Дългото кърмене/късното захранване vs "как си гледахме децата преди 10 години"

А, виждала съм много такива котки, даже един път една така
беше заспала, че нейното котило се насука, след това мина
друг котак, вече пораснал, ама съвсем- незнайно дали от по-старо
котило или съвсем чужд, и той се настани.

Горката котка като се събуди, му тресна един.

Аз издъжах сукането през 20-30 минути, спасението ми беше обедната разходка, че тогава спеше по 3 часа в количката. Та на -20 бях единствената кукувица с бебе навън. Малдежът наддаваше по кило и косур на месец, но сучеше като за 3 бебета. След захранването, с което имах проблем (добре, че се усетих навреме какво обича да яде и в какъв вид), суканията намалиха, човека се оказа лаком и сега е така. Добре, че тръгнах след 1-вата година наработа, та малкия се поотби, след това вече останалата част от отбиването беше лесна.

При второ такова дете хич няма да се двоумя, ами ще дохранвам. Хем си знаех да не се подвеждам по кърмачески истории, хем пак паднах в капана, явно човек трябва да си поочука главата.

Аз с моя "хищен кърмак" отдавна си имам уговорка, че това не се прави навън, нито пред хора.
Миналото лято се опита да бръкне в пазвата на една цицеста баба, ама тя въобще не зацепи за какво става въпрос.

По темата - ако не ме бяха прецакали лекарите преди 10 години, и голямата щях да си я кърмя по-дълго.
И двете деца ги захраних малко по-късно - към 5 месец. Но едното е злоядо, а другото - ящно.

С кърменето въобще не съм си давала никакъв зор. Даже много се надявах да спре с цялостното захранване, тръгването на градина, тръгването на работа, обаче не и не.
На човека въобще не му пука. Ако има - напада, ако няма - няма.

При мен лекарката допринесе с първото дете - "Ми, то - Божа работа, или имаш, или нямаш!" Само дето не вдигна ръце шамански към небето, да затвърди ефекта. Чак много по-късно разбрах и си дадох сметка, че не е баш или имаш-или нямаш в общия случай (има изключения), стига обаче да не спазваш зададените ригидни правила за кърмене на 3 часа, по 15 минути, само 1 гърда, без нощно кърмене, +250 мл подсладена вода на ден и т.н. познати на всички комай неща.

Това за "божата работа" има известна истина, дотолкова, че може да
ти дойде някакво блажено вдъхновение и отпускане, което да те отърве
от нервите и наистина да ти текне мляко от това. Щото след всичката механика
с поставяне, цедене, ранни утрини и пролактин- накрая нервната система
трябва да се "развърже" и да достигнеш до онова специфично състояние на
кърмачески транс.

Даже легендата за Пророка Мохамед (PBUH) разказва как дойката му в
началото нямала мляко, но като го видяла колко е прекрасно бебе,
веднага почнала да дава мляко, и не само тя, но и стадото им овце имало
рекордни добиви. Ама това вече е с намеса на Алллах.

Забелязах друго: има голям ефект върху вкуса към храната на детето, но
е до време. С въвеждането на градинска храна, нови вкусове, началната
настройка от вкуса на кърмата се разваля.

Съжалявам, че правя такова сравнение, но напоследък ми се върти из главата.
Кърменето е като цикъла - естествен процес.
В началото кърмата е по-силна, после отслабва.
Идиотско е бебето са се храни на 3 часа.
Все едно да си сменяш превръзката само на 3 часа първия ден.
Ами ако се олееш дотогава?
И не трябва ли да го оставим да свърши естествено, както цикъла, а не да го спираме с хапчета, както ни съветват някои "лекари"?

Последните два поста съдържат хубави идеи

L'Agent, и по-идиотски антибиологични правила са налагани насилствено - например определен срок часове след раждането, в който бебето да се държи гладно (нито кърма, нито АМ, максимум вода със захар). За щастие, това е вече преустановена практика.

