И някой друг май е чел Бен Голдейкър
Дано е и без последствия. Случихме на хубаво време и се разходихме после. Калинката цопаше в гьоловете, сядаше в тях, обели носа отново и накрая заспа в количката на прибиране още в 12 и 30. Напоследък със спането са големи драми - вечер заспива много трудно, сутрин спи до късно, на обяд понякога пропуска и окапва към 18, а после няма заспиване до 1-2...
Сега се събуди (и се кикоти) и дано влезем малко в ритъм, че е лудница.
Понякога ми ги дава, а понякога ги яде
, ще трябва по-сериозно да се възпитаваме май.
На нас ни остават още 2
След като традиционната медицина не можа да ме оправи 14 години, а хомеопатът го постигна за 7 месеца - е, мнението ми коренно променено. Писала съм и преди - това не е сляпо гълтане на зрънцата, хомеопатията в класическия си вид няма нищо общо. На първо място е промяната на начина на живот, а лекарството в смешно звучащи дози (предимно билки в съответните пропорции, а не чисат вода) просто помага на организма да се справи със заболяването, като не лекува последиците (като традиционната медицина), а въздейства върху първоизточника. Роман мога да изпиша, ама едва ли ви се чете
Така че си имаме супер занимание и в дните с кофти време и вятър
. 
Нищо лошо не мога да кажа за билколечението но според мен то няма нищо общо с хомеопатията
Иначе спи около 2 часа и обикновено няма драми със заспиването. Но спи само в кошарата си. Не обича да спи навън в количката. Понякога така ми се иска да отидем някъде и той да спи в количката, ама няма. Задреме, поспи някоя минута и като спре движението се ококорва, реве, после е кисел щото не се е наспал
При нас драмите са през нощта 


Само обяснявам как аз виждам нещата и защо не прибягвам до хомеопатия.
Дано с яслата да не влошим положението с нощния сън, че и без това не е розово.
Не сме се делили един от друг за повече от час. Той при баща си вече не иска да стои без мен
, докато я оставях с баба ѝ у нас, ефект нямаше. Явно просто откри, че мама не изчезва безвъзвратно, а се връща за нея. Сега и на някой хванат от улицата да я оставя няма нищо против, е прави малко сцени "ако мине" пред мама, докато ме вижда, но в момента, в който затворя вратата, млъква и не се и сеща за мама, играе си, весела е. Та както се бях притеснила как ще тръгна на работа, изведнъж стана така, че нямаше никакви проблеми да започнат да се гледат с бабата. Струва ми се, че и с яслата вече ще е сравнително безпроблемно, дай боже да ни приемат някъде
Препоръчани теми