Дългото кърмене/късното захранване vs "как си гледахме децата преди 10 години"

Тц. Цеденето е алтернатива само ако бебето не суче, но даже и тогава няма нужда да се стиска толкова болезнено и неприятно.

Никакво напрежение нямаше, никакво препълване.  Като гледах другите, нощниците им отпред колосани.

Гинекологът ми на прегледа след раждането ми обясни, че не е редно да са твърди гърдите. И започна цедене с кърпи. Иначе е ясно къде отиваха нещата. Така докато детето заякна - цедене преди кърмене. Толкова е просто - две изречения, че да те хване яд, че си ги спестяват в родилното.

Когато раждах, с мен в стаята имаше и родила жена, омъжена за турчин. По някаква причина жената имаше непоносимост към всякакъв вид болка, а това е голям проблем. Нито топли кърпи помогнаха, нито можеше да се цеди жената и накрая взе решение да ходи да й дават хапчета, за да спре кърмата. Тогава лекарката плитко-умно заключи, че причината е, защото мъжа й е с различно вероизповедание. Жалко, че родилката не я обстреля, за да й спести цялата мозъчна несъвместимост.    

аз като родих малко бебе 2400, не можех да я кърмя в поза люлка, та се наложи да я кърмя в поза футболна топка, за да мога да и държа главичката правилно, иначе не можеше да засуче, доктора който ме оперира като ме видя ме попита защо така я кърмя, толкова му беше чудно... а на втория ден като отказах да ми носят АМ ме погледнаха с учудване едва ли не нещо нередно правя...  
много ми е чудно защо в БГ болниците не помагат кърменето да стане по-успешно, а само пречат...

И аз я ползвах тая поза, за да "лъжа" малкия, че суче от предпочитаната гърда.

Изобщо, всякакви пози и похвати, с които скандализирах персонала- размяна на ръцете,
всякакви стойки с подпиране или без, даже и ходейки напред-назад и говорейки по
телефона, и то нарочно, защото бебето се успокояваше от гласа ми.

Някои трикове не ги пише в книгите. Така де, къде сте чели неща от рода на
"дрънкайте глупости, докато кърмите, на бебето може да му хареса да ви чува гласа".

Заглавието кърти мивки. Как си гледахме децата преди 10 години. Ами да помисля. Преди 10 години ми дадоха детето в стаята още щом ме видяха, че съм станала права. Това беше условието да си получиш детето в стаята, да се изправиш. Дойде една сестра и ни обучи - памперс, гърда, режим на 3 часа. Те всъщност обикаляха и преобуваха децата, подмиваха ги като ние асистирахме и при готовност от наша страна ни даваха ние да го направим, един вид ни обучаваха. Имаше едно момиче, което не се  справяше с кърменето, детето плачеше, кой ли не се изреди да я гледа как  кърми, да дава съвети, но не се получаваше, накрая и дадоха добавка, докато и донесат помпа, пък тя кърма имаше за 3 бебета.  После в къщи педиатърката ме посъветва да не ползвам сапун при миенето, а само хума или само вода, специална козметика поръчвах от южна българия, че у нашенско я нямаше, защото кожата на бебето беше много суха.  Майка ми не се съгласи да ми направи свинска масчица. Каза - ти нормална ли си, това нещо се преварява 9 пъти, обира се пяната, слагат се билки, които трябвало да се берат на първи юни ли беше, т.е. ме отсвири. Ама мен ме е мазала с такава, ама била приготвена от свекърва и. Баба просто ми каза /въпросната свекърва/ - ако ти се наложи ще ти приготвя, ама съм позабравила как се правеше, пък и прасета вече не гледаме. Та с бабешките методи бях до тук. Иначе си се водих от детето. Не съм гледала часовника, но общо взето на 3 часа съм я хранила. На 4-тия месец започнах захранването и то продължи до годинката, точно по съвет на педито. Първи ден една лъжичка, на втория 2 и така докато се замести едно хранене, а после - кърмене. То докато се замести хранене мина цял месец, а и тя после все си досукваше.
Детето сука 2 години и 3 месеца. След това просто ми спря кърмата. Отбиването беше леко и меко, хем вече ходеше на ясла и определено говореше добре. Култовата и реплика от периода на отбиването беше: "мама има бебе, цици има мако, Теди пие мако".
Ползвах си памперси. С гърнето се сприятели чак след 2-рата година, преди това се пробвахме да я откажем от памперсите, но срещнахме силна съпротива. И гърне не искаше и памперси не искаше, беше борба докато го сложим. Сега ми е смешно, но тогава нервите ми бяха опънати до крайност.