Между другото, още във връзка с твоя пост: преди година-две бях за консултация у една майка, чиято майка (бабата на бебето) беше пенсиониран ендокринолог. Та въпросната женица твърдеше, че няма никакъв шанс кърмата да спре безпроблемно без хапчета, на никой етап и по никаква схема... Интересното е, че беше отворена и за други версии - изглежда, просто не се беше догаждала, че съществуват Майката кърми успешно поне 9-10 месеца, тогава съм я срещала последно. Но не знам дали я е спряла с хапчета в крайна сметка 

Ох, колко забавно.
Значи за начинаещи кърмачки имаме вече 2 образа за отпускане - Барак Обама и Мохамед.  
Давайте още  

Касита,  
Днес, пътувайки, си я бистрех тази тема по хронология. Върнах се на първата консултация на бебето. Тогава не получих ценната информация дали трябва да си будя детето нощем. От педиатричното присъствие тогава съм запомнила, че детето трябва да получава подсладена водичка и да го кърмя през 3 часа. Толкова. Пробвах два пъти, не ми се получи с тази гощавка с водата и оставих нещата да се определят от инстинкта. В началото имахме неблагоразумието да будим (разкарахме бабите и си се дивяхме сами в непознатата територия) детето, за да не е гладничко, защото то не може да си каже. Даже и памперс сменяхме. После решихме, че ще го оставим на мира и няма да го храним, когато спи. И така, доста мляко поизпи. И доста време го пи. Никакво шише не можеше да бъде конкуренция на лейките ми. И първо каза ци-ца, а после мама.
За кърменето в семейството. Не знам баба ми колко е по колко време е кърмила четирите си деца. Но едната ми леля (с три деца) си спомням, че много кърмеше. Нейната дъщеря също доста кърми и двете си деца. Другата ми леля и нейните дъщери не бяха от кърмещия тип. При захранването с киселото мляко обаче на едно от внучетата на леля ми, детето се озова в Пирогов и претърпя операция заради обърквация с червата. На 4 месеца беше човечето. При този клон на семейството обаче се появи пробив. Племенницата ми след като не кърми първото си детенце, сега кърми. Иска и го прави. Беше започнало да се прецаква кърменето, но желанието й да продължи надделя и сега нещата вървят. На половин годинка е дребосъка.
 Майка ми е спряла заради мастит (то при подобна грижа за кърмачките кой не би получил мастит тогава?) и заради мед. сестрата, която е отговаряла за мен. Два месеца и половина. После препечено брашанце и кисело мляко.
За гаранцията, че кърмене е равно на добро здраве. Трябва да си абсолютен наивник, ако го приемаш за даденост. Все пак при кърменето вероятността да разминеш влизането в инфекциозна заради някой летен рота-вирус, е съществена.    

Аз съм лежала в инфекциозна със съмнение за супер-ужасна-зомби-зараза,
само заради опитът да ми дадат едно нищо и никакво кисело млекце
на няколкомесечна възраст.

Интересното е, че колкото отговорни са били родителите ми по отношение
на процедурата и учебника, толкова нехайни са били за откровени глупости
и опасности, лесно забележими, ако бяха надигнали глава от устава...

О, да,
епични дивотии има сътворени от медицински лица в миналото ни, и млади изпълнителни родители.
При раждането на сестра ми преди близо половин век, заради леко зелено и пенесто ако (днес знаем, че е най-вероятно безобидно лактозно претоварване или лека настинчица или просто резултат от ваксина), патронажната сестра я оставя 48 часа на чай.
Бебе на месец-два!! 48 часа на чай!!!!!!
Естествено, и кърменето е поприключило дотам А тогава и АМ е било непознато понятие в България.
Винаги ще се чудя колко дуракоустойчиви са бебетата, това далеч не е единственият пример, в който оцеляват успешно напук на човешкото малоумие.

Моят опит е - два пъти в Инфекциозна с голямата,
2 пъти разминаване с Инфекциозна с малкия.

Според мен, и настинките ги кара по-леко той.
Но по принцип, имам здрави деца.
Никога не сме стигали до пневмонии, отити, антибиотици един след друг и пр. ужасии.

И аз това се чудя. От една страна, добре, че е така. От друга, някои експерименти дават ефект в късна възраст и невъзможно да ги свържеш с първопричината.

В моя случай дори не е било инфекция, просто повръщане,
заради отхвърляне на странната нова храна, кисело мляко
в ранна, ама ранна възраст. Що да не пробвам, казала си един
ден майка ми...

Обаче после- кой като мен, Бебе-1 с връзки.

На 2 мес започнахме с киселото мляко - живи здрав и долу-горе умен.