Благодаря, унчита!
Четох Игрите, за другитя няма да припирам.
Виж целия пост
Четох Игрите, за другитя няма да припирам.
Антиутопии и постапокалиптика
- Публикувана: 28 ян. 2014, 16:54 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2015, 21:36 ч.
# 76
9 март 2014, 21:17 ч.
А Игрите харесаха ли ти? Аз направих грешката миналата вечер да гледам филма... добре, че четох първо, че иначе нищо не се разбира
Виж целия пост
# 77
10 март 2014, 13:21 ч.
Много. 
Аз фЮлмите не съм ги гледала.
Започнах Пощальона, интересна е, но съм в началото. Той си мечтае за "бира на сянка".
За мен това е даденост.
Виж целия пост
Аз фЮлмите не съм ги гледала.
Започнах Пощальона, интересна е, но съм в началото. Той си мечтае за "бира на сянка".
За мен това е даденост. 
# 78
11 март 2014, 08:18 ч.
Засега и аз се въздържам от филмите, някой ден като умра от скука... ама аз съм си книжен червей де.
Пощальона на мен лично ми е много любим, особено защото Дейвид Брин има един много странен начин на... възприемане на света; на описване и на подход към събитията; винаги успява да ме изненада и ми е невероятно любим писател. Разбира се, трудно е да бъдеш "прав" при подобна далекообхватна и мащабна постановка като постапокалиптичния свят в Пощальона, но светът му и развитието на света са доста достоверни.
Съвсем друг въпрос е, че както книгите за срещи с извънземни неизменно се забатачват при опити да се опише широкообхватно "след-срещовото" битие, така и посткатастрофалните книги неизменно се забатачват на етапа след като най-тежките битови проблеми са решени и се налага да се измисли достоен противник и т.н.
Брин е сред малцината писатели, успели елегантно да избегнат и единия, и другия проблем - за пример разкошния му многотомен цикъл за Ъплифта, от който (лично за мен) най-ценна е първата трилогия; останалите донякъде затъват в очовеченост, но в първите книги е гениален просто... и, разбира се, Пощальонът: от тривиална, клиширана и абсолютно банална ситуация е успял да излезе много красиво. Тъй да се каже, ако беше писал книгата в по-късните си години, сигурно щеше да е абсолютно размазваща
, но и така показва какво може един значително по-млад Брин...
По този повод - ето още един антиутоп
в по-широкия смисъл - "Килн хора" на Брин. Препоръчвам горещо.
Виж целия пост
Пощальона на мен лично ми е много любим, особено защото Дейвид Брин има един много странен начин на... възприемане на света; на описване и на подход към събитията; винаги успява да ме изненада и ми е невероятно любим писател. Разбира се, трудно е да бъдеш "прав" при подобна далекообхватна и мащабна постановка като постапокалиптичния свят в Пощальона, но светът му и развитието на света са доста достоверни.
Съвсем друг въпрос е, че както книгите за срещи с извънземни неизменно се забатачват при опити да се опише широкообхватно "след-срещовото" битие, така и посткатастрофалните книги неизменно се забатачват на етапа след като най-тежките битови проблеми са решени и се налага да се измисли достоен противник и т.н.
Брин е сред малцината писатели, успели елегантно да избегнат и единия, и другия проблем - за пример разкошния му многотомен цикъл за Ъплифта, от който (лично за мен) най-ценна е първата трилогия; останалите донякъде затъват в очовеченост, но в първите книги е гениален просто... и, разбира се, Пощальонът: от тривиална, клиширана и абсолютно банална ситуация е успял да излезе много красиво. Тъй да се каже, ако беше писал книгата в по-късните си години, сигурно щеше да е абсолютно размазваща
, но и така показва какво може един значително по-млад Брин...По този повод - ето още един антиутоп
в по-широкия смисъл - "Килн хора" на Брин. Препоръчвам горещо. 
# 79
11 март 2014, 10:19 ч.
Благодаря за препоръката, Камиче 
Поисках "Килн хора" от МБ, където я има в пдф
Виж целия пост
Поисках "Килн хора" от МБ, където я има в пдф
# 80
11 март 2014, 12:04 ч.
Хм а къде могат да се намерят книги на Дейвид Брин онлайн?
Виж целия пост
# 81
11 март 2014, 13:03 ч.
http://chitanka.info/person/david-brin
Виж целия пост
Хм а къде могат да се намерят книги на Дейвид Брин онлайн?
# 82
11 март 2014, 15:56 ч.
