те никога няма да се разделят.
Всичко във филма е предадено правдиво – обичаите е традициите – също.
Дори в новия век по тези места времето тече със забавен ход. Тук все още царуват национални традиции и обичаи, неписани норми за поведение, в които особено важна роля се предава на семейните отношения. Пристигането на Сердар и Инджи поставя началото на внедряването на реформите на Ататюрк от 1926-а г. (еманципация, право на образование за момичетата и т.н.).
Един режисьор казва, че е много важно да се познава манталитета на страната, чийто филм гледаш. Инак се получава такава картина: стоиш на първия етаж, гледаш през прозореца и виждаш само редица от дървета – това е да възприемаш филма само от своята тясна гледна точка; ако се изкачиш по-високо, ще видиш върховете на дърветата, а от най-високата точка пред теб ще се разгърне прекрасна панорама с река, скрита зад дърветата, поляна, високи здания… Това означава, че ти вече се се запознал с манталитета, националните традиции и обичаи и по този начин си наясно с мотивацията на героите от филма.
Затова, относно традициите и обичаите в рамките на сериала:
В турските семейства е прието така: майката се занимава с възпитанието, бащата е отговорен за отглеждането, ако е нужно, се включва, за да накаже непослушните. Родствените връзки са много силни: братята живеят заедно, обикновено – в един дом. Всеки се старае да увеличи числеността на семейството по своя линия.
В дадения случай кметът Аслан не се занимава със семейството, той е зает с личните си дела. На семейството на своя брат Кадир той не отдава никакво внимание. И без да отчита отношенията с Нарин със сина си Мустафа, Дурие уговаря женитбата му със своята племенница Асие, представяйки я едва ли не за ангел. Искам да обърна внимание на сцената от 3-и еп., където Кадир обяснява на Сердар, че Мустафа е взел за жена Нарин на 16-годишна възраст по религиозния обичай, а те са чакали навършването на нейното пълнолетие, за да регистрират официално/законово брака. Но родителите на Мустафа му довеждат нова жена. Погледнете и сцената, в която бащата на Нарин я внася на ръце и е пресрещнат от Асие, която с гордо вдигната глава заявява, че бракът е регистриран. Видима е болката в очите на Нарин. Ситуацията е крайно неловка, а виновните са наясно с вината си. Може да не го е обичала, но между тях има привързаност, бракът им би могъл да стане реален и добър, ако между тях не се намесва Дурие с Асие. Не би станало нищо лошо, просто щеше да се сключи официален брак с истински съпружески отношения, както в много турски семейства. И самата Асие не се жени за Мустафа по любов, а по сметка.
За нощта на къната. Всички невести плачат под червеното си було, защото се разделят с родителите и близките си, а Асие се смее, дори въпреки забележките на жените. Поверието е, че ако се смее, то тя няма да се раздели завинаги с майка си, а един ден непременно ще се върне в дома и.
Ако една жена е имала интимни отношения с един мъж, а след това се омъжи за друг,  то тя трябва да страни от съпруга си три месеца (да спази „идда” – въздържание). Целта на това е да се премине срока, в който може да стане ясно дали жената е бременна от предишния съпруг. Вероятно затова Нарин се въздържа от близост с Харун, но той не се съобразява с обичая и я взема насила само след 2 месеца.
Относно раждането на син. Известен мюсюлмански държавен деец е казал: „Във всяко семейство трябва да се роди син – той добавя кръв, той е защитник на семейството и рода, народа; той е гордост за бащата и го превръща в мъж. Така е било, е и ще бъде винаги и завинаги.”
Ето защо, вземайки сина си на ръце, Мустафа казва: „Щом ти си мой син, значи аз съм мъж.” Имат и още пословици: „Ако след бащата остане син, значи и той е жив, ако остане дъщеря, значи е оставил следа”, „Синът на сина е любимец, синът на дъщерята – чужденец”. Жени, които не са родили син, не стават истински членове на семейството на мъжа си. С раждането на син, жената се издига в семейството и повдига авторитета на съпруга си.
