"Ботев е идиот"

Кой, къде и как уби Христо Ботев?

С изстрел в челото или в сърцето е убит войводата, къде е лобното му място и дали убиецът не е синът на баба Тонка Никола Обретенов - на тези мистерии няма ясен отговор
Григор Николов
На 1 юни (20 май по стар стил) четата на Христо Ботев е в подножието на връх Вола. Предния ден той е написал писмо на апостола на Врачанския революционен окръг Стоян Заимов да приготви четата и да излиза в Балкана. Заимов му отговаря, че е по-добре да превземат Враца, в която редовната турска войска била само 200 души. Стратегът на четата Никола Войновски, единственият завършил военно образование, отклонява предложението, защото по стратегически съображения трябвало да стоят на свободно място. Малко след това идва Митю Хаджиангелков и съобщава, че вечерта от Горна и Долна Кремена, Старо и Влашко село ще дойдат над 500 души при костеновския мост. На уреченото място никой не се явява. Четата на Ботев тръгва към Вола. Там намират една овчарска колиба, вземат 5-6 агнета и ги пекат. Овчарят иска пари, а Ботев му отвръща: "И аз народ съм дошъл да освобождавам", но му дава 4 турски лири. Тогава съгледвачите съобщават, че идва турска войска и четниците заемат позиция около Вола - по върховете Купена, Камарата, Клена и Околчица. На свечеряване битката утихва. Щабът на четата прави съвещание. Ботев е седнал в средата, отдясно е Перо Херцеговинеца (Петър Спасов Симеонов, наричан още Македонеца), до него са

Г. Апостолов и Сава Пенев, а отляво Никола Обретенов, Димитър Тодоров-Димитрото и Димитър Габровеца-Тодорчето. Ботев се надига иззад камъка да види какво става. В този момент се чува изстрел и той пада убит. От всички присъствали там оживяват само Никола Обретенов, Димитър Тодоров-Димитрото и Сава Пенев. Спомени обаче пишат почти всички живи участници в четата. Така се раждат мистериите около въпросите кой, къде и как уби Ботев.

- - - -----



През 1878 г. в Русе Стоян Заимов записва спомените на Никола Обретенов, но записките попадат в Захари Стоянов, който ги използва в книгата си "Христо Ботйов. Опит за биография", писана през 1889 г. Летописецът на българските въстания пише две основни и... неверни неща -



на връх Вола куршум уцелил Ботев в челото



и той паднал под разцъфнал шипков храст. По-късно споделял, че загърбил истината, защото смърт от куршум в челото му се е видяла по-героична.

Иван Вазов се доверява на четника Христо Иванов от Сопот, който казва, че Ботев е убит при Веслец от 2000 души башибозук. Народният поет пише стихотворението си "Веслец", публикувано в стихосбирката "Тъгите на България". През 1880 г. Столичната община приема стихотворението му за историческа истина и кръщава "Веслец" една от улиците на града. Вазов се разкайва и казва, че той е причината да се именува улица на едни врачански лозя.

През 1900 г. Стефанаки Савов (б. а. - дядо на Стефан Савов) води група във Врачанския балкан, за да установи лобното място на Ботев. Стигат до извода, че е убит в подножието на връх Клена. Тези спомени са публикувани в сп. "Родина", кн. 1 от 1901 г.

Същата година комисия от 9 четници трябва да каже къде точно е убит Ботев - по повод на 25-годишнината от подвига му предстои изграждане на паметник. На 20 май тя стига до извода, че "главното сражение е станало на върховете Околчица, Камара, Клена и Голата могила" (наричана още Купена), и се решава паметникът да е на връх Околчица, като на "място видно, лично достъпно и близо до последното сражение".



И този вариант за лобно място на Ботев не се приема



През 1926 г. литературният критик Боян Пенев прави ново проучване. Той обаче се основава изцяло на Захари Стоянов и казва, че Ботев е убит на Вола. Само година след него Никола Обретенов, касиер на четата, без да познава имената на местностите, също тръгва по стъпките на войводата и казва, че Ботев е убит южно от връх Вола, в подстъпите към връх Камарата. През август комисия от Министерството на просветата с Димитър Страшимиров и проф. Йордан Венедиков също проследява пътя на четата, намира мястото на последния бой и казва, че Обретенов е прав. През 1953 г. друга комисия от БАН начело с акад. Михаил Димитров потвърждава тези изводи.

Днес обаче си вярваме, че Ботев е загинал на Околчица на 2, а не на 1 юни и всяка година там се провеждат тържествата за падналите за свободата на България.

