Колко много сте изписали! 
Отдавна темата на разговор е съвсем друга, но все пак няма как да подмина пост, специално адресиран до мен. 
Дано ми остане време и аз да прочета пътеписите, които хвалите.
Виж целия пост
Отдавна темата на разговор е съвсем друга, но все пак няма как да подмина пост, специално адресиран до мен. Таня, не знам как е при вас, вие снимате много и двамата с мъж ти, но аз съм се хванала в едно състояние, дето ръката ми не се вдига да снимам. Някак си 5 години фотоапаратът ми не излизаше от чантата, а сега даже не ми се вади на улицата. открих очарованието на ходенето без да мисля за ракурс и композиция и честно казано съм раздвоена по отношение на себе си.
Но като една истинска везна смятам,че е период и ще мине. И после пак ще е едно гъзурчене и мокри колене, крив кръст и поза тип "задникът ми е по-висок от главата".
Но като една истинска везна смятам,че е период и ще мине. И после пак ще е едно гъзурчене и мокри колене, крив кръст и поза тип "задникът ми е по-висок от главата".
Скрит текст:
Честно казано, не знам какво да отговоря. Твоето сегашно състояние май за нас е постоянно и няма как да излезем от него. В нашето семейство има само несериозни любители на фотографията. 
Фотоапарат се носи само на екскурзии и за определени събития, които с годините са все по-малко. А мераклии да носят тежката чанта хич няма. Затова и обективът, който ползваме на практика е един единствен - да става за всичко, макар и с много компромиси. Стативи и други излишни неща не се носят никога. "Задникът ми е по-висок от главата" е израз, който определено не важи. Рядко се случва да се наведа заради някое цвете (много се изкушавам да го откъсна и да го снимам на удобна височина, но ми е жал ). А с нагласени ситуации и аранжировки никой не се занимава. С други думи, никога не сме били толкова големи ентусиасти, че да има някакъв спад. Докато децата бяха малки снимахме по-често - рождени дни, тържества, интересни случки. Сега останаха само екскурзиите. И то колкото да запечатаме спомените. Дадох си сметка, че за Коледа бяхме в Пловдив, събрахме се на празника в пълен състав, но не сме снимали нито веднъж. 
Тези размисли ме накараха да погледна в компютъра: ноември - нито една снимка, декември - 2, които са само с информативна цел, за да ги покажа в темата за орхидеи, януари - 10 снимки на новогодишната заря (каквото се вижда от прозореца) - все още необработени. 
В нашето семейство има само несериозни любители на фотографията. Фотоапарат се носи само на екскурзии и за определени събития, които с годините са все по-малко. А мераклии да носят тежката чанта хич няма. Затова и обективът, който ползваме на практика е един единствен - да става за всичко, макар и с много компромиси. Стативи и други излишни неща не се носят никога. "Задникът ми е по-висок от главата" е израз, който определено не важи. Рядко се случва да се наведа заради някое цвете (много се изкушавам да го откъсна и да го снимам на удобна височина, но ми е жал ). А с нагласени ситуации и аранжировки никой не се занимава. С други думи, никога не сме били толкова големи ентусиасти, че да има някакъв спад. Докато децата бяха малки снимахме по-често - рождени дни, тържества, интересни случки. Сега останаха само екскурзиите. И то колкото да запечатаме спомените. Дадох си сметка, че за Коледа бяхме в Пловдив, събрахме се на празника в пълен състав, но не сме снимали нито веднъж. Тези размисли ме накараха да погледна в компютъра: ноември - нито една снимка, декември - 2, които са само с информативна цел, за да ги покажа в темата за орхидеи, януари - 10 снимки на новогодишната заря (каквото се вижда от прозореца) - все още необработени. Дано ми остане време и аз да прочета пътеписите, които хвалите.
не си ме забравила. Сядам да чета и за "моята" Албания и за по- далечните дестинации, на които никога няма да отида, уви 
Преди ми беше зор да снимам и се радвах като докопам щрака, сега хич не ща да се занимавам и директно му отказвам. Като е големия майстор и държи той да снима - да си прекарва пътуването зад обектива, аз държа да ми е заснел всичко, че да знам де сме били 
