Православието като начин на живот 3

Mama_Nana, статията е много хубава. Но в нея (поне за мен) не се коментира понятието толерантност, а това, което се опитват всячески определени кръгове да дадат като ново значение на тази дума. Точно под описаното в статията аз разбирам "толерастия" - с икономически и други методи на принуда се задължаваш да приемеш нещо, изцяло против вярата си и своите разбирания. Не да го толерираш, а да го приемеш.
Виждаш къде е разликата, нали?
Натам исках да поведа темата още от самото начало - подмяната на значението на думичката "толерантност". Християните сме едни от най-толерантните хора на света. И това се знае и се употребява много, ама много добре. Самата статия е едно прекрасно разсъждение върху употребата на нашата толерантност.

  Здравейте, не ви изпускам, но не пиша. Честит празник! Сега имам въпрос. От скоро имам мобилен телефон с операционна система, искам да си чета от сайта на православието, но не успявам-много е малък шрифта. Моля да            споделите какво четете през телефона.

Жени, разбирам /поне така мисля  / за какво иде реч, но тогава излиза, че тази дума е изопачена, защото реално, се толерира нещо, което носи ползи на толериращия, без да се отчитат негативите за другите. Всичко останало, а то е по голямата част, е едно лицемерие и налагане на по силния или както ти даде думата "толерастия".
Аз не съм съгласна, че християните са много толерантни хора. Всички живеем в този свят и няма как да сме много различни. Та по голямата част от Европа, Америка са християнски.

Честит празник!

Точно това исках да кажа, да.
Толерантността на православните е безспорна. И тя се изразява по безспорен начин в написаното от самата тебе по-горе, което отразява по най-чист начин мисленето на православния:
Обичам хората, не ги осъждам, осъждам греха. Приемам, че съм грешен, търся грешката в себе си (първо). Не се налагам, приемам различието, не го осъждам.

Приетата за традиционна в дадена страна религия не определя държавната политика. Държавите са светски формирования, в управлението на които религиозните такива не би следвало (а дали е така!?) да вземат участие. Е как да не употребиш таквоз хубаво нещо?!

Манипулацията над определящите се като "свободни" хора е още по-директна и агресивна. Щом не приемаш си задръстен, консерва, не си "отворен" .... и разни други такива. Ами всеки иска да е на гребена на вълната. Явно си я яхат както им дойде. Медиите са щастливи от панаирите и, че произвеждат платен сеир. И така, завърта си се машинката за правене на пари, за промиване на мозъци и за манипулация.

Нямах точно това предвид. Просто си мисля, че в СССР, България и някои други държави от лагера, религията беше табу т.е. няма как това да не се отрази и на вярата и на живота. Другите са били далеч по свободни, при тях нишката не е късана, следователно християнските ценности е логично да са по силни и хората да ги носят в себе си, дори като светски личности, управляващи, даващи тон в политиката и живота на една държава. Защо не се получава? Тук ми идва още една сложна думичка - секуларизъм, дали това е причината!
Извинявам се за многословието и отплесването.
 

Мисля, че толерантността се отнася единствено до зачитането на свободата на избор на другия, включително и правото човек свободно да достигне до истината, без да му я налагаме със сила (дори да сме прави).

Не мисля, че толерантността към чуждото мнение и религия означава приемане на неистината за истина. В противен случай изпадаме в другата крайност.

Именно. Съгласна съм с Жени.
Това, че се казва, че някой е християнин не значи, че изповядва Христовите думи на дело. Просто един етикет. Дали ние сме забравили Бога, защото ни е било забранено да ходим на църква или защото сме се грижили и мислели само за себе си и желанията ни - накрая пак сме далече от истината.
Толерантността в Европа е в това, което е модерно и в което другите ще си помислят, че сме по-добри, по-готини, различни и интересни. Това е движещата сила - гордостта, самомнението и от там вече произлиза всичко грозно у нас.

Веската, всичко можеш да си четеш отвсякъде  , само увеличаваш и намаляваш или нещо не съм те разбрала?

И като Пилат - Какво е  истината? 

