Дългото кърмене/късното захранване vs "как си гледахме децата преди 10 години"

Аз имам. И?

Моят проговори най-добре, когато му оставих поле за изява, тоест
когато възрастните млъкнат за малко. Има много приказлива баба,
според която НА детето трябва да се говори. Има донякъде ефект,
но накрая думите спират да попиват и направо отскачат от детето,
защото вече се дразни.

Затова по-скоро го карах И на моменти на тишина. Сега не му спира
дрънкалото...

Пф, колко напевно не мога да преценя, но със сигурност не съм се лигавчела и говорила на "бебешки". "Като на възрастен" в смисъл сякаш разбира всяка дума.


Иначе със сигурност има значение дали му говориш за проговарянето. Не да слуша нещо като плоча, а да участва в диалог, така по-лесно започва и да разбира, все пак има и мимика и жест.

Те децата трупат и пасивен речник, имай предвид. Та може да е взел думата след това

Аз гледам да им чета повече приказки. Когато говорим ги приканвам към диалог.
Разказвам им, обяснявам им кое за какво е и в един момент идват въпроси.

Изслушвате ли децата си внимателно?

Сега имам лек дискомфорт на ушите и почти не чувам, голяма стимулация е за малкия да ми обяснява. Трябва да го правя и нарочно вече.
Наистина забелязвам "пасивния речник", трупан до сега. Използва думи и обяснения, които от поне половин година не са му казвани.

П.П. Бабата дойде по Коледа, детето пак млъкна или поне намали говоренето, тръгна си и чудо - детето напредна в говора. Явно трябва да я викам през 2-3 месеца, че след заминаването й има скок в растежа.

Зависи - въщи на вечеря да, ако се опитвам да шофирам в час-пик и отзад и тримата искат да ми говорят - не.

Наскоро тръгнах да търся нещо за омега 3 и как да се набави без да се прибягва до Рибчовци и други подобни. оказа се, че докато съм кърмила, кърмачето доста омега е изсукало. Това чудо кърменето било един от най-ефективните начини за набавяне. Та така. Моят мозък е изтекъл с кърмата. Поне не е отишъл зян.     

Много интересна тема, макар и в последните страници доста да е избягала от първоначалния си замисъл  
Аз никога не съм имала чуденка  -дали ще кърмя или не. Даже не съм се и замисляла дали ще имам достатъчно кърма, дали няма да спре и т.н. - нещата просто се случваха от самосебе си. Само малко зор имахме докато засуче, но след като и това стана успешно, нямаше сила на земята, която да я накара да спре  - даже изхвърлях обилни количества от свръхпроизводство  
Моето момиче кърмих до 1г 8м, когато се стреснах, че почти не иска да приема друга храна, освен кърмата. Беше ми дотегнало и нощното недоспиване - и ние спяхме заедно, но аз веднъж събудя ли се, за да й подам гърда, трудно заспивам отново. И така, може би причините бяха няколко, но така или иначе, отбих. Случи се за една седмица, без големи драми и последствия.
Искам да споделя и моят опит относно така препоръчваното "хранене на поискване" - ами не беше за нас това, по-удобно беше да си изградим режим - не се смейте, обаче наистина кифличката си сучеше на 3 часа, аз не можех да разпознавам кога плаче заради коремче,кога е гладна, и кога просто й се плаче без конкретен повод.  Та така, и това е възможно  и за мен беше най-удачният вариант
Въпреки сравнително дългото кърмене (имам го за такова), детето ми, след като тръгна на ясла, започна доста често да боледува, доста АБ е изпила, и сега дори има астма (или предастматично състояние - не знам и аз, защото вече не са толкова силни спазмите, пу-пу). Вече има и няколко развалени зъбчета. Та кърменето определено не е панацея, колкото и да ни се иска...
Наред с честите й болести обаче, е едно доста самостоятелно и интелигентно дете, въпреки,че проговори сравнително късно, успешно навакса пропуска, и сега трудно може да млъкне  .
Гледам, говорили сте си за "бебешко" и "небебешко" говорене към дечицата - за мен по-важно е самото отношение, което демонстрираме към малките човечета - кърмени или не, , за тях е важно да бъдат приемани насериозно и с внимание да бъдат изслушвани, наистина (е, и аз изключвам подобни ситуации, каквато е описала Янтра  ) Винаги ми е било странно как някои родители си лъжат децата, ей така, уж безобидно - недей да правиш еди-какво-си, че ей сега ще дойде Баба Яга , Не излизай навън, че кумчо Вълчо ще те вземе   и ред подобни щуротии   В резултат на това детето става страхливо и все гледа да е залепено до мама, за да има сигурност - прекрасен пример в това отношение имам с племеника ми, който е малко по-голям от моята щерка, но е най-страхливото дете, което познавам   А моята никога не е имала страх от нищо - нито да постои сама в стаята, нито да спи на тъмно, и други такива...
Сори, доста се отплеснах, но то и цялата дискусия не е много по зададената тема  

