Сняг навън вали ОКТОМВРИйче зимен сън не спи

Аз точно заради ДЯ накупих сума ти и бодита  Обаче там бодитата май не били на почит 

Fortuna сега има и клинчета някакви в лидл, но не им обърнах внимание.

Фусте във варненските ясли не признават бодита, само потничета и гащи. Поне за яслите, за които аз знам.. може да съм изпуснала някоя 

Здравейте
Е най-сетне ви изчетох От началото на януари не съм се писала, но все нещо имаше /лекари, изпити.../ Даже бях започнала да пиша отговор по разни въпроси, докато наваксвах в предната тема и беше станал доста дълъг, ама нещо се изтри И щях толкова неща да ви питам, ама съвсем забравих...
И новата тема е прекрасна и да - наистина е прекрасна групата и всички сте прекрасни  
Съжалявам за перипетиите, през които някои от вас са преминали. Пожелавам на всички ви и семействата ви да сте живи и здрави, и децата да са по-спокойни и щастливи
Във връзка с въпрос на Светлето за стъпването навътре с крачетата/ходилата /знам че беше отдавна/, но все пак да споделя и моята информация - и моят син така стъпва - особено с дясното краче. Нашата частна лекарка /при която ходим, когато има проблем, който личната игнорира/ каза, че нейното внуче е било така и ходили до ортопед и тук, и в чужбина. Та и двамата ортопеди твърдели, че до 7 годишна възраст се израствало.
Каза ми още, че спането по корем и ако детето седи с подгънати под него крачета /ама и аз едно обяснение дадох/ - също допринасят за стъпването навътре или може да са причина за това. Докато при спането няма как да въздействаме /не може постоянно да ги нагласяме/ - то за сядането е хубаво да ги слагаме да сядат по турски. За обувките - ортопедичната стелка не била толкова важна, колкото обувката при глезена и петата да е стегната, за да не се извива крачето, когато стъпва детето. Личната му лекарка, пък твърдеше, че ходилата се изкривявали навътре, когато са дюстабан, обаче той имал сводче на крачето и въпреки това - да съм му вземела с ортопедична стелка. Та частната каза да отидем на ортопед след 2 мес. за профилакт.преглед, дано и личната да даде направление, че не ми се разправя...
Съжалявам за обърканото обяснение - но доста съм затъпяла. Във връзка с това - благодаря за споделените сайтове за книги - с удоволствие бих се възползвала, веднъж само да приключа с тези изпити /еднообразни и абстрактни теми/, на които не се вижда краят...  Пак се отнесох, съжалявам, за което  
Лека нощ и спящи дечица

Да уточня, че да няма недоразумения Goodreads e по-скоро читателски дневник оnline. Ако ще е за сваляне на ел. книги разбира се руските рулит, флибуста и нашата читанка са моите основни ресурси Аз също обичам безплатните ел. книги, но все пак предпочитам да е по начина на читанка. Нека се сканират книги издадени преди поне 3 години. А не излязла не излязла някоя и вече нескопосано сканирана ... нека уважим авторите, защото те за разлика от музикалните изпълнители няма как да печелят и от живи участия и концерти например. Както и да е това си е моята теория, аз нови книги, ако не мога да изчакам - купувам. Останалите, ако ги има в читанка тегля без пари

Иначе да, Разцветников има добри приказки и стихотворения, но ето например какво имам предвид под остарели думи:

Дядо Бухал снощи жито грухал,
та се свили вратните му жили
и сегичка го боли главичка,
има хрема, свива го корема,
но най-страда, дето го пробада
два-три пръста отстрани на кръста.
 
Баба Бухла ще натопли тухла —
да му пари кокалите стари.