Пилат като философ е разсъждавал върху истината и стигнал до извода, че всеки си има някаква истина и само нея си си гледа и вижда. От някаква ... житейска гледна точка е прав, но Истината не е истината на индивида.

Истината за нас поне е ясна . Тя си е и една, де. Друга няма.

 Щом сме в тази тема, значи знаем къде е истината 

 А ето и основата на истината, както и отговор на всички наши мъдрувания по темата за толерантността, търпимостта и безразличието  :
"Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците "/Мат.22:37-40/
 


 

Въпросът му е бил само измъкване от отговорност, защото въплътената Истина е стояла пред него.
Нима е нямал очи да я види?

Едва ли. Само сме тръгнали да я търсим, нищо повече. Едно е на думи да я знаеш, съвсем различно е да я приложиш на практика.

За толерантността – личните ми впечатления са, че все по-често с тази дума се ЗЛОупотребява. Използва се за внушаване на чувство за вина, за да може някой/някои да си правят необезпокоявани каквото им хрумне. И внушават останалите, че не са добри, „готини”, „съвременни” и ТОЛЕРАНТНИ, ако не им го позволяват. В днешно време, чрез изкривявене значението на тази дума се създадоха безкрайно много форми на деградация на обществото. Толерирането на мързеливите и неграмотните се нарича „интеграция” и „социална политика”, толерирането на хомосексуалистите се нарича „защита на човешките права и свободи”, толерирането на кражбите, измамите, корупцията от най-високо ниво се нарича „правораздаване”... С две думи – толерират се неща, излизащи извън допустимия толеранс. Толерират се нравствени и морални недъзи. Но това не ни/ги прави по-добри и готини. Това ни прави виновни, защото носим вина за развращаването душите на тези хора. И в един момент толерираните общости се разрастват /кой не иска да е с предимство пред останалите?/ и вземат връх над останалите.
Един пресен пример – дъщерята на моя позната замина да учи в САЩ. В общежитието беше настанена с две американки, които от първия ден започнаха да й създават проблеми от битов и психически характер. Едната -  ужасно нехигиенична, мърлява и разхвърляна. Ползвала без позволение вещите й, вдигала шум. Друга си водила другарчета по легло и без притеснение си устройвала забавления в стаята. Опитало се момичето да се оплаче в администрацията, но се оказало, че и двете са защитени – едната била негърка и щяло да се сметне, че е на расистка основа /веднага скочила общността в колежа, която защитавала правата на цветнокожите/, а другата била лесбийка /същата работа, но на сексистка основа/. НА ви толерантност в действие!

Та при така създалата се ситуация, границите на допустимото отклонение /толеранса/, което приемам все повече се свива.

Пилат е римлянин и Бог за него не съществува, няма как да види/признае /неговата философия е друга, Жени е писала/, исках просто да направя аналогия, че днес има много хора /като Пилат/, които не познават нашата Истина, но също имат истина /била тя тяхна или богодадена/ и това е факт. Би било крайно, да отхвърлим, единствено по този критерий всичко различно.  Не всички ценности, възгледи, начини на живот и идеи, претендиращи за истина, са равностойни, но „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.“ Римляни


Определението в един по стар тълковен речник -  признавам и уважавам (възгледите, действията и т. н. на другите), без да ги споделям; търпя или се примирявам с (някого или нещо, което не обичам особено).

ПП Наде, любовта към ближния, някой път замъглява разума. 

 Той, разумът, понякога е плод на нашата собствена гордост и лъжливото чувство, че знаем всичко. Разумното в случаите, за които говорим е да спазваме Божията заповед да обичаме ближния като себе си, като разделяме греха от човека. Обичаме човека, не неговата греховност. Боли ни за него, а не го осъждаме. Нали и ние имаме грехове. И не на последно място, не знаем какво е в душата му и дали не се покайва за греховете си. Понякога много можем да се изненадаме.
 

Преди години една много красива жена, обичаше мъжа  и семейството си. Толкова, го обичаше, че търпеше цялата му ревност, барабар с побоищата. С годините нещата утихнаха, децата пораснаха, но жената се разболя. Имаше нужда от грижи. Мъжът се разведе с нея и се ожени за друга. Жената почина, дали от болестта или мъката не знам, но любовта й не помогна.