Не мислите ли, че МАМАта трябва да пусне един бутон „Харесвам“.
Тук чета много хубави и интересни мнения напоследък.
Виж целия пост
Тук чета много хубави и интересни мнения напоследък.
Православието като начин на живот 3
- Публикувана: 28 ян. 2014, 14:07 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2014, 08:38 ч.
# 706
4 юни 2014, 09:47 ч.
Нравствените закони определени от Бог, не са валидни само за християните. Те са общочовешки /лично затова си харесвам православието, защото няма абстракции/. Давайки относителна свобода, Бог е предвидил, че не бихме могли да поемем повече, защото освен всичко изброено, свободата е и отговорност на свободния, пред себе си, пред останалите хора /живеем в общество/ и пред Бог.
И тъй като свободата идва от човека към света т.е. от вътре навън, то степента на нравственост определя колко ще сме свободни. Ако имаме абсолютна свобода, без морални ограничения, без отговорност спрямо нещо, следствието би било хаос.
Виж целия пост
И тъй като свободата идва от човека към света т.е. от вътре навън, то степента на нравственост определя колко ще сме свободни. Ако имаме абсолютна свобода, без морални ограничения, без отговорност спрямо нещо, следствието би било хаос.
# 707
4 юни 2014, 22:41 ч.
Прав е дядо хаджия, много хубави мнения прочетох, които чувствам като свои, но не бих могла да ги изкажа толкова добре. За свободата бих искала да прибавя един мъничък щрих от мен:
Аз съм човек обсебен от множество страхове и това ме е карало често да се замислям как да разкъсам оковите им и да се почувствам истински свободна. С годините се убедих, че не мога да усетя свободата концентрирайки се върху МОИТЕ страхове. Мисълта за МЕН за АЗ-ът задълбочава и страховете и робуването им. Увеличава ги и ги умножава, най-малкото защото се съсредоточава върху тях.
Отделен е въпросът, че свободата да вземеш САМ правилното решение е всъщност толкова голяма отговорност, че ако не си прекалено самонадеян можеш да я приемеш като тежест, която би могла да те зароби. Още повече осъзнавайки ограничеността на собствения си мозък. Не го приемайте като отказване от отговорност, всеки трябва да си я поеме, но е толкова освобождаващо да осъзнаеш че сам не можеш да се справиш, че е достатъчно да се довериш на Божията воля.
Искали сме свобода, искали сме да сме независими, да взимаме сами решения и до къде сме го докарали ние хората. Човечеството върви към прогрес чрез поредица от грешни стъпки, които незнайно до къде ще ни доведат ако не се осъзнаем, че имаме свободата да се върнем при Баща си, който може да оправи кашата, която сме забъркали.
Виж целия пост
Аз съм човек обсебен от множество страхове и това ме е карало често да се замислям как да разкъсам оковите им и да се почувствам истински свободна. С годините се убедих, че не мога да усетя свободата концентрирайки се върху МОИТЕ страхове. Мисълта за МЕН за АЗ-ът задълбочава и страховете и робуването им. Увеличава ги и ги умножава, най-малкото защото се съсредоточава върху тях.
Отделен е въпросът, че свободата да вземеш САМ правилното решение е всъщност толкова голяма отговорност, че ако не си прекалено самонадеян можеш да я приемеш като тежест, която би могла да те зароби. Още повече осъзнавайки ограничеността на собствения си мозък. Не го приемайте като отказване от отговорност, всеки трябва да си я поеме, но е толкова освобождаващо да осъзнаеш че сам не можеш да се справиш, че е достатъчно да се довериш на Божията воля.
Искали сме свобода, искали сме да сме независими, да взимаме сами решения и до къде сме го докарали ние хората. Човечеството върви към прогрес чрез поредица от грешни стъпки, които незнайно до къде ще ни доведат ако не се осъзнаем, че имаме свободата да се върнем при Баща си, който може да оправи кашата, която сме забъркали.
# 708
5 юни 2014, 10:18 ч.
M_I_A, много хубаво си го написала. Аз също имам много страхове и много искам да съм свободна от тях. И в този ред на мисли, една статия, как чрез смирението достигаме свободата. Много ми хареса, напълни ми душата. Митр. Атанасий Лимасолски ги умее тези неща 
Ако със смирение не изплуваш над нещата, ще потънеш
Виж целия пост
Ако със смирение не изплуваш над нещата, ще потънеш
# 709
5 юни 2014, 10:24 ч.
В този ред на мисли ми се иска да споделя част от една беседа, изнесена от митр. Антоний Сурожки:
Наде, статията е прекрасна, и на мен много ми хареса. Да се смири човек е сила, не е слабост
.