и аз не съм говорила по бебешки, а по майчински, както някой се изрази по-горе... даже по някога се хващам как седя до нея и я гледам как си играе сама без да и говоря въобще... когато нещо не трябва да пипа или е опасно за нея повшавам тон и казвам не, след това обеснявам защо не може да го пипа, преди да тръгне на ясла, в продължение на 1 седмица и говорех всеки ден, как ще ходи на едно приятно място с много деца и непознати лелички, как те ще я гледат мама до като е на работа... не е ревала нито един ден, само сутрин до като я вземат и я скрият от мен, щом види децата и спира да плаче... много обича да ни имитира, как говорим по телефона, жестовете които използваме, даже в яслата се е научила да размахва пръст и да вика не 
кърмена съм до 4 месеца, след това са ме захранили с кисело мляко, и сокчета, до предучилищна възраст не е имало месец в който да не съм пиела антибиотици, не са вярвали, че ще оцелея след всичките тези лекарства, сега боледувам рядко...

Мисля, че доста се преекспонира връзката кърмене-здраве.
Моите две деца не са кърмени (първият месец и половина, с дохранване, вторият син-никак)а са доста здрави, бих казала.По-честите им боледувания бяха в първите няколко месеца, като тръгнаха по ясли/градини, докато се адаптират към различния "вирусен климат" в социалните заведения.   
В следващите години в детска градина я се разболяваха 1 път годишно, я не....
Не са гении, но са умни, адаптивни, самостоятелни, мисля имам и добра психическа връзка и с двамата, гушкани са много, и въпреки, че не съм против кърменето (ако можех, и аз щях да ги кърмя поне до към 5-6 месеца), четейки и тази тема, не виждам никакви предимства на кърмените деца пред некърмените.

Само си мисля, че кърмене/ некърмене не е като да си купиш кола, за да търсиш предимства.
Просто човешките деца се кърмят, така са създадени. Нищо повече.

Дали се е получило или не, независимо от причините е друга тема.

Например да си купиш евтина кола, защото такива са ти възможностите и да те наплюят, че рискуваш живота на детето си.

През първата година от живота на детето, то, милото се усеща като част от майка си, а тя, горканата и тя не се чувства баш самостоятелна. Това е и периодът, когато акаМЕ, папкаМЕ и пр. И да говориш на бебешки, и да ходиш вмирисана на пресечена кърма, и да се кривиш като кисело бебе, все тая. Нормално е. Обаче там някъде около края на първата година на живота на детето е редно и майка, и бебе да започнат процеса на порастване. Също интересен и носещ своите странности и послания.

Сега, че е хубаво бебето да бъде кърмено, е хубаво. Спор няма. Всякакъв род и вид специалисти го казват и доказват. Обаче! да се издига в култ това действие, е нелепо. А това "култивиране" на кърменето, води пък от своя страна до насаждане на вина у онези майки, които по каквито и да е причини не са могли, не са искали или не са могли да кърмят.

Ако моята мамаша трябваше да чете и чува днешните майчунгелици, трябваше да се гръмне! Защото Касита е здраво назобена с кисело мляко от тримесечна, щото Хуманата е била дефицитна, от 40 дневна съм започнала да изпивам винпромски количества сок от какво ли не, включително и от магданоз. И съм пращяла от здраве! И сега квооо?!

Голямото чеде го кърмих година и. И без да съм прочела ред и да съм срещнала жив консултант по кърмене, започнах да кърмя отново след почти пълно спиране на кърмата и седмица, прекарана далече от бебето. А се бях настроила цица и бебе да не се докосват!
С второто, лелей майкоуу и ти, велики повелителю на човешкото мляко, каква подготовка му бях спретналааа! Четох, ходих на лекции и нам си кво! Хедра, Бог здраве да й дава, идва у нас, гледА туй ми ти сукалче и ни-що! Не ще и не ще да суче. Два месеца. Започна да губи тегло, влязохме в болница.... И всеки, или почти всеки би посегнал към АМ-то. Е, аз се доих като крава 13 месеца. Тъпа, тъпа та дрънка. Ма, нали у форума и на площадката ще кажат, че щом не суче сладко млечице, няма да стане човеченце.

 Ама Касита и ти, какъв пост..
Да ви кажа честно, в едно се убедих тук-  че от майчинството се изтрещява. И то сериозно. Включвам и  себе си, разбира се . Даже  задължително се включвам..