Какви са отношенията ви със съседите?

Цонна, къде е това ?

Завидях! 

САЩ

Какви са отношенията ви със съседите?

- Нямам особенни отношения 

В старият апартамент, в който живеех (първите години на студентството) имахме ужасни съседи. Един, който беше пияница и като се напиеше ходеше по хорските звънци да звъни.. докато разбера как стоят нещата доста пъти ме е стресирал като звъни в 2-3 през нощта.
Съседката отсреща абсолютна клюкарка и непоносима жена- за всичко ни следеше, след това задължително докладваше на родителите. Ако си поканиш приятелка на кафе - правил си "грандиозен", как се изразяваше, купон. Ако дойде брат ти или колега да взима учебник - обръщали сме го на бардак.
На сегашното място рядко се засичам с някой по етажите, по начало съм добронамерена и докато не ме разочароват не спирам да се държа добре, така че винаги съм любезна с тях.

Междусъседските ни отношения са прекрасни.
Живея в квартал от еднофамилни къщи с големи дворове. Нямаме проблеми с хората, живеещи около нашата. Винаги може да се почука на нечия врата при нужда.А, летните вечери - те са ми любими. Всички имаме барбекюта в двора. Събираме се почти всеки ден на по питие и скара. Неспирен купон. Дойде ли време за зимнина - събираме се всички и участваме семейно в общото приготовление.

We hate our neighbours.


 

 NinoTino ,
Не се оплаквам от съседите - не вдигат шум, не правят забележки за дреболии, не досаждат. Поздравяваме се, с някои от тях и сме по-близки.

С всички съседи се разбирам г/д,но има един под нас, който наскоро се нанесе и просто не мога да го понасям. Преди под нас живееха баба му и дядо му,но единият почина,а бабата не знам къде е.. В момента се е настанил внукът им,който не само,че е наркоман,а и постоянно слуша силно музика по цял ден- всеки ден и краката ми се тресът. Правих му забележка и му казах,че ако не престане ще викна полиция,а той ми обясни колко е млад и иска да се забавлява и да слуша силно музика. То и аз съм млада,ама не слушам толкова силно музика, че да им се тресът краката на хората и да не мога да си седят спокойно в къщи. Той има и куче,което не спира да лае почти никога и някаква приятелка дето само крещи като луда всеки ден. Не ги е срам и не им пука. И касиерката на входа им е правила забележка,но той не обръща внимание. Накрая наистина ще му извикам полиция и дано да го арестуват какъвто се прави на важен. Във входа ни мирише на нещо,което мога да кажа,че не е цигари. Не спира да наркоманства този индивид! Как може да се живее с такива хора??  

Ами, нормални са ни отношенията. Познаваме се, до толкова, до колкото да се поздравяваме, когато се засечем из входа и ако някой има нужда от нещо, да може да се обърне към някой от съседите си за помощ.

През почивните дни след като комшиите запалиха комина и ни се вмириса всичко,мъжа ми ни изсели в др.ни апартамент докато ремонтира(излишно е да споменавам,че ни казаха да пием една студена вода).Та там с едната съседка на по кафенце докато си седяхме ,а децата си спинкаха в 14-15ч,някой неистово почна да чука,и съседката ми вика"горе бабата леее копшуми и като дойде клиент почва да чука олово" след около има нема час един вой на вълк може би  и тя "комшията е още на работа до 18ч така си вие" Към 17-18ч тръгнахме с детенце до най-близкия магазин нещо да напазаруваме и за мое учудване всички ми знаят името и на детето също(а то за 1-ви път стъпва там)....после си викам я си се прибирай в опушения и миризлив апартамент,може да са селяци ама са само 1 семейство Та за тези 2 дни направо се чудих къде съм бляла като съм избирала апартамент.Може би е по-удачно да го наемеш за година и после да си го купиш