Това м/у другото ми е едно от любимите и постоянно го рецитирам на Бузан, защото му купихме и една кукла петрушка бухал от ИКЕА  Много е як и той много му се радва на Бухльо

Иначе и Сами много разгръща и прелиства всякакви книжки. Мисля най-много играчки има точно от вида книга - от плат, от картон, от гума, от пластмаса ... и моите от хартия страдат понякога  , защото хич да не е при едно по-рязко отгръщане и е намачкан листа, а аз книгите си пазя като нови    Много ще се радвам, ако му остане този интерес и като порасне 

А дрехите за ясла, май без значение Русе, Варна или София - предпочитат блузки и клинчета, а не бодита и сложно закопчаващи се панталони Ма разбирам ги жените ... на ти едни 25 бодите да закопчееш 3 пъти днес ааа 

Катрин обича да и` чета приказки в рими, стихотворения. Към другите приказки сякаш не проявява интерес. Разглежда картинките, засега не ми дърпа книгата от ръцете докато и` чета. А интерес проявява към всякакви книги, последно към едни речници. 
В ДЯ искат и лесно обуващи се обувки (без връзки). 
Деси, благодаря за идеята за аудио-приказките. 

Точно такъв генератор на подобни книги ще ми свърши чудесна работа. То и руските сайтове предлагат такава опция, но никога не съм гледала сериозно, по-скоро се ориентирам по мненията във форумите 

Това на Разцветников дори не мога да го прочета на един дъх 

Много харесвам поредицата "Такива и онакива истории" на изд. "Златното пате" - откакто ги открих, купувам само от тях. На мен илюстрациите ми харесват, книжките са шарени, от мек материал и с много подходяща форма. Стихчетата са хубави, историите - поучителни 

Здравейте!
Днес закъснях с включването, но Иво много рева. Чак сега заспа 
И аз имам много боди- потници и ще видя кои ще оцелеят след лятото и просто ще ги занеса на шивачка да ги отреже на потници. Та Фусти, ако ти се занимава, просто ги занеси да ги отрежат!
Иво не обича да четем Къса книгите Имаше подарена Лече- буболече и я направи на парцал Аз от компютъра чета трудно, а обичам една книга като я хвана и да я прочета за 2-3 дни независимо колко е дебела. Фен съм на класиките и честичко си ги препрочитам Та явно моето момче ще прилича на баща си  Щях да умра от откровението му, че е чел само Под игото и по не цялото  Понякога се чудя, като сме толкова различни, какво ни свързва 
Отнесох се От недоспиването е 
Следобед пак ще се запиша, че няма асансьор и днес ще седим вкъщи
Хубав ден и кротки дечица 

Здравейте,
Какво затъпяване, бе момичета?! Като гледам какви активни читателки сте... няма начин да е затъпяла някоя.
Аз не се чувствам затъпяла, а по-скоро малко отдалечена от работата, поради което професионалните теми не са ми интересни. Но пък ми се работи, събира ми се с хора, имам нужда от изява. Успокоявам се, че и това време ще дойде, а тогава сигурно ще ми се иска да бъда повече с децата. Иначе за последната година научих сърбо-хърватски език, при това на доста добро ниво и сега чета активно на този език. Занимавам се и с дисертацията си, така че мозъкът ми работи постоянно.
Искам да ви кажа, че напук на усещането за безтегловност и неадекватност в някои разговори, учените са установили, че жените-майки са на по-високо интелектуално ниво от останалите жени в средностатистическия случай. И това има своето логично обяснение - отглеждането на дете възпитава много нови качества, които се наслагват върху предишния житейски опит. Така че, като се върнете на работа, ще ги смаете. Между другото при връщането ми на работа след първото майчинство ме преместиха в нов отдел, където имах значително по-малко работа от предишното си място. Това ми даде възможност да чета допълнителни неща, да пиша статии, да подхождам творчески към задачите си и само за няколко месеца овладяха новата материя доста добре. През това време естествено злонамерените колеги (а такива винаги се намират) си мислеха, че затъпявам, щото са ме тикнали в шеста глуха. Накрая на годината се прави семинар, на който всеки отдел представя най-новото от работата си. На нас ни дадоха да бъдем последни с презентацията - осми по ред. Пълно подценяване ви казвам - защо да сме по-напред като на никого не му се слушат нашите безинтересни теми. На предната презентация, навън вече се беше стъмнило, хората в залата умираха от скука, почнаха като деца да се държат, да приказват и да демнострират пренебрежение към говорившия. Като дойде нашият ред, директорът дори подкани по-накратко да я караме. А мен това пък така дълбоко ме подразни, че си изнесох презентацията от край до край пред смаяната аудитория, която гък не смееше да каже. Гледаха и слушаха, сякаш съм Шехеразада, а като приключих, цялата зала гръмна в ръкопляскания. После ме поздравяваха и половин година по-късно, като излизах в новото майчинство, директорът се извини за дето е искал да ме прекъсне и каза, че всичко, което знае по нашите въпроси, е научил от моята презентация. В оня момент, когато залата притихна и попиваше с любопитство всяка моя дума, а аз придобивах все по-голяма увереност, се чувствах почти триумфално, защото сега се виждаше кой всъщност се намира в шестата глуха. Това беше едновременно моят успех и моето сладко отмъщение.
Така че, когато се чувствате глупаво в някой разговор, може би се дължи на това, че останалите не са на вашето ниво.  