Виж целия пост
... но е толкова освобождаващо да осъзнаеш че сам не можеш да се справиш, че е достатъчно да се довериш на Божията воля.
В този ред на мисли ми се иска да споделя част от една беседа, изнесена от митр. Антоний Сурожки:
Скрит текст:
(...) Най-често ние разглеждаме понятията свобода и послушание като противоположни: или си послушен, или си свободен. Всъщност между тях съществува много важна органична връзка. Затова искам да разгледам значението на думата свобода в различни езици, тъй като това ще ни разкрие неподозирани дълбини.
Латинското libertas, от което произлизат думите, означаващи в днешния живот политически и обществени свободи - моето право да се разпореждам със съдбата си, с личността си и с живота си, е било юридическо понятие. Терминът означавал изначалното обществено положение на детето, родено от свободни родители, а не от роби. Но е ясно, че да се родиш с правата на свободен човек, съвсем не означава да си свободен или да останеш свободен. Ако сте одени с правата на свободен човек, но сте се превърнали в роби на страстите си по какъвто и да било начин, няма как да говорим за свобода. Човек, който е станал наркоман или се е отдал на пиянство или на която и да е друга страст измежу описаните от светите отци или просто известна от опит, вече не е свободен. Затова свободата в този аспект е неразривно свързана с дисциплината: за да останеш свободен, след като си роден такъв, трябва да се научиш да се владееш, да бъдеш господар на себе си. Ако не съм способен да изпълнявам заповедите на своята съвест или да действам според убежденията си, значи не съм свободен, независимо от общественото ми положение. В резултат от това, с думата свобода се свързват две понятия: способността да се владееш и "школовката", която води до това и която всъщност е послушанието. Възпитаваме децата по пътя на послушанието, но послушанието може да се разбира по два начина. То може да се възприема като дресировка, като обучение на кучета - казваш: "прави" - то прави, "върви" - то върви, "тичай" - то тича. За съжаление, това може да се види на много места - например в семейството, когато строгите родители дресират децата си. Спомням си за двама мои връстници, които имаха много властна майка. Веднъж някой я попитал по какъв начин нейните синове, които вече са на по повече от тридесет години, веднага изпълняват заповедите й. Тя с трогателно умиление отговорила: аз имам ръце, те - бузи!... Този вид послушание няма нищо общо с възпитаване на свободата у човека: това никога няма да доведе до свобода, то представлява заробване.
Има и друго понятие за послушание. Когато четем житията на светиите, се сблъскваме с това, че понякога старецът нареждал странни неща просто за да научи човека да побеждава своеволието. Ако се отдалечим малко от тази въображаема практика, по-точно от образците на послушание в пустинята, ще видим, че в основата си послушанието е да се научиш с цялото си същество - с ума, с желанието и с волята - да се вслушваш в това, което казва другият. Целта е да надраснеш себе си благодарение на това, че се вслушваш в мъдростта или опита на другия човек. От това се получават не недоразвити хора, а възрастни, зрели личности, способни да се откажат от своето "аз" и да бъдат отворени за гласа или образа на друг човек. Когато способността да се вслушваш била изпитвана от отците в египетската пустиня посредством абсурдни на пръв поглед заповеди, целта била не да се дресират хората ("каквото кажа, това прави"), но във всеки един момент да забравиш собствените си съображения и да изпълниш онова, което ти е казано, като школа за вслушване в чуждата душа, в чуждия опит, в чуждото разбиране. Такова послушание може да доведе до зрялост и до това човекът да е способен да владее себе си. Ако мога да се откажа от своите мисли в дадения момент, от чувствата и емоциите си, заради онова, което казва другият човек, когото ценя повече от себе си, тогава се освобождавам от себе си чрез себеовладяване. Мога да оставя себе си настрана, мога да се освободя от самия себе си. Така това първично понятие, което посочих - libertas, състоянието на свободно роденото дете - може да премине в състояние на свободния гражданин, човек, който има такава власт над себе си, че във всеки момент може да контролира желанията си, мислите си, волеизявленията си и дори телесните си реакции. Защото каквито и да са нашите мисли или чувства, или движения на волята, ако сме физически изплашени, ако сме неспособни да накараме тялото да реагира по един или друг начин, всичко може да се обърне в трагична посока. Вие можете да видите как хулигани нападат някого и въпреки благородните си чувства да се уплашите; плътта ви не е готова за бой - не защото няма сили, а защото не ви достига смелост. Това е много важен момент.
