Лежащи бъдещи мами, заповядайте да не скучаем - 29 тема

При бременни е съвсем нормално да е ниско кръвното.За това трябва да ставаш внимателно,а не рязко,така ми каза на мен АГ-то

Здравей Violina_23, не се притеснявай, след като лекарите са препоръчали най -добре е да те наблюдават в болница. Всичко ще бъде наред, знам, че е трудно да не мислим за това и да не се притесняваме, но трябва да вярваме. Те казаха ли каква е причината за скъсяването, имаш ли много контракции, предполагам успяваш да лежиш колкото се може повече.Другото, което си мисля е дали е полезно да пътуваш до Сф, попитай ги тези лекари за това.
Стискам палци, всичко ще е наред!
Winipooh, добре дошла. Относно лежането, за което питаш, аз се опитвам  почти 24 часа да съм в хоризонтално положение, храня се дори полулегнала, но доколко помага засега не мога все още нищо да кажа.
Броя дните, а те колко бавно минават...и се моля всичко да бъде наред.
Мили момичета, пожелавам на всички нас тук много късмет и здрави бебенца на финала

Последните седмици ще минават най-бавно и трудно. Аз също лежа постоянно и се храня полегнала.. Днес си направих една бърза салата и сега усещам напрежение в серклажа , хем бях с колан, който поддържа корема...

Скоро влизам в 29-а седмица и май дишам една идея по-леко, но ми се иска да изкарам поне още месец...
Приготвила съм си книга, но не ми върви.

Да, много е трудно психически. Аз през деня си слагам една възглавница под д -то, не е много удобно, но поне си мисля, че повдига с няколко см, през нощта се отказах от нея, защото не мога да спя, особено като трябва да се сменяват позите. С книгата имам я и аз тук, но концентрацията ми куца, хващам се мисълта ми как отива все в друга посока.

Да, с ниско кръвно съм и явно за това се получава. Мисля да си тегля филми че едва 5 ден лежане, а едва издържам.... дано положението се пооправи, че да вирим коремчета на слънцето