За честта. За разлика от жените, мъжете не притежават лична чест във физически план. Честта на мъжа фактически е честта на жените от неговото семейство (майка, жена, дъщери, сестри). В нашия случай това са Нарин и нейната майка.
Честта може само да се защитава. Веднъж загубена, не може да се върне/придобие отново.  Честта е тази неизменна величина, която помучаваме веднъж и тя дава на човека признание и уважение в обществото. Загубата на чест означава практически за мъжа край на неговия живот. Той може е да продължи да съществува физически, но за обществото ще е изгубен завинаги. Тази загуба отнеме неговото уважение и самоуважение.  Той не може да остане в родния си край, но и „славата” ще го придружава навсякъде, където и да отиде. Единственото спасение е да напусне страната. Ето затова на няколко пъти Мустафа казва: „Заради теб, Нарин, ще стана убиец”.
След смъртта на Харун дори кметът Аслан е принуден да предупреди Сердар, че е нежелателно да се върти около дома на Нарин, защото това не са игрички, всяко действие спрямо вдовицата, за чиято чест отговаря той и неговите синове е много сериозно като последствия.

Вот такой коммент нашла в обсуждении "Облака" на одном сайте...Мне было интересно почитать...

Позвольте поделиться тем, что узнала, может, кому-то будет интересно. В фильме отражен конкретный исторический отрезок времени, события происходят с 2004 года, когда Турция присоединилась к странам-участникам Конвенции ООН по разминированию противопехотных и противотанковых мин, установленных ещё в 1950 –е годы на границе с Сирией, протяженностью около 900 км, с целью предотвращения проникновения на территорию Турции курдских боевиков и контрабандистов и приступила к выполнению условий международного договора… На разминирование территории ( насчитывается около 1 млн. мин даже на настоящий период) отправлялись опытные и проверенные люди, назначенные правительством страны и поддерживающие постоянную связь с ним. Вот одним из таких людей и был доктор Сердар. Земли, очищенные от мин являлись предметом интереса местных бизнесменов. Действия разворачивались вблизи города Мардин – столица провинции Мардин населением в 65 тыс. человек, Гюзельюрт – небольшой городок вблизи Мардина населением в 4 тыс. жителей ( правда, его создатели фильма перенесли, на самом деле он находится в провинции Аксарай). На машинах всех героев фильма видим код региона – 47.Город –Дара- остатки античного города-крепости, куда Мустафа похитил Нарин со свадьбы, находится в 30 км от Мардина, предание гласит: если любимые побывают там вдвоём, они будут навсегда вместе. Всё указано правдиво, обычаи и традиции — также.
Идёт 21 век, а в этой местности другой век ( слова Айлин и Сердара), где ещё царят национальные традиции и обычаи, неписанные законы и нормы поведения, особую роль играют семейные традиции. Приход Сердара и его матери- начало внедрения основных положений реформ Кемаля Ататюрка от 1926 г (эмансипация женщин, вопрос образования и т.д.
Один режиссёр сказал, что очень важно знать менталитет той страны, фильм которой смотришь. Представляется картина: стоишь на первом этаже – видишь стволы деревьев, и ничего дальше – значит ты воспринимаешь фильм только со своей сугубо личной точки зрения, поднимаешься выше – верхушки деревьев, поднялся ещё выше – открылась прекрасная панорама- и речка, сразу спрятавшаяся за деревьями, и зелёный луг, а вдали удивительной формы высотное здание- значит серьезно и основательно познакомился с менталитетом, национальными обычаями и традициями, и эти познания как раз и дают возможность понять действия героев, их настоящие мотивы.