Така послушанието и свободата са неразривно свързани - едното се явява условие за другото, негова школа. Обаче крайната цел на послушанието, като започва от слушане - вслушване в мислите, чувствата, опита на другия, - е да ни научи на такова отказване от своите предубедени мисли или чувства, че да можем после да се вслушаме в Божията воля. (...)
Латинското libertas, от което произлизат думите, означаващи в днешния живот политически и обществени свободи - моето право да се разпореждам със съдбата си, с личността си и с живота си, е било юридическо понятие. Терминът означавал изначалното обществено положение на детето, родено от свободни родители, а не от роби. Но е ясно, че да се родиш с правата на свободен човек, съвсем не означава да си свободен или да останеш свободен. Ако сте одени с правата на свободен човек, но сте се превърнали в роби на страстите си по какъвто и да било начин, няма как да говорим за свобода. Човек, който е станал наркоман или се е отдал на пиянство или на която и да е друга страст измежу описаните от светите отци или просто известна от опит, вече не е свободен. Затова свободата в този аспект е неразривно свързана с дисциплината: за да останеш свободен, след като си роден такъв, трябва да се научиш да се владееш, да бъдеш господар на себе си. Ако не съм способен да изпълнявам заповедите на своята съвест или да действам според убежденията си, значи не съм свободен, независимо от общественото ми положение. В резултат от това, с думата свобода се свързват две понятия: способността да се владееш и "школовката", която води до това и която всъщност е послушанието. Възпитаваме децата по пътя на послушанието, но послушанието може да се разбира по два начина. То може да се възприема като дресировка, като обучение на кучета - казваш: "прави" - то прави, "върви" - то върви, "тичай" - то тича. За съжаление, това може да се види на много места - например в семейството, когато строгите родители дресират децата си. Спомням си за двама мои връстници, които имаха много властна майка. Веднъж някой я попитал по какъв начин нейните синове, които вече са на по повече от тридесет години, веднага изпълняват заповедите й. Тя с трогателно умиление отговорила: аз имам ръце, те - бузи!... Този вид послушание няма нищо общо с възпитаване на свободата у човека: това никога няма да доведе до свобода, то представлява заробване.
Има и друго понятие за послушание. Когато четем житията на светиите, се сблъскваме с това, че понякога старецът нареждал странни неща просто за да научи човека да побеждава своеволието. Ако се отдалечим малко от тази въображаема практика, по-точно от образците на послушание в пустинята, ще видим, че в основата си послушанието е да се научиш с цялото си същество - с ума, с желанието и с волята - да се вслушваш в това, което казва другият. Целта е да надраснеш себе си благодарение на това, че се вслушваш в мъдростта или опита на другия човек. От това се получават не недоразвити хора, а възрастни, зрели личности, способни да се откажат от своето "аз" и да бъдат отворени за гласа или образа на друг човек. Когато способността да се вслушваш била изпитвана от отците в египетската пустиня посредством абсурдни на пръв поглед заповеди, целта била не да се дресират хората ("каквото кажа, това прави"), но във всеки един момент да забравиш собствените си съображения и да изпълниш онова, което ти е казано, като школа за вслушване в чуждата душа, в чуждия опит, в чуждото разбиране. Такова послушание може да доведе до зрялост и до това човекът да е способен да владее себе си. Ако мога да се откажа от своите мисли в дадения момент, от чувствата и емоциите си, заради онова, което казва другият човек, когото ценя повече от себе си, тогава се освобождавам от себе си чрез себеовладяване. Мога да оставя себе си настрана, мога да се освободя от самия себе си. Така това първично понятие, което посочих - libertas, състоянието на свободно роденото дете - може да премине в състояние на свободния гражданин, човек, който има такава власт над себе си, че във всеки момент може да контролира желанията си, мислите си, волеизявленията си и дори телесните си реакции. Защото каквито и да са нашите мисли или чувства, или движения на волята, ако сме физически изплашени, ако сме неспособни да накараме тялото да реагира по един или друг начин, всичко може да се обърне в трагична посока. Вие можете да видите как хулигани нападат някого и въпреки благородните си чувства да се уплашите; плътта ви не е готова за бой - не защото няма сили, а защото не ви достига смелост. Това е много важен момент.
Така послушанието и свободата са неразривно свързани - едното се явява условие за другото, негова школа. Обаче крайната цел на послушанието, като започва от слушане - вслушване в мислите, чувствата, опита на другия, - е да ни научи на такова отказване от своите предубедени мисли или чувства, че да можем после да се вслушаме в Божията воля. (...)
Наде, статията е прекрасна, и на мен много ми хареса. Да се смири човек е сила, не е слабост
.
