Съпруги, чиито мъже пътуват по море-31

Така е, права си Ще възпитавам децата както аз сметна за правилно, че нали знаете единия родител като се опитва да въдвори ред, другия разваля дисциплината с лиготийки разбира се не винаги е така и не във всяко семейство, но често срещан случай Иначе тежко бреме си е това моряшката жена, няма какво да се залъгваме, но разбира се има и хубавите си страни
Благодаря много за подкрепата Поуспокоих се   

П.П. Трябва да се направи някакъв клуб за нас че да си се оплакваме/радваме на по кафенце като ни изоставят на дългия път мъжете   

Здравете и добре дошла на новият член на групата
Разкажи повече за себе си Миши18

  Добро утро дами, желая Ви лек и спокоен ден.При мен нищо ново. Студента вече свиква и за сега е с голям ентусиазъм.Наложи ни се да до лекуваме един зъб във Варна и направо ме стреснаха зъболекарката взе 300 лв за лечението /какви са тези цени при вас/ сега всичко е наред.В момента се замислих друго дали трябва декември да сменяме личния лекар да е от Варна или ВВМУ си имат такъв и при нужда от тук да пращаме само направленията.
miki18 бъди сигурна, че когато се появи малкото човече ще имаш сили да се справиш със всичко /ще ти идва от вътре/ а и не е гаранция,че когато родителите са заедно няма пак да пада всичко на плещите на майката

Добро да е утрото!
Мики, добре дошла и от мен!
Ян, така е в милата ни Родина, хич не се чуди.....Може би има някаква здравна служба, но чак лекар да има не им се вярва.

Здравейте Благодаря, добре заварила

ALLAIA Какво бих могла да разкажа за себе си, не знам почти 25 годишна съм, безработна от година и половина, сгодена за моряк скоро и семейно ложе ще има и така

ян Така е, съгласна съм напълно, не винаги е гаранция че и двамата родители ще си разпределят по равно тежестта. Просто се надявам, че ще свикна по-бързо Даже и все още да живеем отделно, всеки път като го изпратя се чувствам сама.. а пък с едно бебче определено времето ще минава по-бързо и няма да съм толкова самотна

Прави са момичетата, като дойдат децата и се научаваме да се справяме с организацията, ежедневието и отговорностите и всичко ще си е по местата Като сме си избрали този път .. така ще е

Така си е като сме избрали този път ще си носим кръста
А иначе момичета вие притеснявате ли се дали като са на път няма да ползват услуги на някои местни пристанищни феи ?  Защото за жалост съм чувала доста такива истории...

По въпроса с пристанищните феи ))))))
Назад в старите теми тези въпроси тук таме са обсъдени, но без излишна драматургия
Мога да ти сбия материала по следният начин:
Естествено, че няма мъж или жена, които да обичат и никак ама съвсем никак да не се притесняват в посока изневяра във всичките й форми особено в ситуация на временна разделеност и то през няколко месеца
Така че, ДА, всяка от нас е имала или има подобни моменти. От друга страна като се замислиш, че реално жените, които си седим на брега, всъщност имаме много повече физическа възможност за вършене на глупости, то би трябвало да си попитаме и мъжете как понасят този род мисли
Въпроса е какво остава след това Истории има и винаги ще има. Една част са истина, други са силно преувеличени.
Всичко си зависи от хората в една връзка Като се огледаш ще видиш, че тези двойки, които са постоянно заедно, в повечето случаи са значително по - оттегчени един от друг и им шарят очите пък и не само очите
В този живот гаранция за нищо няма
А и съвсем да робуваме на страхове, също не си заслужава.
По скоро ми е интересно предвид на твоята 8 годишна връзка Мики18 как ги виждаш нещата. Щом сте оцелели до сега явно издънки не е имало в тази посока
Ще се радвам да споделиш наблюдения макар че е доста лично, така че оставям на теб да прецениш

Съжалявам, просто още не мога да изчета всички теми .. хич не са малко. И за това директно попитах, съжалявам че се повтарям

Но наистина си е така, винаги си зависи от хората какви са. Спор няма за това.
Иначе моите лични преживявания са ми давали поводи за съмнения и то хем докато е на път, хем като е на суша. Защото специално ние двамата сме много различни, той обича постоянно около него да има хора иху аху шумотевици, и като се върне .. аз малко оставам на заден план, защото той иска да се мотае постоянно с приятелите си, докато аз съм тип домошар, аз обичам мира и спокойствието, да няма лудница около мен и общо взето аз се дразня на това, че ми ходи постоянно по дискотеки, а аз защото не обичам такива лудници си стоя вкъщи, просто аз съм типичен интроверт, а той типичен екстроверт и общо взето това са ми генералните проблеми с него и за това постоянно се съмнявам и естествено е имало някакви простотии (защото и аз съм един малък детектив  ) и винаги почти разбирам, когато е свършил глупост. И понеже не познавам други моряшки жени и за това винаги съм се чудела дали всички моряшки жени така се притесняват като мен и дали мъжете им като се приберат не се свъртат на едно място, защото за мен не е нормално като се върнеш и вместо да се видиш с човека, който те е чакал и те обича ти нямаш търпение да се видиш с хората, които един път не са се сетили за теб през тея 4-5 месеца, докато те е нямало. Но разбира се, разбирам това, че и на него му писва на тоя кораб всеки ден едни и същи физиономии, разговори и нищо по-различно не се случва и че е нормално да иска да излиза да се вижда с 174 човека, но понякога мен това много ме дразни. 
Май баш си разказах всичко  Предполагам ще ме разберете какво имам предвид, но естествено то си е и до хората

