Дългото кърмене/късното захранване vs "как си гледахме децата преди 10 години"

Ние поради много обстоятелства и случки се бяхме наместили всички на спалнята напоследък.
Таткото отиде на дивана по едно време.
Изтраяхме около година, като накрая вече се изнервихме яко и решихме проблема!

При нас, понеже стаята позволява, първо спяхме в общо легло с всяко от децата (но е широко 160), а впоследствие минахме на допряно детско легло до голямото, без преграда помежду им. С две деца ни работи много добре и за мен е удобно, а за децата спокойно.
Голямото отделихме в детска стая на 5, лесно и без проблем, за малкото предстои тепърва.

Според мен си е жив тормоз да спи цяло семейство в една стая, камо ли на едно легло.
Вече, ако няма други стаи- да, ама доброволно.......
Моето дете спи в собствена стая откакто е родено, аз спах в същата стая, но на другото легло първите 2 години.
После летата спя при мъжа ми в спалнята, зимите- със сина ми на едно легло, за да го завивам.
Последната година обаче беше ужасно тясно и дискомфортно, а детето беше на 4, та тази зима спим в една стая, но на различни легла.

Интересна тема.
Дъщеря ми приема кърма 7.5 месеца - 4 месеца само кърма - основно от гърда, понякога от шише, от 5-ия започнах да давам и АМ, на 5.5 захраних, малко след това спрях да кърмя, детето пи запасите от камерата. До 20-ия й ден я будих нощем, защото наддаваше много малко и се притеснявах. След това нощем се цедях по веднъж, за да стимулирам лактацията, че определено нямах много. Кърмих, защото смятам, че това е естествения начин за хранене на малко бебе. Това е най-неприятния период от живота ми - детето сучеше бавно и малко, половината от деня ми минаваше в кърмене и цедене. Защо си го причиних - защото шопският принцип "кой? аз ли не мога?" ми е водещ в живота. Когато приключих, започнах да си гушкам детето не само с цел кърмене Смятам, че кърменето е само и единствено начин на хранене. Който може, нека го прави, но некърмещите жени не са лоши майки.
Връзка между здравето на детето и това дали са кърмени може би има връзка донякъде. От познатите ми дечица некърмените са по-болнавите, но не мога да съм сигурна, че това е причината. Дъщеря ми хвана хрема за 1-ви път на 11 месеца. Два пъти е карала вируси с висока температура (след като тръгна на ясла на 2 г. и 7 м., дотогава не беше вдигала), никога не е кашляла, освен от стичащите се сополи, никога не е пила антибиотик, противоалергични, сиропи за кашлица, само противотемпературни, капки за нос и противувирусните на Боарон и Изопринозин. Освен хремите, е хващала три пъти стомашни вируси, които са минавали до 24 часа и варицела м.г. в детската градина. Но от март до октомври е по 3-4 часа вечер навън, зимата всеки уикенд в планината без дебели дрехи  
Изключително много ме дразнят фанатизираните кърмачки и парадиращите кърмачки, както и еко- и био- майките (кърмещи до n години задължително), дето ме гледат на кръв, като ме видят с цигара и бира в парка. Приемам кърменето на бебетата - за мен детето е бебе, докато проходи, никого не ангажирам с това. Доста ми е смешно някой да се гордее с реплики на отрочето от типа на "дай цица".
Бабините деветини от едно време не съм ги прилагала, но считам, че начините за гледане на бебе са въпрос на мода и на усещане на родителите.

Мен ме отделиха на 6 г. в отделна стая, преди това на легло в спалнята на нашите.
Бебето има долепено легло без преграда до нашето, но не спи там, спи на спалнята при нас.

Няма шанс сама, доброволно да заискам да спя с дете на едно легло.
Един-единствен път се наложи (спря тока през нощта, януари месец, навън под нулата, а бебето на месец), та го взехме при нас на спалнята, да му е топло.Не можах да мигна.Да не го ударим, да не го натиснем, да не го задушим, да не го отвием.......
Дори не мога да си представя как заспивате спокойно с бебе до вас.

От самото раждане детето ми спи в същата стая,но в детското си легло.Апартамента ни е гарсониера,нямаме възможност за отделяне.Дори и да имахме,не мога да си отделя детето в друга стая самО да спи,а аз че съм голяма да се гушкам на топло и уютно в прегръдките на мъжа ми.Мое мнение,прекалено садистично ми звучи.Нямем проблеми с това,имахме нощно кърмене до 1,11 месеца,не ми е досаждало ставането.Аз така или иначе си ставам до 00,поне няколко пъти на нощ.сега си спи непробудно,аз пак си ставам.

Краси, взимаме мерки. А и се изработва навик. Аз до ден днешен се будя от време на време да завия децата, ако трябва да ставам, за да свърша тази работа, въобще няма да мога да спя.

Пушенето в парка до малкото дете (независимо кърми ли се или не), е нещо, което не може да се види на много други места, освен в Б-я. Много ги впечатлява чужденците. Някои си правят и снимки.

Винаги като се заговори за децата в семейството и отношенията към тях се сещам за тази картинка

http://urbanpeek.com/wp-content/uploads/2013/11/infographic-diff … -liu-22__8802.jpg

която чудесно онагледява тяхното място в семейството съгласно разбиранията на Изтока и Запада.

За мен детето е част от семейството, но никога неговият център  

И аз. Моята нямаше 3 кила.

Сега спи в чувал и не ставам да я завивам.

Срам не срам, почнах да спя с малкия още от родилното,
една мама-ветеранка си спеше с бебето и аз така- до мен, върху
мен. Чак наскоро го отделих на дърти години в негово легло и стая.

Но ми беше накрая доста приятно, особено като ме топли- почти
като да спиш с котка.

Явно си е до човека. Някои обичат да се гушкат, други да спят сами.  Това със завиването - синът ми вече учеше в чужбина, ама като си дойде, аз по навик си го завивах.  И като пресичаме, го хващам за ръката.

Спането с бебето е въпрос на нагласа и на навик.
На мен пък ми е трудно да си представя как новороденото ще е в друга стая и ще заспя спокойно.

За мен важи това, да не подскочите сега.
С второто бебе си спим заедно от родилното. Първото бързах да го отделя, второто не ми се оставя, като видях колко бързо порастват и ти казват: "Мамо, иди в другата стая, ще спя сам."

За рахита е смешно, наистина, но няма нищо лошо да се взема допълнително витамн Д. Правих си кръвни изследвания наскоро и нивата ми се оказаха под долната граница, както на повечего градски жители, сигурна съм в това. Така че аз взимам 5 капки, 1 давам на нея.

А бебето ми от третата седмица спи в отделна стая, на 18-19 градуса. Винаги съм я слагала по гръб, в кошче без одеалца, възглавнички, завивки. Само чаршаф и спалния чувал. От две седмици вече прави 8 часови паузи нощем, не ми се налага да ставам за да я храня.
И още
- къпя я в два пъти седмично;
- не мажа никъде с нищо;
- никакви гимнастики и масажи.

Аз го наричам - приспособяване на детето към глутницата. Не обратното.

Спалнята ни е 170 ширина, ама пак не се изтрайваше.
Сега пък ми е трудно да заспивам без малчо до мен.
Сега не е сам - с кака си и папагала е.

В родилното щях да го утрепя веднъж като го взех в леглото.