# 710
5 юни 2014, 15:43 ч.
Не ме разбирайте погрешно. Понятията са много важни, но и както установихме с предишната тема за толерантността, доста разтегливи. Важно е какво послание носят и какви внушения правят на болшинството хора. Защото, ще ме прощавате, но вярата не е само за богословите, много-четящите, много-интересуващите –се. И е много, много важно на масовия християнин какви са му възприятията свързани с дадени понятия.
И както в повечето случаи, пишещите в този форум /даже изключвам себе си, защото съм на светлинни години от дълбочината на познанията за християнството на някои от вас и като теория, и като практика/ не са представителна извадка, а по-скоро частен случай.
Твърдя, че „масовия” християнин се чувства повече раб божий в смисъла на безправен човек, а не като чадо божие. Как да се почувстваш, че си едно с всички останали? Най-лесният начин е, като ги възприемаш като братя и сестри, чеда божии!
Твърдя, че на масовия християнин се внушава идеята за безкрайния и непреодолим грях, в който е роден, който ще го съпътства през целия му живот и с който ще си умре.
Твърдя, че също е крайно грешно внушението, че животът на истинския християнин трябва да е едно безкрайно каяне, страдание и мъка.
За това смятам, че е много важно внушението, което идва от използваните понятия.
Защото тези погрешни внушения /които имат своите исторически „оправдания”/ отблъскват много хора от християнството /напълно правилно и закономерно, според мен/.
А християнството е такъв гигантски скок напред. Толкова оптимизъм има в него, в сравнение с всички останали религии... Такъв светъл лъч надежда и за най-изгубената душа!
Всички тук много се възхищавате на писанията на отшелници и монаси. Аз пък не споделям този възторг. Да, хора отдадени тялом и духом на Бог. Хора посветили деня, нощта и Всичкото си на Любовта и вярата в Бог. Хора, изтърпяли много в името на тази вяра. НО!!! Хора изолирани от реалния живот, от мръсотията на ежедневието, от проблемите на оцеляването, от надпреварата с времето, с икономиката... Пак ще кажа – диалектика е нужна. Не, или изцяло да се отдадеш Богу, или да си потопен само в материалната страна на живота. А да успяваш да носиш и двете дини под една мишница. На всички нас ни се полагат 24 часа в денонощието. Но не е едно и също да отделяш време за молитва и общение с Бога, когато на това е посветено цялото ти ежедневие и да намираш време между ангажиментите с 1-2-3 деца /къде болни, къде здрави, усмихнати, разплакани... търсещи вниманието ти във всеки един момент/, ангажименти в пълен 8-часов работен ден, домакински задължения, пролука за глътка въздух и малко сън... Трудното е да останеш белоснежночист, докато бършеш праха, миеш чиниите и играеш на народна топка с деца си /дано ме разберете правилно/.
Виж целия пост
Понятията рАб и рОб са различни 
.
.Не ме разбирайте погрешно. Понятията са много важни, но и както установихме с предишната тема за толерантността, доста разтегливи. Важно е какво послание носят и какви внушения правят на болшинството хора. Защото, ще ме прощавате, но вярата не е само за богословите, много-четящите, много-интересуващите –се. И е много, много важно на масовия християнин какви са му възприятията свързани с дадени понятия.
И както в повечето случаи, пишещите в този форум /даже изключвам себе си, защото съм на светлинни години от дълбочината на познанията за християнството на някои от вас и като теория, и като практика/ не са представителна извадка, а по-скоро частен случай.
Твърдя, че „масовия” християнин се чувства повече раб божий в смисъла на безправен човек, а не като чадо божие. Как да се почувстваш, че си едно с всички останали? Най-лесният начин е, като ги възприемаш като братя и сестри, чеда божии!
Твърдя, че на масовия християнин се внушава идеята за безкрайния и непреодолим грях, в който е роден, който ще го съпътства през целия му живот и с който ще си умре.
Твърдя, че също е крайно грешно внушението, че животът на истинския християнин трябва да е едно безкрайно каяне, страдание и мъка.
За това смятам, че е много важно внушението, което идва от използваните понятия.
Защото тези погрешни внушения /които имат своите исторически „оправдания”/ отблъскват много хора от християнството /напълно правилно и закономерно, според мен/.
А християнството е такъв гигантски скок напред. Толкова оптимизъм има в него, в сравнение с всички останали религии... Такъв светъл лъч надежда и за най-изгубената душа!