Оп оп оп ))
Не разбирам съвсем добре
Щом не се забавлявате заедно, то тогава какво държи тази ваша връзка вече 8 години
Ако правилно съм разбрала сте и на стадии сгодяване, семейство и деца
Освен това 8 години са доста време до сега трябваше тези въпроси да са изяснени
Не зная.... вие си знаете най-добре каква ви е ситуацията... но все пак синхронизирайте нещата, че деца лесно се правят, но после отговорността е доста сериозна
Според мен без силна любов моряшка връзка и семейство не може да издържи или се разбират двама човека или още по-бързо от останалите се разделят
Няма рецепта за тези неща, но на какво друго основание да седят и да се чакат двама човека всяка година по месеци

Ами опитваме се да балансираме по някакъв начин и аз не знам как точно ни се получава 
Но иначе наистина явно любовта е много голяма и това ни крепи. Той ми е казвал, че пък не иска жена, която да се чуди къде да се сложи само. Защото той така няма да е сигурен после като замине кой ще поеме всичко, ако аз само си вея Д-то наляво и надясно. Аз отдавна съм се находила мина ми мерака по дискотеки и купони и сега си търся спокойствието. Предполагам, че това оценява той в мен. Не знам наистина така, реално погледнато отстрани е странно, че всеки сам по себе си се забавлява, но от друга страна така с този начин на живот и отсъствията му, всеки от двамата се научава да живее сам... Иначе да, правилно си разбрала, сгодени сме, ръчка ме вече за 5 деца    аз му казах, че баскетболен отбор няма да правя   
Не е лесно...но то пък къде ли е 
Така е .. само силна любов крепи връзката

Мика, аз от позицията на ветеран в една такава връзка, защото имаме 25 г. зад гърба си семеен живот, мога да ти кажа само едно. Липсата на общуване, рутината, ревността и лъжата са рушителите на връзката, а не разстоянието и дългите самотни дни и нощи..... За рутината и лъжите в ежедневието на всички около теб и мен.....ще прескоча коментара    но ревността няма как да я пренебрегна.  Просто всеки трябва да разбере, че не може да кара някого да страда, това не е любов....Филми и морски истории мога да ти разказвам доста, но от това няма да ти стане по добре.
Ревността и съмнението не трябва да бъдат повод за някакъв постоянен контрол или да се ограничаваме до степен на  изолация..... Ценното във връзката е, че точно аз съм избрала мъжа, или той е избрал мен, за да споделим живота си заедно. Когато забравим, че сме избрани от другия, ставаме неволни жертви на разни филми    И най-важният въпрос на който всеки трябва да си отговори,  „На другия ли не вярвам или на себе си?“ ....
Лека и спокойна нощ, на мен не ми се спи.....Трагедията в Горни Лом , показва в каква "НОРМАЛНА" държава живеем....тъжно, много тъжно   

miki 18 какви такива мисли те разкъсват.„На другия ли не вярвам или на себе си?“ ....Весела го е казала много добре.Когато между двама души има синхрон разстоянието е без значение и в крайна сметка нали той се прибира при теб.Аз не съм съпруга на моряк а майка на бъдещ такъв и в този ред на мисли сме си го обсъждали доста със сина.Сега когато бяхме във Варна се запознахме с 2 моряшки семейства и трябва да ти кажа доста им се радвах. Зад гърба си имат доста год брак, а сякаш бяха в самото начало навсякъде заедно и имаха едно такова щастливо семейно излъчване.Всичко зависи изцяло от Вас.

Весела, Ян изключително сте прави, не мога да бъда по-съгласна, че си е така. Разстоянието е без значение, даже бих казала, че в нашата връзка специално ни помага. Любовта някак си се ражда през 5 месеца, и ако го няма това време и разстояние, бих казала че отдавна да сме се разделили, но някак си успяваш да намериш баланса и най-важното - компромиси! Без компромиси не става, но това си важи за всяка връзка, няма значение дали е от разстояние или са си заедно постоянно.

Мики 18, всяка връзка има своите периоди - възходи, падения..важно е посоката да е една и двама човека да искат да преодоляват проблемите,пред които ги изправя ежедневието заедно и да вървят напред.
 Хората често се променят и се напасват,и в крайна сметка свикват един с друг или се приемат такива каквито са..често не са изключени и метаморфозите.
 `Професия моряк`, ако мога така да се изразя, променя много характерите, някои дори се шегуват, че е диагноза.
  Много странни екземпляри са ми майките и сестрите на някои моряци....Интересно ми е останалите на какво мнение са.