След като е говорил пред Стоян Заимов за последния бой на четата,



Никола Обретенов потъва в дългогодишно мълчание



Той го нарушава чак през 1915 г. пред Евгени Волков, който поради многобройните слухове търси истината за смъртта на Ботев. Пред Заимов през 1878 г. той казва, че Ботев "с излизането си биде убит, като го удариха няколко куршума у гърдите от скритите наблизо черкези". Пред Волков обаче твърди, че Ботев е убит с куршум в сърцето, след като турците са се оттеглили от бойното поле: "Четата беше вече заминала надолу към извора. В това време Хр. Ботев се изправи, да види дали няма някъде неприятел, и откъм изток, от тази страна, където беше нашата чета, изгърмя една пушка, без да видяхме кой стреля, и го удари право в сърцето. Веднага той падна, не продума нищо." Този пасаж още повече засилва слуховете - изстрелът идва не откъм позицията на турците, а от мястото, където е четата. Никола Обретенов саморъчно подписва записките на Волков, удостоверявайки, че те са истина.

След 10 години обаче той обвинява Волков, че произволно вписвал в текста географски посоки ,и пак опитва да опровергае слуховете пред в. "Независимост" в броевете от 31 май и 1 юни 1926 г. Тогава синът на баба Тонка казва: "След прекратяване на сражението не се чуваха никакви гърмежи, нито пък изсвири втора тръба. Ботев се повдигна, непредизвикан от нищо, но просто като войвода, за да види какво става с момчетата - отиват ли към извора. Аз съм уверен, че ако някой от нас се беше надигнал, куршумът щеше да удари него. Имало е някой, който се е целил, но не предполагам да е следял Ботева."

На въпроса "Кой уби Ботева?" Обретенов отговаря: "Ний не виждахме никакъв неприятел, никакъв черкезин и



никаква пушка повече не пукна,



макар Заимов да пише, че между нас и черкезите е имало престрелка до тъмнина. Черкезинът Джомбонес на 21 май сутринта в Челопешката гора уби Перо, а Апостолов със светкавична бързина го свали от коня."

Обретенов нарочва Джомбонес за убиец на Ботев. По-късно се явява и друг убиец - местният търговец Джамбаз Мустафа, който сам се хвалел из кръчмите. Неоспорими факти няма - все пак, за да не е българин, значи турчин трябва да е убил Ботев. От всичките бележки логичен е въпросът: кога Никола Обретенов казва истината?

По същото време Боян Пенев в кн. 5-6 от 1926 г. на сп. "Златорог" пише:



"Поетът е убит от българи



Един българин от Враца се изповядал пред митрополит Константин, че след разпръскване на четата намерил Ботев скрит в една пещера, ограбил го и го блъснал в скалистите бездни." И по-надолу: "Мнозина четници са предадени и избити от българи, някои са хвърлени в пропастите на Врачанската пещера." Всъщност Боян Пенев не казва нищо ново - още след убийството на Ботев из средите на хъшовската емиграция в Румъния и в Диарбекир, където са заточени неговите четници, се говори, че Ботев е убит от свои. Подобно нещо пише и Никола Обретенов, когато обяснява арестуването си и държането си пред турския съд: "Тодор Стойков от Микре, Ловешко, и Пенчо Йовчев, като мислили, че ще ги избавят, убили другарите си и ги обесиха, макар че бяха малолетни. От тях излезе легендата, че Ботев е убит от четниците си."

И вместо да разсее мистерията, Никола Обретенов я задълбочава с противоречивите си показания.

Единственият неоспорим факт, потвърден от всички писали за четата, дори и от Н. Обретенов, е, че преди смъртта си Ботев е бил близо до отчаянието. Косата и брадата му са посивели за ден, дрехите му били окъсани от козите пътеки. Преди да ядат агнетата, хората от неговия щаб му обуват цървули, защото от ботушите му са останали само горнищата. Ботев е напълно разстроен от това, което вижда, и от бездушието на народа, който е тръгнал да освобождава. На всичко отгоре цял ден четниците остават без вода. Тогава войводата казва на Перо Херцеговинеца: "Моето мнение е, понеже отнигде помощ няма, затова, ако искате да ме последвате, да отидем в Сърбия." Тогава Перо му възразява: "Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичко, което си направил досега."

Едва през 1927 г. Никола Обретенов се сеща, че Перо добавил: "Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата.

Мистерията задълбочава братът на поета Кирил Ботев,



също участник в четата, който почти до смъртта си избягва да говори как е загинал Христо. Едва в края на 30-те години на миналия век той дава няколко интервюта. В едно от тях пред В. Христу казва, че се доверявал на спомените на Димитър Тодоров-Димитрото, който присъствал на смъртта на брат му. Димитрото му разказвал, "че Христо бил станал и отишъл напред, към гребена, просто за да се отдели от групата около него. В това време се чува изстрел." Кирил често казвал: "Лично аз не съм писал спомени и нямам намерение да пиша, защото онези истини, които зная, ще засегнат мнозина."

Едни посочват Никола Войновски, защото единствен в четата разбирал от военна стратегия и Христо Ботев му пречел. Други казват, че убиецът на Ботев е Перо Херцеговинеца заради свадата му с Ботев преди смъртта му, трети изказват още по-смелата хипотеза - Никола Обретенов, защото в спомените си винаги дава объркващи факти - значи се чувства гузен. Едва ли ще има отговор на тази загадка.