Всички тук много се възхищавате на писанията на отшелници и монаси. Аз пък не споделям този възторг. Да, хора отдадени тялом и духом на Бог. Хора посветили деня, нощта и Всичкото си на Любовта и вярата в Бог. Хора, изтърпяли много в името на тази вяра. НО!!! Хора изолирани от реалния живот, от мръсотията на ежедневието, от проблемите на оцеляването, от надпреварата с времето, с икономиката... Пак ще кажа – диалектика е нужна. Не, или изцяло да се отдадеш Богу, или да си потопен само в материалната страна на живота. А да успяваш да носиш и двете дини под една мишница. На всички нас ни се полагат 24 часа в денонощието. Но не е едно и също да отделяш време за молитва и общение с Бога, когато на това е посветено цялото ти ежедневие и да намираш време между ангажиментите с 1-2-3 деца /къде болни, къде здрави, усмихнати, разплакани... търсещи вниманието ти във всеки един момент/, ангажименти в пълен 8-часов работен ден, домакински задължения, пролука за глътка въздух и малко сън... Трудното е да останеш белоснежночист, докато бършеш праха, миеш чиниите и играеш на народна топка с деца си /дано ме разберете правилно/.
# 711
5 юни 2014, 16:02 ч.
zazo, за мен винаги е любопитно ти как влизаш в душите на всички хора? 
С такава убеденост говориш за мислите, чувствата и възприятията на другите, че е малко абсурдно, ще извиняваш.
Говори си за себе си, ясно е, че ти така ги възприемаш и изживяваш нещата.
Стига си говорила от името на "обиковения" християнин. Аз такива личности каквито описваш не познавам в Църквата. Освен ако не говориш за т.нар. номинални християни - които влизат в храма да запалят по някоя свещ на по-големите празници.
Моля те, недей да изопачаваш православната вяра. Просто не я познаваш. Ако ти така преживяваш нещата - добре, твоя работа си е, но спри, моля те, да говориш от името на "всички" или "повечето".
Виж целия пост
С такава убеденост говориш за мислите, чувствата и възприятията на другите, че е малко абсурдно, ще извиняваш.
Говори си за себе си, ясно е, че ти така ги възприемаш и изживяваш нещата.
Стига си говорила от името на "обиковения" християнин. Аз такива личности каквито описваш не познавам в Църквата. Освен ако не говориш за т.нар. номинални християни - които влизат в храма да запалят по някоя свещ на по-големите празници.
Моля те, недей да изопачаваш православната вяра. Просто не я познаваш. Ако ти така преживяваш нещата - добре, твоя работа си е, но спри, моля те, да говориш от името на "всички" или "повечето".
# 712
5 юни 2014, 16:21 ч.
Спирам!
liese, сигурна съм, че всички, с които общуваш ти са наясно с християнството от всички аспекти и в истинската му същност. Ааа, да - и носят Български библейски речник в джоба си.
Вместо вечно да се възмущаваш от това какво мисля и пиша, сподели собственото си мнение, собствените си впечатления и опит. Ако всички сме на едно мнение, за какво е този форум, тази група и ежеседмичните теми? Пък и винаги можеш да ми прескачаш писанията, щом си решила, че нищо не знам и пиша глупости.
Много е съдържателно публикуването на линкове към статии и после всички дружно - ооооо, чудесна статия!
Виж целия пост
liese, сигурна съм, че всички, с които общуваш ти са наясно с християнството от всички аспекти и в истинската му същност. Ааа, да - и носят Български библейски речник в джоба си.
Вместо вечно да се възмущаваш от това какво мисля и пиша, сподели собственото си мнение, собствените си впечатления и опит.
Ако всички сме на едно мнение, за какво е този форум, тази група и ежеседмичните теми? Пък и винаги можеш да ми прескачаш писанията, щом си решила, че нищо не знам и пиша глупости. Много е съдържателно публикуването на линкове към статии и после всички дружно - ооооо, чудесна статия!
# 713
5 юни 2014, 16:29 ч.
zazo, откровено казано нямам нищо против писанията ти, нито пък съм написала да спреш да споделяш емоциите си и мислите си, просто те помолих да спреш да говориш от името на всички и какво изживяват всички 
.
Иначе ти благодаря за включванията, защото тук настъпва оживление и наистина, както написа дядо хаджия, много хора споделят хубави и много ценни неща
.
Виж целия пост
. Иначе ти благодаря за включванията, защото тук настъпва оживление и наистина, както написа дядо хаджия, много хора споделят хубави и много ценни неща
.