Мерси...хем го търсих първо там 
Явно нещо не съм била в час
Виж целия пост
Явно нещо не съм била в час
# 83
13 март 2014, 15:53 ч.
Хареса ми Пощальонът, макар че към края нещо попрескочих тук-там
Но е доста по-добра от Метрото
Виж целия пост
Но е доста по-добра от Метрото
# 84
13 март 2014, 18:59 ч.
Ами... едната е писана от съзнателен и щателен учен-физик с разкошно дар-слово и аналитично съзнание, макар и млад и старателно опитващ се да произведе "холивудски стил" книжле; другото е писано от хитър и гъвкав млад автор в интернет, съобразно люшканията на масовия вкус... предвид, че историята в Метрото е координирана според исканията на четящите и много места са написвани, после преработвани, после преработвани още веднъж и т.н. ...резултатът - Метрото - си е направо впечатляващо смислен.
Ако не беше писан "за" публиката сигурно щеше да е много яка книга.
Сега е просто хубава и тук-там губеща смисъла си.
Виж целия пост
Ако не беше писан "за" публиката сигурно щеше да е много яка книга.
Сега е просто хубава и тук-там губеща смисъла си.
# 85
13 март 2014, 19:15 ч.
Да, така погледнато Метрото е изненадвао смислена...или може би обратното 
Виж целия пост
# 86
13 март 2014, 20:06 ч.
Честно не знам, аз съм пристрастна, познавам преводача и четох Метрото под влиянието на неговата представа за книгата.
Но все пак според мен е готина. Просто можеше да е по-добре, по-свързана, по-силна.
Виж целия пост
и четох Метрото под влиянието на неговата представа за книгата. Но все пак според мен е готина. Просто можеше да е по-добре, по-свързана, по-силна.
# 88
14 март 2014, 19:13 ч.
След тия коментари това Метро няма да го захвана скоро.
Изчетох Пощальона - 2/5.
В началото леко ми напомни на индианските книги, които четях в пубертета.
Не харесвам и книги с отворен край.
Интересно ми беше как една лъжа повторена хиляда пъти става истина. Саможертвата на 40те жени и дали е била напразна също ме накара да се позамисля.
Виж целия пост
Изчетох Пощальона - 2/5.
В началото леко ми напомни на индианските книги, които четях в пубертета.
Не харесвам и книги с отворен край.
Интересно ми беше как една лъжа повторена хиляда пъти става истина. Саможертвата на 40те жени и дали е била напразна също ме накара да се позамисля.
# 89
14 март 2014, 20:17 ч.
Мммм, Естел, много зависи.
Ако очакваш дълбокомислена, проникновена и пълна с шашави идеи книга - не го захващай
Нормална, екшънска, с интересна социална структура и като цяло приятна за четене, но определено не дълбокомислена постапокалиптика - твоята книга е.
Което ме подсети за едни други антиутопии в по-широкия смисъл: разкошните киберпънкарии на Уилям Гибсън.
Който не е чел - непременно трябва поне да опита....
Много познати ги спира самият термин "киберпънк", затова ще уточня, че не става дума точно за пънкари
, а за специфична като стил и прогнози за бъдещето компютърно-ориентирана фантастика. На мен лично Гибсън ми е любим, но има и други прелестни представители на жанра, виждали бял свят и на български: "Снежен крах" на Нийл Стивънсън, в разкошния превод на Комата, култовите книги на Лукяненко за Дълбината (Лабиринтът на отраженията и т.н.)... има си, не е като да няма.
Виж целия пост
Ако очакваш дълбокомислена, проникновена и пълна с шашави идеи книга - не го захващай
Нормална, екшънска, с интересна социална структура и като цяло приятна за четене, но определено не дълбокомислена постапокалиптика - твоята книга е.
Което ме подсети за едни други антиутопии в по-широкия смисъл: разкошните киберпънкарии на Уилям Гибсън.
Който не е чел - непременно трябва поне да опита....
Много познати ги спира самият термин "киберпънк", затова ще уточня, че не става дума точно за пънкари
, а за специфична като стил и прогнози за бъдещето компютърно-ориентирана фантастика. На мен лично Гибсън ми е любим, но има и други прелестни представители на жанра, виждали бял свят и на български: "Снежен крах" на Нийл Стивънсън, в разкошния превод на Комата, култовите книги на Лукяненко за Дълбината (Лабиринтът на отраженията и т.н.)... има си, не е като да няма.Препоръчани теми