На Мина й давам Имунокол (кравешка коластра) заради предстоящата ваксина Приорикс. Иначе и аз рядко прибягвам до имуностимуланти. Изопринозин съм давала веднъж и няма да повторя, защото не видях да има ефект от него. Доки знае мнението ми и не ни го е изписвала повече.
Да споделя за метода Монтесори. Боби е в такава градина в момента. Ние сме доволни, той също. Методиката дава по-голяма свобода на децата, но и самите учителки смятат, че това не бива да се абсолютизира, защото в крайна сметка детето невинаги е способно да прави правилния за себе си избор. Така че им се поставят граници, налага се дисциплина и се опитват да ги приучат към навици, които ще са им нужни за училищната среда. Не си мислете обаче, че като е по Монтесори, началната адаптация става безпроблемно. Макар че ми позволяваха в началото да влизам и да оставам с детето известно време, той пак си го преболедува и имаше период, в който не искаше да ходи. Постепенно свикна. Моят съвет с държавните ясли и градини в БГ, от които също имаме опит, е, че не трябва да се огъвате пред децата и да показвате колебанието си. Те улавят тези емоции и това ги прави по-уверени в опитите да ви откажат от това да ги водите. В крайна сметка 99 на сто свикват, макар при някои да е наистина тежко в началото.
Виж целия пост
Да споделя за метода Монтесори. Боби е в такава градина в момента. Ние сме доволни, той също. Методиката дава по-голяма свобода на децата, но и самите учителки смятат, че това не бива да се абсолютизира, защото в крайна сметка детето невинаги е способно да прави правилния за себе си избор. Така че им се поставят граници, налага се дисциплина и се опитват да ги приучат към навици, които ще са им нужни за училищната среда. Не си мислете обаче, че като е по Монтесори, началната адаптация става безпроблемно. Макар че ми позволяваха в началото да влизам и да оставам с детето известно време, той пак си го преболедува и имаше период, в който не искаше да ходи. Постепенно свикна. Моят съвет с държавните ясли и градини в БГ, от които също имаме опит, е, че не трябва да се огъвате пред децата и да показвате колебанието си. Те улавят тези емоции и това ги прави по-уверени в опитите да ви откажат от това да ги водите. В крайна сметка 99 на сто свикват, макар при някои да е наистина тежко в началото.
). 
(предните две дни не искала да седи на столчето и да се храни, та лелките я държали в себе си, днес сама седнала). А тази сутрин като видя, че се отвори вратата на стаята и тръгна да влиза с един бос необут пантоф. Доволна съм, детето е спокойно и весело като го взема, дано продължава така.
Много лошо това време 
Не мисля, че е дорасъл да го убеждавам с доводи и разумни приказки, поне той де, да не се засегне някой 
както казах преди най-лесно е когато нямаш теории и очаквания 
Вече и "мам" казва много рядко. Изпълнява команди. Хвърля си памперса, хвърля си дрехите в коша за пране, носи предмети, когато иска да излиза, си носи обувките и ме води до вратата, води ме да спим... 
От малка съм си влюбчива. Имам спомени още от 3-4 годишна. Никога няма да забравя как едно детенце се наакваше всеки ден и го миеха с маркуча със студената вода, защото не си казваше 