# 714
5 юни 2014, 17:20 ч.
zazo, аз също няма да се съглася съвсем с теб. Не познавам много въцърковени християни. Имам пред вид в сравнение с това колко хора познавам. Но тези от тях, които наистина са мои приятели, познати, с тези с които споделяме и обсъждаме битието си и живота си, убедена съм не се чувстват роби на ничия воля. С принуда никой не ме е кръстил, не ходя с принуда в храма и (това трябваше да е на първо място) не с принуда се опитвам да следвам десетте Му заповеди.
Извън църковната общност често чувам "религията е способ за контрол на обществото". Винаги ми е била толкова странна тази фраза. За миналите времена нищо не мога да говора, но днес? В наше време?! Надали. Друг контролира или поне се опитва да вземе контрол над живота ни и да ни направи роби и това не е Бог. Нито пък опитите са Божие дело. За това в началото писах за материалното. Консумацията на "активи" ще ни консумира душата. Ето това имах пред вид. Там е робството, но едва ли се вижда лесно. Едва ли се вижда от всеки.
Не съм "наясно" с християнството, едва ли мога изобщо да твърдя такова нещо. За това и труда, който полагат хората тук да ни дават полезна информация за мен е повече от полезен. Той е нужен. На мен ми е нужен поне. Сигурно десетки пъти до сега съм им благодарила и ще продължавам, защото аз (странно вероятно ще прозвучи), но не обичам да чета всичко.
Моля те не спирай да пишеш. Погледни на себе си като на приземителя в тази тема
. Реално погледнато всеки от нас политва на нейде. Където го метне мисълта му. Е, бързичко ни приземяваш. Нито едно нормално общение няма нужда само от въздишки, прегръдки, цунки и гунки.
Виж целия пост
Извън църковната общност често чувам "религията е способ за контрол на обществото". Винаги ми е била толкова странна тази фраза. За миналите времена нищо не мога да говора, но днес? В наше време?! Надали. Друг контролира или поне се опитва да вземе контрол над живота ни и да ни направи роби и това не е Бог. Нито пък опитите са Божие дело. За това в началото писах за материалното. Консумацията на "активи" ще ни консумира душата. Ето това имах пред вид. Там е робството, но едва ли се вижда лесно. Едва ли се вижда от всеки.
Не съм "наясно" с християнството, едва ли мога изобщо да твърдя такова нещо. За това и труда, който полагат хората тук да ни дават полезна информация за мен е повече от полезен. Той е нужен. На мен ми е нужен поне. Сигурно десетки пъти до сега съм им благодарила и ще продължавам, защото аз (странно вероятно ще прозвучи), но не обичам да чета всичко.
Моля те не спирай да пишеш. Погледни на себе си като на приземителя в тази тема
. Реално погледнато всеки от нас политва на нейде. Където го метне мисълта му. Е, бързичко ни приземяваш. Нито едно нормално общение няма нужда само от въздишки, прегръдки, цунки и гунки. 
# 715
5 юни 2014, 20:04 ч.
liese, има нещо вярно в това, което казва zazo. Лично аз я чета много внимателно и
въпреки, че не винаги съм съгласна с това, което казва, мнението й си остава ценно за мен. Защото говори от името на тези, които по някаква причина не са въцърковени.
Редно е да признаем, че сред въцърковените има едно привикване, стремеж за уеднаквяване с цялото и в много случаи отсъствие на критично мислене. Както и сред невъцърковените има разни предразсъдъци относно Църквата и вярата. Каквото според мен е мнението на zazo относно отците-подвижници. Повече от сигурна съм, че тя не е чела нито Добротолюбието, нито Патерика, но е убедена, че тези хора хал-хабер си нямат от светския живот (сигурно са расли на Луната) и са отдалечени от проблемите на останалите хора.
Виж целия пост
въпреки, че не винаги съм съгласна с това, което казва, мнението й си остава ценно за мен. Защото говори от името на тези, които по някаква причина не са въцърковени.
Редно е да признаем, че сред въцърковените има едно привикване, стремеж за уеднаквяване с цялото и в много случаи отсъствие на критично мислене. Както и сред невъцърковените има разни предразсъдъци относно Църквата и вярата. Каквото според мен е мнението на zazo относно отците-подвижници. Повече от сигурна съм, че тя не е чела нито Добротолюбието, нито Патерика, но е убедена, че тези хора хал-хабер си нямат от светския живот (сигурно са расли на Луната) и са отдалечени от проблемите на останалите хора.
# 716
5 юни 2014, 21:17 ч.