Да споделя и аз за съседите. Живея в голям столичен квартал от няколко години...преди това упорито казвах, че никога и при никакви обстоятелства не бих живяла там....но живота е необясним, любовта също и така вече 3 години...даже започна да ми харесва:) Но категорично не и съседите, защото: съседите от първият етаж комуникират чрез викове и крясъци, а детето често яде бой и пищи...но напоследък установявам, че вече и да не го бият пак пищи. Съседите до нас имат двама сина с отклонения. Слава Богу не буйстват, дори единят е много приятелски настроен и все иска да се ръкуваме или пък ме потупва по гърба, но просто смърди на некъпано и непрано от месеци  . Така смърди, че целия вход се вмирисва и започва да ти люти на очите. Вече съм станала специалист по задържане на въздуха и бързо катерене на от и до втория етаж  . Половинката е в по-лоша ситуация защото трябва да отключи или заключи вратите, а те са 2 на брой и понякога му се налага да вдиша все пак. Големият брат стой вечно на прозореца - дълга рошава коса и същата брада...стой и гледа втренчено. Отначало се плашех, вече му свикнах. Събота и неделя използват за цепене на дърва на балкона, защото явно така се отопляват. Възрастните им родители обичат да гледат телевизия с звук на максимум, та по едно време по неволя слушахме всички турски сериали...беше почти като радио театър  . Сега обаче спряха. Но...най-любими са ми мъжете от блока + няколко лелки. Още при първите пролетни лъчи пред входа се изнася масата, транзистора и байряка (големи патриоти са) и всички сядат на салата и раздумка до късна доба. Към възрастните започнаха да се присламчват и едни млади мъже с изсулени анцузи. Признавам си понякога не ми се влиза, защото ме оглеждат от главата до петите, а и тези истории с салати и мезета хич не ме радват.

В този блок сме от 15 години. Отношенията ни със съседите са "здравей-здрасти" и нищо повече. Имаше преди време опити за сближаване със съседки от двете страни под нас, но едната се премести от село в блок и беше решила, че може да звъни по всяко време на денонощието и щом отворя вратата директно да влиза. Донесе ми прането си, че нейната пералня е заета, а трябва да изпере всичко наведнъж, сина и тряскаше вратите у нас, когато майка му си пиеше кафето при мени и дойдеше да иска нещо, което тя не му позволява и просто прекъснах всякакви контакти. Не съм свикнала да ми обитават личното пространство не тогава, когато аз съм съгласна, а когато другите искат.
Другата - странна птица, уж мила и любезна, а всичко е, за да си осигури спокойствие - не тропайте(тогава бях с три малки деца, да ги вържа ли?!), остъклете си терасата, щото имам конденз иначе, не пускайте силно музика, не пушете на терасата, че може да падне огънче и да ми запали пердетата... една малка част от безспирните и претенции. Не, че някога се е тропало до безспир у нас, не че като имаме гости гърми музика като в отсрещния блок, примерно, където като се напият към 23 часа децибелите са неконтролируеми и мазна чалга се лее до 4 часа! Приключих и там, щото докато не редеше изисквания, трябваше да слушам оплаквания от всичко и всички.
Другите са ми никакви. Сигурно има и свестни хора, поне така изглеждат на пръв поглед, но не изпитвам необходимост от общуване с тях.
Мъжът ми казва: съседите ги е страх от теб, защото знаят колко си устата и хич не им цепиш басма като има нещо, и затова само плахо те поздравяват. Амиии... добре!
За разлика от мен, мъжът ми е авторитет и капацитет във входа, и няма да преувелича, ако кажа, че е единствения нормален мъж тук! Уважаван е, съобразяват се с него и го слушат. Касиер е на входа, но изпълнява функциите и на домоуправител, щото официалния или е на лов или е къркан. Оправен е и прави всичко със замах и хората го уважават заради това. Смени дограмата на стълбищата на входа, направи стълбите пред двата входа, сега в момента боядисват входа и всички съседи чинно си плащат сметките.

Всеки иска да има добри отношения със съседите си, но когато много от нещата стават на инат и за нечия изгода, просто добрия тон се забравя!

Културни отношения имаме - живеем в къща, с най-близките наоколо се познаваме, носим да се черпим по празниците, яйца на Великден, такива работи.

Преди това в блока беше малък ужас, подобен на тези, описани по-горе от други поселяващи блокове.