Поли, направо на един дъх прочетох коментара ти - така ме възхити и развълнува - сякаш бях на самата презентация 
Аз се чувствам много притеснена от връщането си на работа, най-вече защото си мислех, че докато съм в майчинство ще завърша висшето си образование, но нещо не успях и... това още повече ме плаши да се върна на същата работа.
Но коментари като твоя определено ми връщат надеждата - не че си въобразявам, че бих постигнала такъв успех, но поне показват, че е възможно
   Относно книгите - и мен детето не ме оставя да му чета приказки (а преди така обичаше). За Коледа му бяхме взели от тези говорещите книжки (като натисне картинката със съответното животно - и се чува звукът, който издава то). Доста ги понаучи. Обича да разглежда едни буквари, останали от не знам кого си - голям хит бяха и текстовете и картинките в тях - но сега имат едва 4-5 останали страници - останалите са изпокъсани и изгризани - да, много обича да ги гризе Много харесва и Животните в джунглата - весели стихчета. Също обича да разглежда и къса и от моите "тухли" без картинки - само да успее да се докопа до тях

Подкрепям с две ръце   Още в материалчето за играчките горещо препоръчах тази серия   Любима ми е "Пътник без билет" - просто няма такава завладяваща рима  

Поли, а теб много обичам да те чета 

Исках да ви препиша едно любимо пасажче от "Пътник без билет", но понеже книгата отдавна е на отделни странички, сега не намирам тази, която ми трябва   Затова пиша от единствената налична:

Тук влакчето весело идва редовно -
и зиме, и в слънчево лято.
И Ежко - на горската поща чиновник,
изпраща по влака писмата.
Престоят на малката гара е кратък,
нали чакат следващи гари.
Днес Зайко
качи се последен на влака,
билет да си купи не свари.

После се разказва защо е закъснял - играл си е, олял се е със сок, как се крие под седалките на влака, за да не го хване кондукторът, как се преструва на пчеличка.... И картинките са разкошни!

Дано издиря и другите странички  

И Мина друса дупето и се клати като чуе музика от някъде. Няма търпение да ме слуша да й чета книжки, но обича да й казвам стихчета, а аз доста знам, някои още от моята баба. Боби навремето ги беше научил наизуст и като прогвори, ги рецитираше ( по негов си начин, разбира се).
Иначе се опитваме да й внушим, че книжката не бива да се дърпа, мачка и къса. Аз други играчки като счупят, не ме е яд, ама за книги скъсани мога и шамар да опаля. Борис се е научил да пази. Малката засега не схваща точно, но гледам, че внимателно разгръща страничките.

В интерес на истината къса в 99% само книгите от Библиотеката 
Може би, защото тях ги пазя и ги крия на високо, под възглавницата..усеща ли не знам. Обаче докопа ли някоя книга първата му работа е да й откъсне отпред датника. Дала съм му мои стари учебници разлиства и мачка от време на време, но не къса винаги.

И Катрин е така.   Предната вечер говорихме по скайп със зълва ми и племенницата, която е октомврийче 2010. Тя запя една песничка и Катрин започна да се друска (много е смешна - прикляка, ръцете разперва в страни и пружинира   ).