Огромно ИЗВИНЯВАЙТЕ, че прекъсвам дискусията ви, но искрено смятам, че тук може да има някой, който да ми помогне в издирването на психолог-теолог от Пловдив. Пуснах тема в Здравни заведения, специалисти, попитах и в темата за Психотерапевти, психиатри и пр., но досега резултат - никакъв. Моля ви от сърце, ако имате такава информация за психотерапевт, консултиращ на територията на град Пловдив, умолявам ви - пишете тук - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=785020.0 или на лични! 
Виж целия пост
# 717
5 юни 2014, 23:12 ч.
Сакън! /каква звучна думичка.../
И за секунда не ми е минало през ума, камо ли да го изрека, че идеята е на Бог.
Ясно написах, че Христос е казал, че всички сме чеда божии, а последователите му са я измислили тая работа с рабите божии и то по не много християнски причини. Пък и в речник са я сложили, ако някой толкова много се заинтересува или възмути /като мен/, черно на бяло да пише, че раб не е точно роб. Внушението обаче е направено и подсъзнанието ни си действа.
Колкото до консуматорското общество, прекалената меркантилност и материалност на цялото ни общество ще споделя две мисли за парите, които напълно отразяват мнението ми /и аз да цитирам нещо/:
„Не парите развалят човека, а човекът разваля парите.”
„Парите не развалят хората - те просто им помагат да покажат истинската си същност!”
Важно е човек да успява да съхрани Любовта към Бог в душата си не само в моментите на тежки изпитания и трудности, но и в моментите на най-голяма радост, когато се изпълняват всичките му човешки желания. Защото докато ни е трудно е лесно да си спомняш за Бог и да му се молиш. Факт! Трудната част идва, когато всичко постигаш с лекота, когато си здрав, успял, реализиран, щастлив... Тогава започва да се къса нишката. Умните руснаци са казали „Нашел – не радуйся, потерял – не плачь!”
Колкото до писанията на монасите – много съм чела, хилядократно повече – не съм. Чета повече от руски сайтове, защото не винаги преводите са добри. Безспорно, в голямата си част това са мъдри думи. Но, съгласете се, че има много „суха теория”, много написано на база прочетено в други дебели книги, без да е изстрадано и изпитано на гръб. Акъл на хартия е лесно да дадеш, приложението е трудно. Всеки знае кое е грях и кое – не. Но е трудно да не греши човек... Това исках да кажа. Нещо като разликата между учебник, написан от експерт от МОН и реално преподаващи предмета учители /на такава вълна съм в момента, извинете ме/.
Виж целия пост
Друг контролира или поне се опитва да вземе контрол над живота ни и да ни направи роби и това не е Бог.
Сакън! /каква звучна думичка.../
И за секунда не ми е минало през ума, камо ли да го изрека, че идеята е на Бог.
Ясно написах, че Христос е казал, че всички сме чеда божии, а последователите му са я измислили тая работа с рабите божии и то по не много християнски причини. Пък и в речник са я сложили, ако някой толкова много се заинтересува или възмути /като мен/, черно на бяло да пише, че раб не е точно роб. Внушението обаче е направено и подсъзнанието ни си действа.
Колкото до консуматорското общество, прекалената меркантилност и материалност на цялото ни общество ще споделя две мисли за парите, които напълно отразяват мнението ми /и аз да цитирам нещо/:
„Не парите развалят човека, а човекът разваля парите.”
„Парите не развалят хората - те просто им помагат да покажат истинската си същност!”
Важно е човек да успява да съхрани Любовта към Бог в душата си не само в моментите на тежки изпитания и трудности, но и в моментите на най-голяма радост, когато се изпълняват всичките му човешки желания. Защото докато ни е трудно е лесно да си спомняш за Бог и да му се молиш. Факт! Трудната част идва, когато всичко постигаш с лекота, когато си здрав, успял, реализиран, щастлив... Тогава започва да се къса нишката. Умните руснаци са казали „Нашел – не радуйся, потерял – не плачь!”
Колкото до писанията на монасите – много съм чела, хилядократно повече – не съм. Чета повече от руски сайтове, защото не винаги преводите са добри. Безспорно, в голямата си част това са мъдри думи. Но, съгласете се, че има много „суха теория”, много написано на база прочетено в други дебели книги, без да е изстрадано и изпитано на гръб. Акъл на хартия е лесно да дадеш, приложението е трудно. Всеки знае кое е грях и кое – не. Но е трудно да не греши човек... Това исках да кажа. Нещо като разликата между учебник, написан от експерт от МОН и реално преподаващи предмета учители /на такава вълна съм в момента, извинете ме/.
# 718
6 юни 2014, 08:56 ч.
Понеже аз ти дадох линк към речника, ще се опитам да обясня, защо.