Иначе аз съм кърмена цели 5 месеца. Поради сериозни здравословни проблеми на майка ми са ме отбили и било много трудно да се намери АМ, та минали на кисело мляко и бананова каша. А баща ми е сукал почти 3 години, до появата на брат му, в момента в който се родило бебето и го видял да суче той отказал - бил вече голям батко. Странна реакция, обикновено е на обратно - по-голямото се вдетинява, но може да е имало такъв период, който следите на времето да са изличили от паметта на баба. Странно нещо е паметта, прабаба ми помнеше неща отпреди 70 години последните години преди да почине, но не и какво е яла на обяд.

Сега за  второто дете преди 5 години - не се бяха променили много нещата. В родилно не ни отделиха и за секунда, в тандем отидохме в стаята. Пак всеки обясняваше за кърменето, добавки изобщо не видях. Получихме и малки разяснителни книжки + разни тестери на козметики. Педито вече съветваше да захраня на 6-тия месец, аз поизчаках малко, заради сезона така се наложи, защото аз държах децата ми  да са захранени с лично отгледана ЕКО продукция. Всеки луд с номера си, моя беше в това отношение. Та поради изчакването изкара 7 месеца само на кърма. Тя си беше на повикване. Второто дете се чака да си поиска, а тя си искаше пак през 3 часа, като правеше по-дълга нощна пауза. Имаше един период, в който се чудех дали да я будя, защото аз съм се събудила мокра и трябва да се изцедя, но сърце не ми дава да будя спящо бебе за ядене, особено доносено пухкаво бебче, което си наддава прекрасно. Но това беше само първите 6 месеца, след това кърмата си се регулира и проблеми нямахме никакви. Нея я кърмих 3 години. Отбихме се един месец след като тръгна на детска градина. Пак свърши естествено кърмата, детето си го прие много спокойно.  Куриоза беше с нейното захранване, тя се захрани сама, но поне от нашите чинии, а не като във вица където третото се захранва самичко от това, което си намери под масата.

Никой в родилно не ми е предлагал адапте, вие колко време сте стояли, че се е налагало да дават мляко? А и млякото слиза след 2-3 ден, преди това е само коластра

Мен ме приеха на 04.02, родих на 06.02. Дадоха ми детето на 07.02! Съответно 24 часа беше яла адапте.Изписаха ни на 13.02!
Пихме АМ поради тежкото раждане! 5 месеца бяхме на смесено хранене!

Не зависи от това колко време си стояла в родилното, а от политиката на болницата спрямо кърменето.

Дори и от политиката в болницата не зависи.
Ако нямаш кърма/ коластра, това дете гладно ли да стои 3 дни?
Или, ако не ще да суче, а майката не успява да цеди.......

SNOWBUNNY е написала, че никой не ѝ е предлагал адаптирано мляко - как мислиш, дали  детето ѝ е стояло гладно?

Има болници, в които не ги интересува особено дали имаш коластра, кърма и т.н. - предлагат добавка на общо основание или носят бебетата за кърмене, нахранени с АМ.

Това, че на нея не са предлагали и е имала кърма да си храни бебето, не значи, че всички са били така.
Колкото и персонала в една болница да стимулира кърменето, има случаи в които това не се получава, естествено, че ще се дава АМ.
Напоследък тези случаи хич не са малко.

Оф, явно не пиша на български. Все тая.

Кърма в болницата нямах, но бебето сучеше. Явно е течала коластра. Като се прибрахме вкъщи на втория ден вече започна да тече кърма, нощем ми се препълваха даже гърдите та правех компреси с топла вода. Но в болницата никой и дума не е отварял да дава мляко, или да дохранва.