Теперь о традициях и обычаях в рамках фильма. В турецких семьях принято так: воспитанием детей занимается мать, а отец является кормильцем, если нужно – подключается, наказывает. Родственные узы очень сильны: братья живут с семьями в основном в одном доме. Каждый, и муж и жена стараются увеличить численность своей семьи родственниками по своей линии. В данном случае мэру Аслану нет дела до семьи, он занят своими делами. Семью своего брата Кадира, как и его самого, он не ставит ни во что. И, несмотря на отношения Нарин, дочери Кадира и своего сына Мустафы, Дурие уговаривает мужа женить Мустафу на своей племяннице Асие, представляя ее ангелом, свадьба получилась шикарная, Асие- вся в золоте. Хочу обратить внимание на 3 серию- где отец Нарин – Кадир объясняет Сердару, что Мустафа взял в жёны Нарин по религиозному обычаю в 16 лет, ждали совершеннолетия, чтобы поженить их официально, но родители Мустафы привели новую жену, и потом же в этой серии, когда отец нёс Нарин на руках и встретили Асие, которая с гордо поднятой головой заявила, что идёт на регистрацию брака, посмотрите, какая боль была на лице Нарин, и вообще была крайне неловкая ситуация, где виноватые прекрасно осознавали свою вину. Пусть не любила Мустафу, потому что боялась, но привязанность, привычка имели место быть, и если бы, не вмешались Дурия с Асией, ничего плохо не было, был бы официальный брак, настоящие супружеские отношения, все как и у многих турецких женщин. Ведь Асие тоже не любила Мустафу, а выходила замуж с корыстной целью, только ради богатства.
Теперь ночь хны перед свадьбой – все девушки плачут под красным покрывалом, потому что идут из родного дома в дом мужа, Асие смеялась, не смотря на замечания женщин. Поверье – если смеётся, значит, не расстанется навсегда со своим домом и обязательно вернётся к матери.
Если посторонний мужчина имеет близкие отношения с женщиной, она не должна подходить к своему мужу, пока не пройдёт срок воздержания «идда» из-за выяснения возможности беременности от этой встречи, срок «идды» длится три месячных цикла. Возможно, Нарин воздерживалась от близости с Харуном согласно этому обычаю, а он не выдержал и взял её силой через 2 месяца.
Теперь о рождении сына. Известный мусульманский государственный деятель сказал: «В каждой семье должен родиться сын, он добавляет крови, он – защитник семьи, рода, народа, он – гордость отца, он делает его мужчиной. Так было, есть, и будет всегда».
Вот почему взяв на руки сына, Мустафа сказал: «Если ты мой сын, значит, я- мужчина». Ещё есть такие крылатые пословицы: «Если после отца остался сын, значит, он остался сам, если осталась – дочь, значит, остался след.»; «Сын – сына, сын любимца, сын дочери – сын чужака». Жёны, не родившие сына даже по-настоящему не являются членом семьи мужа, вспомните, как Асие жаловалась Сердару, что её никто ни за что не считает, и что она никому не нужна в доме. Зато когда родиться сын, женщина на высоте сама, и значительно поднимает авторитет мужа.
О чести. В отличие от женщины, мужчины не обладают личной честью в физическом плане. Честь мужчины – это фактически честь всех женщин, принадлежащих его семье ( жена, мать, дочь, в нашем случае – Нарин, её мать). Честь можно только защищать, однажды потеряв её, нельзя обрести снова, это такая неизменная величина, получаемая только раз, она даёт человеку уважение и признание в обществе. Потеря чести означает для мужчины практически конец жизни, хотя человек существует физически, но для общества он потерян навсегда и исчезает самоуважение. Нельзя жить в родном месте, слава найдёт мужчину и по всей стране. Надо только уезжать со страны. Вот поэтому несколько раз звучали слова Мустафы: « Я из-за тебя, Нарин, стану убийцей.» И после смерти Харуна даже мэр Аслан намекнул доктору Сердару, чтобы тот не крутился возле дома Нарин, и он не шутил и не играл, всё это очень серьёзно.

Ugly people do unusual things just to make beautiful people notice them.
Which is better to make people happy; to forget, or to remember ?

Един режисьор казва, че е много важно да се познава манталитета на страната, чийто филм гледаш. Инак се получава такава картина: стоиш на първия етаж, гледаш през прозореца и виждаш само редица от дървета – това е да възприемаш филма само от своята тясна гледна точка; ако се изкачиш по-високо, ще видиш върховете на дърветата, а от най-високата точка пред теб ще се разгърне прекрасна панорама с река, скрита зад дърветата, поляна, високи здания… Това означава, че ти вече се се запознал с манталитета, националните традиции и обичаи и по този начин си наясно с мотивацията на героите от филма.