Християнството не започва с дефинирането на Бог, или на Исус Христос, или на спасението. Основата на християнството се намира в авторитета на Писанието. Ако не можем да разберем смисъла на Писанието, тогава не можем правилно да разграничим богословската истина от заблудата.
Писанието е започнало 15 века преди Христа. Ако не отчетеш, времето, събитията, начина на живот, изобщо светоусещането на пишещия, а изхождаш от нашето време, разбирания и светоусещания няма да се получи. Помисли, ако си робовладелец в Америка през 19 век и някой дойде и ти каже, потомъка на този роб ще управлява държавата през 21 век, ще го погледнеш недоверчиво, ще му се изсмееш.
Всяко нещо с времето си:
Бой се от Бога и пази заповедите Му. Соломон
Всичко у вас да става с любов. Павел
Има разлика нали? Общото е, че и двете са части от едно цяло.
Не отричам казаното от теб, че е злоупотребявано с вярата на хора, не отричам, че "любовта" е разделила християните на три основни деноминации, на още и още църкви, не отричам, че на нас тази вяра ни е наложена със сила, но трябва ли да се водим от това! Не е нужно да отиваме и в другата крайност, тонове писания как света става супер добър, когато е изпълнен с любов, позитивизъм и доброта.
Надявам се да ме разбереш, защото и аз съм подскачала като теб, не винаги съм била съгласна, но с годините, човек става по търпелив, вижда, че света не е нито чисто бял, нито чисто черен. Колкото повече научава човек, разбира, че това е нищо, защото има мнооого, твърде много за един живот. А и знанието не носи радост.
ПП В най-задаваните екзистенциални въпроси са:
- Какъв е смисълът на живота?
- Съществува ли Бог?
- Какво е любовта?
- Каква е тайната на щастието?
Това са въпроси от началото на човечеството, до днес няма отговор. Нито учени, нито цели философски школи са дали еднозначен и категоричен отговор.
Виж целия пост
Християнството не започва с дефинирането на Бог, или на Исус Христос, или на спасението. Основата на християнството се намира в авторитета на Писанието. Ако не можем да разберем смисъла на Писанието, тогава не можем правилно да разграничим богословската истина от заблудата.
Писанието е започнало 15 века преди Христа. Ако не отчетеш, времето, събитията, начина на живот, изобщо светоусещането на пишещия, а изхождаш от нашето време, разбирания и светоусещания няма да се получи. Помисли, ако си робовладелец в Америка през 19 век и някой дойде и ти каже, потомъка на този роб ще управлява държавата през 21 век, ще го погледнеш недоверчиво, ще му се изсмееш.
Всяко нещо с времето си:
Бой се от Бога и пази заповедите Му. Соломон
Всичко у вас да става с любов. Павел
Има разлика нали? Общото е, че и двете са части от едно цяло.
Не отричам казаното от теб, че е злоупотребявано с вярата на хора, не отричам, че "любовта" е разделила християните на три основни деноминации, на още и още църкви, не отричам, че на нас тази вяра ни е наложена със сила, но трябва ли да се водим от това! Не е нужно да отиваме и в другата крайност, тонове писания как света става супер добър, когато е изпълнен с любов, позитивизъм и доброта.
Надявам се да ме разбереш, защото и аз съм подскачала като теб, не винаги съм била съгласна, но с годините, човек става по търпелив, вижда, че света не е нито чисто бял, нито чисто черен. Колкото повече научава човек, разбира, че това е нищо, защото има мнооого, твърде много за един живот. А и знанието не носи радост.
ПП В най-задаваните екзистенциални въпроси са:
- Какъв е смисълът на живота?
- Съществува ли Бог?
- Какво е любовта?
- Каква е тайната на щастието?
Това са въпроси от началото на човечеството, до днес няма отговор. Нито учени, нито цели философски школи са дали еднозначен и категоричен отговор.
# 719
6 юни 2014, 10:35 ч.
За сметка на това много писатели са. Основно фантасти. Искрено съм се смяла на отговора, който дава Дъглас Адамс - "46". Само дето въпроса се беше изгубил след 10 млн. години търсене на отговора.
Та и нашата работа тук така
.
Виж целия пост
Цитат
Това са въпроси от началото на човечеството, до днес няма отговор. Нито учени, нито цели философски школи са дали еднозначен и категоричен отговор.
За сметка на това много писатели са. Основно фантасти. Искрено съм се смяла на отговора, който дава Дъглас Адамс - "46"
. Само дето въпроса се беше изгубил след 10 млн. години търсене на отговора.Та и нашата работа тук така
. Препоръчани теми