Момичета, като ви чета историите и се сещам аз как преживявах лежането, страховете, престоя в болницата, но благодарение на няколко момичета от форумите, имали моята съдба и стигнали успешно до финала минах през този период.
 В момента съм в 37 г.с. и продължавам да имам много страхове, естествено свързани с бебето, но вече мога да ставам. За тези на които им е интересно и психически ще им помогне ще разкажа на кратко през какво преминах, въпреки, че не веднъж съм го правила (на момичетата които им е известна историята ми се извинявам за повтарянето).
В 16 г.с. моя док ми каза скъсена шийка - 30 мм, но реши, че нужда от серклаж нямам.
И така започна моят живот в леглото  . Последваха три влизания в болница, тъй като имах болки ниско долу и то доста силни. Междувременно при второто ми влизане в болница, док установи, че шийката се е скъсила на 15 мм. (това се случва в 5 м.) и ще се наложи спешен серклаж. Как съм преживяла двата дена, които трябваше да минат за да отида до клиниката му за нов преглед само аз си знам (постоянно усещах бебчето си да рита, а се молех да спре, защото виждах края  ). След прегледа се оказа, че ехографа в болницата мери с отклонение и аз се разминах със серклажа.
В 28 г.с. нови болки и то доста силни, обаждам се аз на лекаря си, но тъй като той е в малък град близък до нашия, съответно е завеждащ на родилното отделение там ми каза, че нямат сърфактант (вещество което се влива в белия дроб на недоносените бебчета, за да разгърнат дробчетата и да дишат сами - извинявам се за лъишкото обяснение, на не съм лекар  ), тоест не могат да поемат недоносени бебета (такива преди 32 г.с.) и ги транспортират с линейка до града в който съм аз. Преценявайки ползата и риска реших, че направо ще вляза в АГ в моя град - транспортирането на недоносено бебе ми се видя твърде рисковано, а и следваше да поставя здравето на бебето си преди своя личен комфорт.
Така започна моята близо двумесечна одисея във въпросното АГ. Тук имат практиката да държат момичетата на Кормагнезин 800 (магнезии) по 24 ч., без да ги изключват (тези на които са го вливали знаят колко е отвратително това, тъй като от него вените не издържат, налага се честа смяна на абоката, а и дразни съдовете, тоест е доста болезнено). Освен тази глуповата практика тук масово слагат спазмалгон, за което аз не бях съгласна и намерих начин да го избегна. Започнах да пия и Гинепрал, но болките не спираха, а аз всеки ден със свито сърце си мислех - това е то, вече раждам (тук е мястото да спомена, че след вещия преглед на завеждащия (бъркане с ръка) ми беше казано, че съм с почти изгладена шийка).
Така изкарах в болницата до 32 г.с., която беше другата критична до този момент за мен. Отново познатите болки със страшна сила, че и втвърдявания се появиха. Е, тогава се изплаших много и казах да слагат гадния спазмалгон - отново преценявайки ползата и риска реших, че риска от спазмалгона е по малък от недоносеност. Минаха 2 седмици и точно стана време да ме изписват вдигнах температура, като аз реших, че е нещо вирусно, но не било - изследванията показваха инфекция, ЦРП-то ми беше 10 пъти над нормата. Включиха ме на три антибиотика  , единият от който е от групата на Гентамицините. Всеки от вас поне е чувал как се отразява това на слуха на малките деца. Дойде вечерта завеждащата на родилното и както на мен, така и на моите близки обясни, че съм с тежка вътрематочна инфекция и се налага спешно секцио. Реши, че е необходимо да изясни и, че има вероятност бебето ми да умре, а за да спасят моя живот ще се наложи да ми отстранят матката  . В този момент, повярвайте ми част от мен умря, не можех да повярвам какво ми се случва при условие, че  вагинален секрет изследвах на 2 седмици, а и цервикалния беше чист. Не говоря за бездушието на тези хора и начина по който ми съобщаваха това, но тях Господ да ги съди. Събрах си багажа, докато въпросната госпожа продължаваше да обяснява на родителите ми как има вероятност да умра и ме качиха в родилното, където започна моят нов кошмар. Казаха ми гладна, жадна и на сутринта секцио. Цяла вечер съм плакала и не съм спала, молех се на Господ да ми помогне и нещо да се случи за да мине тази инфекция. Сутринта дойдоха рано за да ми вземат кръв за нови и последни изследвания и о, чудо - всичко е влезнало в границите. Отново си събрах багажа и в старата ми стая, естествено в болницата. Обадих се на моя док и той каза 3тия антибиотик, който е от групата на Гентамицините да е за не повече от 3 дни. Да де, ама нали тук са "специалисти" взеха да ме убеждават колко е безвреден, но аз се подписах, че го отказвам и това е. Подписах и за втория, че на 5 ден и него отказвам и оставих само единия до края - 7 дена. С нормализирането на резултатите казах, че аз повече на това място няма да стоя и в 35 г.с. си тръгнах. Между временно всички посявки и хемокултури взети ми преди да ми сложат антибиотика бяха чисти, а инфекцията за мен остана неясно от къде е. Сега от позицията на времето си мисля, че е от спеколум, който ми беше поставян за да ми вземат секрат и от бъркането на един от лекарите за да проверял как е шийката  (това бъркане го позволих два пъти, а на третия му опит се подписах, че отказвам).
Прибрах се в къщи, но тук нали вече бях свикнала да лежа и да се ровя в нета  , прочетох всевъзможни гадни неща за увредени деца, инфекции и пр. Към настоящия момент чакам и моето чудо да се случи и се моля на Бог бебето ми да е живо и здраво и да няма поражения от проведеното лечение, че умирам от страх. А, да, забравих да ви спомена, че от антибиотиците се сдобих с гъбички, които сега не мога да излекувам - слагах какви ли не глобули, но няма оправия. Психически съм смазана - престоя в болницата и историите, които се чуват там не са никак приятно изживяване, физически почти не издържам, но стигнах до тази прословута 37 г.с. Реших да ви разкажа "на кратко"  моята история, защото дори и само на едно момиче да дам сили е имало смисъл.
Мили момичета пожелавам на себе си и на вас успешен финал и живи и здрави бебенца 

Здравей Ели_Г, благодаря ти, че сподели с нас твоята история, сигурно изобщо не ти е лесно да се връщаш назад към този изживян ужас. Радвам се, че въпреки всичко вече си на финал и ти пожелавам леко раждане и здраво бебенце, което много да те радва и никога повече да нямаш такива неприятни моменти. И да, твоята история ми дава много сили и надежда и съм сигурна, че не само на мен, а и на останалите момичета.
Четейки разказът ти се убеждавах все повече,  колко трябва да се внимава с въпросните лекари и техните методи. Дори си мисля, че въпросното АГ е добре да бъде споменато, за да може  колкото се може повече момичета да се предпазят и да не отиват там. И тези лекари просто незнам как може да са толкова безчувствени, да стресират пациентите по този начин, като говорят, че може да се случи най - лошото. Имам чувството, че се презастраховат срещу собствените си грешки. Ужасно е..незнам дали стават такива неща в друга цивилизована държава,  но слабо се съмнявам. В никакъв случай не искам да обвинявам никого, все пак  като немедицинско лице мнението ми в някаква степен е субективно. Но през погледа на пет годишния си опит в търчане по лекари започнах да си правя изводи за някои неща и разбрах едно, че на тях изобщо не им пука ( всъщност и няма как да се обременяват с историята и проблемите на всеки един пациент) и затваряйки врата,  са до тук. Мисля, че мога да напиша книга за отношението и компетентността на персонал в големи АГ болници..за съжаление твоят разказ допълва моите впечатления.
Но най - важното е, че въпреки всичко Бог помага и сега нещата са наред   

Purvo izvinete me che ne pisha na kirilica no v momenta nqmam takava klaviatura. Mnogo sajalqvam za bolkite i stradaniata na vsichki no se nadqvam vsichko da bade nared nakraq. Molq da mi kajete ako sluchaino nqkoi znae dali shiikata na matkata moje da se skasi ako stoish prav ili si v sednalo polojenie ? Smisal ako ne lejish postoqnno? Mersi predvaritelno

delicacy7, всичко е много индивидуално. При мен веднага оказва влияние . Вътрешният ми канал веднага се отваря и мехурът опира в серклажа. Това става при 10-минутно чакане пред кабинета.  Гледам да лежа почти постоянно, даже полегнала ям.

destiny123 много ти благодаря за хубавите пожелания  и се радвам, че моята история ти е дала надежда  .
Няма да  повтаряам това което е казала pival и което аз напълно споделям, но аз действах на принципа "страх лозе пази". Лежах почти постоянно и се хранех полу легнала (което със система в ръката беше истинско приключение). Факт е обаче, че моята шийка се задържа в положението, което беше и в 16 г.с. и то без серклаж, просто наистина всичко е строго индивидуално.

Много зависи от състоянието на шийката. Аз съм с превантивен серклаж в 15-а седмица. От началото на Б слагам Утрогестан вагинално, който действа набъбващо. В 22 седмица шийката беше много омекнала, серклажът беше започнал да се свлича и се държеше само на 8мм и се наложи да направят повторен. Страх ме е да ставам лежа максимално.. Така ще е поне до 32-33 седмица, а даже и до раждането

Да, забравих да спомена, че и аз слагах Утрогестан до 34 г.с. вкл. Pival очевидно си минала през доста неща, но ти пожелавам едно живо и здраво бебче родно след 34 г.с. (поне).
Момичета всички вие, които минавате през толкова перипетии за да стигнете до края сте изключително силни и борбени. Докато бях в АГ виждах как се раждат преждевременно деца, и то в малки седмици само защото майките им не са пожелали да влезнат за задържане. Поради това смятам, че всички вие сте герои още преди да сте родили 

 Ели_Г, не вярвам, че някоя майка не би направила всичко за детето си... Миналата година също загубих бебка в 26-27-а седмица, но не взеха необходимите мерки лекарите. Подцениха състоянието, а после беше късно... Дано по-малко жени изживяват такива тежки загуби (. Успех на всички  !

Чакаме скоро хубави нови от теб!

Много ми е мъчно като чета за изгубени бебчета Защо все си мисля, че 26 /27 седмица вече нещата са овладяни и бебетата оцеляват.. Pival, извинявай, че те връщам към това болезнено минало, но се чудя дали причината е в неонатолозите.

destiny123, не е в тях причината. Родих във ВМИ и там направиха всичко по силите си. Аз преди раждането имах 10 дни много силни контракции, който бяха увредили бебка. Имаше кръвоизливи в мозъка и от тях почина. Грешките бяха на следящият ме на частно лекар и този от ЖК. Много подцениха състоянието ми, а после стана прекалено бързо всичко.